№ 19047
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110133243 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. С. П. срещу „Т. С.“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се
иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника следните вземания,
предмет на изпълнителен лист от 29.10.2024 г. по гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153
състав, издаден въз основа на влязло в сила решение, а именно: сумата от 363,89 лв. -
разноски в исковото производство и сумата от 91,67 лв. - разноски в заповедното
производство, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20248600403861 по описа на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ.
Ищцата твърди, че между страните е водено предходно производство, приключило с
влязло в сила решение от 13.05.2019 г. по гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153 състав, и
издаден изпълнителен лист от 29.10.2024 г., въз основа на който е образувано посоченото по
- горе изпълнително дело. Счита, че от страна на взискателя „Т. С.“ ЕАД от влизане в сила
на решението на 13.05.2019 г. до датата на издаване на изпълнителния лист и образуване на
изпълнителното производство не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
петгодишната погасителна давност за принудително събиране на вземанията, поради което
същата е изтекла към момента на образуване на изпълнителното производство. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че решението, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист е влязло в сила на 07.12.2020 г., тъй като решението от 13.05.2019 г. е обжалвано от
1
ответницата С. С. П. и производството е приключило с постановяване на решение №
261684/07.12.2020 г. по в. гр. д. № 12543/2019 г. по описа на СГС, II-E въззивен състав. Въз
основа на влязлото в сила решение е издаден и изпълнителен лист от 29.10.2024 г., а по
молба от 27.11.2024 г. е образувано и изпълнително дело № 20248600403861 по описа на
ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ. Според ответника приложима в случая е петгодишната
погасителна давност, тъй като вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение.
Молбата за образуване на изпълнителното дело, с която е извършено възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, е прекъснала давността, като след тази дата са извършвани множество изпълнителни
действия, също прекъсващи давността - налагане на запор върху банкови сметки, насрочване
на опис на движими вещи на длъжника, вписване на възбрана върху недвижим имот на
длъжника, съответно погасителната давност не е изтекла към момента на подаване на
исковата молба по настоящото дело. Позовава се на тълкувателната практика на ВКС, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Излага
твърдения, че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, изменен с ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече по силата на закона. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от ч. гр. д. № 22943/2017 г. по описа на СРС, 153 състав на 25.04.2017 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът
С. С. П. е осъдена да заплати на кредитора „Т.С. ЕАД сумата 2317,97 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия и такса за дялово разпределение през периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 12.04.2017 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 233,15 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г. и 101,02
лв. - разноски по делото, а именно: 51,02 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт.
На 28.09.2017 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на разпореждане на съда от 26.09.2017 г.
С определение № 18597/07.09.2018 г. по ч. гр. д. № 4523/2018 г. по описа на СГС, ГО,
влязло в сила на 04.10.2018 г., е прието възражение по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК с вх. №
310007/29.12.2017 г., подадено от С. С. П., ЕГН **********, срещу заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.04.2017 г. по ч. гр. д. № 22943/2017 г. по
описа на СРС, 153 състав; спряно е на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на
издадената заповед за изпълнение и делото е върнато на СРС, 153 състав за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 20.11.2018 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на
иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на искова молба с вх. № 2000461/08.01.2019 г., подадена от „Т.С. ЕАД
2
срещу С. С. П. е образувано гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153 състав, като с решение
№ 112538/13.05.2019 г. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. С. П., ЕГН
**********, дължи на „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, сумите както следва: на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 2268,62 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот - гр. С., ж. к. „О. 1“, бл. 121, вх. Д, ап. 81 за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. и сумата 46,28 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до плащането, като е отхвърлен искът за цената на
доставена топлинна енергия над 2268,62 лв. до пълния предявен размер 2271,69 лв., както и
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 225,18
лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената на топлоенергия за периода от
15.09.2015 г. до 25.07.2017 г. и 7,97 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово
разпределение за същия период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 22943/2017 г. по описа на СРС, 153 състав. Осъдена е С. С. П. да
заплати на „Т.С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 91,67 лв. - разноски в
заповедното производство, както и сумата 363,89 лв. - разноски в исковото производство.
Осъдено е „Т.С. ЕАД да заплати на С. С. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 46,30 лв. -
разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частите, с които са уважени исковете и
ответницата е осъдена да заплати разноски на ищеца, е подадена въззивна жалба с вх. №
5094991/03.06.2019 г. от ответницата С. С. П., по която е образувано в. гр. д. № 12543/2019 г.
по описа на СГС, II-Е въззивен състав, като с решение № 261684/07.12.2020 г., влязло в сила
на същата дата, първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част, с която е
признато за установено, че С. С. П., ЕГН **********, дължи на „Т.С. ЕАД, ЕИК ******** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 2268,62 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот - гр. С., ж. к. „О. 1“, бл. 121, вх. Д, ап. 81 за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата 46,28 лв. за дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до плащането.
С разпореждане на съдията - докладчик от 29.10.2024 г. по гр. д. № 853/2019 г. по
описа на СРС, 153 състав и въз основа на молба с вх. № 25022563/24.10.2024 г. на „Т.С. ЕАД
е издаден процесният изпълнителен лист от 29.10.2024 г. за присъдените с решението
разноски: 91,67 лв. - разноски в заповедното производство и 363,89 лв. - разноски в исковото
производство.
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20248600403861 по описа на
ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба с вх. № 115195/27.11.2024 г. на „Т.С. ЕАД против С. С. П., въз основа
на изпълнителния лист от 29.10.2024 г., издаден по гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153
състав. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото
състояние на длъжника и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез
налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение, а при липса на такива –
3
чрез насрочване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника с цел изнасянето им на
публична продан.
Със запорно съобщение с изх. № 252586/02.12.2024 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, като с писмо с изх. №
230-ОП3/*********/07.01.2025 г. от банката са уведомили за налагане на запора, но че по
сметката няма авоари.
Със съобщение с изх. № 252588/02.12.2024 г. длъжникът е уведомен, че на 14.03.2025
г. в 10:00 часа, а при отменяща причина на 14.04.2025 г. в 10:00 часа ще бъде извършен опис
на движимите вещи в дома му.
Други изпълнителни действия не са предприети, като няма данни за събиране и
разпределяне в полза на „Т.С. ЕАД на сумите по изпълнителния лист.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според
която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже наличието на правен
интерес от исковата защита - издадено срещу нея изпълнително основание за процесните
суми, което е влязло в сила, както и че след влизане в сила на изпълнителното основание е
изтекъл законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по
давност.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и
чл. 116 ЗЗД.
В случая ищцата има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязло в сила
съдебно решение), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, при липса на данни
вземанията, които твърди да са погасени по давност, да са вече погасени чрез друг
погасителен способ - плащане (вкл. принудително изпълнение), прихващане, новация,
опрощаване и пр., и при наличието на висящо изпълнително производство.
По предявения иск по чл. 439 ГПК на изследване подлежат само онези факти, които
са настъпили след постановяване (приключване на съдебното дирене) на влезлите в сила
решение № 112538/13.05.2019 г. по гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153 състав,
решение № 261684/07.12.2020 г. по в. гр. д. № 12543/2019 г. по описа на СГС, II-E въззивен
състав и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22943/2017 г. по описа на СРС,
153 състав, въз основа на които е издаден процесният изпълнителен лист, по силата на който
4
е образувано изпълнителното производство. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. В случая вземанията по изпълнителния лист се основават на влязло в сила
решение № 112538/13.05.2019 г. по гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153 състав, поради
което приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение и срокът на новата давност е всякога пет години (независимо
от характера на вземанията за разноски). За нейното прекъсване е необходимо да се
предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от материалите по посочените по-горе граждански дела, решението по гр. д.
№ 853/2019 г. по описа на СРС, 153 състав е влязло в сила на 07.12.2020 г., след приключване
на инстанционния контрол (предмет на който са и разноските, за които е издаден
изпълнителен лист от 29.10.2024 г.). В случая от влизане в сила на решението, което е
изпълнително основание и въз основа на което е издаден изпълнителният лист - 07.12.2020 г.
(а не 13.05.2019 г., на която дата се позовава ищцата), на основание чл. 117, ал. 2 ГПК е
започнала да тече нова петгодишна давност, която до датата на молбата за издаване на
изпълнителния лист, до датата на образуване на изпълнителното дело, както и до датата на
образуване на настоящото производство - 09.06.2025 г. не е изтекла. Нещо повече, същата е
бил прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с молбата на „Т.С. ЕАД от 27.11.2024 г. за
образуване на изпълнителното производство, в която е направено искане за предприемане на
конкретни изпълнителни действия - налагане на запор върху банкови сметки и трудово
възнаграждение на длъжника и насрочване на опис и оценка на движими вещи, а
впоследствие и с наложения запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена
българска банка“ АД (с получаване на запорното съобщение най - късно на 07.01.2025 г.). От
5
07.01.2025 г. е започнала да тече нова петгодишна давност и към приключване на устните
състезания по делото не е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземанията.
По изложените съображения искът по чл. 439 ГПК е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника, на който следва да се
присъди на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото, материалния интерес по делото, както и разясненията на определение №
518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния
размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.“, бл.
121, вх. Д, ап. 81, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване на
правото на принудително изпълнение на следните вземания, предмет на изпълнителен лист
от 29.10.2024 г. по гр. д. № 853/2019 г. по описа на СРС, 153 състав, издаден въз основа
влязло в сила решение от 13.05.2019 г., а именно: сумата от 363,89 лв. - разноски в исковото
производство и сумата от 91,67 лв. - разноски в заповедното производство, за събирането на
които суми е образувано изпълнително дело № 20248600403861 по описа на ЧСИ В. М. с рег.
№ 860 на КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.“, бл. 121, вх. Д, ап. 81,
да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6