№ 1358
гр. П., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Л. Я.“ № 28, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28,
кан.7, против А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 60, като моли съда да
постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните
поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, като сезира съда с искане за
прекратяването му по вина на съпруга. След прекратяване на брака се иска съпругата да
носи предбрачното си фамилно име Мехмедова. Родителските права по отношение на
децата Ю. С., роден на 21.07.2013 г. и Н. С., родена на 24.03.2015 г. да бъдат предоставени
на майката, където да бъде определено и тяхното местоживеене. Да бъде определен режим
на лични отношения между бащата и децата - всяка трета събота от месеца от 10-18 часа,
както и 20 дни през годината, през който не е в платен годишен отпуск. Ответникът да бъде
осъден да заплаща издръжка на децата си, както следва - за Ю. С. – 220 лева месечно и за Н.
С. – 200 лева месечно, чрез тяхната майка и законен представител от момента на подаването
на исковата молба до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, в едно с законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на 07.07.2011 г.. Сочи, че
от брака си имат родени две деца - Ю. С., роден на 21.07.2013 г. в гр. Кьолн, Германия и Н.
С., родена на 24.03.2015 г. в гр.Кьолн, Германия.
Твърди, че в началото се разбирали добре и бракът им протичал нормално. Заживели
в домът на бабата на ответника, находящ се в гр. П., ул. „П.“ № 63. Няколко месеца след
като се оженили, решили да заминат за Германия, гр. Кьолн, където са се установили
родителите на ответника, като заживели при тях в апартамента им. Ответникът си намерил
1
работа, а ищцата се грижела за децата им. Сочи, че до 2015 г. имало разбирателство между
тях. След като се родило второто дете, ответникът започнал да се дистанцира от съпругата и
децата си.
През 2016 г. решили да си наемат собствено жилище, в което заживели заедно.
Няколко месеца след това ищцата установила, че ответникът имал извънбрачна връзка с
друга жена. Сочи, че ответникът чакал дете от същата, като желаел тя да направи аборт,
което не се случило. Твърди, че след този случай започнали скандалите в семейството.
Посочва, че като му се родило извънбрачно дете, ответникът започнал постепенно да
страни от ищцата и децата. Започнал всяка седмица по веднъж да ходи при другата жена и
дете, като те междувременно се преместили да живеят в гр. Кьолн. Това продължило до
2020 г., когато ответникът окончателно се изнесъл от дома им. От тогава и до днес ищцата
твърди, че сама се грижа за възпитанието и отглеждането на децата им. Ответникът нито ги
е потърсил, нито е дал пари през всичките тези години за издръжката им.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат К. И.а от АК П.,
като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата А. Н. С. депозира отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител адвокат А. У., в който счита, че исковете са
допустимо, но неоснователни, а фактите и обстоятелствата, на които те се основават са
обективно несъответстващи на действителността.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се
явява. Представлява се от адвокат У. от АК П., назначен в качеството му на особен
представител, като моли съда да допусне развод между страните, но не по вина на
ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2011 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански
брак № 0182 от 07.07.2011 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак
серия ГБ ********** от 07.07.2011 г. на общ. П..
Страните не спорят, че са родители на децата деца Ю. С., роден на 21.07.2013 г. в гр.
Кьолн, Германия и Н. С., родена на 24.03.2015 г. в гр.Кьолн, Ф.Р. Германия, което се
установява и от приложените по делото заверени копия на удостоверения за раждане.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за децата се полагат от
тяхната майка, която разчита на помощна на родителите си. Посочват, че не са могли да се
свържат с бащата на децата и да изготвят социален доклад, касаещ последния.
Ищцата е изслушана в съдебното заседание, като заявява, че желае да полага грижи за
децата, както и че ответникът създал друго семейство и имал още две деца. Посочи, че
фактическата им раздяла е от около 3 години. Сподели какво представлява жилището,
където отглежда децата си.
За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел беше
разпитана Гюргена Йорданова Сашова – баба на ищцата. От показанията и се установи, че
основните грижи за децата се полагат от ищцата. Излага твърдения, за физически тормоз от
2
страна на ответника по отношение на ищцата, както и че са се разделили преди около 2-3
години. Посочва, че ответникът е имал извънбрачна връзка с друга жена в Германия, преди
да се разделят, от която има две деца. При анализът на свидетелските показания, съдът
съобразни разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
брачен иск с правно основание чл.49, ал.3 СК за прекратяване на брака на страните с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на съпруга и небрачни
искове с правно основание чл.53 СК, чл.59, ал.2 СК и чл.143 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за
една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата
на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между
съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях
не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Установи се от събраните доказателства, че фактическата раздяла
между страните е от повече от две години, както и че отношенията между съпрузите са
влошени.
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази,
че страните най-малко от около две години не съжителстват заедно и не поддържат брачна
връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната
привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от
значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните
отношения и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на
единия от тях. С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругът, който с поведението си – заживял с
друга жена, от която има две деца /според показанията на свидетелката Гюргена Сашова,
който не са оспорени от ответника и не е ангажирал никакви доказателства в тази насока/, е
довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата,
съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си
3
фамилно име Мехмедова.
Страните не си дължат издръжка, с оглед заявеното от ищцата и не оспорено от
ответника.
Относно упражняването на родителските права по отношение на децата:
За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на
ненавършилите пълнолетие деца, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски
качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при
решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата",
както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето
има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В настоящия случай между страните липсва спор относно въпроса кой от двамата
родители да упражнява родителските права по отношение на общите им деца Ю. С., роден
на 21.07.2013 г. в гр. Кьолн, Германия и Н. С., родена на 24.03.2015 г., поради което и съдът
приема, че за в бъдеще родителската функция спрямо децата следва да бъдат предоставени
на майката. По делото не се установи поведение на този родител, което да представлява
пречка за правилното възпитание на децата или да бъде тълкувано като отрицателно
отношение към него. Следва да бъде посочено, че дори да не бе изготвен социален доклад от
ДСП гр. П., от представените и неоспорени от ответника доказателства от ищцата се
установява, че същата притежава битовите и финансови условия за отглеждане на децата си.
От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства относно точното му
местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които
би били отглеждани децата при упражняване родителските права от бащата. При това
положение постановяване на решение бащата да упражнява родителските права не би
охранило в достатъчна степен интереса на детето.
Относно местоживеенето на децата, съдът намира, че същото следва да бъде
определено при майката.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, режимът на лични отношения между децата
и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
4
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да
се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва
да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на децата, необходимостта от
контакти с бащата и пълноценно общуване между бащата и децата режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и децата. Този процес следва да
се подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и при отчитане на обстоятелството, че след фактическата раздяла между
родителите децата не са прекарвали време с баща си при осъществяване на режима на лични
отношения бащата ще има право да вижда и взема децата си всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; двадесет дена през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата
родители.
По исковете за издръжка:
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари.
При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на
детето, така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на детето се
предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други конкретни обстоятелства.
В настоящия случай детето Ю. С. е навършило 9 години, а детето Н. С. е навършило 7
години, като същите имат нормалните и обичайни за тяхната възраст потребности и с оглед
правилното им отглеждане и възпитание, съдът приема, че същите се нуждаят от средства за
покриване на ежедневните нужди от храна, в това число и заплащаната такава в училището,
което децата посещават, облекло, консумативи, както и с оглед възрастта им средства за
закупуване на учебни пособия и учебници.
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години е в размер на
3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева. Държейки сметка, че
този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните
5
потребности на децата, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка за детето Ю. С. в размер на 400 лева, а за детето
Н. С. в размер на 380 лева. Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да
бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а
именно техните възможности и материално състояние.
По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи реализирания
доход на ответника, но все пак същият е в трудоспособна възраст. Няма доказателства да е
във влошено здравословно състояние. Следва да се отчете, че полага труд във ФР Германия,
което води до извода, че може да поеме издръжка на детето Ю. С. в размер на 220 лева, а за
детето Н. С. в размер на 200 лева. Остатъкът от издръжката ще бъде поет от майката. При
отчитане размера на издръжката, който ще се поеме от майката, съдът съобрази че тя ще
полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, което само по
себе си е основание бащата да поема по-голям дял от издръжката.
Определената в тежест на ответника издръжка и съобразявайки отправеното от
ищцата искане следва да се присъди считано от датата на депозиране на исковата молба.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, която
следва да бъде заплатена от ответника. На основание чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса в размер на 604,80 лева по исковете за издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения брак между Г. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Л. Я.“ № 28, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, кан.7 и А. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „С.“ № 60, сключен на 07.07.2011 г. с акт № 0182 пред длъжностно лице по
гражданско състояние при общ. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на съпруга А. Н. С..
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име
МЕХМЕДОВА.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Ю.
С., ЕГН ********** и Н. С., ЕГН ********** на майката Г. А. С., ЕГН **********, като
определя местоживеенето на децата при същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата А. Н. С., ЕГН ********** с децата
Ю. С., ЕГН ********** и Н. С., ЕГН **********, както следва:
6
- всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; двадесет дена през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при
взаимно съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 60, да заплаща в
полза на децата Ю. С., ЕГН ********** и Н. С., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител Г. А. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220 лева за
детето Ю. С. и 200 лева за детето Н. С., считано от 11.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, за който се дължи издръжка, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 60, да заплати по
сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на 50,00 лева, на основание чл.6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по
исковете за издръжка в размер на 604,80 лева, на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7