РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Петрич, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „А. С.“ № ***, представлявано от С.В., в качеството на управител, чрез адв. В. К., със
съдебен адрес гр. С.***, кв. Б. бл. ***, подблоково пространство, против Наказателно
постановление № 42-0000383 от 10.02.2022 г. на Директора на РД „АА“ - С., с което на
дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на
основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева.
В Районен съд - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 477/04.04.2022 г.,
постановено по НАХД № 418/2022 г. по описа на Районен съд - Б., е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд - П..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, оспорват се констатациите в акта, поради липса на яснота по отношение на
датата на извършване на нарушението. Твърди се наличието на процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на основни реквизити, както в акта, така и в наказателното
постановление – данни за нарушителя, дата и място на извършване на нарушението,
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение,
1
липса на всички съществени елементи от обективна страна на състава на нарушението. Иска
се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител, в депозирано
писмено становище, процесуалният представител на дружеството - адв. В. К. поддържа
жалбата, изразява становище по същество, като моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира съдебни
разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско
възнаграждение.
За ТО – П. към РП - Б., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не
се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 28.01.2022 г. около 14:30 часа в гр. Б., в сградата на
О. о. „А.“ гр. Б., служителите на РД „АА“ гр. С. – свидетелите А. Г. П. и С. И. К., във връзка
със Заповед № РД-12-332/28.01.2022 г., извършили тематична проверка на превозвача „Т.Т.“
ЕООД за периода от 05.08.2021 г. до 05.11.2021 г. Дружеството жалбоподател било
призовано за извършване на процесната проверка посредством Известие с Рег. № 12-00-00-
1418/5/03.12.2021 г., в което били посочени и необходимите за представяне от страна на
дружеството документи.
В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът, като лице по чл.2, ал.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИСТ, притежава лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 23172/30.03.2021 г. Констатирали още, че
превозвачът е извършвал международен автомобилен превоз на товари с влекач от
категория N3 Скания Р 420 ЛА МНА с рег. № ***, собственост на превозвача и водач С. В.,
като влекача е без издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за
проверка на техническа изправност за проверявания период 05.08.2021 г. – 05.11.2021 г.
Нарушението е установено след извършена справка в АИС на ИА „АА“ гр. С. и копие от
удостоверение за технически преглед. Констатациите от извършената проверка са
обективирани в Констативен протокол за извършена тематична проверка от 28.01.2022 г. с
рег. индекс 12-00-00-1418/27/28.01.2022 г., с който протокол е запознат и представителят на
дружеството, присъствал на проверката.
2
За така установеното нарушение, на 28.01.2022 г. актосъставителят А. Г. П., в присъствието
на свидетеля С. И. К., съставил на дружеството жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение № 317277, в който отразеното деяние е квалифицирано като
нарушение по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТИСТ.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на Б. Й. К., ЕГН ********** – надлежно
упълномощен от управителя на дружеството жалбоподател, който не е отразил, че има
възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения тридневен
срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 10.02.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0000383, с което за описаното административно нарушение по чл.57,
ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр,
наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200.00 лева.
С нарочно известие, управителят на дружеството е поканен в административната сграда на
наказващия орган за връчване на наказателното постановление. НП е връчено срещу подпис
на пълномощника на управителя на дружеството жалбоподател Б. К. на 07.03.2022 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят А. Г. П. и свидетелят по акта С. И. К.. Свидетелите не излагат конкретни
факти досежно казуса, като твърдят, че не си спомнят случая и поддържат написаното в
акта. Съдът приема показанията на свидетелите, но доколкото същите са лишени от каквато
и да било конкретика, съдът ги кредитира единствено като доказателство относно
авторството на АУАН.
Към доказателствения материал по делото е приобщено копие от справка в системата на
активните технически прегледи от 28.01.2022 г. за рег. № ***, която установява, че за ППС с
рег. № *** няма намерени резултати, т.е. за посоченото превозно средство към датата на
извършване на справката (28.01.2022 г.) няма активен технически преглед. Приобщено е и
копие на документ за техническата изправност на ППС за ППС с рег. № *** на фирма „Т.Т.“
ЕООД, съгласно което преглед на пътното превозно средство с рег. № *** е извършен на
14.12.2020 г., като е указано, че същото подлежи на преглед до 14.06.2021 г.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
3
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвП, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ към
Отдел „Контрол“ към РД „АА“ С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция „А. а.“. Видно от приложена Заповед №
589/31.01.2020 г., Ч. А.К. е преназначен в длъжност Директор на Регионална дирекция „АА“
– С., следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на
наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
В настоящия казус, на първо място, съдът констатира, че в обжалваното наказателно
постановление липсва посочване на датата на извършване на деянието сочено за
административно нарушение. АНО се е задоволил с констатацията, че на 28.01.2022 г. около
14.30 часа в сградата на ОО „АА“ гр. Б., при извършена тематична проверка на дружеството
жалбоподател, е установено, че за проверявания период 05.08.2021 г. – 05.11.2021 г.
влекачът от категория N3 Скания Р 420 ЛА МНА с рег. № ***, собственост на превозвача и
водач С. В., е без издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за
проверка на техническа изправност. Липсва обаче посочване на конкретната дата, на която
превозвачът е извършил международния автомобилен превоз и то с превозно средство, за
4
което няма издаден документ, удостоверяващ техническата му изправност, т.е. кога
дружеството жалбоподател е осъществило нарушението. В заповедта за извършване на
тематичната проверка на превозвача и в изпратеното до дружеството нарочно известие за
извършването й е посочено, че същата се извършва по повод писмо с № 12-00-00-
1418/1/16.11.2021 г., но същото не е приложено към административнонаказателната
преписка, за да се анализира съдържанието му и съответно да се придобие представа какво е
основанието, провокирало назначаването на процесната проверка на дружеството
жалбоподател.
В обсъжданите АУАН и НП липсва посочване и на мястото на извършване на нарушението.
При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и в двата акта
единствено е посочено, че санкционираното дружество е извършило международен
автомобилен превоз на товари, без да е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението. Съгласно чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, лицето по
чл.2, ал.1 /лицензираният превозвач/ извършва превозите на пътници или товари само с
превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата
изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност. В случая изобщо не е ясно къде превозвачът –
дружеството жалбоподател е извършил международния автомобилен превоз с превозното
средство, което е без издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за
проверка на техническата изправност за проверявания период.
Непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението винаги представлява
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя, същото е от рода на съществените, които водят до опорочаване на
административното производство, съответно до издаването на незаконосъобразен акт.
Същевременно, и на собствено основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установиха
всички съществени елементи от обективната страна на нарушението.
В обжалваното наказателно постановление АНО е възприел буквално, че превозвачът, като
лице по чл.2, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИСТ, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №
23172/30.03.2021 г., е извършвал международен автомобилен превоз на товари с влекач от
категория N3 Скания Р 420 ЛА МНА с рег. № ***, собственост на превозвача и водач С. В.,
като влекача е без издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за
проверка на техническа изправност за проверявания период 05.08.2021 г. – 05.11.2021 г.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба - чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТС, лицето по чл.2, ал.1 /лицензираният превозвач/ извършва превозите на пътници
или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност. Следователно, за да е налице от обективна
5
страна съставът на административното нарушение по цитираната разпоредба, е необходимо
да съществуват кумулативно два елемента – осъществен превоз, в конкретния случай
административното обвинение е за осъществен международен автомобилен превоз, и
последният да е извършен с превозно средство, за което липсва издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
От приложените по делото доказателства, не се доказа по безспорен начин, че соченото за
нарушител дружество е извършило международен автомобилен превоз на товари. Напротив,
липсват каквито и да било обстоятелства, които дори косвено да индикират за осъществен
международен превоз на товари от страна на дружеството жалбоподател, като такива
твърдения се съдържат само в акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, но същите не са подкрепени със съответни доказателства.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 НПК, приложим по
силата на чл.84 ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Но това не е
така в съдебното производство, където нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се
ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер на 300 лв., като съдът
намира, че размерът на възнаграждението е съобразен с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
искането е направено своевременно, поради което същото се явява основателно и следва да
бъде уважено, като РД „АА“ - С., гр. С., ул.“В.“ № ***, следва да бъде осъдена да заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
6
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000383 от 10.02.2022 г. на Директора на РД
„АА“ - С., с което за извършено нарушение по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на основание чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози, на „Т.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „А. С.“ № ***, представлявано от С. В., в качеството на управител,
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С., гр. С., ул. „В.“ № ***, да заплати на „Т.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А. С.“ № ***, представлявано от С. В., в
качеството на управител, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7