РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Перник, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100078 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН от З. Г. Г.
срещу Г. О. Г. за обявявяне за нищожно завещателното разпореждане, направено със
Саморъчно завещание от 11.11.2019 г., оставено от Г.А.А., ЕГН **********, починал на ***,
в полза на ответницата Г. О. Г., ЕГН **********, тъй като при съставянето на саморъчното
завещание не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание не е
написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.
При условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен искът за нищожност на
завещателното разпореждане, оставено от Г.А.А. И., З. Г. Г. предявява срещу Г. О. Г. иск с пр.
осн. чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗН, за
намаляване завещателното разпореждане, направено със Саморъчно завещание от 11.11.2019
г., оставено от Г.А.А., ЕГН **********, в полза на ответницата Г. О. Г., ЕГН **********, до
размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата З. Г. Г., ЕГН **********, и за
възстановяване на ищцата нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя
й Г.А.А., ЕГН **********, починал на ***, в размер на 1/3 (една трета) идеална част от
неговото имуществото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. О. Г., чрез адв. Б. Б. е подала отговор, с който
оспорва предявения иск с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН във вр. чл.25, ал.1 от ЗН,
чл.30, ал.1 от ЗН във вр. с чл.29, ал. 1, пр.2 от ЗН, вр. чл.28, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК. С протокол по нот.дело № 10/2022 година, рег.№ ***, общ рег.№ *** от *** година
1
П.П.- нотариус с район на действие Пернишкия районен съд, вписан под № *** в регистъра
на Нотариалната камара е обявено саморъчното завещание на Г.А.А., като изрично е
отбелязано, че „ Завещанието е написано четливо със син химикал от едната страна на
кариран лист, формат А4, с без поправки и зачерквания в текста. Завещанието е надлежно
датирано от 11.11.2019г./единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета/ и подписано от
завещателя.” Тъй като завещанието е формален акт, формата която се изисква за него, е
съществен елемент на същото. Тя е необходима за неговата действителност. Саморъчното
завещание не е нищожно, както твърди ищцата, тъй като при неговото съставяне са
съобразени задължителните изисквания на чл.25, ал.1 от Закона за наследството. Същото е
написано ръкописно от завещателя Г.А.А., има достоверна дата и е подписано лично от него.
Не е накърнена запазената част на ищцата, тъй като към момента на смъртта си завещателят
е притежавал и други недвижими имоти, а именно земеделски земи, които следва да бъдат
включени в наследствената маса.
Пернишкият окръжен съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, след което приема от правна и фактическа страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 42, буква "б", вр. с чл. 25, ал. 1 от
ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че не е написано
ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.
Установява се от доказателствата по делото, че Г.А.А., ЕГН ********** е починал на
*** и е оставил наследници – дъщерите си З. Г. Г. и Д. Г. А. — Д.. Така, ищцата З. Г. Г. се
явява наследник по закон на завещателя Г.А.А., поради което съдът приема, че същата има
правен интерес от предявения иск. Ответницата Г. О. Г., от своя страна, се явява ползващото
се от завещанието лице, поради което и същата е легитимирана да отговаря по иска.
Съгласно представеното по делото саморъчно завещание, съдържащо в теста на
същото дата 11.11.2019 г., обявено по молба на ответницата Г. О. Г. с Протокол по нот. дело
№ 10/2022 г., peг. № ***, общ peг. № *** от *** на нотариус П.П., с район на действие
Районен съд — Перник, вписан под № *** в регистъра на Нот. камара, Г.А.А. е завещал на Г.
О. Г. цялото имущество, което притежава по време на своята смърт, включително всички
движими и недвижими имоти, вещи, фирми, предприятия, пари, ценности, ценни книжа,
влогове и други правовземания. Като най-отдолу срещу изписаната дата 11.11.2019 г. след
думата „завещал“ е положен подпис.
Спорно по делото е дали така описаното завещание е действително и отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН – дали е написано саморъчно и подписано от лицето,
посочено като завещател.
За установяване на това обстоятелство по делото са изслушани заключения на
единична съдебно-почеркова експертиза и повторна двойна съдебно-графическа експертиза.
Заключението на единичната съдебно-почеркова експертиза, което съдът изцяло възприема
като обективно и компетентно дадено, е категорично, че ръкописният текст и подписът, след
думата „Завещател“ положени в Саморъчно завещание от 11.11.2019Г. от името на Г.А.А. с
2
ЕГН********** са изпълнени от Г.А.А.. Съгласно заключението на повторната двойна
съдебно-почеркова експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно
дадено, подписът в процесното Завещание, датирано 11.11.2019 г. е положен от завещателя
Г.А.А., ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на
завещателното разпореждане.
В конкретния случай, не се установява да е налице нарушаване на което и да е от
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Датата е посочена веднъж в началото на текста и веднъж
в края, а подписът на завещателя е поставен най-долу, под завещателните разпореждания и
срещу изписаната дата. Предвид категоричните заключения на съдебно-почерковата и
графическа експертизи относно авторството на текста и положения подпис, и приетото по-
горе от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск за обявяване на завещанието за
нищожно е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по предявения
като евентуален иск за възстановяване на запазената част от наследството на починалия
Г.А.А. в полза на неговата наследница по закон ищцата.
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 30 от ЗН.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Алинея 2 на същата норма предвижда, че когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо
е той да е приел наследството по опис.
Съдът намира, че процесното завещание е универсално, с оглед посочването в него –
"завещавам на.... цялото си имущество, което притежавам по време на моята смърт,
включително всички движими и недвижими имоти, вещи, фирми, предприятия, пари ……….
и други правовземания“. Доколкото процесното завещание е универсално, в тежест на
ищеца е да докаже единствено наличието на универсално завещание в полза на Г. О. Г.,
както и качеството си на наследник на починалия завещател с право на запазена част, и
нейния размер.
Не се твърди, не се и доказва, ищецът да е приел наследството по опис, което в
случая не е пречка за упражняване правото му да претендира възстановяване в цялост на
запазената си част от същото чрез намаляване на направеното в полза на ответника
завещание. Относно така въведеното с чл. 30, ал. 2 ЗН изискване за приемане на
наследството по опис, в т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на
3
ВКС, е прието, че същото представлява предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. Константна е практиката на ВКС, предвид така установеното с
цитирания тълкувателен акт, че изискването на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е приложимо
спрямо универсалното завещателно разпореждане. В този случай, обстоятелството какви
конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество, е
ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството
на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни
имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена
част от наследството.
Направените от ответника възражения относно наличието на други имоти, включени
в наследствената маса, съдът намира за неотносими към предмета на делото. Предявеният
иск е за възстановяване на запазена част от наследството при направено в полза на
ответника Г. О. Г. универсално завещание. Константна е съдебната практика, че при
предявен иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване на универсалното
завещание до размера на запазената част на наследник по закон, не е нужно да бъде
образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението /ако съдът установи, че искането е основателно/
следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на
наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН – така решение № 580 от 2.08.2010
г. по гр.д. № 1315/2009 г., ВКС, І г.о. и др. При безвъзмездно разпореждане с цялото
имущество чрез завещание, намаляването става с дробта, съставляваща запазената част на
наследника без да имат значение конкретните елементи на наследството. Ето защо,
изложените от ответника факти в тази връзка са неотносими.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН "Запазената част на низходящи (включително и
осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от
него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя.". Следователно запазената част на ищцата, която наследява заедно със сестра
си, е именно 1/3 от наследството на нейния баща. А разполагаемата част от наследството,
която Г.А.А. е можел свободно да завещава, възлиза на 1/3 от същото и като е завещал
цялото си имущество на Г. О. Г., същият е накърнил запазената част от 1/3 на своята дъщеря
– ищцата.
Ето защо, искането за възстановяване на запазената част е основателно и следва да
бъде уважено. Както съдът вече отбеляза по-горе, при предявен иск за възстановяване на
запазена част чрез намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на
наследник по закон, не се съставя наследствена маса по чл.31 ЗН, а намалението се извършва
направо в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството на наследника по
закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Само ищцата е направила надлежно искане за
4
намалението, поради което то може да се допусне само по отношение на нея и в обема на
нейните права, но не може да ползва наследници, които не са поискали намаление (ППВС №
7/1973 г.). Ето защо, завещателното разпореждане следва да бъде намалено с 1/3 дробна част.
По разноските
Предвид отхвърлянето на главния иск, но уважаването на евентуалния, съдът намира,
че всяка от страните следва да заплати на другата половината от сторените от нея разноски
по делото.
На осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
половината от направените разноски в общ размер на 3425 лв. (съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, включително и за платено в брой
адвокатско възнаграждение от 2000 лв.) или 1 712.50 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ищецът следва да заплати на ответника половината от
направените разноски в общ размер на 1810 лв. (съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателствата по делото, включително и за платено в брой адвокатско
възнаграждение от 1500лв.) или 905 лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу Г.
О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 11.11.2019 г., съставено
от Г.А.А., ЕГН **********, починал на *** в полза на Г. О. Г., ЕГН **********, поради това,
че не е написано и подписано от завещателя, като неоснователен и недоказан.
НАМАЛЯВА по иск с пр. основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявен от З. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** срещу Г. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с
1/3 (една трета) универсално завещателно разпореждане – саморъчно завещание от
11.11.2019 г., направено от Г.А.А., ЕГН **********, починал на *** в полза на Г. О. Г., ЕГН
**********, като ВЪЗСТАНОВЯВА на З. Г. Г., ЕГН ********** полагащата й се 1/3 (една
трета) запазена част от наследството на нейния баща Г.А.А..
ОСЪЖДА Г. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на З. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 712.50 лв. -
разноски делото.
ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Г. О. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 905 лв. - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
5
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6