ПРОТОКОЛ
№ 63
гр. С., 04.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица А.а
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Кабасанова Наказателно дело
частен характер № 20245440200437 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частната тъжителка В. Т. П., редовно призована, не се явява. Явява се
повереника й адв. В.П., редовно упълномощена.
Подсъдимият К. А. К., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. П. П., редовно упълномощен.
Адв.П.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Подсъдимият К.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпилите по делото писмо от РУ- С. и постъпило от
Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112- К., писмо ведно с представен
компакт диск със запис от обаждане на 16.04.2024 г. в 11.00.31 ч. от Х. Г..
Адв.П.: Запознати сме с постъпилите материали.
Адв. П.: Своевременно сме запознати с постъпилите по делото
материали.
Подсъдимият К.: Също съм запознат с постъпилите материали.
1
Съдът счита, че следва да предяви аудиозаписа на тел.112 на
страните и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на страните представения на CD аудиозапис от
обаждането на свидетеля Х. Г. на ЕЕНСП 112 на 16.04.2024 г., като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да го изслушат в съдебна зала.
Адв. П.: Запознахме се със съдържанието на изслушания в днешно
съдебно заседание запис от телефонно обаждане на свидетеля Х. Г., не
възразяваме същият да бъде приобщен към доказателствения материал по
делото. Във връзка с писмото до РУ-С., правя уточнение, че днес
подзащитният ми К. К. ми каза, че е имал предвид предупредителен протокол
от КАТ-С., който е съставен във връзка с упреците на В. П., че подзащитният
ми е направил нещо по нейната кола, когато на място са дошли служители на
КАТ- С.. Това го правя като уточнение, като нямам искане за изискване на
такъв протокол от КАТ- С.. Нямаме други доказателстсвени искания на този
етап.
Адв. П.: Да се приобщи към доказателствата по делото изслушания в
днешно съдебно заседание запис от обаждане на свидетеля Х. Г. на ЕЕНСП
112 на 16.04.2024 г.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
предявеният на страните в днешно съдебно заседание запис от обаждане на
свидетеля Х. Г. на ЕЕНСП 112 от 16.04.2024 г. и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото компактдиск, съдържащ
запис от телефонно обаждане на Х. Г. на ЕЕНСП 112 на 16.04.2024 г.
Съдът ДАВА възможност на подсъдимия да даде допълнителни
обяснения по случая.
Подсъдимия К.: На 17.04.2024 г. не знам как съм спал на тази кушетка в
ареста, но дойдоха полицаите, отвориха вратата, казаха ми да отида и да си
сваля обувките. С тази тяхна лаборатория започнаха да ми търсят
доказателства по ръцете и краката, за да установят дали съм направил по
някакъв начин нещото, в което ме обвиняват. Не беше открито нищо.
Полицаите бяха около 6 човека- следователи, като имаше още полицаи, които
2
стояха в коридора. Казаха, че в представеното от В., нещо не е наред. Не може
при 90% прорезна рана, при наличие на огромно налягане поток от кръв да
няма никъде капка кръв. Следователите си говореха между тях да направят
експеримент, като единият ще даде бутилка вода на другия полицай да я
излива в гърлото си и полицаят трябва да се опита да говори в този момент.
Най-малкото, което е полицаят, ще се задави, закашля. Двете действия са
противоположни. Как да наливаш вода в гърлото и да говориш. Няма как това
да се случи в устата. Провериха ми обувките и казаха, че е абсурдно да се е
случило това, в което В. ме обвинява. Тя казва, че един път съм я ритнал, а
стават две синини на нея. Това полицаите си го говориха. Не знам от къде те
знаят колко синини има тя. Нямам идея какво точно се е случвало. Вкараха ме
в ареста и ми казаха да изчакам. Стоях, не знам колко време, след това ме
извикаха. Не знам колко време съм стоял. Казаха, че с всичките възможности,
които имат, установяват, че това е подвеждаща информация, с цел някаква
придобивка в бъдеще. Казаха ми, че имам адвокат и да отида при адвоката си.
Казах в предходно съдебно заседание какво се случи с адв. П.. Отидох на
другия ден на къщата в с. С. и гледам В. отново в градината ми. Вътре в
градината изкопала кубици пръст, все едно багер е вкаран вътре. Тя стои с
лопата и копач и ми се хили. Беше на същото място, където беше предишния
ден. Обадих се на г-жа П. и тя ми каза: „Сега ти се обади на тел. 112 и нека нея
я съдят по бързото производство, както се случи предния ден с теб.“ Обадих
се на тел. 112, дойдоха полицаите, отидоха в градината, видяха я какво прави.
Попитаха я какви неща върши. Тя им се развика: „А бе, кви сте Вие, бе?“. Тя
хвърли лопатата и копача в нейната градина и скочи от оградата долу. Такова
викане, такова чудо беше, че имах чувството, че ще падне къщата от викането
й. Дойдоха полицаите по едно време при мен и ми казаха, че не знаят какво да
правят. Казах им по същия начин, както установиха, че това нещо няма как аз
да съм го извършил, да го направят и с нея, да й сложат белезници, да я
изкарат от къщата й. Казаха, че ще се обадят на началника си. Обадиха се, след
това си заминаха. Мина известно време и дойдоха две момчета пред къщи,
които започнаха да ми крещят, че ще ме пребият. Мълчах и нищо не казвах.
Адв. П. ми каза да не излизам и да се разправям, а да се обадя на полицията.
Обадих се в полицията. Дойдоха полицаи, но не бяха същите, не бяха онези,
които бяха идвали преди. Затова при разпита на полицейските служители, те
казаха, че са идвали само веднъж. Дойдоха полицаите. Казаха, че има две
3
момчета, които са на центъра, и не могат да ги свържат по никакъв начин с
мен. Появи се дъщерята на В. Подскача. Прави, струва, стойки, чалъми,
говореше много сериозни неща. Приближи се към полицаите Те я хванаха и я
завлякоха в къщата на В.. Там крещяха като ненормални заедно с В.. В. и
дъщеря й крещяха в тяхната къща. Полицаите дойдоха при мен по едно време
и казаха, че за първи път виждат такова нещо. Говорихме им бавно, спокойно,
те не възприемат. Полицаите казаха, че ще се обадят на началника си. Обадиха
се и нищо. Костите на лявата ми ръка са отрязани, имам поставени стави.
Имам процент на инвалидност и много пъти движенията ми, които трябва да
извършвам, колкото и да искам, не мога. Ръката ми е блокирана. Движенията
ми изцяло са от рамото. Дясната ми ръка се възстановява от травмата.
Движенията в крайно отваряне са почти невъзможни с тази ръка. И в момента
изпитвам силна болка. Това го констатира и съдебният лекар.
Съдът констатира, че подсъдимия движи и двете си ръце, както в лакътя,
така и пръстите им.
Подсъдимият К.: В. се извъртя и падна на земята. От едната страна
имаше тикли, до тях имаше камъни. Тя влезна между тиклите и камъните.
Извъртя се, видя точно къде трябва да падне и точно там падна. Във връзка с
вафлата, която видях В. да яде, видях, че тя нямаше затруднение в храненето
си след случилото се. След инцидента тя ядеше вафла като здрав човек. Това
беше максимум две минути от падането й. Моят имот е ограден. Има
минимално около 70-80 височина на каменна ограда.
Адв. П.: Да се приемат към доказателствата по делото постъпилите
материали.
Адв. П.: Да се приобщят към доказателствата по делото постъпилите
материали.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
писмо от РУ- С. с вх.№ 364/15.01.2025 г. на РС- С. и затова на осн. чл. 283
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмо от
РУ- С. с вх.№ 364/15.01.2025 г. на РС- С..
Адв. П.: Няма да сочим други доказателства. Намирам делото за
4
изяснено от фактическа страна. Моля за ход по същество.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за
изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното следствие и
да се даде ход по същество.
Подсъдимият К.: Поддържам казаното от моя защитник.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. П.: От името на доверителката ми, моля, след преценка на
събраните по делото доказателства да постановите съдебен акт, с който
признаете подсъдимия за виновен в повдигнатото му частно обвинение за
това, че на 16.04.2024 г. в двора на къщата на В. П. й нанесъл юмручен удар с
ръка в областта на лицето и ритници в областта на дясно бедро, вследствие на
което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсно- контузна рана по лигавицата на горната устна, кръвонасядане и
оток на горната устна, както и охлузване по горна устна и две кръвонасядания
в областта на дясно бедро, което представлява престъпление по ч130, ал.1 от
НК, като моля да бъде уважен предявения граждански иск като доказан по
основание и размер и да бъдат присъдени на доверителката ми съдебните
разноски. Считам, че се установиха по категоричен начин фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на депозираната от В. П.
частна тъжба, като деянието се доказа с него обективни и субективни белези
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по назначената СМЕ. Установи се, че на 16.04.2024 г. докато В.
П. е работила в собствения си имот, е била нападната от подсъдимия, с който
имат конфликти, свързани с границите на имотите на доверителката ми и на
неговия имот, която имотна граница сеелката ми. Същият ден тя е работила в
имота си, като е нареждала тикли, с цел да предотврати навлизането на вода в
подпорите на къщата. В този момент се е приближил подсъдимият, който я е
наричал „боклук“ и й казвал да се махне от имота му. Не умишлено тя е
навлезнала в имота му, но считам, че това не може да бъде оправдание на
5
неговите дръзки действия, насочени към по-възрастна жена от него, като
същият е нападнал доверителката ми, съборил я е на земята, след което й
нанесъл удар в областта на лицето и два ритника в областта на бедрото, за
които телесни увреждания доверителката ми е изкарала медицински
документи. В този момент, шокирана от действията на подсъдимия, тя започва
да вика за помощ, като се отзовава свидетелят Х.. От показанията му се
установява, че когато е отишъл на мястото, той е видял свидетелката П.
паднала на земята и до нея К., който замахвал с тесла към нея. Х. се е
приближил към тях и К. хвърля теслата, като бегом се прибира в къщата си, но
в този момент е видян от друг свидетел- Г., който е забелязал странното
поведение на К.. Тогава той вижда и доверителката ми П., която е била с кръв
по лицето. Тя му обяснила какво се е случило и тогава свидетелят Г.
притеснен е звъннал на тел. 112, записът от който разговор е слушан в днешно
съдебно заседание. След като пристигат полицаите на място, те бяха
разпитани в съдебно заседание, снети са обяснения, изготвена е докладна
записка. От обясненията на полицаите в съдебно заседание се потвърдиха
обясненията на доверителката ми. Като те установиха, че на следващия ден,
пак са посетили сигнал, подаден от К., че е нападнат от група хора.
Изложените обяснения от подсъдимия е защитна негова версия, поради което
моля съдът да не ги кредитира с доверие. Вследствие на престъпното деяние
на доверителката ми са причинени описаните в медицинските документи
телесни увреждания, а именно: контузия на главата, разкъсно- контузна рана и
кръвонасядане по лигавицата на горна устна, оток, кръвонасядане и охлузване
по кожата на горната устна вляво, две кръвонасядания по дясно бедро, като в
хода на оздравителния процес е настъпило усложнение, а именно възпаление
на кръвонасядането- флегмон в горната устна вляво, поради което
оздравителният процес е продължил четири месеца. Същият този флегмон е
станал причина за станалото по-късно хирургично лечение. От заключението
по назначената СМЕ считам, че по безспорен и категоричен начин се установи
какъв е единственият възможен механизъм на нанасяне на телесната увреда,
като вещото лице каза, че е от нанесен фронтален удар, като възможни други
варианти, каквито се опитаха да наведат защитата на подсъдимия, останаха
недоказани. Кръвонасяданията по бедрата също са възможни да са получени
по начина, описан в тъжбата. Деянието е доказано по безспорен и категоричен
начин. От същото са причинени болки и страдания на доверителката ми, като
6
същата едва след 4 месец, след хирургическата намеса, е възстановила
здравословното си състояние. В рамките на този възстановителен период
доверителката ми е изпитвала затруднения при говор и хранене и болки на
мястото, където са нанесени телесните увреждания, поради което считам, че
предявеният граждански иск се оказва доказан и основателен по размер.
Съобразно всичко изложено, моля да признаете подсъдимият за виновен в
извършеното деяние. В случая подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност и от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което е приложима нормата на чл.78а НК, като
моля санкцията да бъде определен в средния предвиден в закона размер.
Моля да ми присъдите разноски за адвокатско възнаграждение.
Адв. П.: Моля да постановите присъда, с която да признаете
подзащитния ми К. К. за невиновен в извършване на твърдяното частно
обвинение. От събраните доказателства по делото не се доказа противоправно
поведение, престъпен резултат и причинно- следствени връзка между
твърдяното противоправно поведение и престъпен резултат. Видно от
първоначалната жалба, подадена от г-жа П. в РУ-С., първо, тя говори за
нанесен удар в областта на челюстта. В тъжбата до съда тя говори за друг удар
в областта на лицето. Подадената тъжба до РС-С. е неясна, което ограничава
правото на защита на г-н К.. Тези неясноти идват от следното: На стр. 1 в
тъжбата се казва: „… ми нанесе силен удар с юмрук в областта на лицето…“.
Не се посочва с коя ръка е нанесен този удар, не става ясно с лява или дясна
ръка е нанесен, както и с коя част на ръката е нанесен ударът. Наказателното
право изисква да има подробности и детайли, които да формират вътрешното
убеждение на съдията, който решава спора: дали действително е така, или не е
така. Непосочването на това с коя ръка е нанесен ударът е съществено
нарушение, което ограничава правото на защита на подсъдимия. След това се
казва „…ми нанесе ритници в областта на дясното бедро…“ В първоначалната
жалба към РУ-С. частната тъжителка казва: „Забравих да спомена, че след
като паднах ме ритна.“ Забележете, тя казва „ритна“, а не риташе. Не е ясно с
кой крак- ляв или десен, с коя част на крака- ходил, коляно, обувка, я е ритнал.
На следващо място, в диспозитива на тъжбата до РС-С., на стр. 2,
предпоследен абзац, който е болтнат, се казва: “… ми нанесе юмручен удар с
ръка в областта на лицето ми и ритници в областта на ляво бедро…“ Не става
ясно дясно, ляво бедро, с кой крак, с коя част на крака е нанесен удар. Тези
7
неясноти будят съмнение във версията, която се излага от страна на В. П.,
поради което моля да приемете същата за недоказана и недостоверна. От
медицинските документи, приложени към тъжбата е видно следното: Първият
Лист за преглед на пациент от 16.04.2024 г., който е с час 20.47 ч. В. твърди, че
инцидентът е станал около 10,50 ч. преди обяд, тоест тя отива в болницата за
преглед почти десет часа след това. В този медицински документ нито в
анамнеза, нито в обективно състояние, никъде не се говори за кръвонасядане
на бедрата. В следващия медицински документ- Резултат от образно
изследване, също не се говори за кръвонасядане. В Лист за преглед на пациент
от „Спешно отделение“ също не се говори за кръвонасядания, както и в
Констативен лист. Не се говори и в Постановлението за отказ да се образува
ДП за флегмон или усложняване, както и за кръвонасядане по бедрата. За
първи път това кръвонасядане по бедрата се споменава в СМЕ, приложено
към тъжбата, което е с дата 19.04.2024 г. Това показва, че липсва причинно-
следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и престъпен
резултат, което е основание да признаете К. К. за невиновен в твърдяното.
Говори се, че е имало обилно кървене. Да, но свидетелите не говорят за такова
обилно кървене. Ако е имало такова, трябва да има кръв на
местопроизшествието, по ръцете на К., по дрехите на В., по дрехите на К..
Няма такива следи от кръв. Това отново подлага под съмнение версията на В.
П.. На следващо място, в тъжбата се твърди, че след инцидента тя е ходила на
лекари в Ксанти. Няма доказателство доказващо това нещо. Когато някой ходи
на лекар, се издават медицински документи. Твърди се в тъжбата, че е взимала
няколко антибиотика, но не се показват медицински рецепти и не се
споменават тези лекарства. Фактът, че прокурорът не говори за този флегмон,
за нас това нещо не е съществувало и не може да се приеме, че е вследствие на
твърдения инцидент. Това, че г-жа П. толкова е чакала и чак август прави
операцията, е неин проблем. Ако я е боляло, защо е чакала? Това не е
възникнало във връзка с твърдения инцидент и, второ, не е причинено по
никакъв начин от страна на К., видно от доказателствата. Това го казвам във
връзка с твърдението на адв. П., че г-жа П. е търпяла дълго време болки и
страдания. В експертизата, в графа „Хистологично изследване“ е отбелязано
„…запушване на малка слюнчена жлеза…“. Д-р Б. обясни, че това запушване
може да стане по всяко време от всичко. Това отново е доказателство, че няма
връзка този флегмон, с каквито и да е било удари. На следващо място,
8
твърденията на В., че К. без тя да го е провокирала я е нападнал и й е нанесъл
удар, първо К. има проблем с ръката. Той днес обясни какъв е проблемът,
представили сме и медицински документи, от които се вижда какъв е
проблемът, като за това говори и свидетелката М., която сподели, че К. още не
се е възстановил. К. е нямал мотив да направи, каквото и да е било. Той
обясни, че единственото, което е направил, е забележка към В., че няма право
да навлиза в негов имот. Още преди април месец тя е била предупреждавана
да не влиза в чужд имот. Тя влиза и си прави, каквото си иска, сякаш всичко е
нейно. Представихме нотариален акт, от който се вижда, че там, където е била
тя, е негова собственост. Представихме документи, че в имота й К. също има
идеална част. Културно той й е направил забележка, но вместо да се спре и да
се прибере, тя взема теслата и тръгва срещу него. И тръгвайки, замахва
веднъж, замахва втори път. Поставете се на негово място, бихте ли рискували
здравето си при наличие на тези проблеми с ръцете си и да тръгнете да
нападате някого, въпреки всички болки и страдания, които сте изтърпели по
време на възстановителния процес, да нападате с тези ръце. Няма логика.
Отстъпвайки назад, преди В. да нанесе втория удар спрямо К., тя се спъва,
пада и се удря. Падайки получава уврежданията, които обаче, излагайки в
своята неточна версия, насочва едва ли не, че К. тръгва да я напада. Няма
такова нещо. Истината е тази, която казва К.. Обърнете внимание на
поведението на К.. Ако приемем, че той е извършителят, неговото поведение
няма да е това, което е описано в тъжбата, и няма да е това, което той сам
описа в обясненията си. Ако аз съм извършил нещо, ще стоя ли там и ще
чакам ли М. да дойде да ме види. Няма да стоя, но той продължава да стои,
защото не знае какво се случва. Той не може да повярва, че неговата съседка,
която е в неговия имот, тръгва с теслата си към него, за да го напада.
Неслучайно В. има няколко предупредителни протокола. Ако полицаи още
пред и 16.04.2024 г. са смятали, че тя е в правото си, нямаше да се занимават, а
те са написали предупредителен протокол да не извършва противоправни
действия в имота на К., но въпреки това тя отива на 16.04.2024 г. в имота му.
На следващо място, няма пряк очевидец на това, което се твърди, че се е
случило. Когато В. вика М., обърнете внимание на начина, по който го вика.
Тя не казва: М. имам нужда от помощ, здравето и животът ми са застрашени.
Тя му казва: „М., ела!“. Това са думи на лице, което не се чувства застрашено,
а просто вика друго лице. Когато М. отива, в показанията си пред РУ-С. казва,
9
че си е копал в градината и нямал визуален контакт с В.. Когато тя го вика, той
отива. Ако приемем, че К. е извършил твърдяното, то защо той стои там. М.,
когато отива, това, което става, е това, което той е казал пред полицията, а не
това, което казва в съдебно заседание. Виждам, че сте наблюдателна. Надявам
се да сте констатирали, че след разпита на М. същият отиде, подаде ръката на
В. и я попита: „Добре ли се справих?“. По време на разпита му го попитах кое
е вярно: това, което е писал в обясненията в полицията, или това, което заявява
в съдебно заседание. В това, което е писал в полицията, не казва нищо по
отношение на К.. Той не казва нищо за кръвта в показанията си в полицията и,
второ, нищо не казва за удар. Изведнъж в съдебно заседание казва неща, които
не е казвал в полицията, като казва: „Видях К. как я държеше.“. Нормално е
спомените да са достоверни в момента на случилото се, а не след година. М.,
за мен, не е надежден свидетел и неговите показания не следва да са водещи
за Вас при формиране на вътрешното Ви убеждение. Още повече при
наличието на тези разминавания, а и М. е заинтересован свидетел. Същият
работи при В. и тя му плаща. По отношение на свидетеля Г.. Г-жа М. каза, че
са в лоши отношения с Х. Г., като той казва, че е пускал жалби в полицията.
Това е свидетел, който е предубеден и иска на всяка цена, независимо че К. е
невинен, да му бъде наложено най-тежкото наказание. Този свидетел не е
надежден, първо, заради личните конфликти, които има с К. и майка му,
второ, заради жалбите, които е пускал срещу К., и, трето, заради
разминаванията и в неговите показания. В показанията си дадени в съдебно
заседание и в показанията му дадени пред РУ-С. е налице разминаване. Казва,
че са видели, че има кръв от устата на В. и тя е бързала да ходи до болницата, а
полицаят казва, че единствено е видял кръв на устната на В., но не така, както
тя го описва. Полицаят каза и че са я питали дали иска да й бъде оказана
медицинска помощ, тя е отказала. Тези свидетели са ненадеждни. Свидетелят
Б. казва: „Видимо върху устата й имаше кръв.“, като казва и М. какво му
разказва. Нито един от полицаите не каза, че М. е разказал това, което той
казва в съдебно заседание. В момента на удара М. е бил в градината и не е
видял нищо. Това, което казва впоследствие, някой му го е подсказал. По
отношение на показанията на свидетеля И., той казва:“Иначе К. К. ни
съдейства във всичко.“. Ако аз съм виновен, бих ли съдействал. Няма да
съдействам. Той е съдействал, защото не е виновен в нито едно от нещата, в
които е обвиняван. „Предложихме да извикаме медицински лица…“ казва И.
10
„… тя отказа…“. Странно е поведението на В.. Ако тя се е страхувала от К.,
защо на следващия ден пак отива на същото място. Тя не е жертва, не е
пострадала, тя е лице, търсещо провокация. По отношение на казаното от д-р
Б., той описва причинените увреждания по начина, по който са посочени в
медицинските документи. Ние възразихме срещу това негово заключение,
защото смятаме, че няма причинно-следствена връзка и К. не го е причинил
по никакъв начин. Не е изяснен механизмът с коя ръка, с коя част е извършен
ударът. Д-р Б. не е категоричен в заключението си, че именно това е
вследствие на удара. Той казва: „Възможно е.“, но няма категоричност и
затова моля да не приемате за доказани като причинени тези увреждания от
К.. Правилно констатирахте ограничените движения на двете ръце на К. преди
малко. Това се потвърждава и от заключението на д-р Б., стр. 17. Свидетелката
М. потвърди, че когато той прави нещо, тя трябва да ходи да му помага.
Свидетелката М. като майка винаги може да познае дали синът й говори
истината, или лъже. Затова тя два пъти му задава въпроса: „Ти удари ли я?“.
Той казва: „Не, не съм я ударил.“. Мислите ли, че К. ще лъже майка си. Те
живеят заедно.По отношение на това, което К. каза за падането, ние твърдим, а
и смятам, че се доказа, че при спъването си, пристъпвайки назад и падайки, тя
си удря устната в ръба на тиклата. В. казва: „К. ми нанесе силен удар.“, Б.
казва: „Няма как да е силен удар.“. Удар е нямало, защото той си пази ръцете.
Ако реши да й нанесе удар с тези метални обувки, пораженията нямаше да
съответстват на това, което се твърди. Считам, че по никакъв начин не се
доказа вината на К. и в тази връзка моля за присъда, с която да оправдаете К. и
да приемете същият за невинен в извършване на твърдяното деяние. По
отношение на гражданския иск, считам, че същият остана недоказан по
основание и размер. Ние бяхме против приемането му. Считам, че флегмонът
е причинен от други фактори, несвързани с описаната ситуация. Поради
всичко това моля за оправдателна присъда.
Адв. П.: Действително в тъжбата има допусната техническа грешка в
изписването на мястото, където е нанесен удара, но това е техническа грешка,
защото многократно в обстоятелствената част на тъжбата е пояснен начинът
на извършване на деянието и мястото на нанасяне на удара в бедрото, а
именно става ясно, че се касае за нанесен удар в дясно, а не в ляво бедро, което
кореспондира с медицинската документация, поради което не считам, че това
не е съществен порок, който ограничава правото на защита на подсъдимия. В
11
случая се касае за частно обвинение, а не за обвинение по наказателно дело от
общ характер и от съдебната практика, а и от изискванията на НПК, е видно,
че е достатъчно да се посочи къде, кога, от кого и какво е причинено, а всички
детайли, касаещи деянието, се установяват в хода на съдебното следствие.
Затова не считам, че тази техническа грешка по някакъв начин е препятсвала
или затруднила защитата на подсъдимия. По отношение на анализа на
доказателствата няма да вземам становище. Всеки прави собствен прочит на
доказателствата. Отново моля за осъдителна присъда.
Адв. П.: Във връзка с изказването в НПК, да, има разлика между частно
обвинение и обвинение по наказателно дело от общ характер, но следва да се
дава информация в какво точно се обвинява човека. Съществени нарушения
са: непосочването на коя ръка и кой крак. По отношение на свидетеля М. в
обясненията си той казва: „Видях В. паднала.“.
Съдът даде право на лична защита на подсъдимия К. К.: В първото
заседание зададохме въпрос дали ще променят нещо в тъжбата и дали го
поддържат. Тогава се направиха промени, в момента, в последно заседание,
отново искат промени в обвинението. Доказахме по категоричен начин, че не
съм извършител на това, в което ме обвиняват. Ако се предположи, че това се е
случило, В. трябва да падне като талпа и трябва да има синини и наранявания
по гърба и ръцете си. Ние, сакатите хора не сме като здравите хора. Ние
разсъждаваме по различен начин, когато трябва да извършим действие. Първо
си задаваме въпроса можем ли, след това го изпълняваме. Аз имах около
секунда време за реакция и няма как да си задавам тези въпроси- мога или не
мога.
На основание чл. 297 НПК, съдът дава право на последна дума на
подсъдимия К. К.: Моля съда да ме оправдае по всички обвинения, насочени
към мен. защото едно е да си обвинен, друго е да си го извършил.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично съдебно
заседание в присъствието на страните, на които разясни, че същата може да се
протестира и обжалва пред Окръжен съд С. в 15-дневен срок, считано от днес.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 15.40 ч.
12
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
13