Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1101/14.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИ.АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар Ирина Ламбова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по
КАНД № 1397/2020г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът П.И.И., ЕГН **********, е оспорил решение № 1565/16.12.2019г.
по АНД № 3499/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в частта с която е потвърдено
наказателно постановление № 19-0769-001552/16.05.2019г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ - Бургас. С наказателното
постановление, в обжалваната част за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, предложение второ от същия
закон на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
Касаторът твърди, че решение в обжалваната част е неправилно.
Твърди, че към момента на извършване на проверката е имал качеството на
пешеходец и не може да бъде субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Иска
решението да бъде отменено в обжалваната част, а по съществото на спора - да
бъде отменено наказателното постановление в обжалваната част.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител. Депозира становище по същество на спора.
Ответникът по касация Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Бургас, редовно уведомено, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
П.И.И. е наказан за това, че на 19.03.2019г. около 15:30 часа
в гр.Бургас в квартал „Долно Езерово“, ж.к. „НХК“ до автобусната спирка
управлявал автомобил „Нисан Терано“ с рег. № А 53 91 НА, собственост на И.Г. И.,
като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест
5000“ с фабричен номер ARAM
– 0005 за употреба на наркотични (упойващи) вещества или техните аналози. Издаден бил и талон
за медицинско изследване с номер 0002616. Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2 000 лв.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин.
Обжалваното решение е правилно.
Съдът
приема, че решението на Районен съд Бургас е обжалвано само в частта, в която е
потвърдено наказателното постановление, доколкото в останалата част
наказателното постановление е било отменено.
Твърденията
на касатора, че към момента на проверката не е имал качеството на водач на МПС,
поради което и отказът му да бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотици или други упойващи вещества, както и отказът да бъде
извършено медицинско изследване не съставляват административно нарушение, са
необосновани от събраните доказателства. Както правилно е приел и районният
съд, свидетелите – полицейски служители К., Х. и Ч., са наблюдавали касатора по
повод, който няма общо с конкретното нарушение. Те лично са възприели
обстоятелството, че касаторът е привел в движение автомобила и го е преместил
от едно място на друго. Няма значение, че движението на автомобила е било в
рамките на десетина метра. В тази насока, а именно, че касаторът е управлявал
описания в наказателното постановление автомобил, районният съд е изложил
подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Правилно
районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката М., тъй като те са в
пълно противоречие с всички останали събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Правилно съдът е възприел и показанията на свидетелите К.Б.и Г.И.,
като безпротиворечиви както помежду си, така спрямо показанията на полицейските
инспектори, тъй като последните двама свидетели са възпроизвели възприети от
тях факти, които са от началото на проверката. Тези свидетели не са възприели и
затова не са изложили факти и обстоятелства, случили се преди началото на тази
проверка, тоест те обективно не са видели движението на автомобила, защото не
са били там по това време.
Необосновани
от събраните доказателства са и твърденията, че полицейските служители дори да
са видели движението на автомобила, не са възприели кой го управлява. От
показанията на тези служители, както и от събраните в хода на
административнонаказателното производство докладни записки се установява, че
служителите точно са възприели касатора като лицето, което управлява
автомобила. Нещо повече, те са го наблюдавали преди това.
В
заключение следва да се посочи, че обжалваното решение като валидно, допустимо
и правилно следва да бъде оставено в сила. В него се съдържа подробен и обстоен
анализ на всички доказателства. Фактическата обстановка е установена правилно,
пълно, всестранно и обективно и въз основа на нея съдът е изградил своите
правни изводи, които напълно се споделят от този касационен състав.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1565 от 16.12.2019г. постановено по
АНД № 3499/2019г. на Районен съд – Бургас, в частта, в която е потвърдено
наказателно постановление № 19-0769-001552/16.05.2019г. на началник група към
ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: