Решение по дело №69/2022 на Административен съд - Стара Загора

          

                           Р Е Ш Е Н И Е   № 159

                    

                               15.04.2022 г., гр. Стара Загора

 

                      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря: Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №69 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П.М.Т. ***, чрез адвокат Д.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-1228-000881 от 19.11.2021 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б „в“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството й за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Жалбоподателката твърди, че процесната заповед била незаконосъобразна, като постановена в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че не били налице предпоставките за налагане на ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, тъй като нямала виновно извършено немаловажно нарушение. Поддържа, че мярката била наложена без мотиви и била несъразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК. От една страна се твърди се, че Т. не била надлежно уведомена за наличието на служебно прекратена регистрация на личния й автомобил, а от друга страна се заявява, че по преписката не били събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извършено от нея нарушение на правилата за движение, поради незнание на същите. Във връзка с последното, жалбоподателката твърди, че издадената ЗППАМ не отговаряла и на императивните изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание на индивидуалния административен акт, тъй като липсвало описание на обстоятелствата и доказателствата, които ги потвърждават. Отправя искане за отмяна на ЗППАМ №21-1228-000881 от 19.11.2021 г., както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Жалбоподателката, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д.С., който поддържа изцяло депозираната жалба и наведените с нея възражения.

Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, както и не взема конкретно становище по жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ №21-1228-000881 от 19.11.2021 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора /л. 13/ на П.М.Т. била наложена ПАМ – „временно отнемане на притежаваното от нея свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешното полагане на проверочен изпит”. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта се излага констатираното в мотивите на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „АА“ №583948 от 06.07.2021 г. /л. 14/, съставен против П.М.Т., а именно, че на 06.07.2021 г., около 12.39 часа, по път 66037 до Нефтобаза, Община Стара Загора, в посока изток, жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил „Ауди“ с рег. ХХХХ, като същият не бил представен на годишен технически преглед в срок. Установено било, че МПС било със служебно прекратена регистрация на 20.04.2021 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Посочено било, че на П.Т. бил съставен АУАН и образувана преписка рег. №1228 ЗМ-227/2021 г. по описа сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура – Стара Загора на 15.11.2021 г, приключила с постановление на Прокурор при РП – Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство №8400/03.11.2021 г. и изразено мнение за налагане на административно наказание. Според административния орган, за административните нарушения не бил необходим пряк умисъл, а било достатъчно да били извършени непредпазливо, като в конкретния случай се касаело именно за непредпазливо деяние. Прието ебило, че не били събрани доказателства водачът да знаел, че регистрацията на МПС била прекратена, но е можел да разбере това преди да поеме управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за МПС, тъй като водачът бил длъжен да носи документ за застраховка за МПС, което управлява.

По делото е представен АУАН серия „АА“ №583948 от 06.07.2021 г., съставен от Д. Д. Д. на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, подписан от него и от двама свидетели. АУАН е подписан от жалбоподателката и й е връчен на 06.07.2021 г., като в акта не са отбелязани конкретни възражения или обяснения, изложени от Т.. В акта са описани, като извършени две нарушения – на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП и на чл. 147, ал. 1 от същия закон.  Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление /НП/ №21-1228-003839 от 19.11.2021 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора /л. 15/, с което на Т., за констатираните в АУАН нарушения, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 181, т. 1 и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени съответно парични глоби в размер на 50.00 лв. и 200.00 лв., както и лишаване от право за управление на МПС, за срок от 6 месеца. По делото не са представени доказателства за обжалване на НП, респективно за влизането му в законна сила.

По делото са представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната заповед в т. ч. и сведение, предоставено от Т. на 06.07.2021 г., справка по история за ПС, справка за нарушител/водач, както и постановление №8400 от 03.11.2021 г. на прокурор при РП-Стара Загора. Представени са и документи, свързани с материалната и териториална компетентност на издателя на ЗППАМ. От страна на жалбоподателя са представени и приобщени като доказателства по делото справка – „проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и фактура „за ремонт на двигател“.

Процесната заповед №21-1228-000881 от 19.11.2021 г., е връчена на Т. на 13.01.2022г., а жалбата срещу нея е депозирана чрез ОД на МВР-Стара Загора на 21.01.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за основателна по следните съображения:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

           Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство заповед №349з-723 от 06.03.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора /л. 35/, с която на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 34/, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП/, сред които е Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора. Следователно обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП №21-1228-000881 от 19.11.2021 г. е издадена от надлежно упълномощен административен орган – Началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Стара Загора.

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за наличието на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП. В процедурата по издаване й са спазени процесуалните правила. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на това Съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Обжалваната заповед е постановена обаче при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт-чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит. В настоящия случай, приложената спрямо П.Т. с обжалвания административен акт ПАМ, от фактическа страна се основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за притежаваното от нея МПС. Прието е, че Т. е извършила немаловажно нарушение на правилата за движение по ЗДвП, поради незнанието за прекратената регистрация на МПС, въпреки че е могла да разбере това преди да управлява автомобила, което респективно сочело на "непознаване на ЗДвП и поднормативните му актове".

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС - извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради тяхното незнание. Следователно правопораждащият фактически състав за налагане на ПАМ в хипотезата на  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. извършено немаловажно нарушение на правилата за движение от водач на МПС и 2. извършването на нарушението да е поради /в резултат/ на незнание на нормативно регламентирани правила за движение. В случая, жалбоподателката де факто не оспорва извършването на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/. Както вече бе посочено по-горе на жалбоподателката е издадено НП №21-1228-003839 от 19.11.2021 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Стара Загора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/.

Същевременно нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е доказано, че това нарушение е поради незнание от водача на МПС на правилото по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП или поради незнание на други правила за движение, регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В конкретния случай по делото няма доказателства собственикът на автомобила да е бил надлежно уведомен за извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 20.04.2021 г. служебно прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, което е задължение на администрацията. Аргумент в подкрепа на този извод е и съдържанието на писмо УРИ 1228р-12700 от 28.09.2021 г., изпратено до началника на сектор „Пътна полиция“ /л. 23/, в което това обстоятелство изрично се заявява от началник на група РОППСС. Следователно към датата на извършването на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – 06.07.2021 г. няма как Т. да е знаела за прекратената регистрация на автомобила й. В тази връзка следва да се отбележи, че незнанието на факт от обективната действителност /в случая за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, не е тъждествено на "незнание на правилата за движение", регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане, като материално-правна предпоставка за прилагане на ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната заповед, налагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на проверочен изпит", законът не свързва с "непознаване на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му", а с незнание на нарушени от водача на МПС правила за движение в хипотезата на извършено немаловажно административно нарушение. В този смисъл и доколкото нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не установява правила за движение, а регламентира едно от основанията за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, очевидно незнанието на водача на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не може да обуслови извод, че извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е поради незнание на нормативно установено правило за движение. Поради това Съдът счита, че възприетото фактическо основание за издаването на обжалваната заповед и за налагането на ПАМ /извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение поради незнанието на обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, не попада в хипотезата на посочената като материално-правно основание за налагането на ПАМ разпоредба на  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП.  

Следва да се отбележи, че за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила. Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ. При липса на извършено надлежно уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на собственика на автомобила, за служебно прекратената регистрацията на МПС, не следва да се налага принудителна административна мярка поради незнанието на този факт от водача на МПС с прекратена регистрация. Незнанието на факта за прекратената регистрация на МПС се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС, поради което е недопустимо водачът да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. С оглед последното, крайно неоснователно, законово и логически неоправдано се явява и съждението, че независимо от неуведомяването на Т. за прекратената регистрация, тя е могла да разбере това преди да поеме управлението на МПС, имайки се предвид, че МПС не е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“. По повод формираните съображения свързани с липсата на застраховка и към момента на извършване на проверка от полицейските органи, следва да се отбележи, че  ЗДвП съдържа специална правна норма, свързана с прилагането на ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“ – до предоставяне на сключена валидна застраховка. Именно тази мярка с преустановителен и превантивен характер се явява съразмерна на преследваната цел от закона да се осигури безопасност при движението по пътищата и не би довела до причиняване на вреди на адресата в повече от необходимото, каквато обаче не е приложена в случая.

Предвид установените по делото факти, Съдът намира за доказателствено необоснован и незаконосъобразен изводът на административния орган, че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка е следвало на жалбоподателата да се наложи ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП. С оглед на изложеното жалбата на П.М.Т. се явява основателна. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП №21-1228-000881 от 19.11.2021 г., като постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, но единствено до размер на заплатената от нея държавна такса от 10.00 лв. за образуване на делото. Искането за присъждане на сумата от 600.00 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат се явява неоснователно и недоказано, доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 5/ не се съдържа изписана конкретна сума на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, т. е. липсват доказателства за фактическото заплащане на каквато и да е било сума, още па.малко на такава в размер на 600 лева.

        Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Съдът

 

                                                                        Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на П.М.Т. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  №21-1228-000881 от 19.11.2021 г., издадена от Началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Стара Загора да заплати на П.М.Т., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 10.00 лв. /десет лева/.

 

Решението на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП не подлежи на обжалване.

 

 

 

           Административен съдия: