Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-215 Година 2020, 29 юли гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и седми юли година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1463 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Р.Г.Р. от ***, чрез процесуалния му представител адв.Кралев,
против решение № 859 от 06.03.2020 г. по гр.д.10672/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивника, за осъждане на
ОД на МВР – гр.Бургас, да му заплати на сумата от 1829,70 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 260,83 часа, положен в периода 17.12.2016
г. - 17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.12.2019
г. до окончателното й изплащане, и
с
което решение въззивникът
е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас деловодни разноски в размер на 100
лв. Твърди се, че решението на БРС е постановено в
противоречие с установената практика на БРС и БОС. Излагат се съображения, че
статутът на въззивника на държавен служител съгласно чл.181, ал.1, т.1 ЗМВР,
вр.чл.50а, ал.2 ЗДС налага субсидиарно приложение на общото трудово
законодателство, в т.ч. КТ и наредбите, за да не бъде поставен държавният служител
в по-неблагоприятно положение, в сравнение с останалите работници и служители.
Поради това при определяне на продължителността на положения от ищеца нощен
труд, следва да се извърши приравняване, с коефициент 1.143. Посочва се
практика на ВКС и БОС. Претендира се отмяна на решението на БРС и уважаване на
предявените искове, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител
на въззивника. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият и ответник в първоинстанционното
производство ОД на МВР – Бургас не е представил в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба. Представено е писмено становище, с което
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. Не се сочат доказателства. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по иска
на въззивника Р.Г.Р. срещу въззиваемата Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след прието от съда изменение
на иска), сумата от 1829,70 лв, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че в
процесния период ищецът е полагал труд при ответника със статут на държавен
служител, като
процесните часове извънреден труд, за които се претендира заплащане на
възнаграждение, са
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. нощен труд в дневен
съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок
писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищцата
труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно
специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и издадените от министъра на
вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и № 8121з-1819 от 23.11.2017 г.
С
обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете, като е приел, че след отмяната на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в следващите наредби на Министъра
на вътрешните работи (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.), с които се определят, съгласно
чл.187, ал.9 на ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, липсва уредба за преобразуването на часовете положен
нощен труд към дневен, която липса не може да се преодолее с прилагането на
друг акт, уреждащ сходна материя - Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съдът е приел още, че дори да е приложима уредбата
по КТ, респ.НСОРЗ, преизчисляването на нощен в дневен труд има отношение само
към заплащането на нощния труд, но не и към натрупването на часове, което
натрупване да доведе до извод за наличие на извънреден труд.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР през исковия период. Установява се от събраните доказателства, че за исковия
период ищецът е положил общо 228 смени нощен труд от по 12 часа.
Видно от заключението на вещото лице
по приетата съдебно-икономическа експертиза, за периода 17.12.2016 г. – 17.12.2019
г. ищецът реално е положил 1824 часа нощен труд,
за което ответникът
му е начислил и изплатил по 0,25 лв на час
съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1819 от 23.11.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззивника
нощен труд – общо 1824 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза
на 2084,83 часа, като разликата от 260,83 часа между преизчисления и отчетения
труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена на въззивника, а дължимото нетно трудово възнаграждение за
този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е
в претендирания размер от 1829,70 лв.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период
(чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период
(чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187,
ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр.59). С §4 от Заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Въз основа на
изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови
нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените в отговора на исковата молба възражения
относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
По отношение на направеното възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), съдът
намира следното:
В практиката си за периода 2005 – 2010 година
(писма с изх. № 29-20 от 5.12.2005 г., изх. № 26-34 от 6.06.2006 г., изх. №
12-914 от 08.12.2006 г., изх. № 61-269 от 04.01.2008 г., изх. № 92-864 от
13.02.2008 г., изх. № 26-581 от 28.12.2010 г.) МТСП е поддържало становището,
че при установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, той
следва да отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период, като часовете, получени над определената
норма (след превръщането на нощните часове в дневни), представляват извънреден
труд, който се заплаща с увеличен размер съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ. С
писма с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. и изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП
е възприело обратното становище, като е приело, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Посочените писма нямат нормативна сила, но сочат, че са налице противоречиви
разбирания относно наличието на извънреден труд в случаите на преизчисляване по
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време (чл.143, ал.1 от КТ). Съгласно чл. 181, ал. 2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3,
изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.58 от 2018 г.) от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното
време по чл.181, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното
време за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни
по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на
работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от НРВПО). Съгласно
чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО,
когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника
или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По силата на §3 от ПМС № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От
това законодателно изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно нормативната
уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва изрично законово правило,
което да урежда въпроса дали е положен извънреден труд при надвишаване на
нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат
от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 31.12.2018 г. извънредният труд се отчита с
превръщане на нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл.
9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.01.2016 г. до
01.01.2018 г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният
в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период е действало правилото на чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване
на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е
да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за
целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и
за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и приетото от законодателя с
новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ
принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя
като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето
защо съдът намира, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е
действало правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно
което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни.
Следва обаче да се има предвид, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период.
Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Ето защо съдът намира, че правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41
от 2017 г.) от НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на
отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не
и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд,
тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по
отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се
извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът приема, че при
решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не
следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,
а за остатъка от исковия период (01.01.2016 г. – 01.01.2018 г. и 01.07.2018 г.
– 31.12.2018 г.) същите следва да се вземат предвид.
Съобразно Таблицата – Приложение № 1 към неоспореното
заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, за
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззивникът е положил общо 288
часа нощен труд (колона 5), които след приравняването им на дневни с коефициент
1,143 възлизат на 329,18 часа. Разликата от 41,18 часа следва да се
отчете като положен труд, но не и като извънреден, т.е.за тези часове се дължи
нетно възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл.187,
ал.6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. От Таблицата Приложение № 1 към
заключението се установяват за процесните часове нощен труд, положени в периода
от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., нетното средно почасово възнаграждение /колона
№ 3/, и почасовото възнаграждение с увеличението от 50% /колона № 4/. След
приспадане на това увеличение от 50% периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
/98,33 лв/ от възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за
целия исков период в размер на 1829,70 лв, получената сума възлиза на 1731,37
лв, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над 1731,37
лв искът е неоснователен
Поради частичното несъвпадане на крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен искът на въззивника за сумата от 1731,37 лв,
представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззивника за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. 1824
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до
окончателното плащане, като вместо него следва да се постави осъждане на
въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 1731,37 лв, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения
от въззивника за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. 1824 часа нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до окончателното плащане.
В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за горницата над 1731,37
лв до предявения размер от 1829,70 лв първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед постановения резултат, на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 270 лв за въззивното производство от
за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС пред въззивната инстанция.
Дължимите на въззивника съдебни разноски за първоинстанционното производство са
369 лв от общо направени разноски в размер на 390 лв с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение. Въззиваемият не е претендирал присъждане на разноски
за въззивното производство, поради което такива няма да му се присъдят
съобразно отхвърлената част от иска за това производство. В първоинстанционното
производство е претендирано присъждане на разноски, вкл.за процесуално
представителство – на основание чл.78, ал.8 ГПК, поради което за първоинстанционното
производство, съобразно постановения резултат следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 лв, което налага отмяна на
първоинстанционното решение и в частта, с която на ответника са присъдени
разноски над сумата от 11 лв до присъдения размер от 100 лв.
Съобразно постановения резултат, въззивникът следва
да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд, върху уважената част от иска,
държавна такса от общо 103,92 лв (за първоинстанционното и за въззивното
производство), както и да заплати по сметката на Бургаски районен съд,
съобразно уважената част от иска, разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещо лице в размер на 171 лв.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 859 от 06.03.2020 г. по гр.д.10672/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Р.Г.Р. от *** с ЕГН **********, за осъждане на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. - разликата между положения
нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, до размера от 1731,37 лв,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 17.12.2019
г. до окончателното изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, с която Р.Г.Р. от *** с ЕГН **********, е
осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 11 лв до присъдения размер от 100 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, да заплати на Р.Г.Р. от *** с ЕГН **********,
сумата от 1731,37 лв (хиляда седемстотин тридесет и един
лева и тридесет и седем стотинки), представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. -
разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143;
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 17.12.2019
г. до окончателното изплащане; както и сумата от общо 639 лв (шестстотин тридесет и девет лева), представляваща разноски
за заплатено адв.възнаграждение за двете инстанции (369 лв с ДДС за
първоинстанционното и 270 лв с ДДС за въззивното производство).
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 859 от 06.03.2020 г. по гр.д.10672/2019 г. по описа на Бургаски районен
съд в
останалата част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати по
сметката на Бургаски окръжен съд съобразно уважената част от иска, сумата от 103,92 лв (сто и три лева и деветдесет
и две стотинки) - държавна такса за първоинстанционното и за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати по
сметката на Бургаски районен съд съобразно уважената част от иска, сумата от 171 лв (сто седемдесет и един лева) -
разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1.
2.
Съдия Пламена Върбанова подписва решението с особено мнение, тъй
като намира, че не следва да се прилага
действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
положеният нощен труд не се превръща в дневен. Това е така, тъй като с цитираната разпоредба се определя начина на
регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената норма за
отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в
разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като
извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на
положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд в
дневен през така визирания процесен период
от време.
СЪДИЯ:
/Пламена
Върбанова/