Р Е Ш Е Н И Е
№……………..….../12.10.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 2973 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.П.П.,
чрез адвокат П.Р. срещу *", с която е предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 лв., от които 15,79 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2842,52лв., за периода от
30.03.2018 г. до 18.04.2018 г. (датата на частично плащане по застрахователната
претенция), и 4,91 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 1964,37лв., за периода от 18.04.2018 г. до 26.04.2018 г. (деня преди датата
на исковата молба по образуваното гр.д.
№6021/2018 г. по описа на ВРС, 25 състав).
Твърди, че се, че с влязло в сила решение №
1049/13.03.2019 г. по гр.д. №6021/2018 г. по описа на ВРС, 25
състав, ответното дружество е осъдено да заплати сумата в размер на
1964,37лв., представляваща незаплатен остатък от дължимото застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на обща стойност 2842,52лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2018 г. до окончателното
плащане. Излага се, че на 27.02.2018 г.
е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като последното опис заключение
е извършено на 08.03.2018 г. и не са изискани други документи за изплащане на
обезщетение. В тази връзка намира, че след петнадесет дни застрахователят е
изпаднал в забава или от 30.03.2018 г. дължи заплащане на обезщетение за
забава. Предвид извършеното частично плащане от 878,15 лв. на 18.04.2018 г.
претендира заплащане на обезщетение за периода от 30.03.2018 г. до 18.04.2018
г. в размер на 15,79лв., а за периода от 18.04.2018
г. до 26.04.2018 г. намира че му се дължи мораторна лихва върху сумата от
1964,37лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение. По тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител адв. Р.,
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че липсват доказателства за влизане в сила на решението по гр.д. №6021/2018 г. по описа на ВРС, 25 състав. Намира, че липсва
покана за плащане на претенцията, поради което моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщеното по гр.д. №6021/2018 г. по описа на ВРС, 25 състав, се установява че с влязло в сила решение № 1049/13.03.2019
г. *
ЕИК:
* е осъден да заплати на П.П.П., ЕГН: **********
сумата от 1964.37 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
резонатор, моторче на ляв фар, основа ляв калник, калник преден ляв, фар ляв,
водач на броня ляв и предна броня на
собствения на ищеца автомобил марка *, причинени в резултат на реализирано на 26.02.2018г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на
л.а. *, застрахован по договор за гражданска отговорност на автомобилистите №*
/* в ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -27.04.2018г. до окончателното й
изплащане,
на основание чл.432,ал.2 КЗ, като искът е отвърлен за разликата до претендирания размер от 2140.81 лева.
Не е спорно между страните, че на
27.02.2018 г. П. е уведомил ЗАД „ЛЕВ ИНС“ за настъпилото застрахователно събитие, при
което е изготвено опис –заключение по щета №*/25.08.2016г.
от 27.02.2018г. по отношение на л.а. *, в който са описани
като увредени детайли –калник преден ляв за смяна; фар
ляв/ксенон/ за смяна; броня предна облицовка; водач преден ляв за смяна.
Не
се оспорва от ответника обстоятелството, че на 18.04.2018 г. е извършено
плащане в полза на ищеца на сумата от 878,15лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За успешното
провеждане на така предявения иск, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на главен дълг към датата на претендираната лихва, както и че
задължението за заплащане на такава произтича от неизпълнение на задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, както и поставяне в забава на ответното дружество за
заплащане на застрахователното обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1
от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане и без покана. Отговорността на застрахователя е договорна и
функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и при
същите условия, за които би отговарял деликвента,
включително и за лихвите за забава. С нормата на чл.429, ал.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ обаче отговорността
на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента
лихви върху обезщетението е лимитирана като началото
на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие.
Съобразно трайната съдебна
практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по
т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.).
Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1
и т. 2 от КЗ касае собствената забава на застрахователя да определи и заплати
дължимото обезщетение по предявената пред него претенция и не е обвързана от
забавата, в която изпада деликвента за заплащане на
обезщетение от непозволено увреждане, заради което и законодателят е
предвидил, че всички дължими от застрахователя лихви
по ал.1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните
разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492 от КЗ.
В случая не е спорно между страните, че
ищецът е заявил претенция за обезвреда пред
застрахователя на 27.02.2018г. В контекста на коментираното по-горе разрешение
съдът приема, че от момента на уведомяване на застрахователя от пострадалото
лице, в т.ч. предявяване на претенцията пред него на същата дата, а именно от 27.02.2018
г. ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва от тази дата на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ. По изложените по-горе съображения доводите на
ответника, че не е бил поканен да изпълни, са неоснователни.
Предявеният иск по чл. 432 от КЗ е приет
за основателен за сумата от 1964,37 лв., тъй като от ответника е извършено
плащане в размер на 878,15лв., т.е. общо доказаният размер на претенцията е
2842,52лв. Ето защо за заявения период в
исковата молба от 30.03.2018г. (който е следващ на изпадането на ответника в
забава) до датата на частичното плащане - 18.04.2018 г., законната лихва, дължима върху главницата от
2842,52 лв.
възлиза на сумата от 15,79 лева, изчислен с електронен калкулатор Calculator.BG.
Искът по чл. 432 от КЗ е предявен на 27.04.2018
г., поради което размерът
на обезщетението за забава върху остатъка от
дължимото застрахователното
обезщетение от 1964,37 лева в размер на законната лихва за периода от 18.04.2018г.
до 27.04.2018г. (деня преди предявяване на исковата молба) възлиза на сумата от
4,91 лева, изчислен с
електронен калкулатор Calculator.BG.
Доводите на ответника, че не следва да се
присъжда обезщетение за забава, тъй като няма доказателства, че решението е
влязло в сила са неоснователни с оглед приобщеното гр.д. №6021/2018 г. по описа на ВРС, 25 състав.
По
изложените съображения, предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 20 лв., от които 15,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 2842,52лв., за периода от 30.03.2018 г. до 18.04.2018 г. (датата на частично
плащане по застрахователната претенция), и 4,91
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 1964,37лв., за периода от 18.04.2018 г. до 26.04.2018 г. (деня преди
датата на исковата молба по образуваното гр.д.
№6021/2018 г. по описа на ВРС, 25 състав), е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 350лв., от които
50лв. заплатена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, доколкото последното е предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *“, ЕИК:
*
със седалище и адрес на управление ***
да заплати на П.П.П.,
ЕГН: **********, сумата от 20 лв. (двадесет лева), от които 15,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 2842,52лв., за периода от 30.03.2018 г. до
18.04.2018 г. (датата на частично плащане по застрахователната претенция), и 4,91 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 1964,37лв., за периода от
18.04.2018 г. до 26.04.2018 г. (деня преди датата на исковата молба по
образуваното гр.д. №6021/2018 г. по описа на ВРС, 25
състав), на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *“, ЕИК: *
със седалище и адрес на управление ***
да заплати на П.П.П.,
ЕГН: **********, сумата от 350 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: по банкова сметка, *** - *, открита в „*“ АД с титуляр Пламен П..
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: