Р Е Ш
Е Н И Е
№ 209
гр.Айтос, 11.10.2019 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 288 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., *** рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Хайнен С.А., клон България, ЕИК: ***, с адрес и седалище на управление:
***, със законен представител *** – Заместник управител, чрез пълномощник *** - юрисконсулт против
Ж.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
Делото е образувано във връзка с указания на съда, дадени по ч.гр.дело №
1130/2018г. по описа на РС-Айтос.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и на основание чл.240, чл.79, чл.86 от ЗЗД (Закона за задълженията и договорите) вр. чл.9 ЗПК - за установяване съществуването на вземането на ищеца по договор за револвиращ потребителски кредит за сумата от 1017.91 лева (хиляда и седемнадесет лева и 91 стотинки) - главница; 194.71 лева (сто деветдесет и четири лева и 71 стотинки) възнаградителна лихва от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г.; 51.95 лева (петдесет и един лев и 95 стотинки) - мораторна лихва от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г.; ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до изплащане на вземането.
Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства, които заявителят е декларирал: Погасяване на парични
задължения по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, кредитна карта CARD-15401585.
Ищецът претендира заплащане на
направените по настоящото дело разноски, както и
разноските в заповедното производство, включващи държавна такса
в размер на 25.29 лева
(двадесет и пета лева
и двадесет и девет стотинки)
и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лева (петдесет лева). Представен е списък по чл.80 от ГПК.
В условията на евентуалност и при отхвърляне на установителния
иск поради ненадлежо
обявена предсрочна изискуемост на вземането, се моли исковата претенция за процесната сума да се разгледа като осъдителен иск в
горепосочения размер от общо 1 264,57
(хиляда двеста шестдесет и четири лв. и петдесет и седем ст.) лева.
Към исковата молба са
приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника.
Прави се искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 1130/2018 г. на РС-Айтос.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата Ж.Н.Г., чрез назначения й особен представител адв.В.Б. - БАК не оспорва допустимостта на исковата претенция. В писмено изложение оспорва съществуването на процесното вземане, излагайки подробна мотивация. Твърди, че издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е нищожна, както и че процесният договор, на който се претендира ищцовото вземане съдържа неравноправни и съответно нищожни клаузи. Не представя писмени доказателства. Заявява доказателствени искания – за служебно прилагане на ч.гр дело № 1130/2018г. на РС-Айтос и за задължаване на ищеца да представи оригинали на приложенията към и.м.
В съдебно заседание ответницата Ж.Г. не се явява, но чрез особения представител адв.В.Б. от БАК, в писмено становище оспорва претендираното от ищеца вземане. Като окончателна позиция, във фазата по същество моли за произнасяне по иска, като съдът съобрази ангажираните доказателства.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 7303/28.12.2018 г. на РС-Айтос ищцовото дружество е поискало издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата Ж.Н.Г.. В хода на образуваното
заповедно производство по ч.гр.дело № 1130/2018
г. по описа на АРС и след връчване на
Заповед № 621/31.12.2018 год. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с определение №
157/15.02.2019 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване дължимостта на вземането си против
длъжника Ж.Г..
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, но съобрази, че искът макар и установителен досежно съществуването на вземането след възразяването му по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство, намира своето основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ето защо и приема претенцията за допустима, а разгледана по същество счита за основателна и доказана по следните съображения:
Предвид установеното от
писмените доказателства безспорно е налице валиден договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, кредитна карта CARD – 15401585 с кредитен
лимит в
размер на 1000,00 (хиляда) лева, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответницата парична сума като върху
усвоеният размер се начислява годишна лихва и такси за обслужване. В този смисъл е
приложеното писмо с обратна разписка, удостоверяващо предаване а кредитна карта
и Приложение към Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, както и показна за доброволно изпълнение.
Ответницата от своя страна се е задължила да погасява задължението, но е преустановила обслужване на кредитната карта на 01.01.2018г. (датата на последно плащане) като балансът към този момент е възлизал на минус 1212,62 лв., включващ главница 1017,91лв., възнаградителна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. -194.71 лева (сто деветдесет и четири лева и 71 стотинки) и мораторна лихва от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г. от 51.95 лева (петдесет и един лев и 95 стотинки).
В подкрепа на изложеното е предоставено месечното извлечение по процесната кредитна карта, видно от което ответницата Ж.Г. в качеството на кредитополучател е превишила договорения кредитен лимит и има задължения към ищцовото дружество в размер на 1212,62 лв., , поради което и искането за установяване на вземането досежно претендираната главница е основателно и доказано по размер. В този смисъл следва да се цени и липсата на оспорване на представените писмени доказателства от страна на представителя на ответника.
С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, както следва: - 194.71 лева (сто деветдесет и четири лева и 71 стотинки) възнаградителна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г.; - 51.95 лева (петдесет и един лев и 95 стотинки) - мораторна лихва от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., възприемайки ангажираните писмени доказателства, неоспорени от ответната страна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на
делото и при пълно уважаване на иска,
ответникът следва да заплати сторените
от ищцовата страна съдебно деловодни разноски, включая направените в хода на заповедното производство разноски от общо 600,00 (шестстотин)
лева,
от които: 524,71 лв.
- в исковия процес и 75,29 лева
- в заповедното производство.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., *** рег. № ***, чрез
БНП Париба Пърсънъл Хайнен С.А., клон България, ЕИК: ***, с адрес и седалище на управление:
***, със законен представител *** – Заместник управител, против Ж.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по договор за револвиращ потребителски кредит за сумата от 1 017.91 лева (хиляда
и седемнадесет лева и 91 стотинки) - главница;
194.71 лева (сто деветдесет и четири
лева и 71 стотинки) възнаградителна
лихва от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г.; 51.95
лева (петдесет и един лев и 95 стотинки) - мораторна лихва от 11.06.2018 г.
до 11.12.2018 г.; ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 621 от дата 31.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1130/2018 г.
на на Айтоския районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Н.Г., ЕГН **********
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., *** рег.
№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Хайнен С.А., клон България, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски, включително в заповедното
производство, в общ размер на 600,00
(шестстотин) лева, от които: 524,71 лв.
- в исковия процес и 75,29 лева
- в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: