Р Е
Ш Е Н
И Е № 1309
№ 1309/31,10,2018
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на 17,10,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разглед6 докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1948/2018 г. и прие за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 2949/23,07,2018 г., постановено по гр. д. № 7718/2018 г. на РС
Пловдив, ХV гр. състав, е призната за незаконна Заповед № РД
-11-1018/12,03,2018 г. на директора на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр. Пловдив, с административен
адрес: гр. Пловдив, ул.”***” № 1; с която, считано от 13,03,2018 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа, е било прекратено
трудовото правоотношение с В.А.Б. ***, ЕГН **********; същата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност - “***”; и работодателят е осъден да й
заплати сумата от 1992,59 лв. обезщетение за времето, през което е останала без
работа в резултат на незаконното уволнение – за периода от 12,03,2018 г. до
22,06,2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11,05,2018 г., като за разликата
над посочената сума до размер от 2875,65 лв. искът е отхвърлен поради
погасяване чрез прихващане с насрещно вземане на работодателя за изплатено
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 883,06 лв., а до пълния предявен
размер от 4962 лв. и за периода от 23,06,2018 г. до 12,09,2018 г. искът е отхвърлен
като неоснователен.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 48550/07,08,2018 г. от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр.
Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”***” № 1; против посоченото
по-горе решение В ЧАСТТА, с която уволнението е признато за незаконно и ищецът
е възстановен на заеманата преди същото длъжност и му е присъдено обезщетение в
посочения по-горе размер. От въззивния съд са иска да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното в тази му част и вместо това да отхвърли
предявените искове.
Ответникът
В.А.Б. ***, ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и
иска потвърждаване на решението в обжалваната с нея част.
Постъпила
е и въззивна жалба вх. № 46189/26,07,2018 г. от В.А.Б. ***, ЕГН **********;
против посоченото по-горе решение в частта, с която е отхвърлен искът й за
присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение за разликата над присъдения размер до пълния
претендиран. От въззивния съд са иска да отмени решението в обжалваната му част
и вместо това да присъди исканото обезщетение в пълен размер.
Ответникът
по жалбата Основно Училище „***“ – гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на първоинстанционния акт в тази
част.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от В.А.Б. ***, ЕГН **********; против Основно Училище „***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр.
Пловдив, ул.”***” № 1.
От съда се
иска да постанови решение, с което: 1/ да признае за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № РД -11-1018/12,03,2018 г. на Директора на
ответното училище на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 13,03,2018 г.;
2/ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - “***”; 3/ да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4962 лв., представляваща обезщетение
за оставането й без работа за периода от 12,03,2018 г. до 12,09,2018 г. Ищецът
претендира и за присъждане на разноски.
Ответникът
не е признава исковете. Счита процесната заповед за законосъобразна. При
условията на евентуалност – в случай на отмяна на уволнението и присъждане на
претендираното обезщетение, предявява възражение за прихващане с вземането му за
връщане на платеното на отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие
в размер на 883,06 лв. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно следните
обстоятелства (установени и с представените по делото писмени доказателства): Ищецът
е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “***” със
задължения и функции, разписани в длъжностна характеристика от 2013 г. С длъжностна характеристика, утвърдена със
заповед № РД-10-989/23,02,2017 г. на работодателя, са променени изискванията за
заемане на длъжността „***”, и на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - поради липса на необходимото образование, а именно
висше образование бакалавър и/или магистър със специалност счетоводство и финанси
или счетоводство и контрол или счетоводство и одит, трудовото правоотношение
между страните е прекратено със заповед
на работодателя № РД-11-1052/ 20,03,2017 г.
С решение № 296/ 25,01,2018 г., постановено по гр. д. № 8172/ 2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. (приложено в кориците на настоящото)
уволнението е признато за незаконно и отменено, като се приема, че с новата
длъжностна характеристика (от 2017 г.) се въвеждат нови значими трудови
функции, липсващи в длъжностната характеристика от 2013 г., на практика се
формира нова длъжност, макар и под същото наименование, поради което налице е
било друго основание за прекратяване на правоотношението (по чл. 328 ал. 1 т. 2
от КТ), различно от посоченото в заповедта. С влязлото в сила съдебно решение Б.
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“.
След възстановяването на ищцата, на 12,03,2018 г. й е връчена нова
длъжностна характеристика, с която за заеманата от нея длъжност отново се
въвежда изискване за висше образование бакалавър и/или магистър със специалност
счетоводство и финанси или счетоводство и контрол или счетоводство и одит. Не
се спори, че ищцата не притежава такова
образование и квалификация. Поради това с процесната Заповед № РД-11-1018/ 12,03,2018
г. на директора на ответното училище, връчена на ищцата на същата дата, трудовото
й правоотношение отново е прекратено, считано от 13,03,2018 г., на същото
основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Ищецът твърди, че и тази заповед е
незаконосъобразна, тъй като с последващата длъжностна характеристика от 2018 г.
отново се въвежда промяна в трудовите функции и са обособява нова длъжност, с функции
различни от тези, възложени й през 2017 г., поради което не са налице
предпоставките на чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ. Наред с това се твърди, че работодателят
е злоупотребил с правата си, предвиждайки нови изисквания за образование и
квалификация единствено с цел прекратяване на правоотношението с ищцата.
Възражението за въвеждане на нови трудови функции
наред с изискването за образование и квалификация, е неоснователно.
При преценка за това дали се създава същностно нова
длъжност, макар и под същото наименование (както се твърди от ищцата), следва
да се съпоставят възложените за изпълнение трудови функции (задължения) по вид,
обем и начин на изпълнение. Промяна на длъжността дори при запазване на
наименованието, ще е налице само в случаите, когато прибавените трудови функции са съществено различни от досегашните,
примерно възлагането и на ръководни и/или на контролни функции (в този смисъл
изрично е Решение № 243 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 745/2011 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова).
В случая длъжностната характеристика от 2018 г.
съвпада напълно с тази от 2013 г. А при съпоставката й с длъжностната
характеристика от 2017 г. (при действието на която е постановена отменената
заповед на работодателя № РД-11-1052/ 20,03,2017 г. и ищцата е възстановена на
заеманата преди това длъжност) се установява, че с последващата от 2018 г. не
се въвеждат нови трудови задължения, а само отпадат възложените от 2017 г.
счетоводни функции. На практика с процесната длъжностна характеристика на
ищцата не се възлагат нови трудови
функции, поради което не може да бъде споделен изводът на първостепенния
съд за това, че е налице друго основание – това по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, на
което правоотношението е могло да бъде законосъобразно прекратено. Не е
налице разширяване на трудовите функции чрез прибавяне
на нови, поради което изменението на изискванията за образование
и/или квалификация е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор
длъжност. Следователно осъществена е хипотезата на чл. 328
ал. 1 т. 6 от КТ и посоченото в процесната заповед основание прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата обективно е налице.
По отношение неоснователността на предявеното от
ищцата възражение за злоупотреба с работодателски права, настоящата инстанция
напълно споделя съображенията, изложени в първоинстанционното решение и, на основание
чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
Налага
се изводът, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е
извършено законосъобразно. Ето защо искът за отмяна
на уволнението следва да бъде отхвърлен. При това положение неоснователни се
явяват и акцесорните искове за възстановяване на предишната работа и за
заплащане на обезщетение за оставането без работа и същите следва да бъдат
отхвърлени.
Като е достигнал до различни правни изводи относно
исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на ищеца на заеманата преди
същото длъжност, както и относно частична основателност на иска за присъждане
на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, РС е постановил незаконосъобразно
решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо това исковете по
чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ следва да се отхвърлят. Първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателя ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр. Пловдив,
с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”***” № 1 следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство в размер на 464,31 лв. и за
въззивното производство в размр на 702,35 лв. - съобразно представените
списъци.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
2949/23,07,2018 г., постановено по гр. д. № 7718/2018 г. на РС Пловдив, ХV гр.
състав, В ЧАСТТА, с която е призната
за незаконна Заповед № РД -11-1018/12,03,2018 г. на директора на Основно Училище
„***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”***” № 1; с
която, считано от 13,03,2018 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ –
поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа, е било прекратено трудовото правоотношение с В.А.Б. ***, ЕГН **********;
КАКТО И В ЧАСТТА, с която В.А.Б. е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - “***”; КАКТО И В ЧАСТТА с която Основно Училище „***“ – гр. Пловдив, с административен
адрес: гр. Пловдив, ул.”***” № 1 е осъден да заплати на В.А.Б. ***, ЕГН **********;
сумата от 1992,59 лв. обезщетение за времето,
през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение – за периода
от 12,03,2018 г. до 22,06,2018 г., ведно със законната лихва, считано от
11,05,2018 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с
която ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив,
ул.”***” № 1; е осъдено да заплати на В.А.Б. ***, ЕГН **********; сумата от
800,52 лв. – деловодни разноски; КАКТО И В ЧАСТТА, с която
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”***”
№ 1; е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 244,70лв. – държавна такса, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от В.А.Б. ***, ЕГН **********; против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”***” № 1; искове
с правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и от КТ: ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ДА БЪДЕ
ОТМЕНЕНО уволнението, извършено със Заповед № РД -11-1018/12,03,2018 г. на директора
на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив,
ул.”***” № 1; с която, считано от 13,03,2018 г., на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа, е било прекратено трудовото
правоотношение с В.А.Б. ***, ЕГН **********;; КАКТО И ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА В.А.Б.
***, ЕГН **********; на заеманата преди уволнението длъжност - “***”; както и
да й бъде ПРИСЪДЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за времето, през което е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение – за периода от 12,03,2018 г. до 22,06,2018
г. – ДО РАЗМЕРА ОТ 1992,59 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2949/23,07,2018 г., постановено по гр. д. № 7718/2018 г. на РС Пловдив, ХV гр.
състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА В.А.Б. ***,
ЕГН **********; да заплати на
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ – гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”***”
№ 1; сумата от 464,31 лв. (четиристотин
шестдесет и четири лева и тридесет и една ст.) – деловодни разноски за
първоинстанционното производство, както
и сумата от 702,35 лв. (седемстотин и два лева и тридесет и пет ст.) –
деловодни разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат изпратени на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от 31,10,2018 г.,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: