Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.04.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЖАНЕТА
САРАФОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3220 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 66 от
11.11.2019 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, с което на ЕТ“Х.Г. – ХГ“, ЕИК *********, представлявано
от Х.К.Г., е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.134,
ал.1, т.2 от Закона за управление на отпадъците, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 66 от 11.11.2019 година на Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Стара Загора, с което на ЕТ“Х.Г. – ХГ“, ЕИК *********,
представлявано от Х.К.Г., е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.134, ал.1, т.2 от Закона за управление на отпадъците.
В
жалбата и в съдебно заседание, представляващия наказания и процесуалния му
представител – адвокат Ч. ***, излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
чрез процесуални си представител – главен юрисконсулт Ивилина Станева, взема
становище за неоснователност на жалбата, ето защо моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление, търговеца е наказан на основание чл.134,
ал.1, т.2 от Закона за управление на отпадъци /“Наказва се с имуществена
санкция в размер от 1400 до 4000 лева едноличен търговец или юридическо лице,
което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на неопасни отпадъци.“/, като административното нарушение се изразява
в това, че 27.05.2019 година търговеца е съхранявал ОЧЦМ в товарно помещение на
товарен автомобил „Ивеко“ с регистрационен номер № СТ 4292 ТТ, извън
територията на определената в разрешението на търговеца площадка, като за това
е наложено административно наказание, „имуществена санкция“ в размер от
1 500 лева.
В
постановлението административно-наказващия орган е посочил че:
Във връзка с издадено постановление на РП – Стара Загора
от 22.07.2019 година по ДП № 1959-зм-478/2019 година по описа на Първо РУ –
Стара Загора било констатирано, че на 27.05.2019 година на тел.112 бил подаден
анонимен сигнал, че в индустриална зона на град Стара Загора, до бившия завод
„Сърп и чук“ има паркиран товарен автомобил, в който се изкупуват цветни
метали. На същата дата от 17.30 часа до 19.20 часа в условията на спешност и
неотложност било извършено претърсване и изземване, в хода на което бил
установен, описан и иззет по надлежен ред товарния автомобил марка „Ивеко“,
жълт на цвят с регистрационен № СТ 4292 ТТ. Посоченото МПС, било паркирано в
град Стара Загора, квартал „Индустриален“, на улица, разположена в посока
изток- запад и намираща се до северната ограда на бившия завод „Сърп и чук“ а
не в конкретна база за изкупуване на цветни и черни метали, извън площадката на
фирма ЕТ“Х.Г. – ХГ“. На 20.06.2019 година бил извършен оглед на иззетите
веществени доказателства – цветни метали и други подробно описани. В хода на
разследването е установено, че цветните метали, били изкупени и съхранявани в
товарното помещение на въпросното МПС, извън територията на определената в
разрешението на търговеца площадка. С оглед на това наказващия орган е приел,
че е допуснато административно нарушение по чл.134, ал.1, т.2 от Закона за
управление на отпадъците, изразяващо се в нерегламентирано съхраняване на
отпадъци на нерегламентирано място.
Съдът
обаче намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност
са допуснати съществени процесуални нарушения на императивните норми на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на така обжалваното
наказателно постановление и безпредметно делото да се разглежда по същество,
тъй като дори и да се установи наличието на административно нарушение, то
спрямо него не може да се реализира наказателната отговорност поради това. На
първо място императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, задължава АНО, да
опише фактологията относно това кое възприема като административно нарушение. В
разглеждания случай, АНО е посочил какво е възприел прокурора по прекратеното
досъдебно производство, като е преписано това което е описано в прокурорското
постановление, но не и какво наказващия орган приема за извършено и установено.
Следва да се отбележи, че прокурорския акт е послужил за образуване за
административното производство, но не може да се реализира наказателна
отговорност само въз основа на това. АНО следва сам да провери всички
установени факти относими към административното производство и едва след това
да премине към реализиране на административно-наказателната отговорност. От друга
страна съгласно императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, АНО е длъжен
да посочи законните разпоредби които са били нарушени виновно. В нормата на
чл.134 от Закона за управление е предвидена санкцията, но не и цялостното
изпълнително деяние на даденото административно нарушение. В практиката е
установено а и се прилага, като нарушена дадена норма от глава трета на закона
– „Изисквания за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците“, която се
привързва към нормата на чл.134 от закона. От друга страна нормата на чл.134,
ал.1, т.2 от Закона за управление на отпадъците, разкрива две хипотези на
наказуемост – нерегламентирано изгаряне на отпадъци при това неопасни и второ
всякаква друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци. За да
реализира административно наказателната отговорност АНО е следвало да посочи
което от двете предложения приема за основание за понасяне на наказателната
отговорност – примерно чл.134, ал.1, т.2 предложение второ от ЗУО. Следователно
АНО при реализиране на административно-наказателната отговорност не е посочил
коя хипотеза от закона приема, и отделно не е посочил дали се касае за неопасни
отпадъци, което също се изисква от изисква от закона. В този ред на мисли съдът
намира, че следва посочи, че когато се приема, че има нерегламентирано
изгаряне, като нарушена се приема нормата на чл.29, ал.2 от закона, а когато е
друга нерегламентиране дейност/третиране, примерно съхранение може да се приема
като нарушена нормата на чл.38, ал.1 от закона. Последната задължава дейностите
с ОЧЦМ, в това число и съхраняването им, да се извършват само площадки,
отговарящи на съответни изисквания и съответно използвани за дейността на
лицензирания търговец. Несторвайки това АНО, при реализиране на
административно-наказателната отговорност е нарушил основни императивни
изисквания и това е опорочило административно-наказателната преписка и е довело
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Безпредметно е
да се обсъжда по делото дали е налице административно нарушение, и да се
разглежда същото по същество, а именно нерегламентирано съхраняване на отпадъци
на нерегламентирано място, тъй като дори да се установи, че това е така,
допуснатите съществени нарушения от АНО на съдопроизводствените правила не
могат да бъдат сънирани в хода на съдебното производство.
Ето
защо настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: