РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501805 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ИВ. А. Ц. и ИЛ. М. Д. против Решение №
260209/31.05.2021г., пост. по гр.д.№ 2919/2018, АсРС, с което са отхвърлени
предявените искове от жалбоподателите против ЕЛ. К. А.. за разпределяне на реалното
ползване върху недвижим имот, представляващ тавански етаж от жилищна сграда с
идентификатор 00702.511.* застроена площ от 114 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 00702.511*по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. А*, ул.“***, площ:
376 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 382, кв. 26, парцел IX-382, съседи: №00702.511.*, №00702.511.*, №00702.511.*,
№00702.511.*; - против ЕЛ. К. А.., ЦВ. АЛ. П. и Г. З.. П. за преустановяване на
неоснователни действия, с които пречат на ищците да ползват таванско помещение от
жилищна сграда с идентификатор 00702.511.1* застроена площ от 114 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот
с идентификатор № 00702.511.* по КККР на гр. Асеновград, като им предоставят ключ
от входната врата на същото, както и за заплащане сумата от общо 500 лв. или по
166,65лв. всеки от тях, представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени
1
поради невъзможността да ползват таванско помещение от жилищна сграда с
идентификатор 00702.511.* застроена площ от 114 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 00702.511.* по КККР на гр. Асеновград, за период от 30.11.2018г. до
датата на постановяване на съдебно решение, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателите И.Ц. и И.Д. поддържат, че постановеното решение е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано. Заявяват, че безспорно е установено, че
са собственици на самостоятелни обекти и на съответни идеални части от общите
части и от ПИ с ИД 00702.511.*. Развиват доводите си относно характера на
подпокривното пространство като обща част, поради което и същото не може да е
обект на прехвърлителни сделки. Позовават се на разясненията, дадени в
ТР№34/01.08.1983г., поради което считат че ответницата Е.А. не би могла да придобие
цялото таванско помещение. Правят оплаквания, че съдът не е ценил показанията на
свидетелите в цялост и в тяхната взаимовръзка, като считат , че от тях не се доказва
ответницата Ц.П. да е установила давностно владение, а напротив установила се е
точно обратното – че И.Ц. е имала ключ от помещението. Счита за незаконосъобразен
извода на съда, че ответницата Е.А. е придобила целия тавански етаж като обща част,
придобит по давностно владение. Молят съда да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което уважи предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемите страни Е.А., Ц.П., Г.П. са подали отговор на въззивната жалба, в
който поддържат, че постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и
законосъобразно. Оспорват твърдението за обема на притежаваните от
жалбоподателите права на идеални части от ПИ и от общите части на сградата.
Твърдят, че праводателят на Е.А. – К. А. е бил едноличен собственик на сградата и
дворното място. Етажната собственост възниква през 1968г. когато отчуждава първия
етаж на А. П., а на И. Б. – две стаи от приземния етаж. Във втората си част сделката е
нищожна поради невъзможен предмет. Според въззиваемите, волята на прехвърлителя
е запазване на втория етаж и тавана като обща част само за себе си, т.к. последният е
обслужвал единствено този втори етаж, който не е притежавал складови помещения.
Твърдят, че делбата през 1977г. е ликвидирала собствеността на втория етаж и
таванското същите са останали в собственост на Е.А.. От този момент единствено тя
владее таванското помещение. Твърдят, че дори и да се приеме, че тавана е обща част,
то по начина му на изграждане е видно, че има обслужващо значение единствено за
втория жилищен етаж на осн. чл.38, ал.2 от ЗС. Считат, че за да се уважи иск с пр. осн.
чл.109 от ЗС между етажни собственици е необходимо да се установи ответникът да е
създал и да поддържа противоправно състояние, при което другият етажен собственик
да е лишен от достъп до обща част. Поддържат, че още при възникване на етажната
собственост тази част е обслужвала единствено втория етаж. Считат за правилен
изводът на съда, че таванът е обща част по предназначение/ съобразно разясненията на
2
ТР№34/15.08.1983г., ОСГК, ВС/ и може да се придобива по давностно владение.
Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищци, останали недоволни от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,
произнесъл се е в законен състав и по предявените искове.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
страните са етажни собственици, както и че в сградата – етажна собственост е налице
подпокривно пространство, което е обща част по своето предназначение. Като такава,
тя е могла да бъде придобита от един от етажните собственици на основание
установено давностно владение. Счел е, че такова е установено от страна на
ответницата, поради което и е загубил характеристиката си на съсобствена вещ. Така,
предвид липсата на съсобственост е приел, че не се доказват предпоставките за
уважаване на трите обективно съединени иска – за разпределение на ползването, на
негаторния иск и за заплащане на обезщетение на съсобствениците , лишени от
възможността да ползват общата вещ.
Общите факти, от значение за разглеждане на трите иска –за разпределение на
ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, за преустановяване на неоснователни
действия, с които ответниците пречат на ищците да ползват таванско помещение –
чл.109 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени поради
невъзможността да ползват таванско помещение – чл.31, ал.2 от ЗС, са правото на
собственост на всяка от страните в етажната собственост и в частност върху таванското
помещение, респ. установяване на статута на същото. При изясняване на този въпрос
следва да се разгледат и останалите елементи от хипотезиса на отделните норми.
От фактическа страна по делото се установява следното по отношение
възникване на етажната съсобственост : Видно от представеният НА № 310, д.604/1962
на съдия при Асеновградски съд, К. К. закупува правото на собственост върху парцел
VI-1468,кв.168 по плана на гр. Асеновград, с площ 278кв.м..
По делото са представени копия от строителни документи – строително
3
разрешение, договор за строителство, количествено-стойностна сметка, скица и
ситуационен план, от които се установява, че К. К. е реализирал строеж върху
закупеното място на двуетажна жилищна сграда.
Етажната съсобственост възниква през 1968г., когато К. отчуждава части от
собствеността си посредством договори за покупко-продажба / НА №463,
д.906/1968г./. Първо продава на А. П. първият етаж от жилищната сграда, ведно с
46/320ид.ч. от дворното място. След това продава на И. Б. две стаи от приземния етаж /
западните/, ведно с 49/320ид.ч. от дворното място. По данни от свидетелските
показания, които ще се посочат по-долу, П. и Б. се намират в роднинска връзка.
НА№575, д.1399/1976г. , обективира дарение, извършено от К. К. в полза на
Е.А. на 1/5ид.ч. от втори жилищен етаж и от тавана, ведно с подобренията на същия
етаж , както и 62/320ид.ч. от дворното място.
С протокол за съдебна делба по гр.д.№174/0977, АсРС, Е.А. придобива
собствеността върху целия втори жилищен етаж и целия таван, а К. К. и съпругата му
получават уравнение в пари.
По делото е представен НА № 28, д.28/2006г. на нотариус Св. К., който
обективира покупко-продажба между Д. С. и И. Д. на правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор 00702.511.15.* по КККР на гр. Асеновград, на
първи жилищен етаж, с площ от 52кв.м. , ведно с 1/3из.ч. от ПИ с идентификатор
00702.511.15, с площ от 377кв.м..
С НА№66, д.252//2018г. на нотариус Б., ИВ. А. Ц. е призната за собственик по
наследство и покупко-продажба на следните обекти: 95/376ид.ч. от ПИ с
идентификатор 00702.511.* с площ от 376св.м., , самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.511.15.*, е*, с площ от 43,72кв.м. и СОС с идентификатор
00702.511.15.*, с площ от 102,80кв.м. От УН №20-00-3480/04.07.2018г. е видно, че
И.Ц. е наследник на А. П. и М. П. /собствениците на първия жилищен етаж по сделката
от 1968г./.
По делото не са събирани доказателства за промяната в собствеността в периода
от първите сделки и делба до сделките след 2000г.
Какво представлява от архитектурна гледна точка таванът, описван в част от
нотариалните актове, се установява от изготвената и приета по делото СТЕ с в.л. Д..
Според нея по архитектурен проект на сградата не е предвиден тавански етаж, а
подпокривно пространство. При огледа на место се установява, че височината на
надзида е 0,85м., а до билото – 3,00м., като достъпът е от стълбищна клетка. Според
експерта в това пространство може да се обособи тавански етаж, но със значителен
отстъп от контура на сградата. Самата сграда съставлява приземен етаж и два
жилищни етажа, която по действащия кадастър е заснета като триетажна сграда.
4
За установяване на ползването и предназначението на това спорно помещение
по делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Е. А. твърди, че е
племенница на А. П.. Знае, че той и съдружника му строили процесната къща. Твърди,
че тя и семейството й живели за известно време в дома на чичо й през 1968г. Тогава П.
държал на тавана строителни материали. Къщата имала два входа, като за тавана се
минавало от входа за втория етаж, а за първия етаж чичо й си направил отделен вход.
Свидетелят А. Г. твърди, че знае процесния имот, т.к. къщата е строена от родителите
му. При строежа родителите му си намерили съдружници, защото не им стигали
парите. Идеята била всеки от етажите да има отделен вход, като приземния етаж да се
раздели на две, като от всеки от входовете се влизало във всяка половина. Таванът бил
предназначен за родителите му, които били на втория етаж. Там баща му си качвал
дървата и другите неща за зимата. Собственикът на другата половина никога не се е
качвал на този таван. Последният, за да влезе, трябвало да излезе от неговия вход на
сградата, да заобиколи улицата и да влезе през техния вход и стълбище, за да отиде до
тавана. След като се пенсионирали, родителите му имали нужда от пари, затова
продала етажа и тавана на родителите на Ц., а самите те останали да живеят в
приземния етаж – половината която притежавали. От този момент те не са ползвали
тавана. След тяхната смърт той продал призема на една жена. При тази продажба той се
разпоредил само с двете стаи от приземния етаж и идеалната част от дворното място,
защото само това останало като собственост от родителите му. Съдружникът на баща
му не е ползвал тавана, защото идеята им била да са отделно, като този съдружник си
построил гараж и нещо като склад, в който да си дължи нещата и ползвал тези
помещения. Строителните материали се държали в тези постройки. Съдружници на
баща му били И. и Н. Б., а техни наследници М. и А., като свидетелят не знае дали
фамилията им е П.. Според свидетеля, стълбището няма вход за втория етаж. То
обслужва единствено третия етаж и тавана. Свидетелят Б. О. твърди да е първи
братовчед на Е.А.. Знае, че 70-те години тя закупила от вуйчо му К. Караджов втори
жилищен етаж и тавана и част от двора. Често е посещавал къщата, защото помагал на
братовчедка си , а и там живеели баба му и дядо му. Свидетелят твърди, че къщата е с
два входа, като е разделен и двора. И.Ц. живее откъм ул. ***, а Е.А. – откъм ул. ****.
Входът от тази улица води до жилищния етаж на братовчедка му и до тавана на
къщата. Това помещение се ползва от братовчедка му за складово. Имало изградена и
една стая . За етажа на А. нямало предвидени други складови помещения. Твърди, че
никога останалите съсобственици не са имали достъп до това помещение и не са го
ползвали.
При така събраните доказателства се установява, че процесната етажна
собственост възниква пред 1968г., когато собственикът на земята и цялата сграда К. К.
отчуждил първият жилищен етаж и част от призема, обособен като самостоятелни стаи.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за ирелевантен за настоящия спор
5
въпросът дали отчуждението на приземните стаи е действително, доколкото от една
страна липсва повдигнат спор относно собствеността на тази част от сградата, а от
друга - към момента същата е заснета по КККР като самостоятелен обект.
Съгл. чл. 38 от ЗС при етажна собственост стават съсобствени по силата на
закона общите части на сградата, които са примерно изброени в посочената норма,
както и всичко друго, което по естеството си или по предназначението си служи за
общо ползване. В настоящия случай таванът, който представлява подпокривно
пространство, е използваем / приетата СТЕ и свидетелските показания/ и като такъв
той е обща част по своето предназначение. Това е така, т.к. то представлява
пространство имащо достъп до стълба и е с височина и площ, даващи възможност за
обособяване на отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните
етажи. В този смисъл са и разясненията по въпроса какво е обща част по
предназначение, дадени в т. 2 от ТР № 34/15.08.1983г., гр.д.№ 11/1983г., ОСГК, ВС.
Съгласно разясненията в т. 4 от същото ТР, преди да бъде променено
предназначението на такава обща част, тя не съставлява обект, възможен за
придобиване в резултат от сключването на сделки или по давност. Как е възможно да
стане промяната в предназначението ВС е разяснил в ТР № 39/23.06.1986г., гр.д.
№8/86г., като е указал, че тя е възможна само със съгласието на всички собственици на
сградата, изявено изрично, мълчаливо или следващо недвусмислено от поведението
им. Това разрешение е прието и от по-новата практика на ВКС ( Р № 743/14.03.2011г.,
гр.д.№1720/2009г., Іг.о., Р № 118/07.01.2015г., гр.д.№3138/2014г., IIг.о., Р№
100/23.04.2021г., гр.д. № 3514/2019 г., II г. о., ВКС/. Съгласието за промяна в
предназначението може да е както дадено изрично от всички съсобственици, така и да
е изразено мълчаливо – чрез непротивопостяване на действия по реализиране на СМР,
при които общи по предназначението си части се свързват само с един от обектите.
Когато подпокривното пространство е обща част по предназначение, то може да
премине в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или
да се придобие по давност. Съгл. чл.38, ал.2 от ЗС частите на сградата, които
обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат
общи само на лицата, чиито помещения обслужват при уговорка между
съсобствениците.
В настоящия случай се установява, че още към момента на строежа на сградата и
след това при възникване на етажната собственост подпокривното пространство е било
предназначено за ползване единствено от собственика на втория етаж. Този извод
следва от начина на построяване на сградата – с два основни жилищни етажа, с два
отделни входа, като приземния етаж е поделен наполовина и достъпът до всяка
половина е от всеки отделен вход. Поделено е и дворното място. Следва да се има
предвид факта, че от свидетелските показания се установява, че макар и собственик на
строежа да е бил само К. К., той е намерил „съдружници“ за строителството, т.к. не му
6
достигали парите. Следователно още към момента на изпълнение на строежа на
сградата точно по този начин – с отделни входове и разделения, е съществувало
намерението и знанието у собственика и бъдещите съсобственици за принадлежността
на отделните обекти и обслужващи помещения. Отражение на тези намерения е
първата разпоредителна сделка през 1968г., с която собственикът на сградата
отчуждава само първия жилищен етаж, част от приземния етаж и идеални части от
дворното място, всички с отделен вход, като запазва за себе си останалата част от
сградата. Така функционално и конструктивно достъпът до подпокривното
пространство остава само за него, през неговия вход и стълбището обслужващо
неговия етаж. Новите съсобственици мълчаливо са се съгласили да нямат достъп до
стълбището за втория жилищен етаж, респ. до подпокривното пространство.
Свидетелят Г. изрично подчертава, че до това стълбище е нямало осигурен достъп за
собственика на първия жилище етаж и на приземното помещение. Не могат да се
кредитират показанията на свидетелката А., която твърди, че собственикът на първия
етаж е ползвал подпокривното пространство за склад на материали, т.к. от една страна
тя твърди това да е ставало през 1968г., т.е. в годината в която е завършен строежа и е
станало прехвърлянето, а от друга страна показанията й противоречат на останалите
доказателства, включително и гласни такива, които са дадени от преки очевидци на
начина на възникване на собствеността и продължилото в годините ползване на имота.
Така, предвид изложеното, съдът намира, че подпокривното пространство още към
момента на възникване на собствеността е имало характера на обща част по
предназначение, която собственикът на сградата е изградил и запазил като обслужваща
за своя обект на собственост. Това намерение се установява не само от НА от 1968г., с
който К. прехвърля собствеността на първия етаж и половината от приземния етаж, а и
от последващите разпоредителни сделки, с които прехвърля втория жилищен етаж
заедно с подпокривното пространство, а остава собственик на обособената част от
приземния етаж. Така, по силата на извършените разпоредителни сделки Е.А.
придобива от праводателя си и тази обслужваща основният обект на собственост част.
Ето защо, съдът намира, че не е налице съсобственост върху спорната част, т.к.
същата е индивидуална собственост на въззиваемата страна А.. При липса на
съсобственост, се установява липса на един от елементите в хипотезиса на нормите и
на трите предявени иска / по чл.109 от ЗС – собственост за ищците/, което води до
неоснователност на същите.
Постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на всеки от
7
въззиваемите по 600лв. разноски за въззивното производство. Направеното възражение
за прекомерност е неоснователно, т.к. се касае за защита по три обективно и
субективно съединени иска и всеки един от въззиваемите е направил разноски в
производството.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260209/31.05.2021г., пост. по гр.д.№ 2919/2018,
АсРС.
ОСЪЖДА И.А. Ц., ЕГН **********, и И. м. Д., ЕГН **********, да заплатят на
ЕЛ. К. АНГ. , ЕГН **********, сумата от 600лв. , разноски за въззивното
производството.
ОСЪЖДА И.А. Ц., ЕГН **********, и И. м. Д., ЕГН **********, да заплатят на
ЦВ. АЛ. П., ЕГН **********, сумата от 600лв. , разноски за въззивното
производството.
ОСЪЖДА И.А. Ц., ЕГН **********, и И. м. Д., ЕГН **********, да заплатят
на Г. ЗДР. П., ЕГН **********, сумата от 600лв. , разноски за въззивното
производството.
Решението в частта, касателно иска по чл. 32, ал.2 от ЗС не подлежи на
обжалване. В останалата си част решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8