№ 6660
гр. С., 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110151080 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу „Д. З.“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 2678,88
лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.01.2023 г., в с. М., в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за
автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** НН, е реализирано събитие – ПТП, между
застрахования при него автомобил и автомобил „Мерцедес“, рег. № СА **** АН. Сочи,
че вина за настъпването му имал водачът на автомобил „Мерцедес“, рег. № СА ****
АН, който предприел маневра движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, при което ударил застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че
в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него
автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
2648,88 лв. Поддържа, че по отношение на автомобил „Мерцедес“, рег. № СА **** АН
към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане
срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е
бил поканен да заплати сумата от 2678,88 лв. с включени ликвидационни разноски в
размер на 30 лв., но не последвало плащане. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника до му заплати посочената по-горе сума, ведно със законната
лихва от момента на подаване на исковата молба /14.09.2023 г./ до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
1
водач. Оспорва размера на иска като завишен, като се позовава на чл. 206 КТ, като с
оглед обусловената отговорност на застрахователя от тази на делинквента, счита, че
отговорността следва да бъде ограничена до размера на получаваното от водача на
МПС трудово възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на посочената в
исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС, застраховано при ищеца
по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие; наличието на покрит риск по застраховка „Каско“; че ищецът е извършил
плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, настъпило на
30.01.2023 г. около 11:50 ч., на територията на с. М. (в срока на застрахователното
покритие), подписан от Д. Н. Н., като водач на МПС „Мерцедес“, рег. № СА **** АН,
без същият да е подписан от водач на МПС „Мерцедес“, рег. № СВ **** НН. В него е
начертана скица на пътната обстановка и са отразени увреждания на МПС „Мерцедес“,
рег. № СВ **** НН - увреждания по дясно огледало, дясно стъкло, дясна колона. В
протокола е отразено, че процесното ПТП е настъпило като водачът на МПС
„Мерцедес“, рег. № СА **** АН е предприел маневра на заден ход, а увреденото МПС
„Мерцедес“, рег. № СВ **** НН е било паркирано зад него.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** НН,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на същия,
изчислена на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП е 5468,04 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер.
Според показанията на свидетеля Д. Н. Н., водач на МПС „Мерцедес“, рег. №
СА **** АН, температурата в деня на инцидента била около -7/-8 градуса, като на него
било възложено да измие управляваното от него МПС. Твърди, че му прилошало и
помолил минувач да го заведе да седне. При връщането си при камиона е бил накаран
да го премести веднага, защото пречи. Свидетелят твърди, че се качил в МПС-то,
тръгнал назад и ударил паркирания зад него автомобил, който не бил видял. Ударил го
във вратата и огледалото. Това станало в базата на Е., в с. М.. Свидетелят сочи, че той
не е видял и дори той не е разбрал, че е блъснал друго превозно средство, но след това
хора отишли при него и му казали. Протоколът бил съставен след това.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
2
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД
относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал.
2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна
сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото
имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество
като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е.
тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна
уредба – например решение No 37 от 23.04.2009 г. по т. д. No 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
3
т. о., решение No 79 от 02.07.2009 г. по т. д. No 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о.,
решение No 115 от 09.07.2009 г. по т. д. No 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
No 209 от 30.01.2012 г. по т. д. No 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение No 235
от 27.12.2013 г. по т. д. No 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение No 22 от
26.02.2015 г. по т. д. No 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение No 141/08.10.2015 г.
по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение No 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 5468,04 лв., към която
сума следва да се прибавят и 30 лв. като стойност на обичайните ликвидационни
разноски.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане на сумата от 2648,88 лв., съответно 2678,88 лв. с включени ликвидационни
разноски.
Възражението на ответника, че обезщетението следва да се ограничи до
уговореното в трудовия договор на служителя причинител на вредата трудово
възнаграждение, позовавайки се на чл. 206 КТ, е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и изр. 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. От своя страна тговорността на застрахователя по „Гражданска
отговорност“ е функционално свързана и обусловена от отговорността на делинквента.
Тя е поначало насочена към репариране на вредите, нанесени на трети лица, като
обемът на отговорността се съизмерява с действителните вреди до размера на
уговорената застрахователна сума, поради което неприложимо е ограничението по чл.
206 КТ. Размерът на обезщетението на третото увредено лице не може да е различно в
зависимост от това дали делинквентът е в трудово правоотношение или не, като
обратното би довело до несправедливи резултати. В случая обстоятелството, че двете
превозни средства са собственост на едно и също лице – „Г.“ АД не обосновава
приложение на ограничената имуществена отговорност по чл. 206 КТ, тъй като
разпоредбата регламентира имуществената отговорност на работника спрямо
работодателя, а страни в настоящото производство са различни от посочените субекти
и не се търси реализиране отговорността на работника. За търсене на отговорността на
работника от страна на работодателя „Г.“ АД, чието имущество е било увредено, би
съществувало основание в случай, че вредите не бяха отстранени, като интерес да се
позове на това възражение има работникът. Цитираната от ответното дружество
съдебна практика е неотносима – същата е постановена по повод искове срещу
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ и в нея се прави тълкуване на
4
уговорен в договора изключен риск.
Поради това и съобразно диспозитивното начало в процеса, съдът счита, че
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 2678,88 лв., с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2023 г. (датата
на предявяване на иска) до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, като е представил доказателства за заплащане на
сумата от 107,15 лв. държавна такса, 300,00 лв. депозит за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза, като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на
676,80 лв. с ДДС. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1083,95 лв.,
представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „К. А. Д.” № 68, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „П.” № 5 на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата
от 2678,88 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 30.01.2023 г. в с. М., с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. З.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********* сумата от 1083,95 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5