Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 16.07.2025г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две
хиляди двадесет и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №15974 по описа на съда за 2019 година, взе предвид
следното:
Страни в производството са ищецът Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. *****, и Л.А.Л. с ЕГН **********,*** и
Л.Д.Л. с ЕГН **********,***.
В исковата молба
КОНПИ излага твърдения,
че е постъпило уведомление вх. № УВКП-92/13.02.2018 г. от Софийска градска
прокуратура за образувано и водено наказателно производство срещу Л.А.Л., за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Според
Комисията престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 13 от ЗПКОНПИ.
В исковата молба се твърди, че за
извършеното престъпление срещу Л.А.Л. е внесен обвинители акт в Софийски
градски съд по пр. пр. № 11794/2016 г. по описа на Софийска градска прокуратура
и на 17.06.2019 г. е образувано НОХД №2503 по описа на 2019 г.
С Протокол №
ТД06ВИ/УВ-1428/19.02.2018 г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на ответника Л.Л.. Проверката е
започнала на 19.02.2018 г., като проверяваният период е от 19.02.2008г. до
19.02.2018г. С Решение № 276/27.02.2019г. на КПКОНПИ, срокът на проверка е
удължен с шест месеца.
В хода на
проверката е установено, че Л.Л. сключил Акт за брак №0392
от 30.08.2008 г. с Л.Д.Л.. Установено е още,
че Л.Л. има двама сина от предходен брак с А.Л., прекратен с Решение
№15/23.02.2006 г. по гр. д. №2859/2005 г. на СРС, а от брака си с Л.Л. има син
и дъщеря, родени съответно 2011 г. и 2007г.
Първоначално предявеният иск е с цена 266 940,84 лева.
След частичен отказ от предявените искове с молба от 27.11.2023г. ищецът е
посочил, че поддържа исковете срещу Л.Л. и Л.Л. за сумата 182 995, 75 лева, формирана
както следва:
- 116 489,23 лева – на основание чл.142, ал.2,т.2,
вр. ал.1 вр. чл.141 ЗОНПИ – представляваща равностойност на 29,78% от
пазарната стойност към настоящия момент на следния недвижим имот:
Апаратамент №14, стар №8, мезонет, находящ се в гр. София, район Слатина, ул.
*****, с площ 180,54 кв.м., при съседи: мезонет №15, стар №9, северозапад –
двор, югоизток – ул. Иван Щерев, североизток – двор, заедно с мазе №100 с площ
6,03 кв.м., при съседи: машинно помещени спортна зала, склаз №8, склад №9 и
коридор, заедно с 9,994% ид.ч. от сградата и от правото на строеж;
Гараж №4, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. *****, с площ 23,80
кв.м., при съсесид двор, гараж №5 и магазин, заедно със съответните ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж;
- 49 116,40 лева – на основание на основание
чл.142, ал.2,т.2, вр. ал.1 вр. чл.141 ЗОНПИ – представляваща
равностойността на 27,778% от пазарната стойност към настоящ момент на л.а.
Порше Кайен С с рег. № *****
- 17 390,10 лева– на основание на основание чл.142, ал.2,т.2, вр. ал.1
вр. чл.141 ЗОНПИ – представляваща равностойността на 55, 41% от пазарната
стойност към настоящ момент на л.а. Ауди А8 с рег. № *****.
Ответниците са подали отговори на исковата молба, в които
излагат подробни доводи за неоснователност на предявените искове. Излагат
твърдения, че Комисията не е взела предвид всичките им получени доходи през проверявания период, както и че не е взето предвид
имуществото, които са имали в началото на периода. Заявяват,
че са притежавали пари в
брой, които не са
взети предвид от ищеца. Оспорват
начина, по който е определен периодът
на проверката по отношение на ответницата,
тъй като двамата са във фактическо съжителство повече от
две години преди сключване на брака си, поради което проверката за Л.Л.
следвало да е за същия период както и за Л.Л., което да доведе до значителна
промяна в изчисленията на паричния
поток и притежаваното от съпругата имущество при встъпването й в брака. Заявяват, че
Комисията не е направила разграничение между осигурителен доход и начислен месечен
облагаем доход като не е отчетено, че осигурителният доход не винаги е
равен на начисления месечен облагаем доход и никога на нетния доход, получен от
лицето.
Твърдят,
че в анализа на паричния поток на Л.Л. следвало да бъдат включени само 1/2 от
разходите за децата М.и Д.за проверявания период, тъй като бракът с А.Л. е бил
прекратен през 2006 г. Според
тях неправилно КОНПИ е включила в изчисленията си като разход за Л.Л. придобито
от сина му Д.Л. на 18.10.2016г. моторно превозно средство марка „Опел”, модел
„Астра”, цвят „черен” , peг.
№ *****, тъй като Комисията не е отчела факта, че към датата на придобиване на
МПС-то Д.Л. е бил навършил пълнолетие.
Ответниците сочат, че проверяващият
орган не е отчел, че за периода 2011г.-2016г.
на Л.Л. в качеството му Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
са отпускани месечни доходи за представителни цели в размер на 1000 — 1100
лева. Заявяват,
че някои разходи са включени в анализа на Комисията два пъти като разход –
веднъж като плащания чрез ПОС терминал и отново като „извън обичайни разходи“. Твърдят, че и други разходи, които са
включени като разходи в статистическа издръжка на семейство, но плащания по тях
са извършени чрез ПОС терминал или електронно банкиране, са отчетени двойно от
ищеца.
Оспорват
възприетите от Комисията стойности на придобитите МПС и недвижими имоти. За
действителни стойности смятат посочените в съответните документи (договори).
За придобиването на Апартамент № 14
КОНПИ е използвана
пазарната стойност на имота, а не посочената в нотариалния акт, и дори не
оценка на пазарната му стойност към момента на придобиването, а към момента на
предявяване на иска.
Излагат твърдения,
че в разходната част на анализа на Комисията са отнесени средствата, използвани
за закупуване на недвижими имоти и моторни превозни средства, а средствата,
получени от продажба на имуществото, не са отразени в приходната част. Оспорват включването в
разходната част на анализа на постъпили суми по банковите сметки на
ответниците, за които се сочи, че са с неустановен произход. За съответните
суми Комисията сочела единствено, че са внесени на каса, като без да излага
някакви други доводи е възприела извод, че са с неустановен произход. Смятат,
че дори едно имущество /включително парични средства/ да е с неустановен
източник, то същото не може да бъде отнесено като разход, тъй като
икономическата сфера на лицето няма как да намалява с полученото от него. Считат, че към законните
източници следва да се добавят и дарения от близки и роднини по повод на
раждането сключването на граждански брак, раждане и кръщене на децата на
ответниците. Поради изложеното молят съда да
отхвърли исковете. Претендират направените по делото разноски.
По
исковете по чл. чл.142, ал.2,т.2, вр. ал.1 вр. чл.141 ЗОНПИ ищецът
следва да докаже, че: 1/ ответникът е привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление, измежду посочените в чл. 108 ЗПКОНПИ; 2/ ответниците са съпрузи; 3/
Комисията е образувала проверка и
е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица, т.е. несъответствие
между имуществото и нетния доход, което надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период.
Ответниците
следва да докажат, че: 1/ са разполагали с повече налични средства от
посоченото от ищеца; 2/ са получавали
доходи, неотчетени от Комисията; 3/ действително направените разходи са
по-малки от описаните в исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
По делото са
събрани писмени
и гласни доказателства и са приети заключения към съдебно-оценителна експертиза относно пазарната
стойност на придобитите от ответниците имоти, основно и повторно заключение към
автотехническа експертиза относно пазарната стойност на притежаваните от
ответниците МПС, както и основно и допълнително заключение
към съдебно-икономическа експертиза.
От представените писмени доказателства се
установява, че Л.Л. и Л.Л. са сключили граждански брак на 30.08.2008г.
Представена е декларация /л.40, т.4/ от М.О., майка на Л.Л., видно от
която тя декларира, че дарява на сина си
сумите от доходите за наем и се съгласява сумите от наеми да се изплащат от
наемателите директно по банкови сметки или в брой на сина й.
Представени са вносни бележки от 27.05.2008г. по сметка на Л.Л. за
сумите 400 долара /502,32 лева/ с основание вноска от А.И.К.и 36 600 долара /45
420,97 лева/ със същото основание. На същата дата 27.05.2008г. Л.Л. е наредила
превод от сметката си в полза на А.Т.в размер на 36 635 долара /45 464, 40
лева/ с основание „пр на средства от А.К.за закуп. на кола.“
Представено е платежно нареждане от 29.11.2021г., направено от Л.Л., за
плащане в полза на Г.Ц.И. на сумата 9 500 лева с основание връщане на заем
по договор от 26.01.2017г.
От показанията на св. Ш.се установява, че е брокер и се
запознала с Л.Л. по повод на закупуване на жилище в
края на 1999г. - 2000г. Сочи, че преди това се е запознала с майка му М.и с нея
също купували жилища. С него търсели наематели и той се занимавал с финансовата
част – свидетелката предлагала апартаменти, майката ги купувала, след това
търсели наематели. Само Л. присъствал, когато сключвали договори за наем и той
събирал наемите. Свидетелката знаела от майка му, че наемите са за Л..
От показанията на св. К.се установява, че тя е майка на ответницата Л.Л..
Познавала ги като двойка от 2005г. По повод на сватбата бабата и дядото на Л.
им дарили 30 000 долара, а майката и бащата още 10 000 долара и така им купили
колата - л.а.
„Мерцедес”. Колата трябвало да дойде от САЩ, ходили
в банката, курсът на долара бил
към 1,10 лв., обменили парите и им ги превели. От продажби на земи давали
пари на дъщерята и на зетя през 2015 г. След като
съпругът на свидетелката починал, останало наследство –
апартамент в кв.
„Княжево” и в „Обеля“ и след продажбата им парите били дадени на
двете им дъщери, включително делът на свидетелката. Тя сочи и че Л. събирал
наеми от 2006г. от 9 апартамента, които били на името на майка му.
Съгласно заключението към съдебно-оценителната експертиза
при прилагане на метода на сравнителните пазарни аналози за апартамент –
мезонет, находящ се в гр. София, ул. *****пазарната стойност към 26.08.2016г. е
261 461 лева, а за 28,78 %ид.ч. – 77 863 лева, а към датата на изготвяне на
заключението през 2022г. – 463 500 лева, съответно – 138 030 лева. Относно
гараж 4, находящ се в гр. София, ул. *****- пазарната стойност към 2016г. е 17525 лева,
съответно за 28,78 %ид.ч. – 5219 лева, а към датата на изготвяне на
заключението е 43 812 лева, съответно за 28,78% - 13 047 лева. Относно ап.17, находящ
се в гр. София, ул. *****- пазарната стойност към 30.09.2015г. е 69 761 лева. Относно
ап.1, находящ се в гр. София, кв. Обеля - пазарната стойност към 17.05.2017г. е
92 655 лева.
Съгласно заключението
към повторната съдебно-оценителната експертиза по метода на приходната стойност
/метод, при който стойността на имота се определя чрез преобразуване на
очакваните приходи/ за апартамент – мезонет, находящ се в гр. София, ул. *****пазарната
стойност към 26.08.2016г. е 258 988 лева, а за 28,78 %ид.ч. – 77 127 лева, а
към 2022г. – 481 400 лева, а за 29,78 % - 143400 лева, а за 29,78 % - 143 361
лева. Относно гараж 4, находящ се в гр. София, ул. *****- пазарната стойност към
2016г. е 38 764 лева, съответно за 28,78 %ид.ч. – 11 544 лева. Относно ап.17, находящ
се в гр. София, ул. *****- пазарната стойност към 30.09.2015г. е 77 094 лева. Относно
ап.1, находящ се в гр. София, кв. Обеля - пазарната стойност към 17.05.2017г. е
107 303 лева.
Съгласно заключението към повторната
съдебно-автотехническата експертиза действителната стойност на автомобил
„Порше“ към 02.2017г. е 66 700 лева, а към м.04.2022г. – 31 370 лева. Действителната стойност на автомобил „Ауди“
към 12.2013г. е 117 870 лева, а към м.04.2022г. – 34 700 лева. Действителната стойност на автомобил
„Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ към датата на придобиването му е 35 380 лева, а към
м.04.2009г. – 22 300 лева. Действителната
стойност на автомобил „Мерцедес МЛ 350 4 Матик“ към датата на придобиването е 78
950 лева, а към м.01.2014г. – 35 600 лева.
В осз вещото лице е посочило, че с включени мита, ДДС и транспортни
разходи стойността на автомобила е 47 700 лева към датата на придобиване –
27.05.2008г. Действителната стойност на автомобил „БМВ 320 Д“ към датата на
придобиването е 16 100 лева, а към м.05.2011г.
– 6340 лева.
По делото е прието заключение към
основна и допълнителна /“заключение с корекция“/ съдебно-икономическата
експертиза, с уточнения в о.с.з., проведено на 19.06.2025г., като вещото лице е
посочило, че за ответника Л.Л. е разглеждало исковия период
19.02.2008г.-19.02.2018г., а за ответницата Л.Л. – периодът 30.08.2008г.-19.02.2018г.,
коригина в о.с.з., проведено на 19.06.2025г. по отношение на началната дата, а
именно от 27.05.2008г. Вещото лице е изготвило три вариантна на икономическия анализ, като по вариант 1 е взело предвид
зададените задачи от ищеца, по вариант 2 – от ответниците, а по вариант 3 е
дало свои изводи за това кои пера следва да се включат в доходите, разходите и
имуществото на ответниците.
В о.с.з.,
проведено на 19.06.2025г. вещото лице е посочило, че в табл.1.10 от
допълнителното /коригираното/ заключение, касаеща доходи от наеми по вариант 2,
следва в брутния доход за 2011г. да се добави сумата 13 729,71 лева, при което
се променя и резултатът от получените по дарение от ответника Л.Л., доходи
от наеми, като правилната сума е 149
423,75 лева. По вариант 3 според вещото лице от сумата 149 423,75 лева следва
да се извади първоначално посочената от него сума от 25 078лева, и така
приходите от наеми по вариант 3 са в размер от 124 345,75 лева. Видно от
рекапитулацията приходите на ответниците по вариант 1 са в размер на 1 079
693,33 лева, по вариант 2 са 1 479 431,16 лева, а по вариант 3, след добавянето
на получената по дарение сума от Л.Л. на 27.05.2008г. в размер на 45 420,97
лева и след коригирането на прихода от наеми на 124 345,75 лева,
доходите/приходите са в размер на 1 398 447,20 лева.
По
отношение на разходите по вариант 1 те са в размер на 634 976,38 лева, а по
вариант 2 – в размер на 349 784,79 лева. В о.с.з., проведено на 19.06.2025г.,
вещото лице е уточнило, че сумите в колона 6 по табл. Б-1,2,3, представляващи
разходи, свързани с откриването на спестовни депозити със средства от работни
заплати / съответно - от 32 754,36 лева по табл. Б-1; от 14 605,35 – по табл.
Б-2 и 97 055, 75 лева – по табл. Б-3/ следва да се извадят от разходите, тъй
като следва да се включат в анализа за придобито имущество. По отношение на
сумата за други извън обичайните разходи по вариант 3 в размер на 10 783,83
лева, вещото лице е уточнило, че сумата за плащания за банкови лихви не е
посочената 1183,83 лева, а е 51,88 лева, тоест разходите, извън обичайните са в
размер на 9 651,88 лева. По вариант 3 крайната сума на разходите следва да се
приеме, че е в размер на 332 016,46 лева.
По
отношение на нетния доход по вариант 1 той е в размер на 444 716,95 лева, по
вариант 2 е 1 129 646,37 лева, а по вариант 3 следва да е в размер на 1 066
430,74 лева /1 398 447,20 лева - 332 016,46 лева/.
По
отношение на имуществото по вариант 1 придобитото имущество от ответниците в
края на проверявания период е в размер на 536 431 лева, като в сумата не са
включени наличните пари по банкови сметки в края на периода /предвид
поставените от ищеца задачи/. По вариант 2 и 3 вещото лице е включило в
стойността на имущестото наличните средства по банкови сметки в края на
проверявания период така, че стойността на имуществото е в общ размер на 928
098,22 лева.
При
изчисляване на несъответствието вещото лице е посочило 3 подварианта на вариант
1 – при първия подвариант несъответствието е недостиг от 91 714, 05 лева, при
втория подвариант с включени налични пари по сметки се получава 483 381,27 лева
превишаване на стойността на имуществото над изчисления нетен доход, а при
третия подвариант с прилагане на пазарните стойности на недвижимите имоти по приходен
метод изчисленото несъответствие е недостиг от 401 035,83 лева. По вариант 2
нетния доход превишава стойността на имуществото с 201 548,15 лева, а с
прилагане на пазарните стойности на недвижимите имоти по приходен метод
превишението е 283 893,59 лева.
По
вариант 3 с направените корекции в о.с.з., проведено на 19.06.2025г. следва да
се приеме, че нетните доходи надвишават стойността на имуществото със сумата
138 332,52 лева /1 066 430,74 лева - 928 098,22 лева/
Съдът
кредитира заключението към основната съдебно-оценителна, при която е използван
сравнителния метод, като най-обективен за определяне на средна пазарна цена към
зададените периоди, заключението към повторната съдебно-автотехническа
експертиза, както и вариантът на допълнителната съдебно-икономическа
експертиза, посочен от вещото лице като вариант 3, като изцяло съобразен със
събрания доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като съответстващи на останалия доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 5, ал.1, вр.
чл.2, ал.1 ЗОНПИ за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в
полза на държавата, се смята имуществото, за придобиването на което
не е установен законен източник. Съгласно чл.5,
ал.2 ЗОНПИ производството
по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от
наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица.
Съгласно чл. 156, ал.4, т.3
ЗОНПИ ищецът следва да докаже в настоящото производство наличието
на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Съгласно §1, т.3 ДР на ЗОНПИ
значително
несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния
доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
Съгласно даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение в решение № 50130 от
3.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV г. о. на ВКС, нетният доход по § 1,
т. 8 от ДР на ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите (т. нар.
"брутен доход") над общия размер на разходите през проверявания
период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са
нулева, но не и отрицателна величина. По тази причина, когато нетният доход е
отрицателно число, не може да се добави към стойността на наличното имущество,
тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т.
т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, наличието на
имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се
пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи
наличието на значително несъответствие. Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo
нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c
нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд
oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова
несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на
проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и
дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото
целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно
обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова
обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от
лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания
период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в
края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е
налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не
е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
В настоящия случай в
заключението към съдебно-икономическата експертиза по вариант 1 /на ищеца/, ако
не се включат в имуществото наличните парични средства по банкови сметки,
несъответствието е в размер на 91 714 лева, тоест то не е значително по смисъла
на закона. Съществено несъответствие се получава като резултат единствено в
подвариант 2 и 3 на първи вариант, ако към несъответствието от 91 714 лева се
включат и наличните суми по банкови сметки в общ размер 391 667,22 лева, като
вещото лице в подвариантите на вариант 1 е взело предвид стойността на
недвижимите имот по приходен метод.
Съдът не кредитира вариант 1 на допълнителнто заключение,
тъй като част от приходите на ответниците не са включени в него, а същевременно
се получаването им се установява както от писмените доказателства, така и от
свидетелските показания – относно дарението от 36 600 щатски долара /45 420, 97
лева/, относно приходите от наеми в общ
размер 124 345,75 лева, относно продажбата на л.а „Мерцедес МЛ 350 4 матик“ за
сумата 35 600 лева, относно получен заем, съгласно разписка за получена сума от
26.01.2017г., даден от Г.Ц.И. на Л.Л. на стойност 9500 лева, както и относно
суми в общ размер 4 769,71 лева по табл. 1.13 от допълнителното заключение. По
отношение на разходите по варианта на ищеца се дублират разходите за издръжка
на домакинството, тъй като веднъж са включени като разходи за издръжка /колона
2 на табл. Б-1/ и втори път като изтеглени суми в брой от банкови сметки.
Предвид изложеното и както беше посочено по-горе, съдът кредитира вариант 3 на
допълнителното заключение към съдебно-икономическата експертиза като обективно
и съответстващо на събрания доказателствен материал. По този вариант в
имуществото са включени и наличните суми по банкови сметки към края на
проверявания период /391 667,22лв./, като несъответствието е в размер на 129
621, 90 лева, тоест то не е значително по смисъла на §1,т.3 ДР ЗОНПИ.
Предвид изложеното и тъй като не се установява значително несъответствие между
имуществото на ответницците в края на проверявания период и нетния им доход за целия
проверяван период, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предявени
са искове с първоначална цена 266 940,84 лева, които
съдът е намерил за неоснователни, поради което разноски се дължат само на
ответниците, както и на Софийски градски съд на основание 157, ал.2 ЗОНПИ.
Ответниците претендират разноски, за които са представили
списък по чл.80 ГПК /л.586 от делото/ за суми, както следва: за адвокатско
възнаграждение в размер 10 800 лева с ДДС, депозит за допълнителна СТЕ в размер
250 лева, както и разноски за обезпечителното производство по гр.д. № С-61/2019г. по описа на СГС за Л.Л. за сумите
2880лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 15 лева – д.т. Към разноските
следва да се включи сумата 2293,08 лева – допълнителен депозит за СИЕ.
Представени са 2 бр. договори за правна защита и съдействие №№1092 и 1093 от
20.02.2020г. /л.296 от т.3 и л.18 от т.4/, сключени поотделно с двамата
ответници за суми за адвокатски възнаграждения от по 10 800 лева с ДДС.
Видно от фактури №№1063 и №1064 от 20.02.2020г. и платежни
нареждания от същата дата /л.197, т.4 и л. 588, т.5/ сумите от по 10 800 лева
са изплатени от двамата ответници по банков път.
Представени са договори за правна
защита и съдействие №1020/26.09.2019г. с ответника Л.Л. и №1021/26.09.2019г. с
ответницата Л.Л. за уговорено възнаграждение за процесуално представителство по
гр.д. № С-61/2019г., както и документи, видно от които възнаграждението е
изцяло заплатено по банков път. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно приложимата редакция (ДВ, бр. 7 от 22.01.2019г.) на чл. 7, ал.2, т.5 НМРАВ при интерес от
10 000 лв. до 1
000 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., или в случая 6868,82 лева или 8242,48 лева с ДДС, съответно за двамата
ответници на основание чл.2, ал.5 от НМРАВ в приложимата редакция – 16 484,97
лева, като в случая се претендира едно възнаграждение за адвокат от 10 800
лева с ДДС.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто
отделение по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за
обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено
е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен,
защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по
доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва
причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с
размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и
изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г.,
всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен.
Съдът, като отчита решението от
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22г., по-високата фактическа и правна сложност на делото, предвид обема
събрани доказателства и извършени процесуални действия, цената
на исковете, броя ня ответниците и броя на съдебните заседания, намира, че не може да направи извод, че трудът на адвоката е съществено надценен, нито
в исковото, нито в обезпечителното производство, поради което приема, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Предвид изложеното на
ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 13343,08 лева, а само на
ответника Л. – и сумата 2295 лева – разноски по гр.д. № С-61/2019г. по описа на
СГС
На основание 157,
ал.2 ЗОНПИ ищецът следва
да бъде осъден да плати държавна такса в полза на Софийски градски съд в размер
на 10 677,63 лева.
Воден от горното, Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. *****, срещу ответниците Л.А.Л. с ЕГН
********** и Л.Д.Л. с ЕГН ********** за сумата в общ размер 182 995, 75 лева,
формирана както следва:
- 116 489,23 лева – по искове с правна квалификация по чл.142, ал.2,т.2, вр. ал.1 вр. чл.141
ЗОНПИ – представляваща равностойност на 29,78% от пазарната стойност към
настоящия момент на следния недвижим имот:
Апаратамент
№14, стар №8, мезонет, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. *****, с площ
180,54 кв.м., при съседи: мезонет №15, стар №9, северозапад – двор, югоизток –
ул. Иван Щерев, североизток – двор, заедно с мазе №100 с площ 6,03 кв.м., при
съседи: машинно помещени спортна зала, склаз №8, склад №9 и коридор, заедно с
9,994% ид.ч. от сградата и от правото на строеж;
Гараж
№4, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. *****, с площ 23,80 кв.м., при
съсесид двор, гараж №5 и магазин, заедно със съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж;
- 49 116,40 лева – по искове с правна квалификация по чл.142, ал.2,т.2, вр. ал.1 вр.
чл.141 ЗОНПИ – представляваща равностойността на 27,778% от пазарната стойност
към настоящ момент на л.а. Порше Кайен С с рег. № *****
- 17 390,10 лева– по искове с правна квалификация чл.142, ал.2,т.2, вр. ал.1 вр. чл.141
ЗОНПИ – представляваща равностойността на 55, 41% от пазарната стойност към
настоящ момент на л.а. Ауди А8 с рег. № *****.
ОСЪЖДА
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. *****, да
плати на Л.А.Л. с ЕГН ********** и Л.Д.Л. с ЕГН **********, сумата 13343,08 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. *****, да
плати на Л.А.Л. с ЕГН **********, сумата 2895 лева –
разноски по гр.д. № С-61/2019г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. *****, да плати на на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 10 677,63 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: