Р
Е Ш Е Н И Е
№
1105
гр. Перник, 01.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08531 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
срещу В.А.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: *** с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от 886,65 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул ”, бл., вх.,
ап. , от които: главница в размер на 780,22 лева за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, сумата от 106,43 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 31.07.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
дело № 05324/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените
искови претенции, за което излага подробни аргументи. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните, както и реалното доставяне на топлинна
енергия до процесния недвижим имот. С такива мотиви иска отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените положителни установителни
искове и моли за тяхното уважаване.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, не се явява.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 3928/01.08.2018г. по ч. г. д. № 05324/2018г.
на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията
на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 17.05.2018г.
По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че ответникът притежава правото на
собственост върху процесния имот или по отношение на него да е учредено вещно
право, досежно процесния недвижим имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът В.А.Ч. е собственик или носител на вещно
право на ползване на процесния имот за
процесния период. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка
за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
Предвид изхода на делото, съдът намира
за ненужно да обсъжда възражението за изтекла погасителна давност.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да останат така, както са направени от страните.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу В.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, с
които се иска да бъде признато за установено, че В.А.Ч., ЕГН: ********** дължи
на ищцовото дружество сумата от 780,22 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. “ ”, бл.,
вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 106,43
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до
20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.07.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05324/2018г. по описа на Районен съд
– Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 05324/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.