№ 3252
гр. ***, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110215552 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. С. с ЕГН –********** с адрес гр.***,
ул.“***“ /*** срещу Наказателно постановление № *** от 15.01.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.3 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт.
В тази връзка се акцентира, че в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление не е описано нарушението, което
му се вменява и обстоятелствата, при които е било извършено, както и не е
посочена законовата разпоредба, която е нарушена.
1
Въззиваемата страна -редовно призована за с.з., чрез свой процесуален
представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
*** от 28.12.2023 г. на мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР е установено, че
на същата дата -28.12.2023 г., около 22.10 часа в гр.*** по улица без име с
посока на движение от Околовръстен път към бул.“Климент Охридски“
жалб.Д. С. С. упрявлявала лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.№ ***,
собственост на А. С. с ЕГН – ********** и на кръстовището с бул.“Климент
Охридски“ не спазвайки правилата за предимство и ред за преминаване през
кръстовището -пътен знак Б2 не пропуска и реализира леко ПТП с движещия
се по път с предимство, обозначен с пътен знак Б3 товарен автомобил „***“
модел „***“ с рег.№ ***, който от удара се отклонява наляво и напред и пада в
дере, намиращо се от лявата част на платното за движение.
В акта е отразено, че жалб.С. е нарушила разпоредбите на чл.6, т.1 от
ЗДвП – като не съобразява поведението си с пътен знак Б2, отнемайки
предимство, създава опасност за движението и причинява ПТП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното № *** от
15.01.2024 г. на Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР,
с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.3 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. К. П. и П. Ж. Б., които съдът намира за последователни,
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
2
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП съдържа общо правило за поведение
и указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП, доколкото като водач на МПС на
кръстовище при наличие на пътен знак Б-2, не е пропуснал и така е
реализирал ПТП с движещия се от лявата му страна срещу пътен знак Б-3
товарен автомобил. Това нарушение е доказано по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства, в частност показанията на
свидетеля П. Ж. Б., който е другият участник в пътния инцидент, показанията
на свидетеля А. К. П., който е посетил местопроизшествието и е съставил
АУАН на жалбоподателя, както и от приложените по делото писмени
доказателства - 2бр.декларации от водачите на МПС – участници в ПТП, както
и изготвения Протокол за ПТП, със съответната схема на пътния инцидент. В
попълнената от жалбоподателя декларация като причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие същият е посочил, че другият водач се е
движел с висока скорост, както и че е била влошена пътната обстановка.
Съгласно чл.54, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци в населени места и селищни образувания,
действаща към датата на процесното нарушение, пътен знак Б3 "Път с
предимство" се поставя пред всяко кръстовище. Според ал.2 на същата
разпоредба пътищата без предимство, които пресичат пътя с предимство или
се вливат в него, задължително се сигнализират с пътни знаци Б1 или Б2.
Независимо, че в съставения АУАН за нарушена е посочена само разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП, според настоящия съдебен състав е налице хипотезата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото в хода на административно-наказателното
производство безспорно е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
3
другият участник в ПТП се е движел с висока скорост и това е причината за
пътния инцидент. По делото липсват подобни данни, но от друга страна дори и
другият водач да се е движел с несъобразена скорост, това не води до отпадане
отговорността на жалбоподателя за нарушението по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Спор по отношение на поставените знаци и регулирането на
движението в процесния пътен участък няма. Горното е отразено в
собственоръчно попълнените декларации от участниците в ПТП, скицата, от
която се установява механизмът на ПТП, и протоколът за него с отразена
схема. По делото няма спор, че жалбоподателят се е движел по път без
предимство, навлизайки в път с предимство. Когато при подобно движение се
осъществи и другият релевантен факт - ПТП, се обуславя и ангажиране
отговорността на лицето, което с поведението си го е причинило. Въз основа
на горното, се формира извод, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което и
правилно е ангажирана отговорността му.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
санкционна разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление. В чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
предвидено наказание за този, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5
от ЗДвП е наложена глоба в предвидения от закона размер за този вид
нарушение, а именно 200 лв. Предвид горното съдът счита, че
административно – наказващият орган законосъобразно е приложил
санкционната норма на горепосочения текст, действаща в същия смисъл към
момента на извършване на посоченото нарушение. Доколкото размерът на
глобата е строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за нейното
намаляване.
Съдът намира, че в случая е налице засягане на значими обществени
отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената
4
опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че
това деяние не съставлява нарушение.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Същевременно съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, доколкото за
същото по делото са приложени съответни заповеди за определяне на
длъжностни лица с посочените правомощия.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът
намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 15.01.2024 г.,
5
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя Д. С. С. с ЕГН –********** с адрес гр.***, ул.“***“
/*** на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.6, т.1
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. С. С. с ЕГН –********** с адрес гр.***,
ул.“***“ /*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -***
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6