МОТИВИ към присъда от № 104/
10.03.2021 г. по НЧХД
№ 719 / 2019 г. по описа
на В.ския районен съд, ІV наказателен
състав.
Производството пред В.ски районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от Х.С.Ц. *** против подсъдимия Я.Н.Я. *** за престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК.
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане
предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за сумата
от 5000 лв. За престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, представляващи обезщетение
за претърпени от тъжителя в резултат на деянието неимуществени вреди,
като се претендират и направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител тъжителят поддържа изцяло възведеното обвинение
и предявения граждански иск против подсъдими
и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично
и чрез надлежно упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие дава обяснения по предявеното им обвинение, като твърди, че не е извършвал деянието, в
което е обвинен и не се признава за виновен. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия излага съображения за обективна и субективна несъставомерност на предявеното обвинение, претендира че
подсъдимият е бил в положение на неизбежна отбрана, пледира за постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на предявения граждански иск и за присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приемаза установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2019 г. в гр. В., около 08.30 часа,
частният тъжител Ц. и подсъдимият Я. ,
седейки на маса в „Б.К.“ в гр. В., при което тъжителят Ц. бил ударен от
подсъдимия Я. няколко пъти с юмрук по лицето без причина.
Видно от лист за преглед на пациент в Спешно отделение тъжителят Ц. е
постъпил на 11.05.2019г. в 10.45 ч., с оплаквания за нанесен побой, като имал
болки в областта на носа и кървене.
На
16.05.2019г. е освидетелстван от съдебен лекар, за което е прието поделото
съдебно-медицинско свидетелство № 13/19 г., издадено от началник отдел „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св. П.“ – В., в което са описани причинените на частния
тъжител телесни увреждания-леко насиняване на кожата на основата на носа,
палпаторни болки, рентгенови данни за фрактура на носни кости. Възможно е било
при удар с юмрук да се причини счупване на носни кости, като в конкретния
случая рентгеновият образ е една напречна фрактурна линия, без разместване. Представена
е при освидетелстването рентгенова снимка № 3667/11.05.2019г., като при
разчитането и се установила фрактура осис назалис.
В заключението по извършената
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 60/2019г. вещото лице д-р И.
установява следните телесни увреждания, нанесени на частния тъжител - контузия
на носа с леко кръвонасядане в основата му, болки при опипване, данни за
напречна фрактура на носните кости без разместване,като е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Свидетелите
В.П., В.П. и В.Я. твърдят, че подсъдимият Я. ударил тъжителя Ц. и му разбил
носа., като тъжителят имал кръв по себе си и дрехата му била скъсана.
Свидетелят С.К. твърди, че не е имало конфликт между подсъдимия и
тъжителя, като тъжителят бил посегнал да удари подсъдимия пи последния само си
бил опънал крака, за да се предпази.
Свидетелите М.Р. и В.М., и двамата полицейски служители в РУ – В.,
твърдят, че на 11.05.2019 г. по получен сигнал за сбиване в „Б.К.“ в гр. В.
посетили местопроизшествието и установили две лица, които им обяснили, че е
станало сбиване помежду им и си разменили удари, което кореспондира и с
приложената полицейска преписка с рег. 0 1786р-8688/13.052019г. на РУ - В..
Следователно има нанесени удари от подсъдимия Я.
на тъжителя Ц. , които се преценяват като лека телесна повреда, а липсват каквито
и да било доказателства по делото за такива нанесени от тъжителя на подсъдимия,
като не се доказа в процеса побоят да е бил предизвикан от пострадалото лице с
тежка обида или закана, подсъдимият да е бил в положение на неизбежна отбрана,
включително в хипотезата на превишаване на пределите и, нито пък са налице данни,
обуславящи прилагане на института на реторсията.
Подсъдимият Я. към момента на издаване на справката за съдимост и към
момента на деянията по тъжбата не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства – изложеното в тъжбата
от фактическа страна, разпитите на посочените по –горе свидетели, както и от приобщените писмени доказателства, заключенията на вещото лице д-р А.П.И. по извършената от нея
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни които са последователни, взаимно обвързани, безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло и техния анализ в съвкупност с гласните доказателства, не налага различни изводи.
Подсъдимият моли
да бъде оправдан по повдигнатото обвинение с тъжбата.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по чл.
130, ал. 1 от НК е осъществено от обективна и от субективна страна подсъдимия.
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1
и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на тъжителя.
Извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите, описани и обсъдени
по - горе, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства и писмени
доказателства и заключението на вещото лице, както и от изложеното в тъжбата, посочени
по-горе и по – конкретно от показанията на свидетелите се налага изводът
относно извършеното деяние и авторството му. В същата насока са и заключението
на вещото лице д-р И., които съдът приема като обективно, компетентно и
безпристрастно съставено. Всички установени по делото релевантни факти относно
времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по
безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият Петров е автор на престъплението, което е
предмет на частната тъжба.
От обективна страна подсъдимият е
извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, в което е обвинен с частната
тъжба. Не са налице пречки за
прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е обществено-опасните
последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия Г..
Относно претендираното от защитата на
подсъдимия провокиращо поведение на частния тъжител, съдът съобрази следното: В
съдебната практика трайно е възприето виждането, че провокиращото поведение не
е достатъчно да бъде само противоправно, а трябва да покрива и известни критерии за тежест и
интензитет на неправомерното посегателство, които в процесния случай не са
налице. Практиката на ВС и ВКС изобилства от примери, в които в случаи близки
на процесния е приемано, че провокиращото поведение не покрива критериите за
тежест и интензитет. Така и Тълкувателно
решение № 2 от 9.VII.1993 г. по т. н. д. № 2/93 г., ОСНК, Решение № 446 от
18.VI.1973 г. по н. д. № 396/73 г., I н. о., Решение № 477 от 30.11.2010 г. по
н.д. № 464/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 213 от 03.06.2009 г.
по н.д. № 191/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 70 от 11.04.2016 г.
по н. д. № 175 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 499 от 31.Х.1983 г. по н. д. № 530/83 г., I н. о., Решение № 126 от
08.03.1999 г. по н. д. № 615/98 г., II н. о., Решение № 46 от 09.03.2009 г. по
нак. д. № 654/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 118 от 07.05.2014
г. по нак. д. № 238/2014 г. на Върховен касационен съд.
Причина за извършеното деяние е ниската
правна култура на подсъдимия, незачитането на установения правов ред в
страната, включващ забраната да не се вреди другиму във връзка с принципа на
неприкосновеност на личността и слабите му морално – волеви задръжки.
Приетото
от съда за извършено престъпление от подсъдимия Я. е наказуемо по наказателния закон с лишаване от
свобода за срок, по – малък от три години или пробация, подсъдимият не се
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбите
на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената
опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НК когато
в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното
престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът
определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата
на предходните членове, а съгласно ал. 2 когато в особената част на този кодекс
е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно
две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните
членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност
да отговарят на целите, посочени в чл. 36.
В разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация.
Налице предпоставките по чл. 78а от НК по отношение
на подсъдимия Я., като не са налице забранителните предпоставки по чл. 78а, ал.
7 от НК. Подсъдимият Я. е пълнолетен, не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК.
От обективна страна на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК разкрива
относително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайното за този род деяния, тъй като деецът е
извършил за пръв път такова деяние и
същият е неосъждан.
Извършителят не се е признал за виновен.
Изложеното характеризира извършителя – подсъдимия Я. , като лице с
пренебрежително отношение към правовия ред, включително и към установените правила за поведение в
обществото.
С
оглед на изложеното, съдът следва да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да наложи административни
наказания за деянията, осъществяващи състава на престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК, във при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума,
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 лв..
Така определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК
според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие върху осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме
възможността да извърши и други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека
телесна повреда от подсъдимия Я. ,
същият се явява доказан по своето основание.
Безспорно
се установи, че подсъдимият Я. е нанесъл лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК
на тъжителя Ц. при
описаните обстоятелства. От
извършеното деяние са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдания, неприятни психически преживявания и морална угнетеност, както и
възникналата необходимост от лечение.
Налице е пряка и непосредствена причинно следствена връзка между извършеното деяние от подсъдими несените
неимуществени вреди. С оглед на
изложеното гражданският иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нанесените леки телесни повреди от подсъдимия Г. следва да бъде уважен като
основателен. Съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира,
че сумата от 500 лева за деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, е едно справедливо обезщетение за претърпените от пострадалия
Ц. неимуществени вреди от нанесената
телесна повреда, като гражданският иск до пълния му размер от 5000 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен .
Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимия Я.Н.Я., роден на *** г. в гр.В., с
постоянен адрес ***, българин, българско
гражданство, женен, със средно образование, работи в автосервиз, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2019 г., около 08:30часа в бар „Б.К.”
в гр.В., нанесъл удари в областта на главата на Х.С.Ц., причинявайки му по този
начин лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно
за живота, контузия на носа с леко кръвонасядане в основата му, болки при
опипване, данни за напречна фрактура на носните кости без разместване,
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за
което и на основание чл. 78а от НК го следва
да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в
размер на 1000.00/хиляда/ лева.
Следва да се осъди подсъдимия Я.Н.Я.
със снета по делото самоличност да заплати на Х.С.Ц. сумата от
500.00/петстотин/лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането /11.05.2019г./ до окончателното изплащане, като следва да се
отхвърли гражданския иск до пълния му размер от 5000.00лв., като неоснователен,
както и сумата от 500.00/петстотин/лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за повереник по делото и 80.00/осемдесет/лева за внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимия Я.Н.Я. със снета
по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд – В. сумата от
50.00/петдесет/лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: