№ 8
гр. Чирпан, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20235540100163 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцовата страна твърди в ИМ, че с Констативен протокол с пострадали лица № 375
р - 8419/ 01.10.2021 г. на сектор ПП при ОДМВР - Ст.Загора се удостоверява, че на
06.09.2021 г. около 16:00 ч., в с. Найденово, път 5603, км. 19 е настъпило ПТП с лек
автомобил **, с ** № **, управляван от Х. М. Д., ЕГН ********** и пешеходеца И. А. Д.
/**/. Следствие на реализираното ПТП на 06.09.2021 г. И. А. Д. е настанена за лечение в
клиника по неврохирургия при УМБАЛ Стара Загора АД. В съставената Епикриза по ИЗ №
16547/ 06.09.21г. на клиниката по Неврохирургия при УМБАЛ Стара Загора АД била
отразена следната анамнеза: Анамнезата е снета по данни на екип СПО, болната и
придружаващата документация на ЦСМП, както следва: Касае се за жена блъсната от лек
автомобил, при неясни обстоятелства. Оттогава се оплаква от главоболие, гадене
съпроводено с многократно повръщане, световъртеж. След консултация с неврохирург се
приема в НХК. 2 Соматичен статус: Глава - мекотъканен едем тилно в ляво.
Екстракраниален хематом в темпорална област - в резорбция. КТ НА ГЛАВА - сочи:
Екстракраниален хематом в темпорална област - в резорбция. Фрактура на окципиталната
кост в ляво парасагитално.
Второ изследване КТ НА ГЛАВА сочи: Линеарна фрактура в ляво окципитално и в
областта на базата. Екстракраниалед хематом в ляво окципитопариетално. Промени от типа
на мозъчен оток. Ход на заболяването: предприето е консервативно лечение. Назначена е
медикаментозна терапия, както следва: Манитол, Сол. натр.хлор., Витамин С, Амп. аналгин,
невротоп, сомазина, цефтриаксон, квамател, деган-п.н., диазепам-п.н.
Твърди се също така, че пострадалата е постъпила на 06.09.2021г. в отделението по
Ортопедия и неврохирургия при УМБАЛ - Ст. Загора и е изписана на 16.09.2021г. Последвал
1
бил тежък и продължителен възстановителен период. За случилото се било образувано ДП
№ 375- ЗМ-224/ 2021 г. по описа на РУ Чирпан.
Отговорността на ответника: ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЕВРОИНС" АД,
произтичала от сключения между него и виновният причинител на ПТП Х. М. Д. договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по полица, със срок на покритието до
09.02.2022 г. Кодексът за застраховането предвиждал, че договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, регистрирано на територията на Република България. Застраховката
покрива отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на
упълномощените от тях лица за водачи. За упълномощаването нямало изискване за форма, а
можело да стане и с конклудентни действия. Имуществената застраховка „Гражданска
отговорност" имала обезщетителен характер. С нея се давала застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено
увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на
застрахователната сума, реално възникналите за увредено лице вреди, за които съществувало
основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент.
Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност отговарял когато е
причинен деликт, извършен от застрахования в обема на гражданската му отговорност
чиито граници били определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице
спрямо, което застрахованият е отговорен, имало право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380 КЗ. С т. нар. пряк иск, основан на чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява
причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги
обезщети застрахованият делинквент до размера на уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ данните от Информационния център на
Гаранционния фонд - до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на
договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или
„Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния
номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство. Така видно от данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционния фонд, публично
оповестени в интернет страница на фонда към датата на събитието (06.09.2021 г.) за МПС с
рег.№ ВР1294РХ е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", учредено с полица с начална
дата на покритие 10.02.2021 г. и крайна дата на покритие 09.02.2022 г. предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ, в размера по чл. 492 КЗ. При изискванията на чл. 380 вр. с чл.
106 КЗ на 12.04.2021 г. пред застрахователя — ответник е депозирана претенция към която
са приложени: Констативен протокол с пострадали лица № 375 р - 8419/ 01.10.2021 г. на с-р
ПП при ОДМВР-Ст.Загора; Епикриза. Към датата на предявяване на исковата молба
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя не
било извършено.
Изнасят също така, че вредите, които ищцата продължавала да търпи били в пряко
причинно - следствена връзка с настъпилото на 06.09.2021 г. ПТП. Получените от ищцата
наранявания причинявали болки и страдания. Лечението й включвало болничен престой,
последващ постелен режим, обездвижване, невъзможност за самостоятелно обслужване и
предвижване. Вследствие на получените увреждания ищцата била изпитвала болки и
страдания както от физически, така и от психологичен характер. От ПТП за кратко
изпаднала в безсъзнание, незабавно е била приета в болнично заведение, където е оказана
първа помощ, а впоследствие и хоспитализирана, направени били изследвания, проведени
били консултации. Следствие ПТП се оплаквала от главоболие, гадене съпроводено с
многократно повръщане, световъртеж. Симптомите били налице и в следболничния период
при проведено домашно лечение за период от шест седмици. Вследствие на получените от
2
процесното ПТП травми пострадалата е имала затруднение в ежедневните си обслужвания.
Тези затруднения по - конкретно се изразявали в това, че през оздравителния период от
време не е можела да се грижи сама за себе, налагало да ползва чужда помощ - в цялото си
ежедневие, по конкретно не е можела да се храни, облича, да се къпе и др., което е
причинявало съществени затруднения на нея и на близките й. Получаваното замайване се е
случвало внезапно и е възпрепятствало възможността за самостоятелно, свободно
предвижване. В цялостното си ежедневие пострадалата е имала нужда от помощ
изразяваща, в пазарене на хранителни и санитарни продукти, лекарства, готвене, чистене на
жилището, пране и простиране и ред други. Към датата на активния заздравителен период
пострадалото лице е била сама жена, която поради липса на семейство е била обгрижвана от
близки и съседи. Ищцата е чувствала, че е в тежест на съседите, чувствала се е безполезна,
защото е болна и възприемала себе си като ангажимент на близките си, което я е потискало
и формирало у нея усещането за тъга, самота, безнадеждност и други, разгледани като
изживявания от вътрешния психологически мир на човека. Тази обща психологическа
потиснатост довела до проблеми със съня. Физическите болки от своя страна също
нарушават съня и това е общоизвестен факт, който няма нужда от доказване. Още повече, че
е изключително трудно да се докажат състояния и усещания от психичния мир на човека,
тъй като те са строго лични и дори и при външна изява е възможно действието, явяващо се
тяхно проявление, да бъде възприето от околните по различен начин от този на конкретното
лице. Твърди се още, че пострадалата изпитвала силни болки и ежедневен дискомфорт, което
възпрепятствало свободното придвижване, като разхо**и, отдих сред природата, каране на
колело, танци, и всякакви други физически активности, излизане с приятели, ходене на кино
и други ежедневни радости от живота. Фактът, че живеела сама, съчетано с наслоените
ограничения от болничното, а по-късно и от домашното лечение било изострило силно
чувството на създалата се изолация у пострадалата. Тези ограничения в живота на ищцата са
формирали в нея усещаното за непълноценност, тъга, самота, безнадеждност. Ищцата се е
отдръпнала от другите xopa, и затворила се е в себе си.
На следващо място ищцата, като пострадала от ПТП с МПС, изпитвала
безпокойство и страх на общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно
превозно средство, което е част от ежедневието на всеки. Ищцата се чувствала неуверена в
себе си, страхува се дали няма отново нещо да и се случи и да преживее още един пътен
инцидент. Съществувала била реална опасност ищцата да загуби живота си при ПТП.
Естествено било след като премине шокът и първоначалния стрес, човек да се замисли какво
е можело да се случи.
Изнася се още, че на пострадалата са причинени болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, които ищцата търпяла и към настоящия момент, и които ще търпи и
за в бъдеще и че инцидентът е променил начина й живот. И към този момент ищцата
получавала замайвания при рязко изправяне и навеждане, главоболия без каквото и да е била
причина, страх от уличното движение. Инцидентът крайно и окончателно щял да повлияе на
качеството на живот на ищцата до края на живота й.
Съгласно чл. 498, ал.З КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Молят съда, да прикани страните към постигане на споразумение, а в случай, че в
хода на делото не бъде постигнато такова, да ОСЪДИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ,
ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ, гр.
София, р-н Искър, бул. " Х.фор Колумб " 43, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов"
№ 18, ет. 4, офис: 6 за сумата в размер на 10 000 (ДЕСЕТ хиляди) лева - неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания от претърпяното на 06.09.2021 г., ПТП ведно със
3
законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането, а именно 06.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, КОЯТО СУМА ПРЕДЯВЯВАТ ЧАСТИЧНО ОТ 26 000
ЛЕВА.Претендират се разноски по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, от „ЗД
ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Х.фор Колумб" № 43, представлявано от Ю. С. М., тел. **, като счита предявения искове за
допустими, но за изцяло неоснователни. Не оспорват твърденията, че на 12.04.2022 г. е
предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца.
Претенцията била заведена като щета ********** в деловодството на ответното дружество.
Тъй като по предявената претенция не били представени доказателства за противоправно и
виновно поведение на застрахован в „ЗД Евроинс" АД водач, с уведомление ответното
дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение. Предвид изложеното,
оспорват твърденията, че на 06.09.21 г. е настъпило ПТП по описания в исковата молба
механизъм. Оспорва водачът на л.а. „БМВ" да има вина за произшествието и да е извършил
нарушение на правилата за движението по пътищата. Твърди, че водачът се е движел със
съобразена с пътните условия и с ограничението на скоростта за движение в участъка на
произшествието. Въпреки това не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, тъй като ищеца е навлязъл внезапно и неочаквано на платното за
движение. Оспорва се да е налице причинна връзка между произшествието и описаните в
исковата молба телесни увреждания. Оспорва твърденията за вида и характера на телесните
уврежданията на ищеца. Счита, че предявеният иск е в завишен размер. Претенцията не
отговаряла на установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на иска не бил съобразен с вида и
характера на уврежданията, социално-икономическите условия в страната към датата на
ПТП, справедливостта, както и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни
случаи.
Прави възражение за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че ищецът е предприел
неправилно пресичане на необозначено за целта място и без да се съобрази с движещите се
пътни превозни средства, което е довело до настъпване на ПТП и уврежданията. Също така
твърди, че пешеходецът се е намирал на платното за движение в нарушение на изричните
разпоредби на ЗДвП, като с поведението си е създал опасност за движението по пътищата и
е допринесъл за настъпване на произшествието.
Оспорва исковете за лихви като изцяло неоснователни, с оглед неоснователността на
главните искове. Евентуално, ако съда намери, че ответникът е в забава, оспорва началната
дата от която се дължи законната лихва. Оспорва твърденията, че се дължи законна лихва за
забава от датата на увреждането - 06.09.21г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, и от заключенията на вещите лица, както и от становището на страните,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е, че на 06.09.2021 г. около 16:00 ч., в с. Найденово,
път 5603, км. 19 е настъпило ПТП с лек автомобил **, с ** № **, управляван от Х. М. Д.,
ЕГН ********** и пешеходеца И. А. Д. /**, като в част от приложените документи лицето е
записано и с фамилното име Василева, тъй като лицето няма разрешен статут на
пребиваване в РБългария и не притежава български документи за самолчиност/.
По отношение на водача е образувано ДП № 375-ЗМ 224/2021 г., което е приключило
с финализиращ акт на Окръжен съд Стара Загора- Определение № 178/ 25.03.2022 г. с което
е потвърдено Постановлението на РП Стара Загора ТО Чирпан от 19.01.2022 г. за
прекратяване на цитираното по- горе ДП.
4
Не се оспорва, че за МПС с рег.№ ВР1294РХ е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", учредено с полица с начална дата на покритие 10.02.2021 г. и крайна дата
на покритие 09.02.2022 г.
В изпълнение разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество на 12.04.2021 г. , по
която е образувана щета № ********** в деловодството на ответното дружество.
Не се оспорва обстоятелството, че към настоящия момент ответникът не е заплатил
обезщетение на ищеца по заведената щета.
По делото са представени медицински документи в това число и епикриза. От
епикризата се установява състоянието на ищцата веднага след претърпяното ПТП,
уврежданията, които е претърпяла, както и направените медицински изследвания.
В хода на производството е назначена КАТСМЕ . Видно от същата в частта на СМЕ
се установява че в резултат на настъпилото ПТП пострадалата И. Д. е получила следните
травматечни увреждания:
- Черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата в
тилнта област, кръвна колекция в меките черепни покривки в лява теменнотилна област,
линейно счупване на тилната кост в ляво в областта на черепната основа, лекостепенно
мозъчно сътресение.
- Контузия на шията, гръдния кош, корема и крайниците. Според вещото лице всяко
едно от уврежданията, както и в тяхната съвкупност се преценява по признака, разстройство
на здравето, извън случайте на чл. 128 и 129 от НК.
На пострадалата са извършини високоспециализирани образни / скенер и
лабораторни изследвания. Проведено е болнично медикаментозно лечение и в последствие
домашно за предотвратяване на мозъчен оток и възстановяване на мозъчните функции.
Вещото лице изтъква че периодът за възстановяване е около месец, но не по малко.
Заключението на вещото лице в тази му част е неоспорено от страните и съответно прието
от съда.
Обстоятелствата, свързани с механизма на процесното ПТП и настъпилите
вследствие на него травматични увреждания за ищеца се установяват от назначените и
приети експертизи по делото - съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и
повторна автотехническа експертиза.
И от двете назначени автотехнически експертизи се установява идентичен
механизъм на процесното ПТП. Съдът възприема констатациите и заключението на
повторната съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Н. С.. Същата е
компетентно изготвена, мотивирана, изложението е ясно и недвусмислено, а експертните
изводи-категорично изложени и мотивирани, поради което и настоящият състав на съда
обосновава фактическите и правни изводи на базата на това заключение.
5
Именно констатациите и изводите на това заключение се коментират от съда и по-
долу в настоящото изложение.
На 06.09.2021г, в с. Найденово, обл. Стара Загора, при изяснени по делото пътни
условия, процесния автомобил е бил управляван по главния за селото път в посока на
северозапад. Жената/ пешехо**а /, след като е била на тротоар в югозападния край на пътя,
между обръщалото за автобуси и път на около 25 метра северозападно от ориентира, се е
придвижила успоредно на пътя, а после е предприела пресичане на пътя по който е била
управлявана приближаващата кола. Водача в определен пространствено времеви момент е
преценил и предприел аварийно спиране, като е отклонил колата на дясно, спрямо до
моментната й посока. Траекториите им са се пресекли, жената е контактувала в предна
странична лява част на автомобила, което се е случило на около 32м северозападно от
ориентира и на около 3,9м североизточно от югозападния край на асфалтовото покритие
(физико аналитичното моделиране на технически допустими варианти за моменти
статуси, скорости и местоположения, допуска изключително малки отклонения- в
рамките на сантиметри, с направено в с.з. допълнение,че автоекспертната теория удара
на пешеходец в ППСсе разглежда в 2 варианта, челени страничен и тъй като в Протокола
за оглед не са фиксирани деформации от страни, пред огледалото и панорамното стъкло в
експертизата удара е оптимизиран към предната част на автомобила, което не влияе на
анализите и изводите.). Приплъзващия удар е генерирал и въртящ момент спрямо мислена
вертикална ос на жената, като след накланяне на тялото към ветроупорното стъкло, главата й
е достигнала левия му среден край, а след контакт и в ляво странично огледало, тялото е
било отхвърлено напред и в ляво от автомобила, до достигане върху терена. Автомобила в
резултат на режима на аварийно спиране е бил установен в покой там където и както е
фиксиран от разследтващия орган.
Мястото на сблъсъка е обозначено на приложената мащабна скица към експертното
заключение и е на разстояния от порядъка на 32м северозападно от ориентира и на около
3,9м североизточно от югозападния край на асфалтовото покритие.
Скоростта на автомобила, преди настъпване на удара ,т.е. преди задействане на
спирачния механизъм е от порядъка на 49 км/ч, а скоростта на автомобила, към момента на
удара е била от порядъка на 35км/ч. / изрично уточнено в с.з. /. Опасната зона за спиране с
процесния автомобил в конкретната ситуация е от порядъка на 26- 27 метра, докато
разстоянието на предната част на лекия автомобил от мястото на удара към момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение е от порядъка на 21,88метра.
=
Сравняването на определената опасна зона S = 26-27м с L 21,88м -
0( B
разстоянието на което се е намирал челната част на колата от мястото на удара, когато
пешехо**ата е започвала да пресича, води до еднозначния извод, че пешехо**ата е попадала
в опасната зона за спиране на процесния автомобил, т.е. не е била на лице техническа
възможност за водача да предотврати удара чрез аварийно спиране.
И в заключение следва да се посочи, че конкретната ситуация, пешехо**ата е
възприела приближаващия автомобил от разстояние около 110 метра, но е предприела
пресичане когато автомобила е отстоял от мястото на удара на разстояние около 21,88м,
което е по- малко от 26- 27м - опасната зона за спиране с автомобила, с което
произшествието е било не предотвратимо, следователно, при конкретната пътна ситуация
предприетото пресичане от страна на пешехо**ата е допринесло за настъпване на
процесното ПТП.
Съдът изцяло възприема заключението на съдебната автотехническа експертиза, тъй
като е мотивирано, компетентно и изготвено на базата на всички събрани по делото
доказателства.
6
По делото е разпитан в качеството на свидетел **- съпруг на ищцата по делото.
Съдът не кредитира показанията на същия, тъй като приема, че този свидетел е
заинтерисован от изхода на делото. На следващо място следва да бъде посочено, че
свидетелят ** не е очевидец на процесното ПТП, въпреки, че се опитва да се постави на
място и време. Той не е чевидец не само по личните възприятия на съдията- докладчик,
придобити при разпита му, но и тъй като не е посочен от съставителя на Протокола за ПТП,
като такъв. Видно от приложените по делото материали по прекратеното ДП не се
установява той да е разпитван в хода на това наказателно производство, камо ли като
свидетел очевидец. В тази връзка следва да се има предвид и заключението на Вещото лице
инж. С., който изрично подчертава, че част от показанията на св. ** звучат меко казано
нереалистично.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявения иск е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка "Гражданска отговорност". По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застраховател.
Наличието на застрахователното правоотношение не е достатъчно, за да се обоснове
отговорността на ответника. При договор за застраховка "гражданска отговорност"
застрахователят отговаря само дотолкова, доколкото за деликвента е възникнало задължение
за поправяне на вредите. Тъй като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на фактическия
състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Такива доказателства по делото не са ангажирани. Липсват данни за виновно и
противоправно деяние на претендирания причинител на вредите.
Всички автотехнически експертизи, изготвени от две различни вещи лица са
изложили категорични заключения, че процесното ПТП се дължи изключително на
поведението на ищцата.
От техническа гледна точка причина за произшествието е субективното поведение
на пешехо**ата, която е навлязла на платното за движение в момент, когато това не е било
безопасно за нея и другите участници в движението. Пешехо**ата е слязла на пътното
платно на място, необозначено, непредвидено за движение на пешеходци. Пешехо**ата е
имала възможност да забележи идващия срещу нея автомобил. Пешехо**ата е попадала в
опасната зона за спиране на автомобила и ударът бил непредотвратим посредством аварийно
7
спиране.
По делото не се събраха доказателства, от който да се установява, че водачът е
управлявало процесното МПС при нарушение на правилата за движение, като процесното
ПТП се дължи на причина, стояща извън неговото поведение- пешехо**ата е попадала в
опасната зона за спиране на автомобила и ударът бил непредотвратим посредством аварийно
спиране.
За прецизност следва да се посочи, че водачът на МПС е длъжен да избере такава
скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още
невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката
за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. Ето защо при преценката
дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и
поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се
възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Необходимо е да се даде
обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на
пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е
било от обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и
дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. Ако с оглед конкретната
пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия
пешеходец, то няма нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, именно такъв е
настоящият случай.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е доказано противоправно
поведение на претендирания делквент.
Щом не е установено прекият причинтел на вредата да е отговорен за поправяне на
вредите, то не може да възникне и отговорност за застрахователя. Предявеният иск следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на разноски-Ю.ско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, който размер, съобразно
препращането към разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 200 лева. Основателно е
и искането за присъждане на разноски за вещи лица в общ размер на 600,00 лева-такива
реално са направени от ответника и са представени съответни документи, установяващи
размера на разноските.
С изрично Определение № 884/ 03.07.2023 г.ч. гр. 448 по описа за 2023 г. на
Окръжен съд ищцата И. А. Д.- ГРАЖДАНИН НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ на осн. чл. 83, ал.
2, от ГПК е освободена от внасяне на държавни такси и разноски към бюджета по
настоящото гр.д., но същата на общо основание дължи заплащане на разноските към
ответната страна.
8
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Д. род. ********** г. в гр. **, живуща **********
със съдебен адрес- ** адв. П. В. против ЗК " ЕВРОИНС " АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Искър бул. Х.фор Колумб № 43 иск за сумата в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева - неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от претърпяното на 06.09.2021 г., ПТП ведно със законната лихва върху сумата,
считано от момента на увреждането, а именно 06.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, която сума предявяват частично от 26 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. А. Д. род. ********** г. в гр. **, живуща ********** със съдебен
адрес- ** адв. П. В. да заплати на ЗК " ЕВРОИНС " АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Искър бул. Х.фор Колумб № 43 разноските по
настоящото дело в размер на 800,00 / осемстотин лв. /.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
9