№ 1702
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20231100900654 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ню Лего” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, чрез адв. К. Т.- САК, срещу
ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 57 000лв.,
представляваща цедирано в полза на ищеца от Й.П.К. вземане за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от последната по повод смъртта на баща П.К.К.,
настъпила на 14.04.2018 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност за вреди била
покрита от ответника, ведно със законна лихва за забава от датата на уведомлението -
24.07.2018 г. до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 14.04.2018 г. В.И.Й. при управление на л.а. марка
„Форд“, модел “Транзит” с д.к. № ********, по автомагистрала „Тракия“, при км. 297-300 в
посока гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел със
скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не e
контролирал непрекъснато превозното средство, поради което e реализирал пътно-
транспортно произшествие, в резултат на което била причинена смъртта на пътника в лекия
автомобил П.К.К. - баща на Й.П.К..
По случая било образувано д. п. №59/2018г. по описа на РУП - гр. Стралджа и пр. пр.
№ 910/2018 г. по описа на ОП - Ямбол.
Твърди, че за автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД по полица № BG/02/117001152317, валидна от 15.04.2017 г. до
14.04.2018 г., поради което застрахователят отговарял за обезщетяване на причинените
вследствие на пътно-транспортното произшествие имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 20.06.2018 г. Й.П.К. предявила претенции пред ЗД „БУЛ ИНС“
АД за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на баща в размер на 200 000 лв. Въз основа на претенцията била
образувана щета под № **********. Представен е констативен протокол и банкова сметка.
Сочи се, че застрахователят бил уведомил Й.П.К., че до представяне на влязъл в сила акт,
1
доказващ вината на водача, не били налице основания за изплащане на претендираното от
нея обезщетение.
Ищецът сочи, че между него и Й.П.К. били сключени два договора за цесия от дати
10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., по силата на които Й.П.К. била прехвърлила на ищеца
възмездно вземането си към ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което било в общ размер на 62 000 лева, от
които с първия договор - вземане в размер на 50 000 лв., а с втория договор - вземане в
размер на 12 000 лв., което вземане представлява застрахователно обезщетение за
претърпените от Й.П.К. неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.04.2018 г., при което
е причинена смъртта на баща - П.К.К..
С уведомление вх. № ОК-490841/24.07.2018 г. цедентът Й.П.К. била уведомила
ответника - застраховател за извършеното прехвърляне на вземането за обезщетение в общ
размер на 62 000 лева по двата договора за цесия – от 10.05.2018 г. и от 17.07.2018 г., като
същата била запазила правото си за разликата над 62 000 лв. до пълния претендиран размер
от 200 000 лева.
Твърди, че ЗД „БУЛ ИНС” АД изплатило на трето неправоимащо лице, сумата от 160
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на баща при ПТП от 14.04.2018 г., като това плащане било извършено след
съобщаване на цесиите и ответникът следвало да плати сумата на ищеца „НЮ ЛЕГО“
ЕООД.
За част от претендираното обезщетение в общ размер на 62 000 лв., ищецът бил
предявил частичен иск в размер на 5 000 лева, който частичен иск бил предмет на
разглеждане на гр. д. № 47833/2019 г. по описа на СРС, 156-ти състав, по което дело било
постановено решение на 30.11.2020 г., с което СРС бил уважил претенцията на „НЮ ЛЕГО“
ЕООД. Последното било обжалвано пред СГС, за което било образувано в.гр. д. 2425/2021 г.
по описа на II-Г състав.С молба от 28.08.2024 г. ищецът е направил следните уточнения по
отношение на исковата претенция. Заявил е, че претендира присъждане на законна лихва
върху главница в размер на 57 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Не претендира лихва за забава. Уточнил е, че предявява частичен
иск - сумата от 57 000лв. е част от прехвърлените с договори за цесия 62 000лв., като за
остатъка от 5000лв. е налице влязъл в сила съдебен акт.
В законовия срок по чл. 367 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД е упражнил правото си
на писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Като оплаквания относно недопустимостта сочи, че е налице влязло в сила решение №
260009 от 21.01.2022 г. на РС-Ямбол по гр. д. 585/2021 г. с предмет на делото частично
предявен от Й.П.К. иск за сумата от 5 000 лв. от общо претендираните 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от гореописаното ПТП, с което
решение съдът бил отхвърлил исковата претенция. Твърди се, че решение е влязло в сила,
тъй като било потвърдено от ОС- Ямбол с решение № 255/18.05.2023 г., постановено по в.
гр. д. № 181/2022 г.
По отношение на основателността на иска сочи, че Й.П.К. прехвърлила вземанията си
за обезщетение на „Източна Консултантска Компания“ АД с договор от 08.05.2018 г., за
което уведомила ЗД „БУЛ ИНС“ АД на 18.07.2018 г. с уведомително писмо с вх. № НЩ
4940-18.07.2018 г. Твърди, че на 27.08.2018 г. между него и цесионера „Източна
Консултантска Компания“ АД било сключено споразумение за извънсъдебно уреждане на
отношенията, възникнали по повод на щета № **********, заведена по повод претърпените
от Й.П.К. неимуществени вреди от смъртта на нейния баща. Въз основа на сключеното
споразумение, и предвид сключената цесия, на 08.10.2018 г. ответникът бил платил на
„Източна Консултантска Компания“ АД сума в размер на 160 000 лв. Ответникът поддържа,
че с това плащане надлежно е погасил вземането си по заведената щета, поради което искът
на „НЮ ЛЕГО“ ЕООД е неоснователен. Доколкото претенцията по образуваната щета била
изцяло погасена и съответно Й.П.К. не разполагала с материално право на вземане, което да
прехвърли на ищеца с двата договора за цесия.
2
В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът
уточнява първоначалната и взема становище по изложените твърдения и възражения от
ответниците.
Ищецът оспорва автентичността на договора за цесия от 08.05.2018 г., както и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № НЩ4940-18.07.2018 г. по отношение подписа на
Й.П.К., поддържайки, че същата е неграмотна и двата документа нямат изискуемата по
чл.189, ал.1 ГПК форма. Оспорва датата на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх. №
НЩ4940-18.07.2018 г., като твърди, че документът е антидатиран и че даденият от ответника
входящ номер, всъщност е пореден номер от изходящия регистър на застрахователното
дружество, като в този смисъл оспорва верността на представения документ.
В срока по чл.373 ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор от ответника.
Поддържа се, че отхвърленият от РС-Ямбол иск на Й.П.К. поражда сила на пресъдено
нещо и за правоприемника „НЮ ЛЕГО“ ЕООД. Поддържа оспорванията, релевирани с
отговора, като твърди, че обезщетенията, платени на „Източна консултантска компания“ АД
представляват надлежно плащане, което е погасило задълженията на застрахователя по
претенцията по щета с № **********.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за
установено от фактическа страна следното.
По делото са допуснати и събрани множество писмени доказателства, установяващи
хронологията в отношенията между страните. Всички те имат значение за формиране на
вътрешното убеждение на съда, но ще бъдат анализирани само относимите такива към
настоящия спор.
Представен е констативен протокол за ПТП № 03/2018 г., от който се установява, че на
14.04.2018 г., около 17:00 ч. на АМ „Тракия“, на км. 297 в посока София водачът В.И.Й., при
управление на л.а. марка „Форд“, модел “Транзит” с д.к. № ******** е нарушил правилата
за движение по пътищата, като се е движел със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законовите ограничения, не e контролирал непрекъснато превозното средство,
поради което e реализирал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е
причинена смъртта на пътника в лекия автомобил П.К.К., баща и наследодател на Й.П.К.,
установимо от удостоверение за наследници изх. № 017/23.04.2018г.
В писмените документи по делото е приложена и справка от базата данни на ИЦ към
ГФ за сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която е
видно, че автомобил с д.к. № ******** има сключен застрахователен договор ГО, който е
бил в действие към датата на настъпване на ПТП (14.04.2018г.). Представена е и молба –
претенция от 20.06.2018г., с която упълномощен представител на наследниците, от които и
Й.П.К., е заявил застрахователна претенция пред ЗД „Бул Инс“ АД във връзка с настъпилото
ПТП на 14.04.2018г., при което е причинена смъртта на П.К.. С молбата се иска заплащане
на обезщетение за претърпените от Й.П.К. неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на баща в размер на 200 000 лв.
С писмо от 15.08.2018 г. застрахователят, е изискал допълнително документи по
заведената претенция за щета под № **********.
Представен е договор за цесия от 10.05.2018г., в който е записано, че се сключва
между страните Й.П.К. и „Ню Лего“ ЕООД. Видно от договора същият е с предмет
прехвърляне на вземане за неимуществени вреди от Й.П.К. към дружеството в размер на
200 000 лева. Упоменато е, че вземането се дължи от застрахователя „Бул Инс“ АД и
представлява застрахователно обезщетение за претърпените от Й.К. неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 14.04.2018 г., при което е причинена смъртта на баща - П.К.К.. В чл.
3, ал. 1 от договора е уговорено, че за прехвърленото вземане цесионерът ще придобие
50 000 лева от дължимото обезщетение срещу цена от 17 999 лева. Договорът е сключен с
нотариална заверка на подписите, като цедентът (Й.К.) е положил пръстов отпечатък – десен
3
палец поради неграмотност, а в полето, отбелязано за подпис от цедента по договора има
положен и ръкописен подпис.
Освен договора от 10.05.2018 г. е сключен и втори договор за цесия от 17.07.2018 г.
между същите страни Й.П.К. и „Ню Лего“ ЕООД. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от този договор
цедентът е прехвърлил вземане в размер на още 12 000 лева, за които е записано, че е
възникнало от същото основание срещу същия длъжник, като за него е уговорена цена от 5
000 лева. Договорите са сключени с нотариална заверка на подписите, а от страна на Й.К. е
поставен пръстов отпечатък от десен палец поради неграмотност, като също фигурира и
ръкописен подпис на мястото за подпис на цедента.
Представено е и уведомление за извършената цесия с вх. № ОК-490841/24.07.2018 г.
от Й.П.К. до застрахователя „Бул Инс“ АД, на което също е поставен пръстов отпечатък
поради неграмотност.
От ответника е представено уведомление с вх. № нщ4940/18.07.2018 г., във връзка с
това, че Й.К. е сключила договор за цесия с друго дружество – „Източна Консултантска
Компания“ АД за същото вземане - застрахователно обезщетение за претърпените от Кирова
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.04.2018 г., при което е причинена смъртта на
баща - П.К.К.. В тази връзка е представено и споразумение от 27.08.2018г. между ЗД „Бул
Инс“ АД и „Източна Консултантска Компания“ АД, според което застрахователят се
задължава да изплати на „Източна Консултантска Компания“ АД сума в размер на 160 000
лева – застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди възникнали от
описаното ПТП на 14.04.2018 г., за което е приложено и нареждане за тази сума в полза на
бенефициента, наредени от застрахователното дружество от дата 08.10.2018г.
За изясняване на делото от фактическа страна е била допусната и назначена съдебно-
графологична експертиза.
От приетото заключение по изготвената експертиза, която съдът кредитира като
обективна, компетентна, подкрепена от събраните писмени доказателства се установява
следното. По отношение на въпроса за положения подпис за цесионер в договор за цесия от
08.05.2018 г. (сключен между Й.К. и „Източна Консултантска Компания“ АД) и уведомление
с вх. № нщ4940/18.07.2018 г. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД вещото лице е направило анализ на почерка
и сравнителния материал, съдържащ ръкописно изписан текст и подписи на Й.К..
Експертизата констатира, че при техническото изследване на подписите на лицето са
се установили признаци за тъпи начала при изписване на процесния подпис, прекъсване на
движението,присъединяване на движението, вълнообразно или ъгловато изписване на
дъговидни елементи, необосновано спиране на движението и дописване на щрихи. Уточнява
се, че направлението и формата на движение са смесени, а размерът на подписите е малък,
без наклон, степента на свързаност е ниска, линията на писане е възходяща. Това се отнася
както за подписът, положен в договора за цесия от 08.05.2018 г., така и за този в
уведомлението за цесия от 18.07.2018г.
За да отговори на поставените въпроси вещото лице е ползвало сравнителен материал
(от документи за издаване на БДС), като посочва разлика в подпсването и изписването на
ръкописните букви от Й.К.. Те се отнасят до вида, размера на подписа, наклона на изписване
на буквите, степента на свързаност. Сочи, че всички подписи в сравнителния анализ са
изпълнени с писмено-двигателния навик на едно лице.
От изследваните материали и сравнителния анализ вещото лице е достигнало до
извода за несъвпадения в общите признаци на подписа на Й.К. (степен на обработеност,
форма на движението, наклон, натиск и степен на свързаност). Вещото лице посочва, че е
констатирало диагностични признаци: тъпи начала при изписване на процесиите подписи ,
прекъсване на движението, присъединяване на движението , вълнообразно или ъгловато
изписване на дъговидни елементи, необосновано спиране на движение то и дописване на
щрихи. В заключението се извежда, че от разликите и несъвпаденията се доказва полагането
на процесиите подписи от лице различно от титуляра, постигнато с предварителна
подготовка и познаване на подписа му. Предвид горното, експертът категорично заключва,
4
че подписите за цесионер в договор за цесия от 08.05.2018 г., както и подписите в
уведомление за извършена цесия от 18.07.2018 г. не са положени от лицето Й.П.К..
В допълнение на даденото заключение, в открито съдебно заседание на 11.11.2015 г.
вещото лице пояснява, че има белези на имитация, които основно се изразяват в накъсване
на линията на писане, нехарактерни и необосновани спирания при изписване на буквите,
добавяне на щрихи, вълнообразно и ълговато изписване на овали или дъги. Допълва още и
това, че ако лицето, подписало се в изследваните документи, ако нямаше предварителна
подготовка не е имало как да положи такъв, който да прилича на този на Й.П.К.. Експертът е
категоричен, че подписите в договора и уведомлението не са положени от титуляра.
Представено е служебно влязло в сила на 21.05.2024г. решение № 2026459/30.11.2020
г. по гр.д. № 47833/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 156 състав. С това решение ЗД
„Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на „Ню Лего“ ЕООД сумата от 5 000 лева – частична
претенция от такава в размер на 62 000 лева, представляваща обезщетение представляваща
цедирано с договор за цесия от 10.05.2018 г. и договор за цесия от 17.07.2018 г. в полза на
ищеца от Й.П.К. вземане за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
последната по повод смъртта на баща П.К.К., настъпила на 14.04.2018 г. по вина на водач,
чиято гражданска отговорност за вреди била покрита от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предмет на главния иск по настоящото дело е осъдителната претенция в размер на
57 000 лева. Тази сума е предявена като част от вземането, което е общо в размер от 62 000
лева, като за останалата част от вземането от 5 000 лева, спорът е приключил с влязло в сила
на 21.05.2024 г. решение № 2026459/30.11.2020 г. по гр.д. № 47833/2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 156 състав. С това решение ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на „Ню
Лего“ ЕООД сумата от 5 000 лева – частична претенция от такава в размер на 62 000 лева,
представляваща цедирано с договор за цесия от 10.05.2018 г. и договор за цесия от
17.07.2018 г. в полза на ищеца от Й.П.К. вземане за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от последната по повод смъртта на баща П.К.К., настъпила на 14.04.2018 г. по
вина на водач, чиято гражданска отговорност за вреди била покрита от ответника.
Разпоредбата на чл.298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение - решението влиза в сила между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Обективните и субективни
предели на силата на пресъдено нещо се преценява въз основа на обективираната в
диспозитива на съдебното решение воля на съда. Съгласно задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението
произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. Недопустимо е в последващ исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието му и правната му квалификация. Формираната СПН относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
5
В конкретния случай такива факти са договор за цесия от 10.05.2018 г. и договор за
цесия от 17.07.2018г., сключени между „Ню Лего“ ЕООД и Й.П.К., които имат предмет
прехвърляне на вземане за обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно посоченото в цитираното тълкувателно решение, в хипотезата на уважен
изцяло частичен иск, останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно
и да не съществува. Когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
(остатъкът) от вземането - какъвто е настоящият случай, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това
частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявен частичен иск
(в случая решение № 2026459/30.11.2020 г. по гр.д. № 47833/2019 г. на Софийски районен
съд, ГО, 156 състав), са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем, то позоваването в последващ
процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право
или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването
му, е преклудирано. В случая ответникът не е релевирал подобни възражения, а е
концентрирал защитата си върху друг договор за цесия с трето за спора лице. В тази връзка е
назначена съдебно – графологична експертиза, предмет на която е друго правоотношение –
това за прехвърляне на вземане между Й.К. и „Източна Консултантска Компания“ АД.
Вещото лице е отговорило отрицателно на въпроса дали положения подпис за цесионер в
договор за цесия от 08.05.2018 г. и уведомление с вх. № нщ4940/18.07.2018 г. по чл. 99, ал. 3
ЗЗД е на Й.К.. Това обаче е ирелевантно, тъй като установяването на автентичността на
подписа върху друг договор, който не е предмет на спора, не влияе върху основателността
на иска. Единствената успешна защита на ответника в случая щеше да бъде релевиране на
възраженията, свързани със спорното правоотношение, възникнало от договор за цесия от
10.05.2018 г. и от 17.07.2018 г.
Зачитайки формираната СПН по отношение на правопораждащите факти на спорното
субективно материално - договор за цесия от 10.05.2018 г. и договор за цесия от 17.07.2018
г., от които произтича вземането на ищеца „Ню Лего“ ЕООД, съдът е обвързан от тези факти
и не може да ги пререшава. Въпросът относно лицето, в полза на което се дължи
застрахователното обезщетение, както и дали е възникнало такова право в полза на
ищцовото дружество „Ню Лего“ ЕООД с договорите за цесия от 10.05.2018 г. и от 17.07.2018
г. е вече решен и по отношение на тези факти е формирана СПН. В решението по гр.д. №
47833/2019 г. съдът е приел, че вземането на „Ню Лего“ ЕООД по двата договора за цесия от
10.05.2018 г. и от 17.07.2018 г. е валидно възникнало, а цесията е съобщена на
застрахователя. За да уважи иска е изследвал и въпроса относно характера на вземането, за
което са сключени двата договора за цесия, като е приел, че е възможно неимуществените
вреди да бъдат предмет на договор за прехвърляне на вземане.
На настоящия съдебен състав е известно, че по отношение на въпроса дали
неимуществените вреди могат да бъдат предмет на цесионен договор е налице
противоречива съдебна практика. В едни решения се приема, че предмет на цесията трябва
да бъдат действителни права, като в противен случай цесията ще бъде нищожна поради
невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Вземането трябва да бъде определено или поне
определяемо. Цедират се само тези права, които са прехвърляеми. Ако правото е
непрехвърлимо, цесията ще бъде с невъзможен предмет. В този смисъл не могат да се
прехвърлят тези имуществени права, чието възникване е свързано с личността на цедента.
Това са вземания за трудово възнаграждение, вземането за осигурителни плащания,
вземането за издръжка, стипендията, правото на заемателя по заем за послужване да ползва
заетата вещ (чл. 244, ал. 2 ЗЗД), правото да се отмени дарение поради непризнателност,
както и вземането за обезщетение за неимуществени вреди. Това становище е застъпено
както във формираната преобладаваща практика на съдилищата (решение №
755/25.05.2022г. по г.д. № 3433/2021г. на САС, оставено в сила в тази част с решение № 175
6
от 17.11.2023г. по к. гр.д № 20238002100458 по описа на ВКС, ІІІ г.о.; решение №
171/17.10.2022г. по г.д. № 20222000500280 на Апелативен съд - Бургас, което не е
допуснато до касационен контрол в производството по чл. 288 ГПК с определение № 695
от 16.02.2024г. по гр.д № 2432/2023г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., решение № 151/06.03.2024 г.
по в.т.д. № 683/2023 г., което също не е допуснато до касационен контрол с определение №
7/03.01.2025 г. по т.д. № 1274/2024 г. на ВКС, I т.о.), така и в правната доктрина
(Облигационно право, Осмо издание, 2020 г. Сиби – Калайджиев, А.). В тези случаи се
приема, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Има и друго становище в практиката изразено в решение №
50132/03.11.2022 г. по т.д. № 1959/2021 г. на ВКС, I т.о., където имплицитно е разгледан
въпроса, като е прието, че вземането за неимуществени вреди е парично и не се погасява със
смъртта на своя носител, което обуславя, че естеството на прехвърлянето на вземания за
неимуществени вреди с договор за цесия не препятства тяхното цедиране, а такива договори
не се сключват и в противоречие със закона, откъдето се прави извода за действителността
им. Тази теза е застъпена по идентичен казус с настоящия в решение № 268/23.04.2024 г. по
в.т.д. № 181/2024 г. на САС, 5 търговски състав, което не е допуснато до касационен контрол
с определение № 1078/07.04.2025 г. по т.д. № 2078/2024 г. на ВКС, II т.о.
Въпреки горното, и спазвайки задължителните за съдилищата указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият
съдебен състав е обвързан с формираната СПН с решение № 2026459/30.11.2020 г. по гр.д. №
47833/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 156 състав и ще уважи осъдителната претенция
за заплащане на сумата от 57 000 лева – частично от 62 000 лева, представляваща
обезщетение представляваща цедирано на „Ню Лего“ ЕООД с договор за цесия от
10.05.2018 г. и договор за цесия от 17.07.2018 г. от Й.П.К. вземане за обезщетение за
неимуществени вреди.
Поради основателността на претенцията за главничното вземане, основателно е и
това по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за законна лихва върху сумата от 57 000 лева, претендирана от
датата на уведомленито (24.07.2018г.) до датата на плащане на задължението, тъй като
правопораждащите факти за неговото присъждане са именно договорите за цесия от
10.05.2018 г. и от 17.07.2018 г.
По разноските.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, които са претендирани в размер на 7 280 лв., от които 5 000 лв. за
адвокатско възнаграждение и 2 280 лева за държавна такса, като ответникът следва да му
заплати такива в пълния претендиран размер поради отхвърляне на исковете в цялост. По
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за
неоснователно, защото съответства както на правната и фактическата сложност на делото,
така и на извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищеца.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на „Ню Лего” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, чрез адв. К. Т.-
САК сума в размер на е 57 000 лева- частично от 62 000 лв., представляваща цедирано с
договор за цесия от 10.05.2018 г. и договор за цесия от 17.07.2018 г. в полза на ищеца от
Й.П.К. вземане за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от последната по повод
смъртта на баща П.К.К., настъпила на 14.04.2018 г. по вина на водач, чиято гражданска
7
отговорност покрита от ЗД „Бул Инс“ АД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на „Ню Лего” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, чрез адв. К. Т.-
САК законна лихва за забава върху сумата от 57 000 лева за периода от датата на
уведомлението - 24.07.2018 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати разноски по делото в полза на „Ню Лего”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, чрез
адв. К. Т.- САК в размер на 7 280 лв. /седем хиляди двеста и осемдесет лева/ - за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. София в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8