Р Е Ш Е Н И Е № 241/3.8.2020 г.
гр. Ямбол, 03.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение, VIII -ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета
година:
Председател: РАДОСТИН РАДИЕВ
секретар Я.С.,
като разгледа докладваното от съдия
Радиев
АНД № 467/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Виена
стил „ООД гр.Ямбол,подадена чрез адв. П.
П.-АК Ямбол, против Наказателно постановление № 504129-F463748/03.06.2019г. издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството, на основание чл.185,ал.2,вр.
ал.1, за нарушение на чл.41,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се
иска от съда да отмени наказателното
постановление , поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните
и материалните правни норми. По
конкретно се излага ,че
в наказателното постановление е
налице вътрешна противоречивост относно субекта на нарушение, доколкото в
обстоятелствената му част е посочено, че е извършено от ФЛ , а е наложена
имуществена санкция на дружеството- жалбоподател. Излага се ,че е налице и
противоречие между фактическото описание
на нарушението и посочената за нарушена
правна норма.В заключение се посочва, че
с оглед настъпилата законодателна
промяна в нормата на чл.41,ал.1 и
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
дружеството- жалбоподател, използващо в
обекта фискално устройство не съществувало задължение да отпечатва и
съхранява месечен отчет.
В съдебно заседание
жалбата се подържа от редовно
упълномощен защитник.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата.Счита, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира и присъждане на юрисконсулско
възнаграждение .
ЯРС, след като прецени събраните по делото
доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища
на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.12.2018г. на дружеството жалбоподател е съставен
АУАН, затова че на 11.12.2018г. е
извършена проверка по смисъла на пар.1,т.41 от ПР на ЗДДС на търговски обект-
кафе сладкарница, намираща се в
гр.Ямбол, ,пл.“Освобождение“.В обекта има монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство модел DATECS FP-1000 KL с инд. № DT642727 и ФП 02642727 ,регистрирано с потвърждение в приходната администрация с №
3822707/31.05.2017г. Към момента на проверката се установява,че в обекта се съхранява Книга за дневни финансови отчети
за монтираното и регистрирано в НАП ФУ, в която не са съхранени месечните отчети за месец ноември
2018г. Проверяващите стигат до извода, че, С.
Н. Б. представляващ
дружеството не е изпълнил задължението
си да съхрани в книгата за дневни финансови отчети на съответната
страница,месечен отчет отпечатан от фискалната памет на монтираното в обекта ФУ
за м.ноември 2018 год. с което е
нарушил разпоредбата на чл.41,ал.1 от
Наредба-Н-18/13.12.2006г..
В последствие на 03.06.2019г. при
идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на дружеството жалбоподател на 11.05.2020 год.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените и
приобщени по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
В
случая на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно-
наказателната отговорност за нарушение
на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г,
според която към датата на проверката и датата на издаване
НП търговецът е бил длъжен да
отпечатва месечен съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта, а според ал.2
да ги съхранява в
книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на
последния ден от периода.
С
ДВ 52/2019г. ,в сила от 02.07.2019г. разпоредбите на чл.41,ал.1 и 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са
изменени като задължението за
отпечатване на месечни отчети и съхранението им е останало само за лицата,
използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за всички останали лица.Съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС, електронните системи с
фискална памет /ЕСФП/ са фискални устройства за отчитане на оборотите от
продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията
средства за измерване на разход. В случая дружеството- жалбоподател не е лице,
използващо ЕСФП,поради което задължението му да отпечатва и съхранява месечни
отчети е отпаднало.
Съгласно
чл.3,ал.2 от ЗАНН- ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.Настъпилата
законодателна промяна е по благоприятна за нарушителя,тъй като описаното в
наказателното постановление деяние не може да бъде квалифицирано като
административно нарушение.
С
оглед на изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено, като настоящия
съдебен състав намира за безпредметно да
обсъжда доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
При този
изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да
се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн.
ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в
случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа
издал отменения акт.
За това като взе предвид и
вписаната и внесена сума от 100 лв. в договора за правна защита и съдействие, чийто размер е
съобразен с Наредбата за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същата следва да се
присъди в тежест на въззиваемата
страна.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 504129-F463748/03.06.2019г.
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП , с което на „Виена стил „ООД гр.Ямбол
ЕИК:********* ,на основание чл.185,ал.2,вр. ал.1, за нарушение на чл.41,ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на на „Виена стил „ООД гр.Ямбол ЕИК:***
сумата от 100/ сто/ лв.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: