Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ШЕСТИ състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Г.,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1346 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.22, §7 и чл.44 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
Предмет на делото е жалбата,
подадена от „Ей Ди Логистик България“ ООД /правоприемник на „Ад
Лоджистик България“ ООД/, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, ***,
представлявано от управителя Д.Г.А., подадена чрез адв. Ж., против Решение рег. № 32-167147/23.05.2022г. към MRN 22BG002002066350R5/10.02.2022г. на Директора на Териториална дирекция Митница
Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ вр. чл.15,
ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.7 от ЗМ вр. чл.74, § 2, буква б/ от Регламент /ЕС/
№ 952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447
вр. чл.5, т.39, вр. чл.77, § 1, б.а/ вр. чл.85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл.
102 от МК, чл.58, ал.1 т.6 от ЗДДС вр. чл.59 АПК е отказано приемането на
митническата стойност на декларираната стока №23 „ръчни чанти с външна повърхност
от пластмасови листове-478бр.“ в
митническа декларация с MRN 22BG002002066350R5/10.02.2022г.; определена
е нова митническа стойност на декларираната в митническата декларация стока
№23, описана в ЕД 6/8 като „ръчни чанти с външна повърхност от пластмасови
листове-478бр.“, бруто тегло 535 кг., нето тегло 515кг. в размер на 1964.58лв.,
представляваща сумата от 478бр.х 4.11лв./бр.-база за формиране на митническата
стойност МД с MRN 21BG002007001872R5/08.12.2021г.; разпоредено е да се коригира
митническа декларация с MRN 22BG002002066350R5/10.02.2022г., както следва
–стока 23 Е.Д.8/6 Статистическа стойност да се чете 1964.58лв., митническа
стойност да се чете 1964.58лв., поради което се променя и цената на стоката при
курс 1.95583 лв. за 1 евро и следва да се чете 1004.48, метод на определяне на
стойността вместо 1 да се чете 3, променени са и данните в поле задължения за
стока №23, като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението
размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране суми за ДДС/В00/
в размер на 149.85лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания и на основание чл.83 ал.1 ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. за длъжник е определено „Ей Ди Логистик България“ООД.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че
административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата
стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК, тъй като изложените средни
статистически стойности, извлечени от базата данни на ЕС за период от 3 години
не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в
дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 от МК. Твърди, че средните
стойности са на килограм, което е неприложимо в настоящия случай, тъй като
стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка, което се
доказва от представената фактура. Твърди, че дружеството е представило
допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, поради
което остава неясно защо административният орган е преминал към определяне на нова
митническа стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК. Твърди и митническите органи
не са извършили проверка в счетоводството на дружеството относно платената и
подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя не е доказана. Счита,
че са допуснати нарушения на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане
на МК. Твърди, че е представена цялата информация по отношение на конкретната
търговска сделка, а решението на административния орган освен, че съдържа
единствено номер на митническа декларация, няма данни нито за търговското
равнище, нито за произхода на стоката, транспортни разходи, застраховки,
производител, дата на сключен договор, дата и стойност на фактура, което
нарушава правото му на защита. Твърди, че не може да се установи дали стоките
по цитираната в решението митническа декларация са в действителност сходни, тъй
като в изпратеното до дружеството уведомление са били посочени само стойности,
но не и номера на митнически декларации. Когато митницата прилага правилото на
чл. 141 от Регламент 2015/2447 на ЕС не може да избира стойности само от тези,
които са над определения рисков праг, а следва да прилага всички договорни
стойности на „сходни стоки“. Моли да
бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата –Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез
процесуалния си представител ю.к. Ш., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, по административното производство са
обсъдени всички доказателства, условията на плащане не отговарят на тези, които
са декларирани впоследствие, както и представеният договор е само на български
език, което буди недоумение, тъй като фирмата е турска. Твърди, че на
дружеството – жалбоподател е изпратено писмо по чл.22 от МК и същият не е
представил становище, нито нови доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Решение
рег.№ 32-167147/23.05.2022г. към MRN 22BG002002066350R5/10.02.2022 г.
на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност
на декларираната стока по митническата декларация; определена е митническа
стойност на внасяната от дружеството стока по тази декларация; разпоредено е да
се коригира митническата декларация, като се вземе под отчет начисленият размер
на държавните вземания и е определено за доплащане ДДС /В00/-149,85лв., ведно с
лихва за забава.
От митническа
декларация MRN 22BG002002066350R5/10.02.2022г. се установява, че на 10.02.2022г. в МП
Пристанище Варна Запад при ТД Митница
Варна са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно
обращение“ на 26 стоки, 473 колета, 8535 кг. бруто тегло, държава на износ
Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка CРТ Варна, обща фактурна стойност
49 367.07 EUR, при курс за митнически цели
1,95583 лева, като стока №23 е описана в Е.Д. 6/8 на митническата декларация
като: „ръчни чанти с външна повърхност от пластмасови листове – 478 бр.“, бруто
тегло – 515 кг., код по ТАРИК **********, като към декларацията били приложени
фактура, CMR, A.TR, сертификат за непреференциален произход, износна
декларация, платежно нареждане към бюджета за весен ДДС.
С писмо рег.
№ 32-46422/10.02.2022г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на
разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 1089,75
лева.
С GRN 22BG002000X197348 е
предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което
е съставен Протокол №22BG2002М005676/10.02.2022 г., като е
взета мостра от процесната стока за определяне на тарифно класиране и
митническа стойност.
С писмо рег. № 32-46436/10.02.2022г. са изискани от дружеството за нуждите на
допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от
Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност.
С писмо вх.№
32-55643/18.02.2022г. от дружеството са представени документ, удостоверяващ
плащане към доставчика, износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура, фактури
за продажба от жалбоподателя към клиенти №6766/11.02.2022г. и
№6767/11.02.2022г., международен договор за продажба и извлечение от банковата
сметка на дружеството.
Със
съобщение рег. № 32-89552/18.03.2022г. по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/
№952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение
на митническия орган относно стока №23 по митническа декларация №
22BG002002066350R5/10.02.2022г. На основание чл.26, ал.1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а
на основание чл.22, §6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по
посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.
В предоставеният от митническите органи срок дружеството не е депозирало
становище.
С решение рег. № 32-167147/23.05.2022г. към MRN 22BG002002066350R5/10.02.22г.
Директорът на ТД Митница Варна като е взел предвид събраните доказателства и
установеното от митническите органи при извършената проверка, и като е извършил
анализ на представените от дружеството доказателства е приел, че начинът на
плащане, записан в представената фактура № EGK 2022000000045/09.02.2022г.
– „срещу стоки“ не кореспондира с обясненията и представените документи от
дружеството, където се твърди, че е извършено банково разплащане към продавача.
Посочено е, че макар в договора да съществува клауза № 9, че плащането може да
се извърши в брой или по банков път, а в клауза № 10 да е допълнено, че могат
да се договорят и други начини на плащане за всяка отделна доставка, това
предполага между страните да е разменена кореспонденция, а такава по преписката
няма представена. По отношение на представеният международен договор
административният орган е приел, че от него не става ясно какви са договорените
стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното количество. Приема, че
посоченото в чл. 9 от договора, че плащането може да се извърши в срок от 10
месеца от датата на доставка, не се вписва в нормалната търговска практика при
външнотърговски отношения, освен ако лицата не са свързани помежду си. Прието е
и че договорът не се вписва в търговската практика, тъй като е на български
език и не е посочено дали същият е изготвен и на турски език. Посочено е, че от
представените писма и отговорът на вносителя, както и от представеното
тристранно споразумение от 28.03.2022г. между „Ей Ди Логистик България“ ООД,
„Арка“ ООД и EMRE GRUP
KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция са установени надплатени
суми към EMRE GRUP
KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd – Турция, над стойността на
издадените от тях фактури за този период в общ размер на 28 826,45 EUR. Установени са три случая на
дублиране на паричен превод към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd
– Турция по вече платени фактури, които впоследствие „Ей Ди Логистик България“
ООД разпределя по други неплатени фактури. За това пред митническите органи са
представени декларации – протоколи за прихващания, които не са подписани от
жалбоподателя и не са представени доказателства, че турското дружество е
запознато. След извършен анализ на митническата стойност на стоки с кодове по
КН 42022210 с произход Турция към всички държави членки за 2018г., 2019г. и
2020 година, на данни от сайта на Европейската комисия, административният орган
е приел, че митническата стойност на стока № 23 е чувствително под средните
стойности за Европейския съюз, в резултат на което всички посочени
обстоятелства са приети за предпоставка за основателно съмнение относно
реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа
декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от
Регламент /ЕС/ №952/2013. За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК
за идентични стоки. Установени са стоки „употребявани дрехи“ от същия
износител, но административният орган е посочил, че не може да се определи
категорично, че се касае за „идентични стоки“, които да са еднакви във всяко
едно отношение. Установена е сходна стока, чиято митническа стойност е
послужила като база за определяне на митническата стойност на процесната стока,
която също е натоварена в Турция и в приблизително същия момент. След направен
анализ на националната база данни за оформени митнически декларации е
установена МД с MRN № 21BG002007001872R5/08.12.2021г.
– дамски чанти от изкуствена кожа – 931 бр. – 4,11 лв./брой. С оглед приетото,
и като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, Директорът
на ТД Митница Варна е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 21BG002007001872R5/08.12.2021г.
е определена митническа стойност в размер на 4,11 лв. за брой и ДДС/В00/ -
392,92 лева, като са установени суми за досъбиране в размер на ДДС /В00/ -
149,85 лева.
По делото са
представени митническа декларация MRN 21BG002007001872R5/08.12.2021
г. на третото лице „Рио импорт експорт“ ЕООД, ведно с документите, придружаващи
митническата декларация. От представените документи се установяват данните за доставката по
подадената декларация от това дружество.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от
страните се установява, че реално платената цена за всички стоки по
митническата декларация е 49 367,07 EUR по фактура № EGK2022000000045/09.09.2022г.,
предмет на митническа декларация № 22BG002002066350R5/10.02.2022г.; плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод в
размер на 49367,07 EUR; плащането от
49367,07 EUR е отразено по дебита на см.400“Доставчици“,
партида „**********“ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в EUR“. Вещото лице дава заключение, че е
налице съответствие между фактурираният вид и количество и декларираният вид и
количество стоки; номерът на фактурата по доставка и декларираната фактура по №
по ЕАД; цената на стоката по фактурата от 49 367,07 EUR и общата фактурна стойност в ЕАД;
платената цена е за цялото фактурирано количество стоки.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице и в срок, поради което се явява допустима.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона
ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от
пороци водещи до неговата нищожност.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните
по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 10.02.2022г. в митнически пункт „Пристанище Варна
Запад” е подадена митническа
декларация MRN
№ 22BG002002066350R5/10.02.2022г. за поставяне под режим „допускане за свободно
обращение“ на 26 стоки, 473 колета, 8535 кг. бруто тегло, държава на износ
Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка CРT Варна, обща фактурна стойност
49 367.07 EUR, при курс за митнически цели
1,95583 лева, като стока №23 е описана в Е.Д. 6/8 на митническата декларация
като: „ръчни чанти с външна повърхност от пластмасови листове – 478 бр.“, бруто
тегло – 515 кг., код по ТАРИК **********, като към декларацията са приложени
придружаващите стоката документи.
В
обжалваното решение митническият орган е приел, че митническата стойност на
стоката по №23 по подадената MRN
следва да бъде определена на
основание чл.84 ал.1 т.1 ЗМ вр. чл.74 §2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр.
чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 въз основа на
митническата стойност на сходна стока- по MRN 21BG002007001872R5/08.12.2021
година.
Съгласно
чл.70, §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, т. 20.
Съгласно
чл.74 §1 от МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно
чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от
параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съгласно 74 §3 МК когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70,
пар.1 от МК, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация- съгласно чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията
им не отпадна и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно
чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл.70, параграф 1 от
Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е,
при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно
чл.141, §1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква а/ или б/ от МК се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно §2 на чл.141 прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт. Съгласно чл.141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Идентични
стоки, съгласно чл.1, параграф 2, т.4 от Регламента означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл.1, §2, т.14
„сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата стойност-
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол-чл.15, пар.1 от МК.
На това
принципно положение е основана и процедурата по чл.140 параграф 1 от Регламента
за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
С-263/06, т.52.
Зачитането
на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, т.36. Съгласно чл.22 параграф 6 и 7 МК митническите органи
са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да
му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, т.49.
В случая
това изискване формално е спазено, доколкото в съобщението по чл.22 §6 МК от 18.03.2022г. до дружеството са посочени обстоятелствата, с които
се обосновават съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност.
Дружеството
е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност – договор с продавача, фактура, документи за извършени разплащания, с
които митническият орган е обосновал издаването на решението.
Видно от
представеният договор за покупко-продажба на стоки плащането може да се
извършва в брой или по банков път, а съгласно клауза № 10 плащането може да се
договаря за всяка една отделна доставка. Неоснователни са изводите на
митническия орган, че след като във фактурата е записано „плащане срещу стоки“,
това означава плащане в брой, а не по банков път. Представената фактура е
издадена на 09.02.2022г. и е посочено, че плащането ще се извърши чрез наложен
платеж. Наложен платеж може да бъде изплатен и по банков път, а и в самата
фактура е посочена банковата сметка на изпращача на сумата, което обосновава
извод, че по тази фактура плащането е уговорено по банков път. Съгласно и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза реално платената от
жалбоподателя цена за стоките по процесната митническа декларация е
49 367,07 EUR. Съгласно заключението налице е съответствие
между фактурираният вид и количество стоки и декларираният вид и количество
стоки, а плащането е извършено чрез валутен превод, като е отразено по дебита
на сметка 400 „Доставчици“, партида „**********“ и по кредита на сметка 503
„Разплащателна сметка в евро“.
Обстоятелството,
че договорът за покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към
определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният
договор е подписан от представител на турското дружество, като на същия е
поставен и печат. Същият не е оспорен от ответната страна и следва да бъде
кредитиран в съвкупност с останалите събрани доказателства.
По отношение
на посоченото в обжалваното решение, че са установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA
VE SID TICARET Ltd. – Турция над издадените от тях фактури за периода
01.06.2021 – 04.03.2022г. в размер на 28 826,45 EUR, съдът намира, че нито в хода на административното,
нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, които да
обосновават този извод на митническите органи, въпреки указаната доказателствена
тежест с Определение №1807/16.06.2022 година.
В случая
митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от
Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях
договорна стойност по внос от трето лице. Не е представен по преписката
договорът на третото лице, сключен с продавача на стоката по митническата
декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се
извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане,
количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на
чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно
различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е
релевантно по арг. от чл.141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как
митническите органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите
на стоките по процесния внос и по декларирания от „Рио Импорт Експорт“ЕООД.
Действително стоките са декларирани в един и същи код по ТАРИК, но това не
обосновава сходство на стоките. Описанието на процесните стоки е дадено като
ръчни чанти с външна повърхност от пластмасови листове, докато стоката по
декларацията от третото лице е описана като дамски чанти от изкуствена кожа,
освен това няма сходство и във внесеното количество стока. Предвид
гореизложеното митническата стойност на процесните стоки не е определена съобразно
изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74,
§2, буква б/ от МК. Следва да бъде
установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в
същите количества. Последното в случая не е доказано. Не е извършен анализ изобщо,
че продажбите са на същото търговско равнище.
От значение
за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби –
след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за
износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което
ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е информацията за
цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.
При липсата
на анализ за изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане
е следвало митническата стойност да се определи по правилата на §2, като се
извършат корекции, за да се вземат предвид разликите дължащи се на търговското
равнище и/или количествата.
Неоснователно
митническите органи са се позовали на статистическите данни за митническата
стойност на стоки по код КН 42022210 от Турция от сайта на Европейската
комисия. Съгласно цитираното в оспорения акт Решение на СЕС С-291/15, член 181а
от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика
на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки
се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. От
посочените статистически данни за количества и цени не може да се извърши
преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки,
тъй като липсват данни за търговската марка/производител, качеството на стоките
и търговското равнище. Тарифното класиране на стоката и условията на доставка
не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките,
съгласно чл.1, §2, т.14/ от Регламента за прилагане. Данните за предходните
периоди са неотносими, т.к. не отговарят на изискването на чл.74, пар.2, буква
б/ от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия
момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Данните за стойността на
внесените количества в други държави членки, без извършен анализ на
потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват
стоките, също не отговарят на изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за
прилагане.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали
приложението на чл.140 вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, §2, б.“б“
от МК.
От
представените към митническата декларация доказателства и допълнително
представените от жалбоподателя се установява договорената цена на процесните
стоки, както и плащането на тази договорена цена. Счетоводните записвания на
дружеството относно доставката са проверени от вещото лице по назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице,
без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане,
началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да се отмени.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание
чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер
на 610 лв., от които 50лв.-ДТ, 200 лв.-депозит на вещо лице и 360 лв.-адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.36 от Закона
за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като
размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента,
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая
възнаграждението е определено в предвидения от закона минимален размер с оглед
материалния интерес по делото, като в съответствие с разпоредбата на §2а от ДР
на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е начислен ДДС върху възнаграждението по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение, договорено и платено, за процесуално представителство пред
настоящата инстанция съответства на предоставената правна помощ и
действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено с минималния размер, установен в
наредбата.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег.
№ 32-167147/23.05.2022г. към MRN 22BG002002066350R5/10.02.2022г. на Директора
на Териториална дирекция Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция
Митници да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Д.Г.А. направените
по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: