М О Т И В И
по присъда №18/05.11.2019г. по н.о.х.дело №123/2019 г. по описа
на Районен съд – Тервел:
Срещу
подсъдимия Б.С.М.,***, е повдигнато
обвинение по чл.343б ал.І от НК.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник производството по делото бе трансформирано по глава 27 от НПК -
съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение и да му бъде
определено наказание в съответствие с
разпоредбите на чл.55 от НК, като съдът определи наказание от вида лишаване от свобода
в размер на три месеца и предвид на това, че деецът не е осъждан до сега
изпълнението на наказанието да се отложи за срок от три години на основание
чл.66 от НК.
Подсъдимия признава вината си по
повдигнатото му с обвинителният акт на ТРП обвинение, както и всички факти и
обстоятелства описани в него, но не желае да дава обяснения.
По същество чрез защитникът си моли
да му бъде наложено по леко наказание, такова каквото е поискала прокуратурата.
В последната си дума подсъдимия
изразява становище, че съжалява за извършване на вмененото му престъпление.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Б.С.М. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 21.10.2019г. в
с.Безмер, общ.Тервел св. св. Талин Н.Х. и К.П.К. ***, по предварително утвърден
график осъществявали дейност по контрол относно спазване разпоредбите на Закона
за движението по пътищата. Около 20.30ч., в района на ул.» Трета» полицейските
служители предприели действия по спирането за проверка на лек автомобил « Сеат
Ибиза » с ДК № В 60-25 КР. След като преустановил движението на автомобила,
неговият водач получил разпореждане да представи документите си за самоличност
и тези на МПС за проверка. След като самоличността на водача била установена - подс.
Б.С.М. полицейските служители предприели и действия по проверката му за
употребата на алкохол, тъй като поведението, което имал подсъдимият създавало
съмнения за това. Свидетелят К.П.К. - младши автоконтрольор при РУ гр.Тервел
извършил тестването на подсъдимият за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен номер AREN -0001, чиято цифрова индикация
отчела като показател съдържание от 2,48 промила алкохол в издишания въздух.
На подсъдимият било
предложено и вземането на кръвна проба необходима за изготвяне на химическа
експертиза установяваща съдържанието на алкохол или друго упойващо средство,
което той отказал, видно от приложения по досъдебното производство талон за
изследване № 0049256 от 21.10.2019г. Въпреки, че е разполагал с възможността да
даде кръвна проба за анализ, посредством който да опровергае показанията на
техническото средство подсъдимият сам се е отказал от тази възможност.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните по
досъдебното производство писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели Стоян Димитров Стоянов, Г.Н.Х., Акт за установяване на
административно нарушение, бл.№ 781145/11.09.2019г., Протокол за извършена
периодична проверка на средства за измерване - анализатори на алкохол в дъха,
собственост на ОД на МВР гр.Добрич, справки от Сектор” Пътна полиция” при ОД на
МВР гр.Добрич, талон за медицинско изследване № 0003913 от 11.09.2019г.,
характеристични данни за подсъдимото лице, справка за съдимост.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Макар подсъдимият да е
отказал да даде кръвна проба за химическо изследване, употребата на алкохол е
установена по надлежен ред, посредством показанията на техническото средство,
съобразно чл.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /В този см. и
реш.№ 540/04.01.20Юг. по н.д.№ 530/09г. I н.о. ВКС/
С действията си, свързани с управлението на МПС след
употреба на алкохол, със съдържание над 1,2 промила, а именно - 2,48 промила,
установено по надлежния ред, подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление, визирано в нормата на чл. 3436, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянието е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на престъплението
следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на законоустановения
ред в Р България, в частност на правилата за движение по пътищата, установени
със ЗДвП и ППЗДвП и злоупотреба с алкохол.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия Б.С.М., ЕГН **********, роден на ***г***, жител и живущ ***«Тринадесета»
№ 4, български гражданин, с начално образование, не женен, не осъждан,
безработен.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, пълните самопризнания на подсъдимия на
досъдебно и в хода на съдебното производство, както и изразената в хода на
производството самокритичност по отношение на извършеното деяние и липса на
предходни осъждания, като отегчаващо – сравнително високата степен на алкохолно
опиване, поради което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна
характеризират една по лека степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предвиденото
наказание по чл.343б ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 200 до 1000 лева. С оглед на така
установения превес на смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, като се определи наказание
лишаване от свобода под минимума предвиден в закона. При така установеното,
съдът счита, че това може да се приеме като инцидентна проява от страна на
подсъдимия, поради което адекватно на обществената опасност на деянието и дееца
се явява наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА. Предвид това,
че подсъдимият е безработен и не разполага със средства, съдът намира, че следва да му наложи кумулативно предвиденото
наказание глоба в минимален размер от 200 лева.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за
поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с оглед
наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде
отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът следва да приспадне един ден от така определеното наказание лишаване
от свобода за времето, през което подсъдимият е бил задържан със заповед за
задържане за 24 часа от 21.10.2019г.
С оглед на това че подсъдимият не притежава СУМПС то на същият не
следва да се определя и наказание по чл.343г от НК.
По този начин с така определените
наказания на подсъдимия, съдът намира, че биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложените фактически
констатации, правни изводи и съображения ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД постанови
настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: