Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260541 гр.Пловдив, 13.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 27.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПEТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №6416/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-007542/05.08.2020г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ с което на Р.О.Ш. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000/две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП за извършено нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на
100/сто/лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДВП на основание чл.177, ал.1,т.2
от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДВП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДВП.
Жалбоподателят Ш., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно
и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и взема
становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, за него се явява адв.Т.Д.,
който изтъква доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и
моли да бъде отменено.Претендира за разноски.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2020г. около 17.00часа в гр.Пловдив на бул.Христо Ботев
113, жалбоподателя Ш., като водач временно лишен от СУМПС управлявал лек
автомобил Рено Клио с рег. номер **, собственост на О.Ш..Бил спрян от автопатрул
и на място бил помолен да съдейства да се извърши проверка за наличие на
наркотични и други упойващи вещества.Ш. отказал да бъде изпробван с
техническото средство Дръг Тест 5000 с номер ARKJ0023 от спрелия го полицейски служител С.П.,
който забелязал и че Ш. е без предпазен колан.След отказа му да бъде тестван за
наличие на наркотични или други упойващи вещества на Периф бил връчен талон за
медицинско изследване от св.П. с номер 0055097, като талонът му бил връчен в
18.15ч на 14.07.2020г. Като място на изследването било посочено медицинско
заведение на територията на гр.Пловдив, а именно УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив.На
водача бил даден срок от 40 минути да се яви в медицинското заведение.По същото
време св.П. констатирал, че Ш. е с временно отнет СУМПС със ЗПАМ по реда на
чл.171, т.1 от ЗДВП и му съставил и му предявил АУАН с бл. номер 819410/14.07.2020г.
за извършени нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДВП, по чл.150А, ал.1 от ЗДВП и по
чл.137А, ал.1 от ЗДВП.Ш. получил акта и го подписал с възражения.В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани
възражения.Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните
по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя, които съдът кредитира по изложените по-горе
съображения и писмени такива - приложените по преписката.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
талон за медицинаско изследване, оправомощителна заповед-2 броя, справка за
водач/нарушител.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН констатации.Установената по делото фактическа обстановка,
която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се
подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се
направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са
оценени обективно, в съответствие с материалния закон.
На първо място безспорно се доказа, че Ш. е управлявал лек автомобил Рено
Клио с рег. номер ***, на сочените в наказателно постановление дата и място,
отказал е да бъде изпробван за наличие на наркотични или други упойващи
вещества и не се е явил за лабораторно химико-токсикологично изследване,
управлявал е автомобила без предпазен колан и същевремнно е бил временно лишен
да управлява МПС, тъй като му е отнет СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДВП.
Не са налице нарушения по действащата към
датата на нарушението НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози.Спазена е процедурата по чл.4, ал.3 от Наредбата,
като е издаден талон за изследване, даден е максималния законосъобразен срок за
явяване за медицинско излседване на територията на населеното място в което е
установено нарушението, но нарушителя не се явил за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване.
На следващо място при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Точно и ясно са
описани нарушените и санкционни норми, по идентичен начин както в АУАН, така и
в НП.Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.Както АУАН, така и НП са
издадени от органи с необходимата представителна власт, видно от представената
оправомощителна заповед. Ето защо съдът счита, че не е налице процесуално
нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита в хода на административнонаказателното
производство.
Така описаното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП
изцяло отговаря на тази материална норма, под която е подведен нарушителя по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП, изпълва обективните признаци от състава на
визираната административно - наказателна норма и това дава основание да се
обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя по административен ред.Недвусмислено са описани
и цифром и словом извършеното нарушение и не буди никакво съмнение за какво
точно е наказан нарушителя.
Относно размера на наложената
санкция, при разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДВП се налага глоба в размер от 2000лева и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от 2 години.Тази санкции предвидени в закона са в твърд размер и не
подлежат на корекция, поради което и не могат да бъдат редуцирани.
По
отношение на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП под
която също е
подведен нарушителя, изпълва обективните признаци от състава на визираната
административно - наказателна норма.С
ПАМ от 22.06.2020г. временно е отнет
СУМПС на жалбоподателя и той правилно е наказан по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДВП,
която запретява управление на МПС, след отнемане на СУМПС по реда на чл.171,
т.1 от ЗДВП.Наложената санкция от 100лева е на минимума предвиден в закона,
който в случай предвижда глоба от 100 до 300лева.
Според съда доказано се явява и нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДВП.Жалбоподателят не е бил с обезопасителен колан, както повелява чл.137А, ал.1 от
ЗДВП.Правилно са приложени от наказващия орган и санкционните
разпоредби.Правилно последния е приложил именно нормата 183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДВП за неносенето на обезопасителен колан, тъй като именно тази норма
санкционира неправомерното поведение на водача по чл.137А, ал.1 от ЗДВП. Относно размера на наложената санкция, при
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на
нарушението, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДВП се налага глоба в размер от 50лв.Тази санкция предвиденс в закона също
е в твърд размер и не подлежи на корекция.
Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН.
В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираните нарушения в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, напротив налице
са множество извършени нарушения от жалбоподателя по ЗДВП, видно от справката
за нарупител.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим
от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-007542/05.08.2020г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ с което на Р.О.Ш. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000/две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП за извършено нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на
100/сто/лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДВП на основание чл.177, ал.1,т.2
от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДВП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДВП.
Решението
не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.