№ 22873
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110122684 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №75070/.17.03.2023 г. на ответника В. В. Ш..., с която се
иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът да допълни постановеното по делото
определение №3361 от 25.01.2023 г. като осъди ищеца да заплати адвокатско
възнаграждение за заповедното производство предвид обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. Поддържа, че с депозирането на възражение по чл. 414 ГПК са представени
доказателства, че възнаграждението е договорено и заплатено.
Ответникът по молбата изразява становище, че молбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана. В случай че бъде уважена прави изявления за
прихващане с натрупани законна лихва върху вземането му за адвокатско възнаграждение
по договор №201909110026 от 11.09.2019 г.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за обжалване
на постановеното определение, поради което се явява процесуално допустимо и следва да
бъде разгледано по същество. Списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на
искането по чл. 248 ГПК, когато то е за допълване, тъй като съдът изобщо не се е произнесъл
по искането на страната за присъждане на разноски в нейна полза.
В случая съдът е върнал на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от
Н. Р. Н. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК
издадената в негова полза заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №44018/2020 г. по
описа на СРС, 168 състав в съответствие с дадените в т. 12 на ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения. При това положение и при съобразяване на тълкуването, дадено
в т. 12 на ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът, който разглежда
установителния иск, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК се произнася с осъдителен
диспозитив и по разноските за заповедното производство, в случай че такива са поискани в
хода на заповедното производство, съдът намира искането на ответника за основателно. С
депозираното възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е направил искане да му се присъдят
сторените в заповедното производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00
лева, заплатени по в брой при сключване на договора за правна защита и съдействие. Съдът
намира, че искането е своевременно направено, но поради пропуск не е присъдил на
длъжника ответник разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези съображения постановеното по делото определение следва да бъде допълнено
1
в частта на разноските, а по направеното от ищеца изявление за прихващане съдът не дължи
произнасяне, доколкото касае неопределени вземания по размер и период, за които няма
данни да са ликвидни и изскуеми.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №3361 от 25.01.2023 г., постановено по гр.д.№22684/2022 г.
по описа на СРС, 168 състав, в частта на разноските като ОСЪЖДА Н. Р. Н. ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. „... да заплати на В. В. Ш... с адрес: гр. София, ж.к М... на
основание чл. 78, чл.3 ГПК сумата 300,00 лева – разноски в заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2