№ 4036
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110164089 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 64089 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 84797/10.11.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 16.04.2021г.,
издадена по ч.гр.д. № 17164/2021г. на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. И.М. е предявил срещу ИВ. СЛ. КЛ.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника,
че същият дължи на „***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град София, ул. "***" бл. 38, ет. 8, ап. 23, аб. № ***,
както следва
951,04 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (26.03.2021г.) до окончателното им изплащане;
88,86 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-11.03.2021г.
9,65 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2019г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.03.2021г.) до
окончателното им изплащане;
0,98 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020г.-11.03.2020г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от
юрк. Васил Пиралков, който поддържа предявените искове, включително в
хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ИВ. СЛ. КЛ. чрез адв. К. П. -
АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 13389/25.01.2022г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
ответникът още през 2012г. е продал дела си в имота на Н.К., на която не бил
наследник и с която нямал родствена връзка. Оспорва да е собственик на
имота на друго правно основание. Не го е ползвал или обитавал, нито това е
правил негов наследодател. През краткото време, през което му бил
собственик, за него не били дължими плащания за топлинна енергия. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. За насрочените по
2
делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се
представлява от адв. П., който оспорва предявените искове, включително в
хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „***“ ООД не изпраща представител за
насрочените по делото публични заседания. С Молба, вх. №
22655/08.02.2022г. на СРС, изразява становище, че отчитането и
разпределянето на топлинната енергия е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
3
ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар
и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
По делото не бяха ангажирани доказателства ответникът ИВ. СЛ. КЛ.
да е собственик или носител на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот в рамките на процесния период, за който са начислени
и се претендират сочените в исковата молба суми. Действително, видно от
Нотариален акт № 112/17.07.2012г., т. І, рег. № 2898, н.д. № 91/2012г. на
Нотариус № 425 - Мариана Кадънкова /пом.-нотариус Гергана Стефанова/, К.
е бил собственик на идеална част от апартамента, но с посочения нотариален
акт е продал същата на Невена Пенкова Кленовска. Н.К. е починала на
03.03.2018г., като, видно от Удостоверение за наследници № ЕВ00-
286/21.03.2022г. на Столичната община – Район „Триадица“, ИВ. СЛ. КЛ. не е
сред наследниците ѝ.
Доколкото по делото не се установява ответникът ИВ. СЛ. КЛ. да е
собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот за процесния период, то не е налице първата и главна предпоставка за
основателност на предявените искове за главници. Оттук с пълна сила това
важи и за исковете за лихви. При това положение обсъждането на останалите
доводи на страните и събраните във връзка с тях доказателства се явява
безпредметно. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответникът е доказал сторени разноски в заповедното производство в
размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението на ищеца-заявител, че същото е прекомерно. Процесуалното
представителство за подаване на възражение от длъжника по реда на чл. 414
ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1
НМРАВ то следва да се определи по аналогия. Възражението се подава по
утвърден образец, не представлява каквато и да е фактическа, процесуална и
професионална сложност и като цяло е бланкетно – достатъчно е подаването
му със съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване на
4
претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи.
Излагането на мотиви и съображения защо вземането не се дължи и
представянето на доказателства към възражението е без значение за хода на и
изхода от заповедното производство. Затова и най-близката хипотеза е тази,
уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ
се отнася единствено до защитата и правното съдействие, оказани на
заявителя. В този смисъл е и практиката на съдилищата:
опр.9443/19.06.2020г.-ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-
в.гр.д.3474/2017г.-АпС-София, опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-
Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна,
опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен. Оттук и разноските на
ответника-длъжник за адвокатското възнаграждение за заповедното
производство следва присъдят до размер от 50,00 лева.
Ответникът е доказал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство в размер на 450,00 лева, които следва да му бъдат
присъдени. Заплатеният хонорар е близък до минималните размери по
НМРАВ, поради което не може да се приеме, че е прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ИВ.
СЛ. КЛ., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на „***“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул. "***"
бл. 38, ет. 8, ап. 23, аб. № ***, както следва
951,04 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (26.03.2021г.) до окончателното им изплащане;
88,86 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-11.03.2021г.
9,65 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2019г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.03.2021г.) до
окончателното им изплащане;
0,98 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020г.-11.03.2020г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *********, и да заплати на ИВ. СЛ. КЛ.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство (ч.гр.д. № 17164/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *********, и да заплати на ИВ. СЛ. КЛ.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 450,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
5
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 64089/2021г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***“ ООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6