РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря С. М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. К. М. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-004544 от 23.03.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, включително
авторството на вменените нарушения. Навежда доводи за допуснати процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП, както и неправилно приложение на материалния
закон. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея. Представя и писмени бележки.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
1
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 19.10.2022г. около 16:30ч. в гр. София, свидетелят М. К. управлявал лек
таксиметров автомобил марка „**. Движел се по бул. „Васил Левски” с посока на движение
от ул. „Оборище” към бул. „Цар Освободител”. Автомобилът на свидетеля се движел в
третата лента за движение с около 20 км./ч., тъй като движението било интензивно. В
същото време до него от дясната страна /във втората лента за движение/ се движел лек
автомобил „**, управляван от жалбоподателя Г. К. М.. В един момент, жалбоподателят
отклонил управлявания от него автомобил наляво, като се ударил в автомобила на свидетеля
К..
К. слязъл от автомобила си, отишъл зад него, видял, че има щети по автомобила му –
калник, огледало и странична броня. В същото време чул форсиране на двигател, обърнал се
към другата кола и видял, че жалбоподателят му се изсмял, и без да спре, за да се разберат
относно щетите, потеглил с автомобила си и напуснал мястото на ПТП.
Свидетелят К. успял да снима с телефона си регистрационния номер на автомобила,
управляван от жалбоподателя.
Свид. К. подал сигнал за настъпилото ПТП, при което на място пристигнали
служители на ОПП-СДВР. На място бил съставен протокол за ПТП от Г. Тафраджийски -
младши автоконтрольор в ОПП-СДВР въз основа на дадените от свид. К. обяснения. В
протокола за ПТП били отразени установените по лекия автомобил „** щети по десен
калник, броня, огледало и др. Свидетелят съобщил регистрационния номер на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, който причинил ПТП.
На 07.03.2023г. жалб. Г. М. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил декларация по
ЗДвП, в която във връзка с ПТП посочил, че на процесната дата именно той е управлявал
лек автомобил марка „**.Възразил, обаче, че прочетените му твърдения относно ПТП не са
верни.
На същата дата Станислав Донков на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР
съставил срещу жалбоподателя Г. М. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, като същият отбелязал, че
възразява срещу твърденията в акта.
Въз основа на акта на 23.03.2023г. било издадено атакуваното НП.
Съдът кредитира показанията на свид. К. изцяло като изчерпателни, последователни и
непротиворечиви. От тях се установява механизма на настъпилото ПТП, вината на
жалбоподателя, както и обстоятелството, че последният е напуснал ПТП. Показанията на
свидетеля К. се подкрепят и от приобщения по делото протокол за ПТП, в който са отразени
2
щетите по автомобила му. Мястото на причинените щети – странично огледало, калник и
странична броня потвърждават, че управляваният от жалбоподателя автомобил, който се
движел в дясната лента за движение до тази, в която се движел автомобила на свид. К.,
поради отклонение наляво, причинил ПТП с автомобила на свидетеля.
Съдът съобрази, че свидетелят К. се явява трето незаинтересовано от изхода на делото
лице, доколкото същият не е страна по делото, което допълнително мотивира този състав да
му се довери изцяло. От значение е и обстоятелството, че свидетелят е пряк очевидец на
случилото се, като твърденията му намират подкрепа и в приобщения по протокол за ПТП.
Авторството на деянието се установява от приобщената по делото декларация по
ЗДвП, попълнена от жалб. Г. М., в която същият не отрича обстоятелството, че на този ден е
управлявал своя автомобил на процесното място. Отразеното в нея, че твърденията, които са
му били прочетени, не отговаряли на истината, съдът приема за защитна версия, която
изцяло се опровергава от показанията на свид. К..
Обстоятелството, че протоколът за ПТП е съставен единствено по сведения на К., е без
значение в случая, доколкото, ако самият М. като водач на другия автомобил, с който е
реализирано ПТП, е останал на мястото на произшествието, то същият би могъл да предаде
и своята версия на контролните органи. Жалбоподателят, обаче, е напуснал мястото на
ПТП, с което само се е лишил от правото си да бъде изслушан от контролните органи в тази
ситуация. Всичко изложено мотивира съдът да отхвърли твърдението на жалбоподателя, че
описаното в акта не отговоря на действителността.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят е на длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР и същият се явява
компетентен да издава АУАН при установяване на нарушения по ЗДвП съгласно посочената
заповед. Заеманата от актосъставителя длъжност към датата на издаване на АУАН се
установява от приобщената по делото заповед № 513з-586/26.01.2017г.
Лицето, издало НП, има компетентността за това съгласно т. 3.10 от заповедта.
Относно заеманата от **длъжност на началник „АНД” по делото е приобщена Заповед
№8121К-1340 от 23.10.2019 г. за прекратяване на временно преназначаване на държавен
служител в МВР и акт за встъпване в длъжност.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП. Относно спазване срока за издаване
на АУАН съдът съобрази, че едва на дата 07.03.2023г. на контролните органи е станал
известен автора на нарушението в лицето на жалбоподателя, доколкото именно на тази дата
последният е попълнил декларация по ЗДвП, в която е потвърдил, че именно той е
управлявал процесното МПС, с което е причинено ПТП, на дата 19.10.2022г.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на правото на защита на
3
санкционираното лице.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Същият е предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, така
и от още един свидетел.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото съдържа реквизитите по
чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административните нарушения, извършени от
жалбоподателя. Посочено е и мястото на неговото извършване. Фактите и правната
квалификация на нарушенията, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП.
Възраженията, за липса на посочена конкретна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която се
твърди да е нарушена, се явяват неоснователни, доколкото в АУАН и НП достатъчно
подробно са посочени всички факти и обстоятелства, които се субсумират под посочената
норма, а именно предприемане на маневра отклонение наляво.
Възраженията на жалбоподателя, че не му била дадена възможност да се запознае с
акта и да направи възражения срещу него, не отговарят на действителността, доколкото
видно от самия АУАН, същият е връчен лично на жалбоподателя, като в него са разяснени
правата му да подаде възражения или допълнителни обяснения в 7-дневе срок, а НП е
издадено след изтичането му.
По съществото на спора съдът намира следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че с действията
си жалбоподателят Г. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно визираната разпоредба на закона: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че на процесната дата, място и
час жалбоподателят е управлявал МПС, като се движел в една от лентите на бул. „Васил
Левски”, като предприемайки маневра отклонение наляво, се ударил в движещият се в
съседната лява лента автомобил, управляван от свидетеля К., причинявайки на автомобила
му щети.
Това нарушение е извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност, тъй
като Г. М. е съзнавал задължението си да спазва правилата за движение по пътищата,
4
включително, че предприемайки маневра отклонение наляво по платното за движение, е
следвало да съобрази находящия се в съседната лява лента лек автомобил „Фолксваген
Голф”, имал е обективната възможност да го направи, но не го е сторил, проявявайки
небрежност, с което станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Безспорно в резултат на това негово действие е настъпило ПТП, поради което
законосъобразно за това нарушение отговорността му е ангажирана на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗДвП - който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случай е
била нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, касаеща не спазване на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
Предвидената глоба в размер на 200 лева е с фиксиран размер, поради което
обсъждането на въпроса относно нейното намаляване е безпредметно.
С оглед изложеното НП в частта по пункт 1 следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Съдът счита, че безспорно се установява и второто от вмените нарушения, а именно
това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП. Съгласно посочената норма на защита - водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява
дадените му указания.
В случая по делото безспорно се установява, че след ПТП виновният водач го е
напуснал, като не е уведомил органите на МВР, въпреки, че в резултат на ПТП са настъпили
щети върху другия автомобил. Липсата на съгласие относно обстоятелствата се извежда от
самия факта на напускане на ПТП от страна на виновния водач, поради което и
възраженията за недоказаност на това нарушение се явяват неоснователни.
Това нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината – пряк
умисъл - същият е съзнавал настъпването на ПТП с другия автомобил, което неизбежно
води до щети, съзнавал е задължението си да спре и да установи щетите, а при разногласие
относно обстоятелствата да подаде сигнал на органите на ОПП-СДВР и да изпълни дадените
от тях указания, но не го е сторил, а директно е напуснал мястото на ПТП.
Във връзка с умисъла конкретно относно това нарушение съдът ще посочи и следното:
Предвид описаните щети в протокола за ПТП и обстоятелството, че са били засегнати
5
повече от една части на автомобила, с който е било реализирано ПТП - броня, калник,
огледало, този състав счита, че реализираното ПТП не е останало скрито за виновния водач,
поради което и същият е съзнал настъпването му.
Правилно за това нарушение административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която - наказва се
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
В случая за това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева,
която е към минимума, предвиден от законодателя, както и лишаване от правоуправление в
размер на 1 месец, което е в минимума, предвиден от закона. Тези административни
наказания според този състав отговарят както на степента на обществена опасност на самото
нарушение, така и на обществената опасност на самия водач.
С оглед на това, НП и в частта по пункт 2 следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Съдът не счита, че така извършените нарушения се явяват маловажни, доколкото в
случая се касае за две нарушения, извършени в един и същи ден, като всяко от тях се
отличава с висока степен на обществена опасност, която засяга в значителна степен
обществените отношения, които се регулират от ЗДвП. Поради това не би могла да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна. Такива, обаче,
не се претендират от нея.
Воден от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-004544 от 23.03.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6