гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 5673 по описа за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С решение №20057474 от 04.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 10325/2019 г. на Софийски районен съд, 56 състав, са отхвърлени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: ******, срещу Е.П.Д., ЕГН:**********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата от 195,02 лв.,
представляваща главница за неплатена цена за доставена електрическа енергия за
периода от 18.11.2016 г. до 17.02.2017 г., за електроснабден имот, находящ се в
гр. София. бул. ******, ИТН: 300067831896, както и мораторна лихва в размер на
10,77 лв. за периода от 24.01.2017 г. до 04.09.2017 г.
Решението е обжалвано от
ищеца “ЧЕЗ Е.Б.” АД с актуално наименование „Е.П.“ ЕАД. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на
установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че процесното количество електрическа енергия са реално доставени и
отчетени от съответния електромер в обекта на ответника. Оспорва се изводът на
съда, че не е доказано по делото, че Е.П.Д. е собственик на процесния обект с ИТН:
300067831896 и следователно не е потребител на електрическа енергия. Моли се да
се уважи въззивната жалба, предявените искове да бъдат уважени и да бъдат
присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната
жалба - Е.П.Д., действащ чрез процесуалния си представител, не е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото
открито съдебно заседание неговият особен представител оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че от приетите по делото доказателства не се установява, че между страните е
съществувало валидно облигационно отношение. В разглеждания случай ищецът не е доказал
по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, поради което не може да се ангажира
отговорността му за плащане на сумите за доставена електрическа енергия. Предвид
изложеното районният съд е отхвърлил
предявените искове като недоказани.
Изложените фактически и правни аргументи от районния съд,
въз основа на които са отхвърлени предявените искове, са законосъобразни,
обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди.
В случая същественото е, че районният съд е указал на
ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
Е.П.Д. има качеството на краен потребител (носител е на право на собственост
или на ползване) на електрическа енергия, доставяна на процесния обект и през
процесния период. Обосновано е
заключението му, че твърденията на “ЧЕЗ Е.Б.” АД в тази насока не са доказани.
Това положение се отнася и за въззвиното производство. Правоотношението по
доставка и продажба на електрическа енергия се регламентира от действащите в
тази област нормативни актове - Закона за енергетиката /ЗЕ / и приетите въз
основа на него /чл. 98 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР) с Решение № ОУ - 059 от
07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03 от
26.04.2010 г. и влезли в сила на 01.06.2010 г. Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да
е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ е предвидена възможност
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Съгласно чл. 1
вр. с чл. чл. 4, ал. 2 и чл. 13, т. 1 от посочените общи условия
собственикът или лицето в полза, на което е учредено право на ползване върху
електроснабдения имот, следва да заплати цената на доставената електрическа
енергия. В случая не се доказва, че именно Е.П.Д.
отговаря за задължението за заплащане на доставено количество електрическа
енергия за процесния период в процесния обект.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
обективирани във въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които
по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и
липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не
намира за необходимо да ги обсъжда по - детайлно.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на
правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, въззиваемият има
право да иска присъждане на разноски, но тъй като липсват данни такива да са
извършени, то въззивният съд не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от изложеното,
Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20057474 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10325/2019 г. на Софийски
районен съд, 56 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.