ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 170
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300100189 по описа за 2022 година
Гр. дело №189/2022г. е образувано въз основа на определение №11173/ 23.12.2021г.
на ПРС, постановено по гр. д. №18372/2021г., с което производството по това дело е
прекратено и последното е изпратено на ПОС по подсъдност.
Съдът е сезиран с искова молба /уточнена с молба от 22.12.2021г./, подадена от Г. К.
Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес- ****, против К. А. У., с адрес- ****, и против И. К.
К., с адрес- ****, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД-за
прогласяване за нищожен, като привиден, сключения на 03.12.2007г. между К. А. У., като
продавач, и И. К. К., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот-СОС с идентификатор №56784.505.86.2.7 по КККР на ****, с адрес на
имота- ****, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ от 80
кв. м, ведно с прилежащото избено помещение №11, с площ от 9,36 кв.м, ведно с 3,521 %
идеални части от общите части на сградата, който СОС се намира в сграда №2, построена в
ПИ с идентификатор №56784.505.86.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищецът е наследник на К. Г. Щ., в
полза на когото е издаден изпълнителен лист въз основа на присъда №17/28.01.2010г. по
нохд № 1830/2009 г. на ОС- ***, влязла в сила на 27.01.2011г. С присъдата ответникът У. е
осъден за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК- за това, че на *** г. в ***, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е
причинил по непредпазливост смъртта на К. Щ.- син на К. Щ. и брат на ищеца. Освен това
подсъдимият е осъден и да заплати на К. Щ. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв., 2 000 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 1 000 лв.- разноски, като след
смъртта на последния ищецът е придобил качеството на кредитор спрямо ответника У..
Изложено е, че на 03.12.2007г. У. е сключил с И. К. К. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата на който се е задължил да му продаде гореописания
1
имот за сумата от 51 000 лв. По повод депозирана пред ПОС искова молба на купувача по
този договор- К., с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД- за обявяване
за окончателен сключения на 03.12.2007г. предварителен договор, е било образувано гр. д.
№3262/2010 г. С влязло в сила решение №1256/11.07.2012 г., постановено по това дело,
предявеният иск е уважен. Твърди се, че атакуваният предварителен договор е нищожен,
като привиден, тъй като страните по него не са имали воля за прехвърляне на правото на
собственост, а са целели само създаване на привидни правни последици, както и че след
обявяване на договора за окончателен владението върху имота не е предавано на купувача, а
У. е продължил да го ползва и да заплаща дължимите данъци и такси за него. Предвид
изложеното, се иска да се постанови решение за прогласяване нищожността на оспорения
предварителен договор. Позовавайки се на качеството си на кредитор, ищецът счита, че има
правен интерес от провеждане на предявения установителен иск, тъй като с прогласяване
нищожността на договора процесният имот ще бъде част от имуществото на длъжника и той
ще може да насочи принудително изпълнение по отношение на него за удовлетворяване на
вземането си. С уточняващата молба от 22.12.2021г. същият е заявил още, че ответникът К. е
продал процесния недвижим имот на лицето Н. А. Е., като сделката е обективирана в
нотариален акт №86/2020г., поради което е отправил искане това лице да се конституира
като нов ответник по делото.
Съдържа се в исковата молба и искане по чл.83, ал.2 от ГПК - за освобождаване на
ищеца от заплащане на държавна такса за производството.
Извършвайки проверка, дължима по реда на чл.130 ГПК, за допустимостта на
предявения иск, съдът намира същия за процесуално недопустим, по следните съображения:
Искът за установяване на нищожност на сделка, респ. договор, е установителен по
своя характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от
установяването.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК предвижда, че всеки може да предяви
установителен иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Следователно, за да бъде допустим установителен иск, то следва с едно
положително решение по него ищецът пряко да почерпи права и изгодни последици в
своята правна сфера.
В случая, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства не може да се
обоснове извод за наличието на правен интерес у ищеца от провеждане на предявения иск.
Г.Щ. не е страна по оспорения договор, не твърди и свои самостоятелни материални права
по отношение предмета на договора, при което дори да бъде уважен искът, това няма да
повлияе пряко върху неговата правната сфера, доколкото ищецът нито ще възстанови свое
нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо
правната му сфера. Същият не би могъл да постигне посредством иска търсения краен
резултат- връщане на имота в патримониума на първоначалния собственик в резултат на
прогласената нищожност на предварителния договор, тъй като предварителният договор
2
няма вещно- прехвърлителен ефект, а и както сам твърди този договор е обявен за
окончателен с влязло в сила решение на ПОС по гр.д. №3262/2010г., след което ответникът
К. се е разпоредил с имота в полза на трето лице. Следва да се посочи и че ищецът, като
кредитор на първия ответник, разполага с друг иск, за да обезпечи вземането си и да
постигне целения правен резултат, като възможността за такава защита е още едно
основание за недопустимост на предявения установителен иск, който е субсидиарна форма
на защита.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната, тъй като предявеният с нея иск по чл.26, ал.2, пр.5
от ЗЗД се явява процесуално недопустим, а производството по делото- прекратено.
С оглед връщане на исковата молба, съдът не дължи произнасяне по повдигнатото с
нея искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Г. К. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес-
****, против К. А. У., с адрес- ****, и против И. К. К., с адрес- ****, поради недопустимост
на предявения с нея иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - за прогласяване за
нищожен, като привиден, сключения на 03.12.2007 г. между К. А. У., като продавач, и И. К.
К., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- СОС с
идентификатор №56784.505.86.2.7 по КККР на ***, с адрес на имота- ****, с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ от 80 кв. м, ведно с
прилежащото избено помещение №11, с площ от 9,36 кв.м, ведно с 3,521 % идеални части от
общите части на сградата, който СОС се намира в сграда №2, построена в ПИ с
идентификатор №56784.505.86, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №189/2022г.
Определението подлежи на обжалване пред ПАС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3