№ 31
гр. Сливен , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500137 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №260230/13.11.2020г., постановено по гр.д. №
1071/2020г. на Районен съд Сливен, с което е признато за установено, че С. З.
К. ЕГН ********** дължи на Б. Г. Б., ЕГН ********** от гр. ****3 и В. Д.
Ш., ЕГН ********** от гр. ****3 сумите, за които е издадена заповед
№3983/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6897/2019г. на СлРС и е осъден
ответника да им заплати направените в производството разноски.
Въззивната жалба е подадена от ответника чрез процесуалния
представител и в нея се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Районният съд не е извършил комплексна преценка на
събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал
данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства,
подкрепящи единствено тезата на въззиваемото дружество. Игнорирани и
недопуснати са решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства,
установяващи действителното фактическо положение. Съдът е игнорирал
доказателствата за извършено плащане, но не са изложени от
1
първоинстанционния съд мотиви защо не кредитира приложените платежни
нареждания от които се доказва плащане на дължимите суми. Очевидно било,
че има плащане, но за съда е убягнало писменото доказателство и не го е
обсъдил в решението си. Липсата на мотиви препятстват както въззивника,
така и настоящата инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на
първоинстанционното решение, поради което същото следва да бъде
отменено, като необосновано. По делото са приложени писмени
доказателства за плащане от страна на арендатора, чрез трето лице — ,,БГ
Плант” ООД. Като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, не е допуснал исканите от страните, не е възприел
установените с тях факти и не е приложил относимите материални норми,
регламентиращи правилата на изпълнение, на договорно отношение,
съобразно техния смисъл, районният съд е постановил неправилно, респ.
нищожно решение, което подлежи на отмяна. В обобщение се иска да бъде
отменено изцяло решение № 260230/13.11.2020 г., по гр.д. № 1071/20 г., на
СлРС, като неправилно и вместо него да се постанови друго с което да се
отхвърли иска, респ. да се прогласи , че е нищожно, респ. необосновано.
Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане в друг
състав, който да извърши, неизвършените процесуални действия, по събиране
на доказателствата досежно разпит на свидетели, обсъждане на приложените
от ответника писмени доказателства, респ. поставяне на въпроси на вещото
лице и назначаване на експертиза.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се подробни
кантрааргументи на тези, инвокирани с жалбата. В постановеното решение
правилно са преценени всички събрани по делото доказателства. Още с
исковата молба са представени наличните писмени доказателства.
Жалбоподателят е имал възможност и е подал писмен отговор, в който е
посочил своите възражения. Относно твърденията за направените възражения
за недължимост на сумите и твърденията за извършени плащания и
приложените писмени доказателства в тази връзка и че тези факти не са
обсъдени от съда, счита същите за неоснователни. В постановеното решение
съдът е съобразил тези възражения и твърдения и се е произнесъл по всяко
едно от тях. Заявлението по чл. 417 е подадено по реда на т.З от чл.417 от
2
ГПК, въз основа на Договор с нотариална заверка на подписите. Заявлението е
за падежирали суми, представляващи дължими арендни вноски, които са
изрично посочени в Документа, в случая Договора за аренда. В договора е
уговорен падежа на дължимото арендно плащане. Подробно се обосновава и
тезата, че вземанията не са погасени по давност. Относно твърденията на
жалбоподателя/ответника, че дължимите арендни вноски са платени: Още с
отговора на исковата молба от ответника са приложени копия на платежни, с
които се твърди, че е платена дължимата сума, като дори същата е
надплатена. В първият възможен случай (в първо открито съдебно заседание)
тези платежни са оспорени, като е оспорен факта, че с тях са погасени
задълженията по процесния договор и за посоченият период. На първо място
в представените платежни като наредител и задължено лице е посочено
дружеството БГ Плант ООД. Ответникът поддържа тезата, че това дружество
е собственост на С.К. и затова е правило плащанията през това дружество (без
да се посочва причина или основание за този вид плащане). При справка
обаче по партида на дружеството БГ Плант ООД в Търговския регистър ясно
се вижда, че дружеството е ООД, в което участие имат две други дружества и
едно физическо лице. Никой от тези съдружници обаче не е ответникът. Не
само това, но и в дружествата съдружници, същият също няма участие.
С въззивната жалба услужливо е представен Договор за встъпване в
дълг от 29.12.2017г., който до този момент не е прилаган към писмените
доказателства в първа инстанция. По отношение на този договор моли да се
има предвид, че се оспорва представянето на същият с въззивната жалба, на
първо място като преклудирано, с оглед датата на същият и възможността на
жалбоподателя да го представи заедно с другите писмени доказателства с
отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание. Този договор не
може да бъде определен като новооткритит и новонастъпил факт, които
жалбоподателят иска да се вземе предвид при решаването на делото от
въззивната инстанция. Видно от договора същият е с дата 29.12.2017г. На
следващо място, ако все пак този договор бъде приет като писмено
доказателство се оспорва същия с твърдение, че същият е съставен
единствено за целите на процеса и е антидатиран.
По отношение на представените платежни никъде не е посочена каквато
и да е информация, че тези плащания могат да се отнасят за земеделски
3
производител С.К.. Отделно от това в платежните липсва каквато и да е
допълнителна информация при основание за плащане, която да може да
свърже тези плащания с конкретен Договор за аренда, няма име на договор,
дата или друг индивидуализиращ белег. Оспорват се и направените
доказателствени искания като се обосновава тяхната неоснователност. В
обобщение се иска да се потвърди решението и се претендират разноски.
В с.з за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, не се явява и
процесуалният им представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
От фактическа страна е безспорно установено, че между ищците, като
арендодатели и ответникът, като арендатор е сключен на 22.07.2016г. в гр.Сливен
договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите с рег.
№8836/22.07.2016г. на нотариус Н.********
Ищците подали на 12.12.2019г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна за дължимите суми по
сключения между тях договор за аренда.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3983/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа
4
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6897/2019г. по описа на СлРС за
заплащане от страна на длъжника на кредиторите на посочените в заявлението
суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и
изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на длъжника и същият е подал възражение по
чл.414 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителите по заповедното
производство са предявили настоящите положителни установителни искове.
Претендирани са главници в размер на по 13474,50 лева за всеки кредитор-
ищец, представляващи, според тях, неплатена аренда цена за стопанските
2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г.
От назначена съдебно-икономическа експертиза е видно, че има
извършени плащания към ищците в общ размер на 55 352 лева за периода
2017 – 2019 г. Плащанията са извършени от „БГ Плант” ООД. Вещото лице
сочи, че в действителност има още три договора, като в единия договор от
22.07.2016 г. няма точна площ за ползвана земя. Били са сключени 4 договора,
няма индивидуализирано плащане на всеки един договор, има плащане на
обща сума, която съответно се смята от едната страна за плащане по
арендните договори, описани в заключението. Всички плащания са на
стойност 55 352 лв., но не са индивидуализирани по договори. В единия
договор няма цена.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и от заключението на назначената експартиза, тъй
като няма съмнение в добросъвестността и компетентността на вещото лице.
Предмет на иска пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора
- ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия
размер. От заключението на експертизата се установява, че са извършени
плащания по четирите договора, сключени между ищците и ответника за
аренда на земеделска земя , като наредител на операциите е БГ Плант ООД.
Общата платена сума по четирите договора е в размер на 55352 лева, а
дължимата сума за арендни плащания възлиза на около 57 хиляди лева. Не е
платена сума в минимален размер, но не може да се установи по кой от
5
четирите договора за аренда е дължима. В заповедното производство сумите
са претендирани като неплатени арендни вноски, ведно с дължимата лихва, а
не и като неустойки.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД всяко задължение може да бъде изпълнено от
трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от
личното изпълнение на длъжника. Изпълнението от третото лице погасява
вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият
длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо
повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да
съществува – тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице
създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и
длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения
кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес
от това.
Не се оспорва от ищците, че посочената сума е постъпила по сметките
им. Не се доказа и че тези плащания касаят други отношения между БГ
Плант ООД и ищците. Поради това е недоказано, че въззивникът дължи на
въззиваемите – ищци, сумите по арендните договори, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това налага отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново в горния смисъл.
Въззивникът е претендирал разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 1160 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция, сумата от 300 лева депозит за
вещо лице, както и разноските пред първата инстанция, а именно сумата от
1160 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260230/13.11.2020г., постановено по гр.д. №
6
1071/2020г. на Районен съд Сливен изцяло като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Г. Б., ЕГН ********** от **** и В. Д.
Ш., ЕГН ********** от **** против С. З. К. ЕГН ********** искове за
признаване за установено, че последният им дължи сумите, за които е
издадена заповед №3983/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6897/2019г. на СлРС.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН ********** от **** и В. Д. Ш., ЕГН **********
от **** да заплатят на С. З. К. ЕГН ********** от гр. **** сумата от 1160
/хиляда сто и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция, сумата от 300 /триста/ лева депозит за
вещо лице, както и разноските пред първата инстанция, а именно сумата от
1160 /хиляда сто и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7