Решение по дело №7152/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260986
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20202120107152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

260986                                                          15.07.2021 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII ми граждански състав

на шести юли                                                             две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КОВАЧЕВА

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 7152 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от *, с която се моли съда да приеме за установено, че ответниците В.Н.Т., ЕГН ********** и П.Т.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, дължат разделно на ищеца сума за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 920581 в отчетния период 15.08.2017 г. – 10.02.2020 г. по издадени фактури в периода 26.09.2017 г. – 25.02.2020 г. в общ размер 685,51 лева, както следва: В.Т. в размер на 514,13 лева и П.Т. – в размер на 171,37 лева, лихва за забава за периода 27.10.2017 г. – 14.05.2020 г. от общо 89,50 лева, от които В.Т. дължи 67,12 лева, а П.Т. – 22,38 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.05.2020 г. по ч. гр. д. № 2297/2020 г. по описа на БРС.

Твърди се, че ответниците са собственици на имот в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 8, вх. 4, ет. 5, ап. 15 – Т. е собственик на ¾ ид. ч. от имота, а Т. – на ¼ ид.ч. Като абонати на ищцовото дружество с абонатен номер № 920581 са били длъжни да плащат ежемесечно задълженията си към дружеството, но не са платили тези си задължения по издадени фактури за периода от 26.09.2017 г. до 25.02.2020 г., с отчетен период по фактури от 15.08.2017 г. до 10.02.2020 г. Потребител е бил Тодор Пенков Т., който е починал, а В.Т. и Тодор Т. са наследници и съсобственици на имота.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски. 

Ответникът В.Т. не е взела становище по предявените искове.  

Ответникът П.Т. чрез особен представител е оспорил исковата молба. Посочил е, че ответникът не е използвал количеството вода, посочено и фактурирано от ищеца. Оспорено е качеството потребител на ответника и договорната връзка между страните. Моли се съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са от ищцовата страна 25 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 26.09.2017 г. до 25.02.2020 г., както и отчетни карнети за водоснабден имот в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 8, вх. 4, ет. 5, ап. десен. Като титуляр на партидата са посочени наследници на Тодор Пенков Т..

Видно от представената справка по лице от Агенция по вписванията процесният имот е бил собственост на Тодор Пенков Т.. Приложени са удостоверения за декларирани данни по чл. 14 ЗМДТ, издадени от Община Бургас, видно от които П.Т. и В.Т. са декларирали собственост върху процесния имот. Видно от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Тодор Т. ***, процесният имот е деклариран като лична собственост на Т., придобит чрез дарение през 1984 г. Представено е удостоверение за наследници, видно от което Тодор Пенков Т., починал на 08.04.2019 г., е оставил като такива съпругата си В.Т. и сина си П.Т..

Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява апартамент. Имотът е водоснабден, като е открита партида № 920581. В периода 27.07.2017 г. – 03.01.2020 г. е начислена 243 куб. м. вода, както и вода от разпределение – 9,26 куб. м.

Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно–счетоводната експертиза, представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение, че същото е водено редовно. Законната лихва върху задълженията по фактурите възлиза на сумата от общо 130,95 лева. В счетоводството на дружеството не са отразени плащания по фактурите.

Разпитаният по делото свидетел Т.Я., работеща в ищцовото дружество като отчетник измервателни уреди, е посочила, че е отчитала процесния водомер. Познава Вълкана Т., която я е допускала в апартамента за отчитане на ползваното количество вода. Имало е случаи, в които е влизала в апартамента, и такива, в които Т. й е изпращала показанията по вайбър или е оставяла бележка. В имота имало два водомера, но преди няколко години изключили топлия.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.     

