Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К.,
……….2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К…..…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №1358 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на заявление
по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3151/2018
г. по описа на РС-К. и издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника В.Ж.Ф. с ЕГН-**********, връчена му на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
което обусловило правния интерес с оглед указанията на заповедния да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си. Сочи, че между „А.Б.“ ЕАД /с
предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/ и В.Ж.Ф. е сключен Договор №М*** от
08.08.2015 г., който имал рамков характер и с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Отделните услуги и продукти били предоставяни на
абоната въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения
към същите. Номерът на договора - М***, представлявал индивидуален клиентски
номер и реферирал към услугите, които ползвал абонатът. Съгласно Общите условия
на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По тези
клиентски номера се издавали месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ
признак на абоната бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в
системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и
приложения, сключени между оператора и абоната. Абонатът В.Ж.Ф. фигурирала в
системата под индивидуален абонатен номер (ID) ***. Във връзка с гореизложеното
и Рамковия договор *** /М***/ от 08.08.2015 г. било подписано Приложение №1 от
08.08.2015 г., с което е избран тарифен
план за телефонен номер *** със SIM карта №***, с месечна абонаментна
такса в размер на ***лева (***лева без ДДС), със срок на ползване на услугата
24 месеца. С анекс от 24.03.2017 г., договорът продължил срока на действието си
за още 24 месеца при същите условия. В допълнение към анекса абонатът закупил и
крайно устройство - апарат Alkatel Pixi4. С друго Приложение №1 от същата дата,
предоставил на ответника услугата -цифрова телевизия на абоната за срок от 24 месеца.
Съгласно чл. 4 от приложението, във връзка с предоставянето на услугите,
предоставил на абоната и техническо оборудване на временно ползване - сателитен
приемник. При прекратяване на договора, абонатът бил длъжен да върне
оборудването на оператора в пълна комплектност и изправност. В случая договорът
приключил действието си, но абонатът не върнала предоставеното й оборудване.
Към рамковия Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г., бил подписан Договор за
електронни съобщителни услуги от 14.12.2015 г. С Приложение №1 от 14.12.2015 г.
към него бил избран тарифен план за телефонен номер ***, с месечната
абонаментна такса в размер на ***лева (***лева без ДДС) и срокът на ползване на
услугата- 24 месеца, който изтичал на 14.12.2017 г. Съгласно чл.6.2.3 Договорът
продължил действието си за неопределен период от време при същите условия. Към
рамковия Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г., бил подписан Договор за
електронни съобщителни услуги от 19.02.2016 г. С Приложение №1 от 19.02.2016
г. към него бил избран тарифен план за телефонен номер ***, с месечната
абонаментна такса в размер на ***лева (***лева без ДДС) и срокът на ползване на
услугата -24 месеца, който изтичал на 19.02.2018 г. Абонатът също активирал
допълнително мобилен интернет към тарифния си план с месечна абонаментна такса
за услугата от ***лв. (***лв. без ДДС). Към рамков Договор №*** (М***) от
08.08.2015 г. било подписано Приложение №1 от 31.08.2017 г., с което била
избрана услуга - Фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Вох) за телефонен
номер ***, с месечна абонаментна такса в размер на ***лв. (***лв. без ДДС) и
срок за ползване на услугата 24 месеца, който съгласно чл.6.2.1 от Приложение
№1 от 31.08.2017 г. изтичал на 31.08.2019 г. Съгласно чл.5 от приложението, във
връзка с предоставянето на услугите, дружеството предоставя на абоната и
техническо оборудване на временно ползване - 40 G Wi-Fi рутер за услугата Net
Вох, в комплект със SIM карта. При прекратяване на договора абонатът бил длъжен
да върне оборудването на оператора в пълна комплектност и изправност. Освен
това, всички услуги, които били използвани извън тарифния план (допълнително
използван мобилен интернет) също се таксували според действащия ценоразпис на
оператора за съответната услуга, валиден за абонати по договори, и публикуван
на интернет адреса на дружеството и/или посочен в отделни приложения и
допълнения, съгласно чл. 4.10 от съответното Приложение № 1. Към рамковия
Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г., било подписано Приложение № 1 от
12.06.2017 г., с което бил избран тарифен план за телефонен номер ***, с
месечна абонаментна такса в размер на ***лева
(***лева без ДДС), с уговорена отстъпка в размер на 15% от месечната
абонаментна такса за срока на договора. Срокът на ползване на услугата бил 24
месеца, който съгласно чл.6.2.1 от Приложение №1 от 12.06.2017 г. изтичал на
12.06.2019 г. В допълнение към Приложение №1 от 12.06.2017 г. било подписано
Допълнително Приложение №1 от 12.06.2017 г. С него била избрана допълнителна
услуга за цитирания телефонен номер – Mtel Extra SIM, с месечна абонаментна
такса в размер на ***лева (***без ДДС) със същия срок на ползване. Освен това,
всички услуги, които били използвани извън тарифния план (допълнително
проведени разговори, изпратени SМS/ММS съобщения, допълнително използван
мобилен интернет и пр.) също се таксували според действащия ценоразпис на
оператора, валиден за абонати по договор и публикуван на интернет адреса на
дружеството и/или посочен в отделни приложения и допълнения, съгласно чл. 4.8
от съответното Приложение №1. Абонатът активирал допълнителен мобилен интернет
към тарифния си план с месечна абонаментна такса ***лв. (***лв. без ДДС) и ***лв.
(***лв. без ДДС). Към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за
продажба на изплащане от 12.06.2017 г., по силата на който като продавач
прехвърлил на купувача В.Ж.Ф., правото на собственост върху една или няколко
вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при
разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Същият бил
сключен за срок от 23 месеца), като били уговорени една първоначална вноска и
23 месечни вноски, всяка в размер на ***лв., като първоначалната вноска платима
при подписването на договора, а всяка следваща описана в чл. 4 от Договора за
продажба на изплащане. Предмет на договора за продажбата бил Апарат SАМ Gа1аху
S8 В1аск МАТ 30. По рамков договор били начислени и други такси, съгласно
действащия ценоразпис на оператора, отразени във фактурите, а именно такса
уведомяване за просрочено задължение в размер на ***лева (***лева без ДДС). За
неуредените в индивидуалния договор въпроси се прилагали Общите условия за
взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSМ, UMTS и LТЕ, които
имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им
под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т.26.4 от
Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори,
дружеството издавало ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукт на
абоната. Ответникът като абонат не изпълнявала своето задължение за
заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите, като
незаплатените задължения по горепосочените договори били в общ размер ***лв.,
разпределени както следва: - Договор №М***
от 08.08.2015 г. за периода от 26.10.2017 г. до 26.02.2018 г.: фактура №***/26.10.2017
г., с падеж 10.11.2017 г. на стойност 117,53 лв.; фактура №***/26.10.2017 г., с
падеж на 10.11.2017 г. на стойност ***лв.; фактура №*********/27.11.2017 г., с
падеж 12.12.2017 г. на стойност ***лв.; фактура №*********/27.11.2017 г., с
падеж 12.12.2017 г. на стойност ***лв.; фактура №*********/28.12.2017 г., с
падеж 12.01.2018 г. на стойност ***лв.; фактура №*********/28.12.2017 г., с
падеж 12.01.2018 г. на стойност ***лв.; фактура №*********/26.01.2018 г., с падеж
10.02.2018 г. на стойност 85.67 лв.;
фактура №*********/26.01.2018 г., с падеж 10.02.2018 г. на стойност ***лв.;
фактура №*********/26.02.2018 г., с падеж 13.03.2018 г. на стойност ***лв.
Задължения по издадените фактури станали изискуеми съгласно т.26.5 от Общите
условия. Фактурите относно задълженията на потребителя за процесния период, не
били оспорени в дадения срок, съгласно т.26.6 от Общите условия. Сочи, че
договорите за продажба на изплащане се прекратявали при неплащане на купувача в
срок на най-малко 2 последователни месечни вноски. В случая била налице тази
хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на гореописания договор за
продажба на изплащане ставали изискуеми от датата на издаване на фактура, в
случая това била фактура №*********/26.02.2018 г. по договор за продажба на
изплащане от 12.06.2017 г. и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките
на посочения във фактурата срок - чл.12.3 от договора за продажба. Поради
неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните
услуги, договорите били прекратени едностранно от страна на А1 България,
съгласно т.40ж, във връзка с т.54.1 от Общите условия. В тази връзка била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.92 от ЗЗД както
и: чл. 3.5 от анекс от 24.03.2017 г. към Приложение №1 от 08.08.2015 г. към
Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на мобилна услуга за
телефонен номер *** - чл. 5.3 от Приложение №1 от 08.08.2015 г. към
Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на ТВ услуга); -
чл.5.3 от Приложение №1 от 19.02.2016 г. към Договор за електронни съобщителни
услуги от 19.02.2016 г. към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по
отношение на мобилна услуга за телефонен номер *** - чл.6.3 от Приложение №1 от
31.08.2017 г. към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на
мобилна услуга за телефонен номер *** - чл.6.3 от Приложение №1 от
12.06.2017 г. към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на
мобилна услуга за телефонен номер ***). Размерът на неустойката съгласно
договорените условия за цитираните мобилни услуги, се определял на база всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от
датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка)
до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Сметките за неустойки
се издавали при прекратяване на съответния договор за електронни съобщителни
услуги по отношение на конкретна услуга/телефонен номер. Сумата по съответната
сметка представлявала начислената неустойка за конкретната услуга/телефонен
номер. По отношение на договорите за услуги след 01.07.2016 г. било определено,
че максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер
на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. Тази клауза била въведена в изпълнение и при
съобразяване на съдебната спогодба, подписана между КЗП и М. ЕАД по
гр.д.№12268/2014 г. по описа на СГС, в протокол от 21.04.2016 г. Във връзка с
това начислил неустойки за предсрочно прекратяване както следва: ***лв. (3 месечни такси х ***лв.) - анекс от
24.03.2017 г. към Приложение №1 от 08.08.2015 г. към Рамков Договор № *** (М***)
от 08.08.2015 г. (по отношение на мобилна услуга за телефонен номер ***) -
сметка №*** от 18.02.2018 г.; - ***лв. (3 месечни такси х ***лв.) - Приложение
№1 от 19.02.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 19.02.2016
г. към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на мобилна
услуга за телефонен номер ***) - сметка № *** от 18.02.2018г.; - ***лв.
(3 месечни такси за допълнителна услуга за мобилен интернет х ***лв.) -
Приложение №1 от 19.02.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от
19.02.2016 г., сключен към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по
отношение на мобилна услуга за телефонен номер ***) -сметка №*** от 18.02.2018
г.; -
***лв. (3 месечни такси х 13,32 лв.) - Приложение №1 от 31.08.2017 г.
към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на мобилна услуга
за телефонен номер ***) - сметка № ********* от 18.02.2018 г.; - ***лв. (3
месечни такси х*** лв.) - Приложение №1 от 12.06.2017 г. към Рамков Договор №***
(М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на мобилна услуга за телефонен номер ***)
- сметка №********* от 18.02.2018 г.; - ***лв.
(3 месечни такси х ***лв. + 3 месечни такси х ***лв. за допълнителни услуги за
мобилен интернет) - Приложение №1 от 12.06.2017 г. към Рамков Договор № *** (М***)
от 08.08.2015 г. (по отношение на мобилна услуга за телефонен номер ***) -
сметка №*** от 18.02.2018 г. При предсрочно прекратяване на договорите по вина
на абоната, се дължало и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства към
договори за услуги, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент - съгласно цитираната съдебна спогодба. В тази връзка начислил
следните неустойки: - ***лв. неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно
устройство (Аlcatel Рixi 4) към рамков Договор №М*** от 08.08.2015 г. - сметка
№*** от 18.02.2018 г.; -***лв. неустойка за отстъпка от цената на закупено
крайно устройство (SAM Galaxy S8 Black MAT 30) към рамков Договор №М*** от
08.08.2015г. - сметка №*** от 18.02.2018 г. При прекратяване на гореописаните
договори, при които било предоставено оборудване за временно ползване, същото
следвало да бъде върнато, в противен случай абонатът дължал неустойка за
невърнато оборудване, съгласно действащия ценоразпис за оператора, валиден за
абонати по договори и публикуван на интернет адреса на същия. В случая
предоставеното оборудване не било върнато от ответника и затова и били
начислени: - ***лв. неустойка за оборудване, предоставено във връзка с
Приложение №1 от 31.08.2017 г. към Рамков Договор №*** (М***) от 08.08.2015 г.
(по отношение на мобилна услуга за телефонен номер ***) - сметка №*** от
18.02.2018 г.; - ***лв. неустойка за оборудване,
предоставено във връзка с Приложение №1 от 08.08.2015 г. към Рамков Договор №***
(М***) от 08.08.2015 г. (по отношение на ТВ услуга) - сметка №*** от 31.08.2017
г.. Предвид изложеното дружеството имало изискуемо и непогасено вземане по
гореописаните фактури като по искова молба и с депозираното заявление за
издаване заповед за изпълнение от 30.11.2018 г., главница се формирала като
сбор от посочените по-горе суми във фактурите в размер на ***лева и начислената
неустойка в общ размер на ***лева. При неизпълнение в срок на задълженията си,
потребителят дължал и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до
деня на плащането им като до датата на подаване на исковата молба (дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2018 г.)
лихвата за забава възлизала в общ размер на ***лева. Моли съда дапостанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът В.Ж.Ф., с ЕГН-**********,
дължи на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***1,
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: ***лв.
главница, ***лв. забава за забава, изчислена върху сумата от ***лева за периода
от 11.11.2017 г. до 29.11.2018 г. и законна лихва от дата на подаване на
заявлението - 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
назначения особен представител на ответника не е подал отговор на исковата
молба. В с.з. изразява становище за неоснователност на исковете и моли съда да
ги отхвърли.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3151/2018
г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410
от ГПК е издадена заповед №1898/04.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
В.Ж.Ф., с ЕГН-********** сумите: ***лв.
главница, 144.96 лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата от ***лв.
за периода от 11.11.2017 г. до 29.11.2018 г., законна лихва от 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и разноски по делото в размер на ***лв.
държавна такса като вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения
по договор с №М***/08.08.2015 г. за електронни съобщителни услуги и закупени
продукти, сключен между длъжника и „А.Б.“ ЕАД (предишно наименование „М.“ ЕАД),
с индивидуален абонатен номер ID ***, за периода от 26.10.2017 г. до 26.02.2018
г. на обща стойност ***лв.; ***лв. неустойка, начислена при спазване на съдебна
спогодба, подписана от КЗП и М. ЕАД по гр.д.№12268/2014 г. по описа на СГС.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От заверено копие на Договор от 08.08.2015 г., двустранно подписан и неоспорен е видно, че е сключен между оператора „Мобилтел“ ЕАД и В.Ж.Ф. като абонат, с който операторът се е задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията с потребители. Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения, неразделна част от Договора, както и на интернет страницата на оператора /посочена в договора/. Договорено е и, че промяната на условията по Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор и/или Приложение- т.3 от договора.
От представените заверен копия на Приложение №1 от 08.08.2015 г. и Приложение №3 от 08.08.2015 г. към договора и допълнение към Приложение №1 от 08.08.2015 г., подписани от страните, ищецът се задължил да предостави на ответницата услуги по тарифен план М. безкрай 30- основна карта, за телефонен номер *** със SIM карта №***, с месечната абонаментна такса от .. лв. с ДДС, със срок на ползване на услугата 24 месеца- чл.5.2.1 от Приложение №1 от 08.08.2015 г. С анекс от 24.03.2017 г., двустранно подписан и неоспорен, срокът на договора е продължен с 24 месеца, считано от 23.04.2017 г. / с крайна дата 23.04.2019 г./, при същите условия- т.3.9 на анекса. Приложено е и второ Приложение №1 към договора от 08.08.2015 г., подписано от ответника и неоспорено, от което е видно, че страните са договорили операторът да предоставя на абоната услугата Цифрова телевизия, икономичен пакет, с месечна абонаментна такса за услугата ***лв. с ДДС, с посочен адрес на ползване на услугата и срок на ползване-24 месеца, считано от 08.08.2015 г., който изтича на 08.08.2017 г.
С договор №*** от 19.02.2016 г. /л.56/ за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, Приложение №1 от към него, Допълнение към Приложение №1 и
Приложение №3, неоспорени, двустранно подписан от страните, ищецът се
задължил да предостави на ответницата услуги по ценови пакет- М. моб.интернет
Сърф М 2г. Двойно повече интернет, за телефонен номер ***, с
месечната абонаментна такса от ***лв. с ДДС и срок на ползване на услугата -24
месеца, считано от 19.02.2016 г. и краен срок 19.02.2018 г.- чл.5.2.1 от
Приложение №1 от 19.02.2016 г. и изтичал на 19.02.2018 г. С Допълнително
приложение към Приложение №1 от 21.09.2017 г., двустранно подписано е
договорено предоставяне на абоната допълнителен мобилен интернет към тарифния
план с месечна абонаментна такса за услугата ***лв. с ДДС.
От представеното заверено копие на Приложение №1 от 31.08.2017 г. към договора /л.64/, неоспорено, двустранно подписано е видно, че ищецът се задължил да предостави на абоната В.Ж.Ф. избрана услуга - Фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Вох 2, за телефонен номер ***, с месечната абонаментна такса ***лв. с ДДС, със срок на ползване на услугата -24 месеца, с начална дата 31.08.2017 г. и крайна дата 31.0 /чл.6.2.1 от Приложение №1 от 31.08.2017 г./. Съгласно чл.5 от приложението, във връзка с предоставянето на услугите, дружеството предоставя на абоната и техническо оборудване на временно ползване - 40 G Wi-Fi рутер за услугата Net Вох, в комплект със SIM карта. При прекратяване на договора абонатът бил длъжен да върне оборудването на оператора в пълна комплектност и изправност.
На 14.12.2015 г. е подписан между ищеца и ответника договор №*** /л.50/ за предоставяне на електронни съобщителни услуги, Приложение
№ 1 от 14.12.2015 г. към него и Допълнение към Приложение №1, неоспорени, по
избран тарифен план Мтел Трансфер М 2г., Есен 2015, за телефонен номер ***,
с месечната абонаментна такса ***лв. с ДДС и срокът на ползване на услугата -
24 месеца, който изтича на 14.12.2017 г. / чл.6.2.1 от приложение №1/. Съгласно
чл.6.2.3 договорът продължава действието си за неопределен период от време при
същите условия.
Съгласно заверено копие на
Приемо-предавателен протокол от 24.03.2017 г., неоспорен, на В.Ж.Ф. в
качеството на купувач е предаден от ищеца като продавач мобилно
устройство: апарат Alkatel Pixi4 /LTE Premium Silver, приет от купувача без
възражения.
Приобщени като доказателства по делото са и договор за продажба на изплащане №*** от 12.06.2017 г., гаранционна карта №***, приложение №3 и приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 12.06.2017 г., / в заверени копия л.75-л.81/, подписани от ответницата, от които се установява, че продавачът „М.“ ЕАД /сега „А.Б.“ ЕАД/ е прехвърлил на купувача В.Ж.Ф. правото на собствеността върху мобилен телефон – апарат SАМ Gа1аху S8 В1аск МАТ 30, а тя се задължила да му заплати уговорената цена 1874.16 лв., на разсрочено плащане, на 23 месечни погасителни вноски, всяка от 5 при по посочен в т.5 на договора погасителен план.
От
приложените по делото заверени копия на фактури с приложение А, както следва: фактура №***/26.10.2017
г. с падеж 10.11.2017 г., с обща стойност за плащане ***лв., от които: ***лв.
за ползваните услуги в периода 23.09.2017-22.10.2017 г. и ***лв. вноска за изплащане
на стоки; фактура №*********/27.11.2017 г. с падеж 12.12.2017 г. с обща
стойност за плащане ***лв., от които: ***лв.
за ползваните услуги в периода 23.10.2017 г. -22.11.2017 г. и ***лв. вноска за
изплащане на стоки; фактура №*********/28.12.2017 г. с падеж 12.01.2018 г. с
обща стойност за плащане ***лв., от които: ***лв. за ползваните услуги в
периода 23.11.2017 г. -22.12.2017 г. и ***лв. вноска за изплащане на стоки;
фактура №*********/26.01.2018 г. с падеж 10.02.2018 г. с обща стойност за плащане ***лв., от които: ***лв.
за ползваните услуги в периода 23.12.2017 г. -22.01.2018 г. и ***лв. вноска за
изплащане на стоки; фактура №*********/26.02.2018 г. с падеж 13.03.2018 г. с
обща стойност за плащане ***лв. вноски за изплащане на стоки; неоспорени, от които е видно, че
ищецът е издавал фактури на ответника за претендираните суми. От заверени копия
10 бр. сметки е видно, че ищецът е начислил на ответника за плащане по: сметка
№0***/31.08.2017 г. сумата*** лв. неустойка устройство за фиксирана услуга;
сметка №0***/18.02.2018 г. сумата ***лв. неустойки; сметка №***0874/18.02.2018
г. сумата *** лв. неустойка-месечни такси; сметка №0***/18.02.2018 г. сумата ***лв.
неустойка отстъпки от цена на устройство; сметка №0***/18.02.2018 г. сумата***
лв. неустойка-месечни такси; сметка №0***/18.02.2018 г. сумата ***лв. неустойки
от цената на устройство; сметка №0***/18.02.2018 г. сумата ***лв. неустойка;
сметка №0***/18.02.2018 г. сумата ***лв. неустойка –месечни такси; сметка №0***/18.02.2018
г. сумата *** лв. неустойка устройство; сметка №***1 214/18.02.2018 г. сумата ***лв.
неустойка –месечни такси. /л.93- л.102/.
В раздел „Отговорност“ на сключените договори е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч. ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/ до изтичане на определения срок на ползване, като договорът се прекратява по отношение на услугите в приложението по причини, за които операторът не отговаря.
По делото са приложени и ОУ за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които съгласно т.6 имат задължителна сила за абонатите, удостоверено чрез подписа им.
Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
издадената по ч.гр.д.№3151/2018 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника В.Ж.Ф. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, от
които произтича претендираното вземане и неговия размер с оглед чл.154, ал.1 от ГПК в т.ч. сключването на договор за предоставяне на телекомуникационна услуга,
условията по него -срок, цени, обем на услугата и последици от неизпълнение.
Съдът приема за установено, че „А.Б.“ ЕАД / с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/ и В.Ж.Ф.„А.Б.“ ЕАД и В.Ж.Ф. са сключили договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги за телефонен номер ***, за телефонен номер *** договор за продажба на изплащане, като обстоятелството, че са под един и същ номер не обосновава наличието на рамков договор. Процесните договори не са оспорени, поради което формалната им доказателствена сила не е опровергана, затова те пораждат валидни облигационни правоотношения, по силата на които за ищеца като оператор е възникнало задължението да предостави на ответника електронни съобщителни услуги и да предаде мобилното устройство- апарат SАМ Gа1аху S8 В1аск МАТ 30, а за ответника като абонат- да заплаща в уговорените срокове цената на ползваните месечни услуги /месечни такси / и уговорената цена на мобилния апарат на вноски, при разсрочено плащане, по уговорения погасителен план. Не е оспорено, че ответникът ползвала мобилните услуги по сключените договори с приложенията към тях поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил договорните си задължения. Съгласно т.26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Неиздаването на фактури, респ. неполучаването им от абоната, не е основание същият да откаже заплащането на ползваната услуга. Основание за плащане не е издадената фактура, а ползваната от абоната услуга. Установи се, че в срока на действието на процесните договори, ищецът е издавал на ответницата-абонат фактури. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство – чл.180 от ГПК, без да доказват верността на вписаните в тях други обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Представените по делото фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми и не е необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява основанието на вземането. Съгласно т.26.6 от ОУ начислените във всяка фактура месечни сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шест месечен срок след датата на издаване на фактурата като оспорването не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите суми. В настоящия случай по делото не са наведени доводи, че ответникът е възразила пред ищеца относно потребените месечни услуги и тяхната стойност, по издадените в периода 26.10.2017 г. -26.02.2018 г. фактури, а и не са представени доказателства в тази насока. Съдът приема, че Приложения А към процесните фактури, касаещи потреблението през периодите, издадените въз основа на тях фактури, както и начислените във фактурите месечни вноски за изплащане на закупения от нея мобилен апарат, макар и едностранно съставени от ищеца, доказват както предоставените на ответницата услуги и претендираните за тях цени, така и дължимите месечни вноски за закупените и получените от нея мобилни устройства. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че потребените мобилни услуги и закупени устройства са на стойност ***лв., а и няма наведени доводи тази сума да е платена от ответника, то съдът намира, че ищецът е доказал размер на главницата до сумата от ***лв. Останалите ***лв. са част от размера на главница от ***лв. и са претендирани от ищеца като: неустойка за предсрочно прекратяване на договорите; неустойка за отстъпка от цената на закупени мобилни устройства; и неустойка за оборудване; за предсрочно прекратяване на сключените с ответницата договори поради неизпълнение на задълженията.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Първата група неустойки
за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер 252.09 лв. съдът
намира, че не се дължат по следните съображения: За да възникне вземането е
необходимо да е налице валидно главно задължение, договорено акцесорно
задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното
задължение. В настоящия случай, в раздел „Отговорност“ на договорите за мобилни
услуги и приложение №1 към тях е предвидена клауза, съгласно която в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или
Общите условия, в т.ч. ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, Операторът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без остатък/, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок на ползване. Безспорно по аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от
страните. Уговарянето на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен
случай, неустоечната клаузата би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно / в т.см.
Решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение
№229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. Предпоставките
и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК, в което е прието, че те
следва да се преценяват за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии / естеството на обезпеченото с неустойката задължение
и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението/. При договорите с трайно
изпълнение, какъвто е договорът за мобилни услуги, развалянето няма обратно
действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период има право на
обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е
съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените
разходи, като вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има
твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от
реално предоставената услуга. В хипотезата на големи доставчици на обществени
услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната
база, а и възможност за известна оперативност в управлението на персонала.“.
Съдът като взе предвид особеностите на договора за електронни съобщителни
/мобилни услуги и вида на насрещните престации, както и имуществената облага,
която операторът би получил от абоната /при предсрочното прекратяване/разваляне
на договор за услуга поради неизпълнение, тя е размера, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата с
което ще спести разходите по изпълнението/, намира, че уговорената неустойка
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава
принципа за справедливост /в т.см. Решение №110/21.07.2016 г. по т.
д.№1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №219/09.05.2016 г. по т.д.№203/2015 г.
на ВКС, І т.о., Решение №193/09.05.2016 г. по т.д.№2659/2014 г. на ВКС/.
Ответникът по има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП
поради което приложение намират и императивните разпоредби на ЗЗП. Предвид това
и с оглед гореизложеното съдът намира клаузите за неустойка за неравноправни, и
като такива нищожни и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. с чл.143,
т.5, т.6, предл.2, т.9 и т.14 от ЗЗП вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни
месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че текстът се изготвя предварително
от ищеца-търговец, следва и извода, че ответникът не е имала възможността да
влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка, което поставя потребителя в
изключително неблагоприятно положение спрямо търговеца, което също противоречи
на добросъвестността. Поради това и не
може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните.
Следователно неустойката при предсрочно прекратяване/разваляне на договорите за
мобилни услуги излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции т.е. противоречи на добрите нрави. При
неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да
претендира лихва за забава или неустойка за забава. Неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги е в нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Това, че
се търси част от уговорена неустойката в размер на три месечни такси,
не промяна извода за нейната неравноправност/нищожност, с оглед съдържанието на
неустоечните клаузи.
Втората група неустойки за отстъпка от
цената на закупени крайни устройства- мобилни апарати, в общ размер
705.80 лв. съдът намира също, че не се дължи. По своята същност тази
вземания излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, защото с тях не се обезпечава или обезщетява ищеца, нито да
санкционира ответника като неизправен потребител, а е отстъпка от цената на
мобилен апарат, която е договорена между страните преди продажбата на
изплащане. Освен това тези претендирани като неустойки суми не представляват
нито неизплатена част от стойността на предоставените устройства, нито цена за
ползване на същите, а и не е ясен начинът на изчисляването им.
Третата група неустойки в общ
размер *** лв. за невърнато оборудване съдът намира за недължими. В т.5.3 и
т.6.3.4 на Приложение №1 от 31.08.2017 г. е уговорено, че при прекратяване на
договора по отношение на услугата в това
приложение абонатът се задължава да върне
оборудването в пълна комплектност и изправност, а ако не го върне или ако бъде
върнато в неизправно състояние, се дължи на оператора обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. В
случа това са предоставени оборудвания за интернет пакет Вох 25 и за ТВ
услуга-цифрова телевизия. Следователно да възникне това задължение, е
необходимо договорът да е бил надлежно прекратен. В случая ищецът твърди, че
поради неизпълнение на задълженията за заплащате на предоставените услуги
едностранно е прекратил договорите съгласно т.40ж във вр. с т.54.1 от ОУ.
От формулировките на т.40ж и т.54.1 на
ОУ може да се направи извода, че при неплащане на дължимите суми от абоната
операторът има право да ограничи достъпа до услугата или да прекрати/развали
договора. С оглед така предвидените две алтернативни възможности на доставчика
на интернет услуги следва извод, че за да се прекрати/развали договора е
необходимо изрично обективирано волеизявление на доставчика, което да достигне
до насрещната страна. Такова изявление е необходимо не само за определяне на
датата на прекратяване на договора, но и за определяне на началния момент на
последващото задължение на абоната -да върне предоставеното му устройство,
респ. да заплати цената му поради невръщане или при невъзможност за връщане или
поради това, че устройството не е в състоянието, в което го е получил. Освен
това в случая прекратяването се подчинява и на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Следователно, доколкото процесните договори са сключени в
писмена форма, то изявлението за прекратяването им също следва да са в писмена
форма, в която да се даде подходящ срок за изпълнение. С оглед указаната
доказателствена тежест делото не се установи ищецът да е отправил до абоната
писмено предизвестие, с което да й е дал достатъчен срок за изпълнение на
задължението за плащане на дължими по договорите суми. Липсата на надлежно
прекратяване на договорите препятства пораждането на задължението от ответника
за връщане на оборудването респ. вземането за неустойка в полза на ищеца, но
дори и да се приеме, че процесните договори са прекратени, то няма наведени
доводи и в тази връзка ангажирани доказателства ищецът да е дал на ответника
срок за връщане на оборудването, след който да е възникнало правото да търси
обезщетение в размер на стойността на оборудването. Освен това не е ясно как
/параметрите/ са изчислени претендираното вземане за оборудване.
На основание
гореизложеното
съдът намира претенцията за главница за основателна в размер на ***лв. и следователно
следва да бъде уважена за тази сума, а в частта за разликата над нея до
претендираните ***лв. /или за ***лв.
неустойки/ претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед частичната основателност главния иск, основателна е и акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът претендира ***лв. лихва за забава върху сумата от ***лв. за периода от 11.11.2017 г. до 29.11.2018 г. Между страните е постигнато съгласие, че в 15 дневен срок след издаване на фактурите, същите да бъдат заплатени – чл.26.5 от ОУ. С неплащането на цената на ползваните мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури ответницата е изпаднала в забава и по правилото на чл.84, ал.1 от ЗЗД дължи лихва за забава, за периода от падежната дата, посочена във всяка фактура до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съдът, като взе предвид Постановление №426/18.12.2014 г. на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, намира за доказана претендираната в заповедното производство лихвата за забава на сумата ***лв. за периода от 11.11.2017 г. до 29.11.2018 г. в общ размер на ***лв., поради което акцесорния иск следва да бъде уважен.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съобразно уважената част от вземането, направените в настоящото производство разноски в общ размер на ***лв. в т.ч. държавна такса и разноски за особен представител, както и ***лв. разноски за държавна такса в заповедното производство съобразно уважената част от вземането.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Ж. Ф., ЕГН-********** ***, съществуването на
вземане на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, за сумите: ***лв. главница, явяваща се
стойността на неплатени електронни съобщителни услуги по договори №*** за телефонен
номер ***
и за телефонен номер ***
и неплатени вноски по договор за продажба на изплащане №*** от 12.06.2017
г., ***лв. лихва за
забава от 11.11.2017 г. до 29.11.2018 г. и законната лихва върху главницата от
30.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед №1898/04.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3151/2018 г. по описа на РС-К..като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за
разликата над ***до ***лв., която разлика се явява неустойки за
предсрочно прекратяване, за отстъпка от цената на закупено крайно устройство и
за оборудване като неоснователен,
ОСЪЖДА В. Ж. Ф., ЕГН-**********
*** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените в настоящото производство разноски в размер на ***лв. и ***лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: