№ 227
гр. Перник, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Търговско дело №
20251700900036 по описа за 2025 година
Предявен е главен иск с правно основание чл. 145 ТЗ, с който се претендира ответника И. Х.
Я., ЕГН: ********** от гр. С. да бъде осъден да заплати на ищеца ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Област Перник, с. Ковачевци,
Индустриална зона; действащо чрез определени представители да водят искове за вреди
срещу управителя на дружеството
Р. Б. И., ЕГН: ********** и В. С. М., ЕГН: ********** чрез: адвокат В. А. В.,САК сумата от
42,158.00 ( четиридесет и две хиляди сто петдесет и осем ) лева представляваща претърпяна
загуба от дружеството в резултат на четири сделки, сключени от управителя И. Я. на
09.10.2020 г., 29.12.2020 г., 05.01.2021 г. и 21.01.2021 г. (на дата 09.10.2020 г. И. Я. като
управител на „Пелети 7“ ООД е продал на Поликад ООД един брой пелет преса с плоска
матрица за 10 000 лева без ДДС; на 29.12.2020 г. И. Я. като управител на „Пелети 7“ ООД е
продал на свързаното с него лице Инсайд Консулт ООД два броя пелет-преси с плоска
матрица с един брой смесителен съд за 20,000 лева без ДДС; на 05.01.2021 г. И. Я. като
управител на „Пелети 7“ ООД е продал на Екотехпродукт ООД един брой хоризонтален
банциг за трупи срещу цена от 1900 лева без ДДС; на 21.01.2021 г. И. Я. като управител на
„Пелети 7“ ООД е продал на свързаното с него лице Булпел Груп ООД товарен автомобил
ИВЕКО модел 130Е 24 с рег. № *** за сумата от 4000 лева без ДДС ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 23.07.2025 година до окончателното заплащане на
задължението.
Към главния иск е обективно и кумулативно съединен акцесорен иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД, с който се претендира и мораторна лихва в размер на 16, 272.63 ( шестнадесет
хиляди двеста седемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки ) лева - представляваща
дължимо обезщетение за забава съгласно чл. 86 ЗЗД върху главното вземане за вреди от
42,158.00 лева за периода 22.07.2022 до 22.07.2025 г.
В исковата молба се твърди следното:
От името на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК *********, неговите съдружници Р. Б. И., ЕГН:
********** и В. С. М., ЕГН: **********, били овластени по реда на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ
като представители на дружеството да водят искове за вреди срещу управителя от името на
дружеството по чл. 145 ТЗ подават настоящата искова молба. Съгласно т. 3 от дневния ред
на общото събрание на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК ********* от 23.07.2025, за което бил
съставен протокол с нотариално удостоверени подписи и съдържание било взето решение за
1
предявяване на иск за вреди срещу досегашния управител И. Х. Я., ЕГН: ********** на
основание чл. 145 от ТЗ поради сключени от него неизгодни сделки от името на ПЕЛЕТИ 7
ООД, ЕИК ********* както следва: на дата 09.10.2020 с „Поликад“ ЕООД, ЕИК: *********;
на дата 29.12.2020 с „Инсайд консулт“ ЕООД, ЕИК: *********; на дата 05.01.2021 с
„Екотехпродукт“ ООД, ЕИК: *********, на дата „Булпел Груп“ ООД, ЕИК: *********, с
които сделки били причинили обща вреда в размер на 42 158.00 лева както и за предявяване
на иск за мораторна лихва върху посоченаата сума за периода 24.06.2022 до 23.06.2025 г.
Съгласно т. 4 от дневния ред на същото ОСС били овластени съдружниците Р. Б. И., ЕГН:
********** и В. С. М., ЕГН: ********** да предявят исковете от името на дружеството по
чл. 145 ТЗ за причинени имуществени вреди от управителя на дружеството срещу И. Х. Я.,
ЕГН: **********. За въпросното общо събрание, И. Х. Я. бил поканен надлежно чрез
писмено предупреждение за изключване, покана за свикване на общо събрание била връчена
по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ вр. чл 51, ал. 2 ГПК на дата 30.06.2025 чрез ЧСИ М. Н. П. рег.
№ *** на И. Х. Я. чрез негово надлежно упълномощен адвокат- Д. Й. Н.. Последното било
така, защото адвокат Д. Н. разполагал с пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег.
№ 86 от 11.01.2023 и нотариално удостоверено съдържание с рег. № *** на нотариус С. П.,
рег. № *** на НК, издадено от И. Х. Я., съгласно което имал право от негово име да участва
на общи събрания на дружеството, да гласува както намери за прецени и да свиква такива
събрания. Това се установява от приложение № 5 към исковата молба, а именно- описаното
пълномощно. След като адвокатът бил упълномощен в съответната форма за участие на
общи събрания, за гласуване на тези събрания и за свикването им, нямало как същият
упълномощен да отказва да приеме покана за общо събрание от името на упълномощителя
си под предлог, че „нямал пълномощно“. Затова и оформеното връчване по чл. 51 ГПК от
ЧСИ М. П. удостоверявало надлежно връчване на предупреждение за изключване и покана
за свикване на ОС на съдружниците в ПЕЛЕТИ 7 ООД адресирани до И. Я. и ирелевантно
било присъствал ли е той или не. Аргумент в подкрепа на това било поведението на самия
адвокат Н., който на 21.07.2025 от официалния си електронен адрес за кореспонденция,
посочен в единните регистри на Българската адвокатура - ***********@*****.*** бил
отправил електронно изявление до електронния адрес на нотариус П. П.
******@************.***. в което бил като процесуален представител на И. Я. бил заявил:
„Узнах, че съдружниците в „ПЕЛЕТИ 7“ ООД ЕИК ********* възнамеряват да свикат
общо събрание на дружеството във Вашата кантора на 23 юли 2025 „. В този смисъл,
очевидно било, че И. Я. и адвоката му Д. Н., който бил негов процесуален представител и по
настоящото дело, били осведомени много добре за свиканото извънредно общо събрание,
просто не били пожелали да се явят на него. Поради това и моли съдът да приеме, че на
основание чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ било налице основание за предявяване
на чужди права пред съд. Ищцовото дружество ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК ********* било
дружество със съдружници- Р. Б. И., В. С. М. и И. Х. Я., като първите двама притежавали по
25 на сто от капитала му, а бъдещият ответник 50 на сто. И. Х. Я. бил и вписан управител на
ПЕЛЕТИ 7 ООД от учредяването на дружеството до настоящия момент ( въпреки взето
решение за освобождаването му от длъжност като управител и изключването му като
съдружник ). Основна дейност на молителя до 2020 година била производството и продажба
на пелети за отопление. За тази цел през 2014 година, дружеството било закупило
оборудване за пелетна фабрика с финансиране от ЕС. От началото на 2020 година
отношенията между тримата съдружници значително се влошили поради липсата на каквато
и да било отчетност от страна на управителя и съдружник И. Х. Я.. През есента на 2020
година цялото пелетно оборудване мистериозно изчезнало от фабриката на молителя -
2
Област Перник, с. Ковачевци, Индустриална зона. Като устно обяснение, И. Я. посочил
единствено, че оборудването било продадено на трети лица за погасяване на задължения
към банки на дружеството. През 2023 година обаче се оказало, че такива задължения изобщо
не са били погасени. Поради тази причина на 06.01.2023 съдружниците В. М. и Р. И., като
притежаващи общо 50 на сто от капитала на дружеството поискали от И. Я. да свика
извънредно общо събрание на съдружниците ( ОСС ) с конкретен дневен ред като в същата
покана го уведомили, че при отказ да свика ОСС те упражняват това си право и свикват
такова за 14.02.2023. В отговор на тяхна покана И. Я. свикал ОСС с посочения дневен ред,
но за дата 15.02.2023. В резултат на това на 14.02.2023 и 15.02.2023 били проведени две
идентични общи събрания с идентичен дневен ред, на което присъствали всички
съдружници, респ. техен представител (ответника И. Я. ) и за които взети решения били
съставени съответно Протокол от ОСС от 14.02.2023 с нотариално удостоверени подписи с
рег. № 1140 от 2023 и удостоверено съдържание рег. № 1141, том I, № 40 от 14.02.2023 на
нотариус Б. К., рег. № *** на НК и Протокол от ОСС от 15.02.2023 с нотариално
удостоверени подписи с рег. № 1169 от 2023 и удостоверено съдържание рег. № *** на
нотариус Б. К., рег. № *** на НК ( приложения № 7 и 8 към искането ). Доколкото решенията
и гласуванията били еднакви фактите по отношение и на двата протокола следвало да се
обсъдят общо:
И двете събрания били проведени с дневен ред
1. Приемане на отчет на И. Х. Я., ЕГН ********** относно дейността на
дружеството и извършени от него сделки от името на ПЕЛЕТИ 7 ООД сделки с
контрагент: ИНСАЙД КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК ********* с обект машини и
съоръжения на дружеството ПЕЛЕТИ 7 ООД, както и отчет относно това защо
дълготрайните материални активи на дружеството раздел 2-Машини,
производително оборудване и апаратура са намалели от 544,000.00 лева към
31.12.2017 г. на 60,000.00 лева към 31.12.2021 г. съгласно подписани от управителя
годишни финансови отчети
На самото събрание бил донесен отчет от една страница, за приемането на който е гласувал
само И. Я., а другите двама съдружници са гласували против.
2. Освобождаване от отговорност на управителя И. Х. Я., ЕГН ********** и избор на
нов управител на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК ********* - Р. Б. И., ЕГН **********.
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за освобождаването му от длъжност, против
освобождаването му от отговорност, а И. Я. против освобождаването си от длъжност и за
освобождаването си от отговорност.
3. Вземане на решение на общото събрание за предявяване на иск за вреди срещу
досегашния управител И. Х. Я., ЕГН ********** на основание чл. 145 от ТЗ поради
сключена от него очевидно неизгодна сделка от името на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК
********* като продавач с ИНСАЙД КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК: ********* като
купувач.
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за решението да бъде предявен иск за вреди по
чл. 145 ТЗ от И. Я., а последният - против.
4. Вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване на съдружника
И. Х. Я., ЕГН ********** поради неизпълнение на задълженията му за оказване
съдействие на дружеството, неизпълнение на решения на общото събрание на
дружеството и действия против интересите на дружеството, за последното по-
3
конкретно сключена от него очевидно неизгодна сделка от името на ПЕЛЕТИ 7 ООД,
ЕИК ********* като продавач с ИНСАЙД КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК: *********, като
купувач.
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за решението да бъде отправено
предупреждение до И. Я. за неговото изключване, а последният - против това проекто-
решение.
5. Овластяване на съдружниците Р. Б. И., ЕГН ********** и В. С. М., ЕГН **********
да предявяват исковете от името на дружеството и да връчат писменото
предупреждение за изключване на И. Х. Я., ЕГН **********.
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за това те двамата като съдружници, по реда на
чл. 137, т. 8 ТЗ да бъдат овластени да предявят от името на дружеството искове за вреди
срещу И. Х. Я. за дейността му като управител, а той е гласувал против. В изпълнение на
взетите решения, на И. Я. било отправено предупреждение за изключването му като
съдружник, бил поканен на ново извънредно общо събрание на дата 13.04.2023 ( респ.такова
било свикано по инициатива на Р. И. и В. М. като съдружници имащи повече от 10 на сто от
капитала- чл. 138 , ал. 2). Междувременно Р. И. и В. М. подали и жалба в прокуратурата за
сключвани неизгодни сделки от И. Х. Я., по която жалба била образувана пр.пр. № 338/2023
на ОП- Перник и досъдебно производство № 57/2023 на ОДМВР Перник по чл. 220 НК, а
именно- за сключени неизгодни сделки. За хода на това производство Р. И. и В. М. са били
уведомени едва в началото на 2025. На 13.04.2023 било проведено трето поред ОСС на
съдружниците в тази година, за което бил съставен протокол от ОСС от 13.04.2023 с
нотариално удостоверени подписи с рег. № 3254 от 2023 и удостоверено съдържание рег. №
3255, том I, № 85 от 13.04.2023 на нотариус Б. К., рег. № *** на НК, от който се
установявало, че и тримата съдружници са били представлявани чрез пълномощници.
Самото общо събрание било проведено с дневен ред и гласувания са направени както
следва:
1. Вземане на решение за изключване на съдружника И. Х. Я., ЕГН: ********** поради
неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на
дружеството и действия против интересите на дружеството, описани в писмено
предупреждение за изключване, покана за свикване на общо събрание и искане за
предоставяне на документи и обяснения;
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за това И. Х. Я. да бъде изключен като
съдружник в дружеството, а той гласувал против.
2. Освобождаване от длъжност, но не и от отговорност на управителя И. Х. Я., ЕГН:
********** и избор на нов управител на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК *********- Р. Б. И., ЕГН:
**********;
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за освобождаването му от длъжност, против
освобождаването му от отговорност, а И. Я. против освобождаването си от длъжност и за
освобождаването си от отговорност, независимо ,че с предходно решение той вече е бил
изключен като съдружник в дружеството.
3. Вземане на решение на общото събрание за предявяване на иск за вреди срещу
досегашния управител И. Х. Я., ЕГН: ********** на основание чл. 145 от ТЗ поради
сключени от него очевидно неизгодни сделки от името на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК
********* като продавач с ИНСАЙД КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК: ********* като купувач
и поради сключени от него очевидно неизгодни сделки от името на ПЕЛЕТИ 7 ООД,
ЕИК ********* като продавач с ИНСАЙД „ПОЛИКАТ“ ЕООД, ЕИК: *********.
4
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за решението да бъде предявен иск за вреди
по чл. 145 ТЗ от И. Я., а последният - против, независимо ,че с предходно решение той вече
е бил изключен като съдружник в дружеството.
3. Овластяване на съдружниците Р. Б. И., ЕГН: ********** и В. С. М., ЕГН: **********
да предявят исковете от името на дружеството по чл. 145 ТЗ за причинени
имуществени вреди от управителя на дружеството срещу И. Х. Я., ЕГН: **********.
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за това те двамата като съдружници, по реда
на чл. 137, т. 8 ТЗ да бъдат овластени да предявят от името на дружеството искове за вреди
срещу И. Х. Я. за дейността му като управител, а той е гласувал против, независимо ,че с
предходно решение той вече е бил изключен като съдружник в дружеството.
3. Приемане на нов дружествен договор на дружеството
Съдружниците Р. И. и В. М. били гласували за това да бъде приет нов дружествен договор, а
той е гласувал против, независимо ,че с предходно решение той вече е бил изключен като
съдружник в дружеството.
След всички тези проведени събрания бъдещият ответник И. Х. Я. бил предявил искове за
установяване на нищожност, в условията на евентуалност отмяна на всички решения на
общото събрание, взети на дати 14.02.2023, 15.02.2023 и 13.04.2023. Били са образувани
съответно т.д. № 14/2023, т.д. № 16/2023 и т.д. № 33/2023 на ОС- Перник ( в един момент
съединени по реда на чл. 213 ГПК под № 14/2023 на ОС- Перник. ) По време на фазата на
събиране на доказателства по търговско дело № 14/2023 на ОС- Перник се установило от
фактическа страна следното: На 09.10.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба, по
силата на който “Пелети 7” ООД, действащо чрез И. Я. продава на „Поликад“ ЕООД, ЕИК:
********* един брой пелет-преса с плоска матрица при цена 10 000 лева без ДДС За
извършената покупко-продажба е издадена фактура с 0000000*** от 13.10.2020 г. с
основание пелетно оборудване на стойност от 10 000лева без ДДС. На 29.12.2020 г, “Пелети
7” ООД, действащо чрез И. Я. е сключен договор за покупко-продажба между “Пелети 7”
ООД чрез И. Я. и „Инсайд консулт“ ЕООД, ЕИК: ********* ( свързано лице по смисъла на
§1 от ДР към ТЗ с И. Х. Я. ) Предмет на договора са два броя пелет-преси с плоска матрица с
един брой смесителен съд с миксираща глава, с общата цена 20 000 лв. без ДДС. За
сключената сделка е издадена фактурата № ********** от 30.12.2020 г. за сумата от 20 000
лева без ДДС на основание - пелетно оборудване. В хода на търговско дело № 14/2023 е
приета повторна съдебно оценителна експертиза - тройна такава- от която се установява, че
справедливата пазарна цена по посочените по- горе две сделки е била 48 138 лева без ДДС
при сключени сделки от И. Х. Я. общо за 30 лева без ДДС. Общата разлика между
договорената и действителната цена е 16 138 лева без ДДС. ( виж приложение № 10 -
Повторна СОЕ по т.д. № 14/2023 на ОС- Перник, установяваща, че пазарната стойност на 3
броя пелет преси и един брой смесителен съд е общо 48,138 лева без ДДС. ). Независимо от
това с Решение № 40 от 13.07.2024 по т.д. № 14/2024 на ОС- Перник е прогласена
нищожността на всички решения на ОСС от 14.02.2023, 15.02.2023 и 13.04.2023 поради
изразен решаващ мотив от ОС- Перник- неспазена процедура по свикване на събранията.
Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба с вх. № 4513 от 15.07.2024 по т.д. №
14/2024 на ОС Перник, подадена по електронен път, по която е образувано в.т.д. № 15/2025
на Апелативен съд София, насрочено в ОСЗ за 21.02.2025, обявено за решаване в същия ден,
видно от протокол № 103 от 21.02.2025 по в.т.д. № 15/2025 на Апелативен съд София 3 с-в,
обявено за решаване от 21.02.2025. По делото още няма решение. Същевременно, на
23.01.2025- след приключване на съдебното дирене пред САС, Р. Б. И. и В. С. М. са получили
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.01.2025 по пр.пр. №
338/2023 на ОП- Перник и ДП № 57/2023 на ОДМВР- Перник. От изводите на
наблюдаващия прокурор в постановлението за прекратяване се установяват още две сделки
сключени от И. Х. Я. като управител на Пелети 7 ООД, а именно: На 05.01.2021 г. между
5
“Пелети 7” ООД, действащо чрез И. Я. е сключен договор с „Екотехпродукт“ ООД, ЕИК:
********* за покупко-продажба на един брой неизправен хоризонтален банциг за трупи при
цена 1 900 лева без ДДС. За извършаната покупко-продажба е издадена фактура №
********** от 13.01.2021 г. за сумата от 1 900 лева без ДДС с основание „Гатер УУД Майзер
ЛТ 20“. На 21.01.2021 г. , “Пелети 7” ООД, действащо чрез И. Я. е извършена продажба на
товарен автомобил „Ивеко“ модел „130Е 24“, с рег.№ *** на фирма „Булпел Груп“ ООД,
ЕИК: ********* ( свързано лице по смисъла на §1 от ДР към ТЗ с И. Х. Я. ) За сключената
сделка е издадена фактура № ********** от 21.01.2021 г. за сумата от 4 800 лева с ДДС.
Съгласно приетите в наказателното производство експертизи, действителната цена по
сделката от 05.01.2021 е не договорените 1900 лева, а 7000 лева без ДДС, а по отношение на
сделката от 21.01.2021 не договорените 4000 лева без ДДС, а 22,920 лева без ДДС. Общата
разлика между договорената и действителната цена по тези две сделки е 24 020 лева без
ДДС, т.е. общо по четирите сключени сделки от И. Х. Я. е налице получена по-малко от
действително следващата се сума на дружеството в размер на 42 158 лева ( сбор от
разликата между действителните и договорените цени по четирите сделки от 09.10.2020,
29.12.2020, 05.01.2021 и 21.01.2021 ). Въпреки тези обективни данни за неизгодни сделки,
НП е било прекратено. В същия ден, с жалба от 23.01.2025 срещу Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 17.012.2025 по пр.пр. № 338/2023 на ОП-
Перник и ДП № 57/2023 на ОДМВР- Перник, постановлението е било обжалвано. С
Определение № 74 от 14.03.2025 по ЧНД № 43/2025 на ОС- Перник, жалбата е била оставена
без уважение. Това определение е обжалвано с жалба срещу Определение № 74 от
14.03.2025 по ЧНД № 43/2025 на ОС- Перник като с окончателно Определение № 381 от
14.04.2025 по вчнд № 445/2025 на САС 1 с-в е отменил постановлението за прекратяване и е
приел, че от обективна страна има данни за четири броя неизгодни сделки. При тези факти, с
оглед това, че погасителната давност за иска по чл. 145 ТЗ изтича в близките месеци, за
ищцовото дружество ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК ********* било налице правен интерес от
предявяване на иск за вреди по чл. 145 ТЗ срещу И. Х. Я. за сумата от 42,158.00 (
четиридесет и две хиляди сто петдесет и осем ) лева главница - представляваща претърпяна
загуба от дружеството в резултат на четири сделки, сключени от управителя И. Я. на
09.10.2020 г., 29.12.2020 г., 05.01.2021 г. и 21.01.2021 г. (на дата 09.10.2020 г. И. Я. като
управител на „Пелети 7“ ООД е продал на Поликад ООД един брой пелет преса с плоска
матрица за 10 000 лева без ДДС; на 29.12.2020 г. И. Я. като управител на „Пелети 7“ ООД е
продал на свързаното с него лице Инсайд Консулт ООД два броя пелет-преси с плоска
матрица с един брой смесителен съд за 20,000 лева без ДДС; на 05.01.2021 г. И. Я. като
управител на „Пелети 7“ ООД е продал на Екотехпродукт ООД един брой хоризонтален
банциг за трупи срещу цена от 1900 лева без ДДС; на 21.01.2021 г. И. Я. като управител на
„Пелети 7“ ООД е продал на свързаното с него лице Булпел Груп ООД товарен автомобил
ИВЕКО модел 130Е 24 с рег. № *** за сумата от 4000 лева без ДДС ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 23.07.2025 година до окончателното заплащане на
задължението както и за 16, 272.63 ( шестнадесет хиляди двеста седемдесет и два лева и
шестдесет и три стотинки ) лева - мораторна лихва върху главницата от 42,158.00 лева за
периода 22.07.2022- 22.07.2025. Съгласно т. 3 от дневния ред на общото събрание на
ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК ********* от 23.07.2025, за което бил съставен протокол с нотариално
удостоверени подписи и съдържание е взето решение за предявяване на иск за вреди срещу
досегашния управител И. Х. Я., ЕГН: ********** на основание чл. 145 от ТЗ поради
сключени от него неизгодни сделки от името на ПЕЛЕТИ 7 ООД, ЕИК ********* както
следва: на дата 09.10.2020 с „Поликад“ ЕООД, ЕИК: *********; на дата 29.12.2020 с „Инсайд
консулт“ ЕООД, ЕИК: *********; на дата 05.01.2021 с „Екотехпродукт“ ООД, ЕИК:
*********, на дата „Булпел Груп“ ООД, ЕИК: *********, с които сделки бил причинил обща
вреда в размер на 42 158.00 лева както и за предявяване на иск за мораторна лихва върху
посоченаата сума за периода 24.06.2022 до 23.06.2025. Съгласно т. 4 от дневния ред на
6
същото ОСС били овластени съдружниците Р. Б. И., ЕГН: ********** и В. С. М., ЕГН:
********** да предявят исковете от името на дружеството по чл. 145 ТЗ за причинени
имуществени вреди от управителя на дружеството срещу И. Х. Я., ЕГН: **********. За
въпросното общо събрание, И. Х. Я. бил поканен надлежно чрез писмено предупреждение за
изключване, покана за свикване на общо събрание връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ вр.
чл 51, ал. 2 ГПК на дата 30.06.2025 чрез ЧСИ М. Н. П. рег. № *** на И. Х. Я. чрез негово
надлежно упълномощен адвокат- Д. Й. Н.. Последното било така, защото адвокат Д. Н.
разполагал с пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 86 от 11.01.2023 и
нотариално удостоверено съдържание с рег. № *** на нотариус С. П., рег. № *** на НК,
издадено от И. Х. Я., съгласно което имал право от негово име да участва на общи събрания
на дружеството, да гласува както намери за прецени и да свиква такива събрания. След като
адвокатът бил упълномощен в съответната форма за участие на общи събрания, за
гласуване на тези събрания и за свикването им, няма как същият упълномощен да отказва да
приеме покана за общо събрание от името на упълномощителя си под предлог, че „нямал
пълномощно“. Затова и оформеното връчване по чл. 51 ГПК от ЧСИ М. П. удостоверявало
надлежно връчване на предупреждение за изключване и покана за свикване на ОС на
съдружниците в ПЕЛЕТИ 7 ООД адресирани до И. Я. и ирелевантно е присъствал ли е той
или не. Съгласно чл. 137, т.8 ТЗ, в компетентността на ОС на съдружниците било да вземат
решения за предявяване на искове за вреди срещу управителя от името на дружеството и за
назначаване на представител за водене на процеси срещу управителя. В случая били налице
четири такива взети решения съответно от дати 14.02.2023, 15.02.2023,13.04.2023 и
23.07.2025 съгласно които било решено да се водят искове за вреди срещу И. Я. по чл. 145
ТЗ и представители на дружеството да бъдат другите съдружници Р. И. и В. М..Независимо
от това дали И. Я. бил гласувал за или против тях, моли, да се приеме, че решенията били
валидни. От една страна, съдът следвало да вземе предвид редакцията на чл. 19, ал .3 от
дружествения договор на ПЕЛЕТИ 7 ООД, съгласно която в хипотеза на смяна на управител,
който бил и съдружник- какъвто бил И. Я. Х., правото на глас на последния се
суспендирало. Това следвало от правилото на чл. 137, ал. 3, изр. втор ТЗ, приложимо по
аналогия, доколкото обратното би означавало, че никога И. Я. Х. не бил могъл да бъде
освободен като управител докато бил съдружник, никога не би могло срещу него да се
предяви иск за вреди.
Моли, съдът да отчете и факта, че съгласно взето решение на извънредно общо събрание от
23.07.2025,за което бил съставен протокол с нотариално удостоверени подписи и
съдържание по точка трета от дневния ред било взето решение на общото събрание за
предявяване на иск за вреди срещу досегашния управител И. Х. Я., ЕГН: ********** на
основание чл. 145 от ТЗ поради сключени от него неизгодни сделки от името на ПЕЛЕТИ 7
ООД, ЕИК ********* както следва: на дата 09.10.2020 с „Поликад“ ЕООД, ЕИК: *********;
на дата 29.12.2020 с „Инсайд консулт“ ЕООД, ЕИК: *********; на дата 05.01.2021 с
„Екотехпродукт“ ООД, ЕИК: *********, на дата „Булпел Груп“ ООД, ЕИК: *********, с
които сделки бил причинил обща вреда в размер на 42 158.00 лева както и за предявяване на
иск за мораторна лихва върху посочената сума за периода 24.06.2022 до 23.06.2025 г. Поради
това и моли, да се приеме, че на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ и на основание взетите
решения в този смисъл от 14.02.2023, 15.02.2023, 13.04.2023 и 23.07.2025, ПЕЛЕТИ 7 ООД,
ЕИК *********, действащо чрез определени представители да водят искове за вреди срещу
управителя на дружеството - съдружниците Р. Б. И., ЕГН: ********** и В. С. М., ЕГН:
********** било легитимирано да предяви настоящите искове.
По аргумент от 145 ТЗ И. Х. Я. бил пасивно легитимиран да отговаря за сключените от него
сделки на 09.10.2020, 29.12.2020, 05.01.2021 и 21.01.2021. След като имал качеството
управител, след като било установено, че бил сключил тези четири сделки с посочените по-
горе условия и след като било взето решение срещу него да се водят искове за вреди, то
бъдещият иск бил допустим. Доколкото седалището на дружеството ищец било в гр. Перник
7
и доколкото неговите активи били разпродадени от управителя, то по аргумент от чл. 115,
ал. 1 ГПК главният иск за вреди от непозволено увреждане можел да се предяви и по
местоизвършване на деянието, което в случая ищцовото дружество твърди, че се било
осъществило по адрес на управление на ПЕЛЕТИ 7 ООД. Макар и събрани в други
производства, от писмени документи, приложени към настоящото искане се установявало,
че в периода 29.10.2020 - 21.01.2021 с четири деяния, които вероятно щели да бъдат приети
за продължавано престъпление , И. Х. Я. като управител на ПЕЛЕТИ ООД бил продал вещи
на дружеството на занижени цени:
1. На дата 09.10.2020 И. Я. като управител на ПЕЛЕТИ 7 ООД бил продал на ПОЛИКАД
ООД един брой пелет преса с плоска матрица за 10 000 лева без ДДС.
2. На 29.12.2020 И. Я. като управител на ПЕЛЕТИ 7 ООД бил продал на свързаното с
него лице Инсайд Консулт ООД два броя пелет- преси с плосска матрица с един брой
смесителен съд за 20,000 лева без ДДС.
3. На 05.01.2021 И. Я. като управител на ПЕЛЕТИ 7 ООД бил продал на Екотехпродукт
ООД един брой хоризонтален банциг за трупи срещу цена от 1900 лева без ДДС.
4. На дата 21.01.2021 И. Я. като управител на ПЕЛЕТИ 7 ООД бил продал на свързаното
с него лице Булпел Груп ООД товарен автомобил ИВЕКО модел 130Е 24 с рег. № ***
за сумата от 4000 лева без ДДС.
Общо И. Я. бил продал вещи със справедлива пазарна цена от 78 058 лева без ДДС -срещу
35 900 лева без ДДС, от които част на свързани с него лица. Разликата между справедливата
пазарна цена- 78 058 лева без ДДС и договорената такава от И. Я. като управител- 35 900
лева без ДДС- 42 158 лева формирала пряка имуществена вреда- претърпяна загуба за
ищцовото дружество и било пряка последица от дейността на управителя. Поради това и
ищецът предявява осъдителен иск по чл. 145 ТЗ с цена на иска 42 158 лева представляваща
претърпяна загуба в резултат на посочените по- горе четири сделки, сключени от управителя
И. Я. на 09.10.2020, 29.12.202, 05.01.2021 и 21.01.2021, която претърпяна загуба се
претендира по настоящото дело със законна лихва от подаване на исковата молба. За
установяване на иска си по размер, по делото по- долу е направено искане за съдебно-
оценителна експертиза. Отделно от това, ищцовото дружество предявява и осъдителен иск
за 16, 272.63 ( шестнадесет хиляди двеста седемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки
) лева, представляваща дължимо обезщетение за забава съгласно чл. 86 ЗЗД върху главницата
от 42,158.00 лева за периода 22.07.2022 до 22.07.2025 г.
С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по
делото. Същите следва да бъдат приети като писмени доказателства относими към предмета
на правния спор, с изключение на приложената повторна съдебно-оценителна експертиза по
т.д. № 14/2023 г. на ОС-Перник, тъй като същата е била приета в рамките на друго съдебно
производство и би се нарушил принципа на непосредственост на настоящия процес.
Направено е доказателствено искане по реда на чл. 186 ГПК съдът да изиска справка
относно хода на пр.пр. №338/2023 г. на ОП-Перник и ДП № 57/2023 г. на ОД на МВР-
Перник и дали е налице внесен обвинителен акт срещу ответника и ако е налице такъв
производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
Същото следва да бъде уважено като относимо към предмета на правния спор. Направено е
доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
препис от сключените от него договори и фактури за процесните сделки, което следва да
бъде уважено като относимо към предмета на правния спор. Направено е искане за
допускане на съдебно-оценителна експертиза, което е относимо към предмета на правния
спор и следва да бъде уважено.
На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е поискано спиране на настоящото производството до
постановяването на влязъл в сила съдебен акт по исковата молба вх. № 936 от 15 февруари
2023 г. до ОС - гр.Перник, по която е образувано т.дело № 14 по описа за 2023 г. на
8
Пернишки ОС, по което предмет са същите „решения“, обективирани в протокол от 14
февруари 2023 г. (денят преди процесното ОС) и са предмет на оспорване от същия ищец
срещу същия ответник (иск за прогласяване на нищожността и иск по чл. 74 ТЗ).
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответника чрез адв. Д. Н. е подал писмен отговор, с който по
подробно изложени съображения оспорва исковите претенции изцяло по основание и
размер. Счита, че производството не следва да се гледа по реда на Глава Тридесет и Втора от
ГПК, че исковата молба е нередовна, че предявените искове са недопустими, а по същество
са неоснователни. Счита, че са предявени четири иска по чл. 145 ТЗ, кумулативно съединени
както помежду си, така и с исковете за мораторните лихви. Основанието на всеки от
исковете било конкретна сделка - общо 4 на брой, и твърдените вреди, произтекли от всяка
от тези сделки. Всеки един от тези четири иска има цена по-ниска от 25 000 лв, съответно
компетентен бил районният съд, който следва да гледа делото по общия ред. В този смисъл
прави изрично възражение по чл. 369 ГПК, че повдигнатият спор не подлежи на
разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК. След като били предявени 4 отделни иска по чл.
145 ТЗ, считат, че ищците следва да уточнят размера на всеки от тях, периодът на
претендираните законни лихви за всеки от тях и размерът на тези лихви. Това било важно
както с оглед защитата на ответника (възможно било различно решение по всеки от тези
искове), така и с оглед изчисляването на дължимата държавна такса, която към момента била
внесена от ищците на базата на сбора на цената на исковете. Поради горното, молят съдът да
укаже на ищците да уточнят исковата си молба в горния смисъл, и, ако това води до
увеличение на размера на държавната такса, да разпореди внасянето и.
Твърди, че Р. Б. И. и В. С. М. не били оправомощени да представляват „Пелети 7“ ООД.
Липсвало и взето решение за водене на иск по чл. 145 ТЗ. Двамата съдружници основавали
правото си да предявят настоящия иск, посочвайки решения по четири Общи събрания на
съдружниците (от 14.02.2023 г., от 15.02.2023 г., от 13.04.2023 г. и от 23.07.2025 г.). Нито
едно от тези Общи събрания обаче не било проведено законосъобразно и нито едно от
взетите решения по тези Общи събрания не давало право на Р. И. и В. М. по чл. 137, ал. 1, т.
8 ТЗ. Решенията по първите три ОСС (тези от 2023 г.) били оспорени по чл. 124 ГПК и чл. 74
ТЗ. Към настоящия момент било налице произнасяне на въззивния съд и решенията по
всички тези ОСС били отменени по чл. 74 ТЗ (Док. № 1 – Решение рег. № 448/29.07.2025 г.
по в.т.д. № 15/2025 г. на Апелативен съд- София). Решенията по протокола от 23.07.2025 г. са
оспорени по чл. 124 ГПК и чл. 74 ТЗ по т. д. № 39/2025 г. на ОС-Перник. Нищожността,
респективно незаконосъобразността на решенията по тези Общи събрания (всички - и от
2023 г. и от 2025 г.) произтичала от това, че 1) събранията не са свикани по законния ред; 2)
решения на Общо събрание изобщо не са взимани - няма формулирани такива; 3) нито едно
решение не е взето с единодушие, каквото е изискването на чл. 19, ал. 2 от Дружествения
договор; 4) уведомленията, връчени чрез „залепване“ на уведомление са невръчени - поради
очевидно нарушаване на процедурата; 5) уведомленията, „връчени при отказ“ на адв. Д. Н.,
са невръчени поради очевидно нарушаване на процедурата, както и при очевидна липса на
пасивна представителна власт и задължение за получаване на каквито и да е уведомления от
типа на искания по чл. 138 ТЗ, предупреждения за изключване или покани за ОСС; 6) липсва
обосновка за „вредите“, които управителят уж бил причинил; 7) за изключването на И. Я.
като съдружник липсва надлежно връчено предупреждение и най-вече 8) липсват каквито и
да е нарушения, които управителят да е извършвал, липсва увреждане на дружеството, не са
извършвани никакви неизгодни сделки или други противоправни или увреждащи действия.
По отношение на сделките за пелет - пресите и смесителния съд (които бяха изтъкнати от
съдружниците като увреждащи при спора по т. д. № 14/2023 г.) първоинстанционният съд
приема, че са в явна полза на Дружеството (Док. № 2 - Решение № 40 от 13.07.2024 г. на ОС-
Перник по т.д. № 14/2025 г, с. 25), а въззивният съд приема, че същите не могат да обосноват
нарушение на управителя и че пазарните стойности са под продажните цени (кредитирана е
първата експертиза по делото (Док. № 1 - Решение рег. № 448/29.07.2025 г. по в.т.д. №
9
15/2025 г. на Апелативен съд- София, с. 17). За другите, цитирани в исковата молба и
протокола от ОСС от 23 юли 2025 г. сделки, важи същото: те са в очевидна полза на
дружеството.
Противопоставят обаче общо възражение за нищожност на решенията по всички цитирани
в исковата молба протоколи, респективно за незаконосъобразността им, която обуславя
тяхната отменяемост (ако се приеме, че не са нищожни), респективно противопоставяме
общо възражение за липса на представителна власт от страна на съдружниците Р. И. и В. М.
за предявяване на настоящите искове и липса на валидно и законосъобразно решение
дружеството „Пелети 7“ ООД изобщо да предявява искове срещу управителя си. Съгласно
утвърдената практика, наличието на решение на ОСС е абсолютна процесуална
предпоставка за воденето на искове по чл. 145 ТЗ (Решение № 234/31.01.2017 г. по т.д. №
3150/2015 г. наВКС, IIт. о., Определение № 743 /05.10.2023 г. по ч. т. д. № 1102/2023 г. на
ВКС, I т.о.)
Съобразно горното, предявените искове се явявали недопустими. Същевременно,
доколкото Р. И. и В. М. изобщо не са имали правото да предявят такива искове от името на
дружеството, следвало да се приеме, че действията са извършени от тях и съответно
разноските при прекратяване на делото следва да се поемат от тях, а не от дружеството.
Противното би означавало да се натовари Дружеството с пасиви поради
незаконосъобразните действия на неговите съдружници.
Исковете са неоснователни поради: липса на състав, който да обуслови отговорност на
управителя (липса на противоправно деяние, което да е причинило вреди); изтекла
погасителна давност.
Отговорността на управителя на дружество с ограничена отговорност по чл. 145 ТЗ не се
отличава от гражданската отговорност в нейните основни елементи: следвало да има
наличие на деяние, извършено виновно, което да е причинило вреди (Решение №
177/11.08.2014 г. по т.д. № 66/2012 г. на ВКС, IIт.о., Решение № 41/29.04.2009 г. по т.д. №
669/2008 г. на ВКС, I т.о. и много други). В исковата молба се твърдяло, че вреди са
произлезли от следните деяния: четири сделки за продажба на оборудване на дружеството.
Тези сделки били сключени от управителя. Те обаче нито били увреждащи, нито били
извършени виновно. Напротив - те били необходими, с тяхното сключване било избягнато
натрупването на пасиви на дружеството и те били в очевидна негова полза. Липсата на
увреждане произтича от следното. Първо, цените, на които са продадени движимите вещи,
били съобразени с тяхното състояние към момента на прехвърлянето им - използвани
продължително време и амортизирани. Второ, тези вещи вече не били нужни на
дружеството; нужни били обаче средства за погасяване на неговите кредити. Първите две от
описаните в протокола сделки (за пелет - пресите и смесителния съд) подробно били
анализирани по т.д. № 14/2023 г. на ОС- Перник и в.т.д. № 15/25 г. на АС-София и се
доказало, че не само не са неизгодни за Дружеството, а напротив - в негова явна полза (с. 25
от Решение № 40 от 13.07.2024 г. на ОС-Перник по т.д. № 14/2025 г., Док. № 2). Това важало
и за другите две сделки, които най-вероятно били добавени сега, за да има основание да се
твърди, че ОСС от 2025 г. е различно от трите ОСС от 2023 г. По същество те били еднакви:
необосновани и недоказани твърдения за някакви нарушения на Я., посочени с цел същият
да бъде изключен. Твърденията за нарушения на Я. в хода на предходните дела (обединени в
т. д. № 14/2025 г. на ОС-Перник) няколко пъти били променяни и в случай, че това и
занапред продължило, заявяват ясно: И. Я. никога не е извършвал никакви неизгодни сделки
или други увреждащи действия по отношение на „Пелети 7“ ООД. По отношение на пелет-
пресите и смесителния съд (обекти на първите две посочени в протокола сделки, продадени
на Поликад ООД - 1 бр. и Инсайд консулт ООД - 2 бр. заедно със смесителен съд), пресите
били поръчани през 2014 година като част от Специализирана линия за производство на
пелети и доставени на 31.08.2015 г., когато започва и оперативната дейност на цеха. В тази
10
връзка представят следните документи: Договор от 22.08.2014 г. с АГА Системс ЕООД за
изработка и доставка (Док. № 3); Приложение № 1 към Договор с АГА Системс ЕООД (Док.
№ 4); Анекс към Договор с АГА Системс ЕООД от 29.05.2015 г., заедно с Приложение № 2 -
техническа спецификация (Док. № 5), Приемо - предавателен протокол от 31.08.2015 г. (Док.
№ 6), Допълнителна техническа спецификация към Приемо- предавателния протокол (Док.
№ 7), Журнали по сметки (Док. № 8). Всяка от пелет-пресите като нова е закупена за 42
666,67 лв, а смесителният съд е металната част от Буферен съд с три автоматични дозатора,
закупен за 16 200 лв (Док. № 4 - Приложение № 1 към Договор с АГА Системс ЕООД).
Пелетната линия била инсталирана и била започнала да работи от 31.08.2015 г. Следващите
пет години, през по-голямата част от времето предприятието било работило на двусменен
режим на работа, а в определени случай и на трисменен режим. Съответно, пелет пресите
били надвишили многократно гаранционния срок, предоставен от производителя - 10 000
часа на безаварийна работа. Всяка една от тях, както и смесителния съд, са се нуждаели от
сериозен ремонт. Продаденият смесителен съд е само металната част от Буферния съд, т.е.,
без автоматичните дозатори. С оглед на сериозната амортизация на описаните по-горе
машини и тяхната продажба, през 2020 г. управителят на Пелети 7 - И. Я. бил отправил
официално запитване до производителя на машините Бимета ДиД ЕООД с ЕИК: *********,
с молба за оценка на текущото състояние и предложение за обратно изкупуване на същите.
След проведена оценка от страна на фирмата - производител Бимета ДиД ЕООД, на
01.10.2020 г. било издадено официално становище, в което било описано текущото
състояние на машините и била дадена оферта за обратно изкупуване на стойност от 9300 лв.
без ДДС. за един брой пелет преса. (Док. № 9 - Договор с Инсайд консулт ООД от 29.12.2020
г., Док. № 10 - Фактура № 74/30.12.2020 г. Док. № 11 - Платежно от 14.01.2021 г., Док. № 12 -
Договор с Поликад ЕООД, Док. № 13 - Фактура № 73 от 13.10.2020 г., Док. 14 - Становище
от производителя на пресите Бимета ДиД ЕООД). Повторната експертиза по т. д. № 14/2023
г. на ОС-Перник, на която се основават ищците (с. 7 от исковата молба) била недопустима
като заключение на вещо лице: тя не била назначена и допусната по настоящото дело.
Независимо от това, следвало да се отбележи, че същата била оспорена от И. Я. в съдебно
заседание (с. 4 от Протокола от ОСЗ по т.д. № 14/2023 г. на ОС-Перник); вещите лица не
успели да обосноват методиката, по която били изчислили посочените в нея стойности; защо
били приели 0% морално и икономическо изхабяване, и само 50 % физическо износване, при
положение, че пресите били работили повече от пет години при сериозно натоварване на дву
и три - степенен режим и т.н. Резултатите, получени при използвания метод на пазарните
аналози, също не бил защитен. От И. Я. били представени оферти от периода на
продажбите, в които цели пелетни линии (от които пресите са малка част) се предлагали за
48 000 лв, 50 000 лв, 66 000 лв, нови преси за 20 000 лв.). Представят ги и с настоящия
отговор (Док. № 15 - 5 бр. оферти за продажба от Интернет). Същевременно, както било
прието в решението по в.т.д. № 15/25 г. на АС-София (с. 10, с. 17), при метода на пазарните
аналози следвало да се отчете ДДС (т.е., реалната стойност е тази без ДДС). В заключение,
представената от ищците експертиза била недопустима като такава, тя била оспорена в друг
съдебен процес, не била надлежно мотивирана и не била кредитирана от съдебните
инстанции в производството, по което е била назначена. Съгласно договора с купувача
„Екотехпродукт“ ООД, банцигът бил неизправен (чл. 1.1.). Оборудването било в следното
състояние: основният двигател на гатерът/банциг с мощност 11.2 kW бил в неизправно
състояние, правещо работата с машината практически невъзможна. С оглед изострената
икономическа ситуация по време на COVID пандемията, И. Я. прави контакт с официалният
вносител на тази марка за България с молба да изкупят машината на възможната най-добра
цена, предвид състоянието и без да се налага дружеството Пелети 7 да ремонтира машината
за собствена сметка. Гатерът е с дължина над 8 (осем) метра и тегло 1325 кг, за което се
изисквало и специализиран транспорт, с което дружеството не разполагало към този момент.
Отделно, предаването на машината от Пелети 7 ООД на Екотехпродукт ООД се извършило
11
лично в присъствието на В. М., който не само, че бил знаел за сделката, но бил съдействал
машината да бъде натоварена. Горното било видно от Док. № 16 - Договор с „Екотехпродукт
“ ООД и Док. № 17 - фактура № 75 от 13.01.2021 г. По отношение на товарния
автомобил „Ивеко“, автомобилът бил продаден за повече, отколкото бил закупен. Видно от
приложения договор и протокол при придобиване (Док. № 18 и Док. № 19), МПС било
придобито през 2016 г. за 3716 лв без ДДС (1 900 евро), когато вече било на 15 г. (Док № 20 -
талон за регистрация), ползван бил четири години и половина и бил прехвърлен за 4 000 лв.
без ДДС (Док. № 21 - Фактура № 76/21.01.2021 г. и Договор за разпореждане с камиона),
когато вече не е бил нужен на Дружеството. Автомобилът е бил в следното състояние.
Гориво нагнетателна помпа - с течове, гумите на камиона - в окаяно състояние, неработещ
акумулатор, счупени цилиндри на падащ борд, неизправна електро инсталацията на
камиона, неизправен съединител, неработещи цилиндри и хидравлични маркучи на
системата за повдигане на кабината. Техническото състояние на камиона към датата на
продажбата, можело да бъде оценено като изключително незадоволително.
Идентифицираните неизправности засягат ключови системи на превозното средство, което
го правило негодно за експлоатация в настоящия му вид. По-долу била представена
подробна информация на описаните проблеми и тяхното въздействие върху
функционалността на камиона към датата на продажбата му: 1) Течове в
горивонагнетателната помпа: Горивонагнетателната помпа е основен компонент на
горивната система, отговорен за подаването на гориво към двигателя. Наличието на течове
компрометира ефективността на двигателя, увеличава консумацията на гориво и
представлява риск от замърсяване на околната среда и пожар. Този проблем е резултат от
износени уплътнения, повредени компоненти или корозия; 2) Окаяно състояние на гумите:
Гумите на камиона са били в силно износено състояние, което предполага наличието на
износен протектор, пукнатини или неравномерно износване. Това значително увеличава
риска от спукване, загуба на контрол и удължаване на спирачния път, което компрометира
безопасността на превозното средство, особено при тежкотоварни операции; 3) Неработещ
акумулатор; 4) Счупени цилиндри на падащия борд. Падащият борд е ключов за
товаро-разтоварните операции, но счупените цилиндри го правят неизползваем. Тази
неизправност ограничава оперативните възможности на камиона и вероятно е била
причинена от механично износване, претоварване или недостатъчна поддръжка на
хидравличната система; 5) Неизправна електроинсталация Неизправностите в
електроинсталацията засягат множество системи, включително осветление, сигнализация и
бордови компютър за управление на двигателя. Тъй като камионът е изключително стар
(Произведен 2000 г.), на 21 години към датата на продажба, което прави намирането,
диагностицирането и отстраняването на подобен тип проблеми, изключително трудно.
6) Неизправен съединител. Съединителят е от съществено значение за предаването на
мощност от двигателя към трансмисията. Това води до затруднено превключване на
предавките, загуба на мощност и пълна невъзможност за движение. Това обикновено е
резултат от износване на фрикционния диск, притискателния диск или повреда в
задвижващия механизъм, изискващо значителни разходи за отстраняването на този проблем;
Неработещи цилиндри и хидравлични маркучи на системата за повдигане на кабината
Системата за повдигане на кабината е необходима за достъп до двигателя при поддръжка.
Неработещите цилиндри и хидравлични маркучи правят тази функция неизползваема, което
затруднява извършването на ремонти и инспекции. В резюме, камионът Ивеко е бил в
критично техническо състояние към датата на продажбата, поради множеството сериозни
неизправности в ключови системи, включително горивна, електрическа, хидравлична и
механична. Тези проблеми правят превозното средство негодно за експлоатация и
компрометират неговата безопасност и функционалност, както и неговата стойност.
Ремонтните дейности, необходими за възстановяването му, биха били значителни в
сравнение с неговата стойност. Накрая следвало да се посочи, че твърдяната от ищците
12
стойност на гатера и камиона, посочени в някакви „приети в наказателното производство
експертизи“ (каквото и да означава това) не отговаряли на реалната стойност по време на
сключването на сделките; такива експертизи нито са събирани в съдебен процес, нито са
отразили реалното състояние на машините, нито са изготвяни при участието на страните по
настоящия спор (дори не е ясно къде са и какво точно съдържат). Исковете до голяма степен
се основавали на тези „експертизи“, както впрочем на тях бил основан и опитът да бъде
изключен ответникът на ОСС от 23.06.2025 г. (за оспорването на решенията по което е
образувано т. д. № 39/2025 г. на ОС-Перник). Не било ясно нито на базата на какви
документи били изготвени тези експертизи, нито как били мотивирани; те не били
допускани в съдебно производство, а в досъдебно; на свой ред, досъдебното производство, в
което се твърди да са представяни, нито било установило нарушения, нито можело да
установи изобщо нещо между страните, нито можело по някакъв начин да обвърже
гражданския съд, който бил ограничен единствено от нормата на чл. 300 ГПК. На следващо
място, от представеното от ищците Определение по ч.н.д. № 445/2025 г. на АС-София, било
видно, че в досъдебното производство били изготвяни поне две експертизи, които си
противоречат. В заключение, цитираните „експертизи“ нямали никаква доказателствена
стойност по отношение на процесните сделки и чрез тези експертизи не можело да бъде
оспорена тяхната навременност и полезност. Но дори и всички твърдяни стойности от
ответната страна да отговарят на реалността, вреда за дружеството пак нямало. Преценката
за това дали една сделка била увреждаща следвало да бъде направена на базата на всички
обстоятелства, свързани с нея - време на извършване, причина и краен резултат. Сделките
били извършени съобразно закона, били са навременни, целесъобразни и изцяло в полза на
Дружеството (така било прието и в цитираните по-горе решения по т.д. № 14/2023 г. на ОС-
Перник и в.т.д. № 15/25 г. на АС- София). Те били сключени по време на Ковид пандемията,
с оглед погасяването на кредити към Райфайзенбанк (България) ЕАД. Спирането на
дейността на Дружеството по време на КОВИД довело до ползване на гратисен период по
два кредита, а същевременно продадените движими вещи били станали излишни. В тази
връзка, в Решение по т.д. № 14/2025 г ОС-Перник изрично се приемало, че „процесните
движими вещи - собственост на дружеството били продадени от управителя И. Я. на цена,
близка до пазарната стойност към момента на разпоредителната сделка - 29.12.2020 година,
което извършеното разпореждане не се явявало очевидно неизгодно за дружеството, а
напротив - в негова явна полза, с оглед нуждата от изплащане на задължения по кредити,
което е заявено от страните по делото“. Дружеството, след надлежно взети решения от ОСС
(Док. № 22 - Протокол на ООС от 29.04.2020 г. и Док. № 23 - Протокол на ОСС от 04.05.2020
г.) било сключило анекси в този смисъл, както следва: Анекс № 2 от 30.04.2020 г. към
Договор за овърдрафт 12+12+12 (Док. № 24) и Анекс № 2 от 04.05.2020 г. към Договор за
овърдрафт за активен клиент (Док. № 25). С тях се уговаряло удължаване с половина година
на сроковете за погасяване и се договаряли нови гратисни периоди към двата сключени
договора за кредит. След гратисния период се налагало да се извършват плащания по
кредитите, като, предвид спирането на дейността на дружеството към този момент и
съответно липсата на приходи, част от погасителните вноски били извършени именно с
постъпленията от процесните сделки. Следвало да се посочи, че не само счетоводството
било водено редовно и точно, но и на съдружниците В. М. и Р. И. до ден днешен бил
осигурен достъп до банковите сметки на Дружеството и им била предоставяна пълна
информация за неговата дейност съобразно закона. Всички съдружници били наясно, както
със състоянието на движимите вещи, описани по-горе, така и с документацията. Нелепо
било например искането в „писменото предупреждение - покана“ да бъдат предоставени
фактури за сделките с пелет пресите, защото не само те винаги са били на разположение на
всички съдружници, но и многократно били предоставяни в съдебните производства от 2023
г., после били обсъждани в експертизи при участието на съдружниците като трети лица -
помагачи и пр., и пр. Пълна счетоводна информация, показваща произведената продукция,
13
сключените трудови договори, амортизациите, разходите и т.н., пряко относима както към
процесните сделки, така и даваща пълна и реална картина на дейността на дружеството и
пелетната линия от началото до края на производството (2015-2020 г.) се съдържала в
Документи от Счетоводната кантора М. и Партньори ООД, първоначално предоставени по
т.д. 16/23 на ОС-Перник (обединено с т.д. № 14/23 на ОС-Перник) (Док. № 27). Предоставят
на съда цялото писмо, за да се проследи логиката на предоставената документация и
едновременно с това да се покаже ясно, че твърденията, че И. Я. и счетоводната кантора не
били предоставяли „до ден днешен“ документите (с. 14 от исковата молба) били очевидно
безпочвени: информацията била предоставяна няколко пъти в различно време, включително
и в съдебните производства. От тази документация ясно се виждало, че пелетната линия
била експлоатирана при максимална натовареност в продължение на почти пет години,
оборудването в края на периода е било амортизирано, при Ковид пандемията
производството е спряло, необходимостта от оборудването е отпаднало и вместо да залежи и
да се повреди изцяло, то е било продадено на стойности над реалните, изцяло в полза на
дружеството, като получените средства са били разходвани за погасяване на кредитите му.
Следвало да се отбележи също така, че И. Я. бил всъщност най-големият кредитор на
дружеството: то му дължало повече от 100 000 лв, съгласно договор за заем, целящ
финансиране на бизнеса, сключен 2015 г., задължението по което е било отсрочвано няколко
пъти и все още стои непогасено. Никаква част от средствата, получени от продажбите (или
друго имущество на Дружеството), не били използвани за погасяване на дълга към Я., а към
банките - кредитори. Този факт достатъчно ясно показва, че ответникът поставял интересите
на Дружеството пред своите собствени; на следващо място, нямало никаква правна или
житейска логика И. Я. да уврежда дружеството, на което, освен че е мажоритарен
собственик, бил и кредитор - и така да постави под риск инвестициите си. В заключение,
нямало извършено увреждане, защото процесните сделки не увреждали дружеството, а за
полезни и навременни; съответно нямало противоправност, нямало и вина; още повече, че
И. Я. бил положил всички усилия да сключи посочените сделки при възможно най - изгодни
за дружеството условия, пренебрегвайки собствения си интерес като негов кредитор и
ползвайки получените суми за погасяване на кредитите.
Правят изрично възражение за изтекла погасителна давност. Задълженията на управителя,
респективно потенциалната му отговорност, имали договорен характер. Съответно, на
основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД, давността била тригодишна. С погасяването на главното
задължение се погасявали и лихвите (чл. 119 ЗЗД). По отношение на правилото на чл. 115, б.
„д“ ЗЗД, считат следното. Текстът касаел общите правила за спиране на давността, като
същият бил влизал в сила паралелно с отмяната на търговското право в България (1951 г.).
Разпоредбата на чл. 115, б. ,д“ ЗЗД предполагала спиране на давността за искове на ЮЛ
срещу техните управители, защото управителят не можел да съди сам себе си. Но след
възстановяването на дружественото право в неговата пълнота, тя не следвало да се прилага
по отношение на тези дружества, в които съществуват специални правила за процесуална
субституция или представителство от страна на съдружниците по иск срещу управителя (в
случая това е чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ). Чл. 115, б. ,д“ ЗЗД остава да се прилага там, където
възможност за водене на такъв иск не съществува . От горното следвало, че дори и исковете
да бъдат приети за допустими, те били изцяло неоснователни. За дружеството нямало
претърпяна загуба, нямало вреда, напротив - всички действия на управителя били изцяло
съобразени с интересите на дружеството и със закона. Оспорват представената от ищците с
исковата молба като писмено доказателство експертиза и заявяват, че прилагат изисканите
от тях по реда на чл. 190 ГПК писмени доказателства. Не възразяват да бъде назначена
поисканата от ищците съдебно-оценителна експертиза, като настояват вещото лице да взе
предвид и да се запознае и с представените към отговора на исковата молба писмени
доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на трима
свидетели при режим на довеждане, с показанията на които да се установят обстоятелствата
14
довели до сключването на атакуваните сделки, състоянието на продадените движими вещи,
както и изпълнението на сделките, което доказателствено искане следва да бъде уважено
като относимо към предмета на правния спор. Представени са писмени доказателства, които
следва да бъдат приети като относими към предмета на правния спор, с изключение на
приложената експертиза, която е изготвена в рамките на друго съдебно производство.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът с допълнителна искова молба прави следните
уточнения. Предявеният иск с правно основание чл. 145 ТЗ бил един, тъй като се касаело за
имуществени вреди, настъпили от няколко деяния, които били свързани обективно помежду
си, осъществени през непродължителен период от време, поради което обезщетението се
било определяло глобално и в този смисъл се посочва практика на ВКС. Същият бил в
предметният обхват на чл. 376, т. 1 ГПК, тъй като се били претендирали вреди от четири
броя търговски сделки сключени от управител на дружеството. Исковата молба била
редовна и правилно били изчислена и внесена дължимата държавна такса. Несъстоятелен
бил аргументът, че ищците не били оправомощени да представляват дружеството, тъй като
дори и да били отменени атакуваните решения на общото събрание по предявените искове с
правно основание чл. 74 ТЗ, отмяната щяла да има действие занапред. С атакуваните
решения на общото събрание ответникът бил освободен от длъжност управител и съгласно
чл. 140 ТЗ във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството тези решения
били породили последици. Оспорва изложените фактически твърдения относно сделките и
че същите не били неизгодни. Счита, за неоснователно възражението за изтеклата
погасителна давност, тъй като отговорността била деликтна и се била прилагала общата
петгодишна погасителна давност, а не се било претендирало обезщетение от неизпълнен
договор. Позовава се на чл. 115, б. „д“ ЗЗД и чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и на съдебна
практика на ВКС в смисъл, че вземането за причинените от управителя вреди на
дружеството започва да тече от датата на освобождаването му. Направено е искане по чл.
229, ал.1, т. ГПК производството по делото да бъде спряно до приключване с влезли в сила
съдебни актове на производствата по т.д. № 14/2023 г. и на т.д. № 39/2025 г. по описа на
ПОС, тъй като били преюдициални относно настоящото дело. Прави възражение срещу част
от представените с отговора на исковата молба частни писмени документи, което ще се
разглежда от съда при произнасянето му с акт по същество на правния спор и при преценка
на тяхната доказателствена стойност. Направено е повторно доказателствено искане по чл.
186 ГПК и при условие на евентуалност да им бъде издадено съдебно удостоверение. Моли
съдът да укаже на вещите лица по поисканата СОЕ по кои конкретно документи да работят.
Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане, с
показанията на които да се установяват следните обстоятелства-състоянието на движимите
вещи, с които управителя се е разпоредил, както и близки отношения на управителя с трето
лице, което следва да бъде уважено единствено по отношение на първото обстоятелство, тъй
като единствено то се явява относимо към предмета на правния спор. Представени са
писмени доказателства, които следва да бъдат приети като относими към предмета на
правния спор.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК адв. Д. Н. е подал допълнителен отговор, с който оспорва
изложените в допълнителната искова молба факти и обстоятелства. Поддържат направените
възражения за реда за разглеждане на делото и подсъдността. Ищецът не бил посочил дали
сделките се били явявали продължение една на друга от обективна и от субективна страна,
като цитираната съдебна практика била неотносима. Поддържат възражението за липса на
представителна власт на ищците. Считат, че сключените сделки били изгодни и от тях не
били настъпили вреди по отношение на дружеството. Заявява, че представените с отговора
на исковата молба и оспорени от ищеца частни писмени документи са относими към
предмета на правния спор. Противопоставят се на доказателствените искания направени с
допълнителната искова молба, тъй като по см. на чл. 372, ал. 2 ГПК били преклудирани и
могли да бъдат направени с исковата молба, както и на направеното искане по реда на чл.
15
186 ГПК, както и на допускането до разпит на свидетел относно близки отношения на
управителя с трето лице. Съдът счита, че доказателствените искания наведени в
допълнителната искова молба не са преклудирани, тъй като са представени писмени
доказателства, които не са били съставени към датата на подаване на исковата молба и са и
във връзка с направени доказателствени искания с отговора на исковата молба от ответника.
По отношение на възражението на ответника за реда на разглеждане на делото и
подсъдността съдът счита, че делото следва да се разглежда по реда на Глава „Тридесет и
Втора“ от ГПК- „Производство по търговски спорове“ по следните съображения: Постоянна
и непротиворечива е практиката на ВКС относно това, че реализирането на имуществената
отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл. 145 от ТЗ е
предмет на търговско дело. Търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал. 1 от
ГПК и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка, без последната да е
пряко правно основание на предявеното в процеса вземане или при които претенциите и без
наличие на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната. Специалната
имуществена отговорност на управителя на ООД за т. нар. "управленски деликт" (а не
същински такъв) произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два
вида правоотношения - договорно и органно / в този смисъл решение № 14 от 29.04.2009 г.
по т. д. № 669/2008 г. състав на І т. о. /. Фактическият състав на този вид гражданска
отговорност обхваща виновното, противоправно неизпълнение на задълженията на
управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са
последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от
неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността
му като орган на дружеството /решение № 177 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 66/2012 г.,
II т. о., ТК/. Търговският характер на производството по чл. 145 от ТЗ последователно се
изтъква и в определение № 125 от 25.05.2022 г. по т. д. № 1030/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
определение № 329 от 26.07.2022 г. по ч. гр. д. № 378/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.,
определение № 298 от 13.07.2022 г. по ч. т. д. № 1497/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и мн. други,
като се извежда от функционалната обвързаност на специалната имуществена отговорност
на управителя с осъществяваната от дружеството търговска дейност.
Съдът счита, че производството по делото е подсъдно на окръжен съд, тъй като е
предявен един главен иск с правно основание чл. 145 ТЗ и цена на иска от 42,158 лв. и
акцесорен иск с цена на иска от 16,272 лв., а не четири отделни иска с предмет обезщетение
на настъпилите вреди от всяка една от четирите сделки, тъй като същите са осъществени в
периода от 09.10.2020 г. до 21.01.2021 г., като са продължение една на друга от обективна и
субективна страна и съставляват продължавано деяние, поради което определящ цената на
иска е глобалния размер на претендираното обезщетение.
По искането за спиране на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и възражението за липса на
представителна власт на ищците.
В мотивите на тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и тълкувателно
решение № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор,
който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
16
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на тълкувателно решение № 7/31.07.2017
г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена
и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие
на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От
изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е
обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела (в този смисъл и т. 1 на тълкувателно решение № 1/2017 г.
от 09.07.2019 г. по тъл. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Съобразявайки горното и предвид, че решенията на ОСС по чл. 140, ал. 4 ТЗ, между които е
изключването на съдружник, имат незабавно действие по отношение на съдружниците и на
самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140,
ал. 4 ТЗ (решение № 690/03.12.2008г. по т.д.№ 349/2008г., ВКС, II т.о, решение
№135/09.11.2009г. по т.д. №184/2009г., ВКС, I т.о и решение № 39/15.04.2011г. по т.д.
№526/2010 г., ВКС, I т.о.), следва да се
приеме, че висящото производство по предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за
отмяна на решението за изключване на съдружник не се явява преюдициално по отношение
на настоящото дело.
Предвид различната правна природа на исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ и чл. 145 ТЗ и
темпоралните предели на действие на съдебните решения, с които приключват
производствата по всеки от двата иска, настоящият състав на ПОС намира, че изходът на
спора по предявения от ищеца конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, предмет на т.д. №
14/2023 на ПОС и на т.д. № 39/2025 г. на ПОС няма преюдициално значение за изхода на
настоящото производство. Евентуалните влезли в сила решения по т. д. № 14/2023 г. и на т.д.
№ 39/2025 г. на ПОС за отмяна на решенията на ОСС ще имат действие занапред, но не и
обратна сила към датата на вземане или невзетите /липсващи/ процесни решения - т. 3 от ТР
№ 1/6.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС , решение № 61/26.07.2012 г. по т. д. №
325/2011 г. на ВКС, І т. о. , и няма да е обуславящо за преценката на съда, разглеждащ
предявения иск с правно основание чл. 145 ТЗ по настоящото дело , дали тези решения са
нищожни. Изходът на спора по предявения от ищеца иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на
решенията на ОСС предмет на посочените дела няма преюдициално значение за изхода на
спора по настоящото дело, което изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК, поради което искането за спиране на настоящото дело е неоснователно.
Правна квалификация и доказателствена тежест: Предявен е главен иск с правно
основание чл. 145 ТЗ, към който обективно и кумулативно е съединен акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в
дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да
предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за
неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното
правоотношение между него и дружеството, както и следните предпоставки за
основателност на иска- 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя
по осъществяване на управлението на търговското дружество, изразило се в сключване на
неизгодни сделки; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка
17
между неизпълнението и претърпените вреди. Това трябва да бъде направено по отношение на
всяка група вреди, които ищецът сочи да е понесъл от действията/бездействията на ответния
освободен управител в периода, за които му е било поверено управлението на търговско дружество.
По акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД следва да докаже изпадането на ответника в забава, периода на
забавата и размера на претендираната мораторна лихва.
Ответникът следва да докаже възражението си, че сключените сделки са били
необходими и от полза за дружеството, с оглед на конкретно посочените фактически
обстоятелства, които са наложили да бъдат сключени. Следва да се докаже
възражението за изтекла погасителна давност.
По доказателствените искания :
Представените от страните документи са допустими и относими, с изключение на
приложените експертизи, които са били изготвени в хода на други производства, тъй като
приемането им би нарушило принципа на непосредственост на гражданския процес, по
която причина и следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-оценителна експертиза с
посочените задачи, като вещите лица да изградят своите изводи на базата на всички
приложени по делото доказателства, както и да се уважи искането на ищеца лица помагачи
по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК. Следва да се даде възможност за ангажиране на исканите
гласни доказателства за установяване на твърдените обстоятелства, тъй като също касаят
факти от предмета на доказване в производството.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата и доп. искова
молба и с отговора и доп. отговор, подробно описани в същите, с изключение на
приложените експертизи по т.д. № 14/2023 г. на ПОС.
ИЗИСКВА на основание чл. 186 ГПК справка относно хода на пр.пр. №338/2023 г. на ОП-
Перник и ДП № 57/2023 г. на ОД на МВР-Перник и дали е налице внесен обвинителен акт
срещу ответника и ако е налице такъв производството по настоящото дело да бъде спряно
на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок от връчването на ищеца да представи проект на съдебно
удостоверение относно изисканите от него материали по пр.пр. №338/2023 г. на ОП-Перник
и ДП № 57/2023 г. на ОД на МВР-Перник
ДОПУСКА разпит трима свидетели при режим на довеждане на ищеца и трима свидетели
при режим на довеждане от ответника относно обстоятелствата при които са били сключени
атакуваните като неизгодни сделки.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответника И. Х. Я. да представи най-късно в първото
съдебно заседание по делото поисканите в исковата молба писмени документи, които се
намират у него и не са представени с отговора на исковата молба и допълнителния отговор
на исковата молба. ПРЕДУПРЕЖДАВА го за последиците от неоснователното представяне
на намиращите се у него документи по см. на чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА съдебно- оценителна експертиза със задача: вещото лице, след като се запознае
с всички материали по делото, да даде отговори на поставените в исковата молба въпроси,
при първоначален депозит от 400 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от връчване на
определението по сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. М. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за спиране на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д .
№ 14/2023г. и на т.д. № 39/2025 г. на ПОС.
18
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на определението
като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да
бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 375, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.01.2026 г. от 13,30 часа, като
на страните им се връчи препис и от настоящото определение, а на ищеца – и препис от доп.
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и да му се съобщят поставените задачи, след представяне на
доказателства от страните за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
19