О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -1479
08.06.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 1153 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
изпълнителен директор Димитър Бончев, чрез юр.Иван Недков против разпореждане №
285/07.02.2020г по ч.гр.д.№103/2020г на районен
съд –Несебър,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против В. Н.К.. Жалбата е подадена в рамките на
едноседмичния срок по чл.275,ал.1 ГПК – разпореждането е връчено на
19.02.2020г,а жалбата е подадена на 24.02.2020г по куриер,от страна с правен
интерес да обжалва и е допустима. В нея е оспорен обжалваният акт като
незаконосъобразен. Оспорен е изводът на съда, че клаузата за уговорения размер на възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави –надвишава многократно размера на законната лихва.Според
жалбоподателя няма горна граница на договорната лихва, определена от МС. Определен
с ПМС №72/94г е само размерът на
законната лихва за просрочени задължения в левове и валута.Касае е се за лихва
за забава,която е различна от възнаградителната
лихва.Счита,че правната и икономическата природа на възнаградителната и
законната лихви е различна и не може да се обвързва размера на възнаградителната лихва с този на законната
лихва.Позовава се и на ЗПК, в който е въведен след 2014г максимален размер
на ГПР ,който не може да бъде повече от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута,т.е. размерът на ГПР е до 50%. В конкретния случай размерът на
определения ГПР е в съответствие с
разпоредбите на ЗПК,поради което тези
уговорки не противоречат на добрите нрави.Моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане и съдът да се произнесе по съществото на спора.
Ч.гр.д.№103/2020г на районен съд –Несебър е образувано
по постъпилото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против длъжник В.Н.К. за следните суми: 2484,44 лв – главница по
договор за потребителски кредит с №
****80/15.02.2017г, дължима за периода от 05.10.2018г до 05.03.2021г,
обявена за предсрочно изискуема, считано от дата 10.01.2020г /дата на
получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост /; 1297,36лв – възнаградителна /договорна/
лихва, за периода от 05.10.2018г /падеж на първата неплатена погасителна вноска
/до 10.01.2020г –датата на обявяване на предсрочната изискуемост; обезщетение
за забава -390,81лв ,считано от 06.10.2018г до датата на подаване на
заявлението в съда и законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на
задължението.Вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен на
15.02.2017г между длъжника и „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ЕАД, по който е отпуснат кредит в размер на 3000лв; страните
са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, като
застрахователната премия е платена директно на застрахователния
агент.Застрахователната премия е на стойност 806,40лв и е разделена на равен
брой месечни вноски, съответстващи на броя на погасителните вноски по договора
за кредит и е част от всяка месечна погасителна вноска. Към заявлението е
приложен договорът за потребителски кредит ,от който се установява,че ГПР е в размер на 45,99% ,а лихвеният процент
е 36,82%,погасителната вноска е в размер на 139,50лв ,а броя на погасителните
вноски е 48.Твърди се ,че длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора
за кредит и е спрял да плаща в срок погасителните вноски ,поради което е
настъпила предсрочна изискуемост, която му е била обявена с уведомително писмо,
получено на 10.01.2020година.Твърди се ,че по силата на Приложение 1/14.03.2019г
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от дата 27.07.2017г,
на осн.чл.99 ЗЗД,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и заявителя, е
прехвърлено вземането на цедента към длъжника В.К., за което последният е
уведомен с писмо от 10.01.2020г.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита подадената частна жалба за
основателна.Настоящият състав не споделя становището на районния съд ,че клаузата от договора, определяща размера на
годишния лихвен процент
/възнаградителната лихва/ е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.С оглед на прогласената
свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите
нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва,както изисква чл.19,ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите
нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на
законната лихва размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът счита ,че следва да се издаде заповед
за изпълнение против длъжника за сумата 1297,36 лв, представляваща неизплатено
задължение за възнаградителна /договорна/лихва за посочения в заявлението
период- от датата на първата неплатена в срок погасителна вноска до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост ,в съответствие с приетото в ТР № 3/2017г
на ОСГТК на ВКС.В същото тълкувателно решение е прието,че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.Това означава,че се дължи
договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, както и
обезщетението за забава ,съобразно уговореното в т.5 от договора- дължи се обезщетение в размер на законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска.Поради това заявлението е основателно и
следва да се издаде заповед за
изпълнение за предсрочно изискуемата
главница в размер на 2484,44лв и законната лихва за забава в размер на 390,81лв
за периода от 6.10.2018г до 03.02.2020г, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й плащане.
Мотивиран от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 285/07.02.2020г по ч.гр.д.№103/2020г на районен съд –Несебър
и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза
на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителен директор Димитър
Бориславов Бончев против В.Н.К., ЕГН **********,***
за следните суми: 2484,44лв, представляваща
главница за периода от 05.10.2018г до
05.03.2021г; 1297,36лв,
представляваща договорна лихва за
периода от 05.10.2018г до 10.01.2020г/датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/; 390,81лв,представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.10.2018г до 03.02.2020г ,ведно със законната лихва върху предсрочно изискуемата
главница, считано от 03.02.2020г до окончателното плащане на сумата,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ****80/15.02.2017г, обявен за предсрочно
изискуем на 10.01.2020г ; както и за сумата
133,45лв –разноски в заповедното
производство.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: