№ 4934
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110151654 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права, при твърдения, че на
23.03.2017 г. около 20:30 ч., на път Е 79, на около 1 км. преди разклона за *****, с рег. №
***** собственост на *****, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, в резултат на което била увредена предна дясна гума и джанта на автомобила с
размери 245/40/19. Твърди, че към датата на застрахователното събитие процесното МПС
било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“, обективирана в полица №
93001610077471, със срок на валидност от 25.11.2016 г. до 24.11.2017 г., поради което в
изпълнение на застрахователния договор заплатил обезщетение в размер 154.73 лв. на
03.10.2017 г. Поддържа, че ответникът носи отговорност за възстановяване на процесната
сума, тъй като има задължение да поддържа и ремонтира пътното платно, съответно да
вземе мерки за обезопасяването на опасности по него, като стопанин на пътя. Бездействието
на съответните лица, на които ответникът е възложил поддържането на пътя, било в
причинна връзка с настъпилите увреждания, поради което Агенция „Пътна инфраструктура“
следвало да отговаря като възложител на работа. За претендираното обезщетение била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 58735/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в, срещу
която ответникът възразил, което обосновава интерес от установителен иск за сумата от
164.73 лв. /с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв./. Претендира
разноски.
Ответникът, оспорва иска с твърдения, че не се доказва да е налице дупка на пътя,
тъй като представеният протокол за ПТП № 1677654/23.03.2017 г., не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно механизма на ПТП, доколкото
1
не съдържа задължителни реквизити. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, с твърдения, че не съдържа уговорените покрити рискове, а препраща към
общи условия, които не са подписани, както и че не са изледвани обстоятелствата за
изключени рискове. Оспорва отговорността си с твърдения, че не се сочи да са по причина
на обективни свойства на вещта, нито от бездействие на служител, а имат възможен друг
механизъм – от бордюр, качества на водача, неравност по – висока от терена. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли иска и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал. 1, т.2 от КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата /.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 27.09.2016 г., във форма на застрахователна полица, което
обстоятелство се установява от представената по делото полица. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС. В срока
на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят е
обезщетил застрахованото лице за причинените на застрахованото имущество щети със
заплащане на обезщетение в размер на 154,73 лв., чрез плащане, което обстоятелство е
безспорно по делото, поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Причина за ПТП е дупка на пътното платно на път Е-79, което се установява от
съвкупната преценка на протокола за ПТП и заключението на съдебно – автотехническата
2
експертиза. Протоколът за ПТП е изготвен след посещение на място. Това безспорно се
установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място“, при
възможни два отговора „да“ или „не“, е указано, че с „х“ се зачертава ненужният отговор,
като в конкретния случай е посочено, че това е отговор „не“. След като протоколът за ПТП е
изготвен по реда на чл.9 от Наредба № 1 -167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС, от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила, относно удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него, релевантни за механизма на ПТП / в този смисъл
Решение № 15 от 25.07.2014 г., постановено по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, Т.О /. Това са
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието на необезопасена
дупка на пътното платно. Въз основа на така установените в протокола обстоятелства
вещото лице е изготвило заключение, съгласно което вредите, нанесени на автомобила, са
причинени вследствие на попадането в дупка на пътното платно. Въз основа на съвкупната
преценка на тези доказателства съдът приема, че е установен посоченият механизъм на
ПТП, както и че описаните повредени части на автомобила са пряка и непосредствена
последица от ПТП, настъпило вследствие на удара.
Произшествието е настъпило на автомагистрала, която е част от републиканската
пътна мрежа ( чл.3, ал.2 от ЗП ) и управлението й е предоставено на ответника ( чл.19, ал.1,
т.1 от ЗП ). Това управление включва и
поддържане на платното в изправност, както и обезопасяването му.
Посоченото задължение за обезопасяване на пътното платно ответникът изпълнява
чрез служителите или други лица, на които е възложил изпълнението като носи гаранционно
– обезпечителна отговорност за действията/ бездействията на тези лица. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяване на пътя съдът приема, че е
довело до настъпване на процесното ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените от това ПТП вреди, свързани с неизпълнение
на задълженията на неговите служители или други изпълнители. По делото липсват
доказателства за факти, от които да се направи извод, че не установената дупка на платното,
а друго обстоятелство е причина за вредите.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49
ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на САТЕ
3
действителният размер на причинените вреди е 154.73 лв.
Предвид изложеното искът е основателен до пълния предявен размер, ведно с
претендираната законна лихва от подаване на заявпението за издаване на заповед за
изпълнение на 26.11.2020 г., до окончателното изплащане.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за заповедното производство в размер 75 лв. и за исковото производство в размер
общ размер 580 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Агенция „Пътна
инфраструктура“, с **** дължи на Застрахователна компания „Лев Инс” АД ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – ***** на основание чл. 410, ал. 1, т.2 от
КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД сумата от 164. 73 лв. /с включени ликвидационни разноски в размер на
10. 00 лв./, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
вреди, настъпили на 23.03.2017 г. от виновно поведение на служители на ответника,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на път Е79, около 1 км. преди
разклона за с. Драгичево, вследствие от която била увредена предна дясна гума и джанта на
л. а. „БМВ“, „535 Д“ с рег. № ***** собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица №
93001610077471, със срок на валидност от 25.11.2016 г. до 24.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.11.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч.гр.д № 58735/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с **** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс” АД ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – ***** на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 75 лв. – разноски за заповедното
производство и сумата 580 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
4
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5