№ 11824
гр. ****, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110107280 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД /с предишно
наименование „****“ АД/ срещу „****“ ЕАД, с която са предявени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за следните суми: 4 699.55 лв. – стойност на
доначислена ел. енергия по Фактура № ****/18.08.2020 г. за периода от 16.02.2020 г. до
13.08.2020 г. за обект, представляващ абонатна станция на адрес: **** /при Храм „****“/,
ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до окончателното плащане; 499.97 лв. –
мораторна лихва за периода от 02.09.2020 г. до 24.09.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60887/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
и исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ел. енергия за процесния имот,
присъединен към неговата разпределителната мрежа, като облигационните отношения
между тях се регулират от публично известните Общи условия на ищеца. Излага, че на
13.08.2020 г. е извършена проверка в обекта, при която е установено, че консумираната ел.
енергия не се измерва изцяло поради направено незаконно присъединение, за което е
уведомено МВР и е съставен Констативен протокол № ****/13.08.2020 г. Сочи, че
проверката е извършена съгласно нормативните изисквания, след което присъединението и
незаконният електромер са демонтирани. Твърди, че на ответника е изпратено писмо, с
което е уведомен за извършената проверка, като му е изпратен и съставеният констативен
протокол. Излага, че на база констативния протокол е извършено преизчисление на сметката
по реда на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за периода от 16.02.2020 г. до 13.08.2020 г., като корекцията е
извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ. Сочи, че ответникът е
1
уведомен за изготвената справка за преизчислените количества ел. енергия и му е изпратена
фактурата. Излага подробни съображения за правото си да извършва едностранна корекция
на сметката на клиента.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„****“ ЕАД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва качеството
си на клиент на ел. енергия за процесния имот и материалноправната си легитимация да
отговаря по предявените искове, като твърди, че не е собственик, нито титуляр на вещно
право на ползване на енергия обект, нито на помещението, в което той е инсталиран. Сочи,
че когато абонатната станция захранва с топлинна енергия небитов /стопански/ клиент и
топлинната енергия се използва за небитови нужди, както е в случая – абонатната станция и
присъединителният топлопровод захранват Храм „****“, който не е битов абонат,
енергийният обект съгласно чл. 136 ЗЕ е собственост на стопанския клиент. Оспорва
фактическите констатации в Констативен протокол № ****/13.08.2020 г. Счита, че
констатираният начин на присъединяване изключва процедурата по чл. 56 вр. чл. 51
ПИКЕЕ, защото електрическото табло на храм „****“ е самостоятелно и с присъединяването
на абонатната станция към него консумираната ел. енергия от нея е отчитана от главния
електромер на храма и следователно заплатена, щом не се твърди присъединяването да е
преди таблото или от друго място на мрежата, което да изключва отчитането на
консумацията. Изтъква наличието на неяснота дали твърдяното незаконно присъединяване е
със или без средство за търговско измерване поради противоречивите констатации в
констативния протокол – че липсва средство на търговско измерване и че е налично
средство за търговско измерване с фабричен № ****, което е демонтирано от служители на
ищеца. В тази връзка акцентира, че дори в исковата молба се твърди, че процесните суми са
начислени по клиентски номер на ответника, чието получаване предполага законно
осъществяване на процедура по присъединяване. Счита, че ако се установи наличието на
средство за търговско измерване, съгласно чл. 116, ал. 6 ЗЕ то е собственост на ищеца,
монтирано е законно и нерегистрирането му в системата на оператора е резултат от неговото
поведение – той не го е подменил след изтичане на срока му на годност и не го е
регистрирал в системата си. Оспорва правилното изчисление на количеството електрическа
енергия от ищеца съгласно действащите цени и нормативни разпоредби и съобразно вида на
проводника. Счита, че следва да се установи кой е извършил незаконното присъединяване.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60887/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
2
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените
искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът излага фактически твърдения за
това, че ответникът е купувач по договор за продажба на ел. енергия, който се регулира от
публично известни общи условия.
За основателността на предявения на договорно основание иск за цената на
доставената ел. енергия, включително когато се твърди, че тя е била неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена, следва, на първо място, да се установи наличието на договор между
страните. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на това обстоятелство е в
тежест на ищеца като страна, която основава иска си на това твърдение и цели изгодни за
себе си правни последици от него. С Определение № 12610/03.04.2023 г. му е указано, че
носи доказателствената тежест да установи този факт, както и че не сочи доказателства за
него.
В първото открито заседание ищецът заявява, че за процесния обект – абонатна
станция на адрес: **** /при Храм „****“/, не е сключвал договор с ответника.
Същевременно от писменото доказателство на л. 63 – 65 от делото е видно, че имотът, в
който се намира абонатната станция, е собственост на Храм „****“ – ****, и че за него е
сключен Договор № ****/1743/07.12.2015 г. при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „****“ АД на потребители в гр. **** по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката, чийто срок обхваща и исковия период. Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗЕ
при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е храмът,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Следователно по делото не се
доказа нито сключването между страните на писмен договор за доставка на ел. енергия за
процесната абонатна станция, нито притежаването от ответника на право на собственост
или на вещно право на ползване върху нея.
Тъй като процесното главно вземане е за заплащане на цената на потребена ел.
енергия по договорно правоотношение, а от гореизложеното следва, че страните не са
обвързани от договор за доставка на ел. енергия за посочения в исковата молба обект, по
силата на който ответникът да има качеството потребител за него, съдът намира, че „****“
ЕАД не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове.
Без значение са доводите на ищеца, че има право да получи цената на неизмерената
ел. енергия, доставена в процесната абонатна станция, след като той няма право да я получи
от избрания ответник. При това положение е безпредметно обсъждането на другите по
доказателства.
3
Предвид изложеното главният иск е неоснователен, респ. неоснователен и
акцесорният иск за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
възниква за ответника. На същия се дължи сумата от 350 лв., включваща: 250 лв. – депозит
за експертиза; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД /с предишно наименование „****“ АД/,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, *****, срещу „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ вр. чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 4 699.55 лв. – стойност на доначислена ел. енергия по Фактура №
****/18.08.2020 г. за периода от 16.02.2020 г. до 13.08.2020 г. за обект, представляващ
абонатна станция на адрес: **** /при Храм „****“/, ведно със законната лихва от 25.10.2021
г. до окончателното плащане; 499.97 лв. – мораторна лихва за периода от 02.09.2020 г. до
24.09.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 60887/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД /с предишно наименование „****“ АД/, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, *****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 350 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4