За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че наследодателят на ответниците Тодор Т. (до смъртта си на 08.04.2019 г.) е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани от ищеца доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ, че Тодор Т. ***, че е единствен собственик на водоснабдения имот, като притежава същия от 1984 г. на основание договор за дарение. До смъртта си на 08.04.2019 г. същият е бил едноличен собственик на имота, както и задължено към ищцовото дружество лице. В периода са издадени фактури от 26.09.2017 г. до 22.03.2019 г. вкл. на обща стойност 495,64 лева. В случая, видно от събраните по делото писмени доказателства, Т. е бил потребител на услугите, тъй като той е единствен титуляр на партидата. След смъртта му е оставил на наследници съпругата и сина си – ответници в настоящото производство. Съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата и детето са наследили поравно своя наследодател – по 1/2. Не е установено по делото ответниците като наследници на Тодор Т. да са се отказали от наследството, оставено от него, напротив – установява се, че те мълчаливо са го приели, ползвайки процесния имот и декларирайки го пред Община Бургас като своя собственост. Ето защо следва да се приеме, че са наследили задълженията му към дружеството в размер на 495,64 лева, като всеки от тях е наследил по ½ от него, т. е. по 247,82 лева. В случая обаче от ответниците се търсят суми за задължения, възникнали направо в техния патрумониум. В исковата молба изрично е посочено, че същите са задължени към дружеството лица не като наследници на Тодор Т., а като потребители на ВиК услуги. Тъй като до смъртта на Тодор Т. на 08.04.2019 г. той е бил собственик на водоснабдения имот, ищецът не може да претендира от неговата съпруга и син да му заплатят вземанията, възникнали преди тази дата, защото петитумът на иска не включва претенция да бъдат осъдени ответниците да заплатят наследени от тях задължения на починалия. Искът е насочен срещу потребители на ВиК услуги, с предмет заплащане на суми, възникнали направо в сферата им, след като е придобита собствеността по наследство. Фактурите, издадени до 08.04.2019 г. са на обща стойност 495,64 лева, а обезщетението за забавено плащане на задълженията по тях възлиза на сумата от общо 113,24 лева. Посочените суми, възникнали като задължения в сферата на починалото лице, не могат да се присъдят в настоящото производство в тежест на ответниците, тъй като няма предявено такова основание на иска. Няма пречка ищецът да предяви нов иск, с който да претендира от ответниците да заплатят сумите в качеството им на наследници на Тодор Т..

Като наследници на Тодор Т.В.Т. и П.Т. са получили в собственост и апартамента гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 8, вх. 4, ет. 5, ап. 15, като са придобили в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН по ½ ид. ч. от същия. След като наследодателят им е починал, същите са придобили качеството на потребители на ВиК услуги в същия на основание §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Стойността на потребената в имота вода по издадени фактури в периода 24.04.2019 г. до 25.02.2020 г. възлиза на сумата 189,87 лева. Ответниците като собственици на процесния имот в равни квоти – по 1/2, дължат сумата поравно – по 94,94 лева. Въпреки че квотата им в исковата молба е посочена по различен начин, съдът в съответствие със закона изчислява дела им в наследството, съответно определя дължимата от всеки сума, припадаща му се в съответствие с квотата в имота. Следователно вземанията на ищеца за главница се доказват по основание за периода след смъртта на Тодор Т. и искът следва да бъде уважен до размера от 189,87 лева. Основателен се явява и искът по чл. 86 ЗЗД, като размерът му съобразно заключението на вещото лице А. възлиза на сумата 17,69 лева.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответниците е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода – за част от задължението същите се явяват наследници, а за друга част – потребители на ВиК услуги.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи в размер на 241,03 лева, в които е включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Т., ЕГН * и П.Т.Т., ЕГН * двамата с адрес: ***, че дължат разделно (по ½ част) на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от *, сума за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 920581 по издадени фактури в периода 24.04.2019 г. – 25.02.2020 г. в общ размер 189,87 лева, лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 14.05.2020 г. от общо 17,69 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.05.2020 г. по ч. гр. д. № 2297/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения размер до пълния претендиран от 685,51 лева за фактури, издадени в периода 26.09.2017 г. - 22.03.2019 г., както и иска за обезщетение за забава над уважения размер до пълния претендиран от 89,50 лева.

ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН * и П.Т.Т., ЕГН * двамата с адрес: ***, да заплатят разделно на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от *, сумата от 241,03 лева (двеста четиридесет и един лева и три стотинки), представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.  

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева