Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

24.06

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

43

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началник на РУ - Крумовград против Решение № 7/10.02.2020 г., постановено по АНД № 109/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 19-0289-000261/27.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Крумовград, с което на Р.Х.С. от ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 02.11.2019 г. в ***, нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че Р.Х.С. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка, сочи, че жалбоподателят е бил длъжен при избиране на скоростта си на движение да се съобрази с излязлото и пресичащо на пътното платно домашно животно, което представлявало препятствие на пътното платно и съответно представлявало опасност за движението. ЗДвП вменявал на водачите на пътни превозни средства задължението да управляват със скорост, която да им позволи да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Излизането на крава на платното и нейната скорост, можело да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Появяването на животно на пътното платно можело да се определи като предвидимо препятствие, предвид характера на пътя, който се намирал в село, в район, в който отглеждането на крави било традиционно и където проблемът със свободно пашуващите крави, застрашаващи движението по пътищата бил общоизвестен. С оглед това и обстоятелството, че в конкретния случай видимостта била намалена, водачът бил длъжен да намали скоростта си, за да може да спре при всяка появила се внезапно на пътя опасност. Всичко това аргументирало виновно поведение от страна на Р.Х., който бил длъжен  и е могъл да очаква появата на животното на пътното платно, поради което за него възниквало регламентираното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение да съобрази скоростта си за движение с такова препятствие.

В тази връзка намира изводите на районния съд за неправилни и необосновани, респ. процесното административно нарушение било доказано по несъмнен начин, като в производството по издаване на АУАН и съставяне на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 7/10.02.2020 г., постановено по АНД № 109/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 19-0289-000261/27.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Крумовград, с което на Р.Х.С. от ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 02.11.2019 г. в ***, нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Делчева, намира касационната жалба за основателна. Излага съображения, че районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са налице множество неустановени факти. С оглед тази констатация и при тези факти, които са били установени от първоинстанционната инстанция и действително наличната непълнота на фактическите установявания в хода на въззивното производство, счита, че касационният съд, като инстанция по правото, не би могъл да достигне до извод, относно правилното приложение на материалния закон. Предвид това, в случая били налице основанията обжалваното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Крумовград е отменил Наказателно постановление № 19-0289-000261/27.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Крумовград, с което на Р.Х.С. от ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.11.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, блъска домашно животно (крава), която е била направлявана, пресичайки платното за движение, от собственика си Л. А. К., с ЕГН **********.

Районният съд е приел за недоказано в производството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, респ., че за настъпилото ПТП е виновен Р.Х.С. Изложил е мотиви, че в хода на административнонаказателното производство е следвало да бъде назначена автотехническа експертиза, с помощта на която би могло да се достигне с голяма категоричност до отговор на въпроса за виновния водач за настъпването на ПТП. Следвало въпросът за вината да бъде изяснен преди издаването на НП, а в случая били налице неизяснени множество обстоятелства – видимостта на жалбоподателя спрямо пресичащото пътя животно, спирачният път на  автомобила в метри, а оттам и точната скорост на движение на ППС. В заключение е посочил, че съдът признава извършителят на административното нарушение за виновен, само когато обвинението, че е извършил административно нарушение, е доказано по несъмнен начин, което в проведеното в Районен съд – Крумовград административнонаказателно производство не било установено.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ – Крумовград са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, по следните съображения:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В изречение 2-ро на посочената разпоредба е регламентирано и задължението за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай на Р.Х.С. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.11.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, блъска домашно животно (крава), която е била направлявана, пресичайки платното за движение, от собственика си Л. А. К., с ЕГН **********.

От представените и приети от районния съд доказателства не се установява посоченият от фактическа страна механизъм на настъпване на ПТП. В тази връзка, на първо място не е доказано в процеса описаното в АУАН и НП обстоятелство, че домашното животно е било направлявано от собственика си. Видно от показанията на свидетеля К. Г., чиито показания, като логични, непротиворечиви и безпристрастни, правилно са кредитирани от районния съд, при пристигането му на мястото на произшествието, непосредствено след настъпването му, в рамките на няколко секунди, свидетелят визуално е възприел на мястото единствено водача на МПС/ Р.Х./ и пътникът в автомобила, като наоколо е нямало други лица. Видимостта била ниска, поради настъпилата тъмнина с оглед часа и есенния период. Според свидетеля при тъмен цвят на животното е било почти невъзможно то да бъде възприето навреме от водачът на МПС и да се избегне ударът.

На следващо място не е установено ПТП да е настъпило в рамките на населеното място. В тази връзка показанията на актосъставителят Т. и св. М. – служители на РУ-Крумовград, са противоречиви и неясни. Първият твърди, че сблъсъкът бил станал точно преди табелата за ***, а вторият, че ударът е настъпил след табелата. Анализът на представената и прието в съдебното производство план-схема на ПТП, води до извода, че произшествието е настъпило преди границите на населеното място, тъй като съдържащият се в схемата текст: „***“, ограден в правоъгълници, наподобяващ указателни табели, е поставен след отразеното място на ПТП.

При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението не се явява доказано от обективна страна и субективна страна, респ. липсват безспорни данни за неизпълнениe на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В производството пред районния съд не са ангажирани, съответно приети доказателства, които да установят скоростта, с която се е движил С., за да бъде извършена преценка доколко в конкретния случай същата се явява несъобразена с характера и интензивността на движението. Неясно е и как е бил измерен отразеният  в план-схема на ПТП, спирачен път на лекия автомобил. В показанията си пред районния съд св.Т., съставил процесния АУАН, твърди, че след разговора със собствениците на домашното животно – Л. и Ф. К., както и с оглед спирачния път, преценили, че вина за произшествието има водачът на лекия автомобил, поради което съставили акт за нарушение.

В производството пред първоинстанционния съд обаче, както вече бе посочено по-горе, не се е установила описаната в АУАН и НП фактическа обстановка на деянието, респ., че домашното животно е било направлявано от собственика си и водачът на МПС се е движел с несъобразена скорост.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП изисква деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал. 1. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 02.11.2019 г. Р.Х.С. е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП и дали вследствие на това е настъпило процесното ПТП. Събраните в производството пред районния съд доказателства не установяват тези обстоятелства по несъмнен начин. В този смисъл следва да се  посочи, че на посочената дата и място безспорно касаторът е управлявал посочения в акта и постановлението лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, но липсват безспорни доказателства, които да обосноват извода, че е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП. Събраните в производството пред районния съд доказателства обосновават извода за внезапна поява на домашното животно на пътното платно, което взето в съвкупност с гореизложеното води до обоснованост на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на административното нарушение.

В конкретния случай, в качеството си на водач на МПС Р.Х. е следвало да вземе предвид всички фактори, влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Внезапно излязлото на пътното платно домашно животно – крава, при установената пред районния съд фактическа обстановка, не съставлява предвидимо препятствие за водача на автомобила в случая, респ. той не е бил длъжен и не е можел да предвиди тази опасност и съответно да реагира и да я избегне.

За прецизност и отделно от горното, следва да се отбележи, че преди да се ангажира административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е необходимо АНО да извърши преценка на това, дали извършеното деяние не съставлява престъпление. В случая данни за такава преценка липсват, независимо от обстоятелството, че в АУАН и НП е описан пострадал пътник – Селма Мехмед Гюре, която с оглед здравословното й състояние след ПТП, е била откарана за преглед с автомобил на спешна помощ.

По изложените съображения, касационният съд намира, че в производството пред първоинстанционния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от обективна и субективна страна, поради което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи този извод, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник РУ - Крумовград за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/10.02.2020 г., постановено по АНД № 109/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.