Определение по дело №68/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 43
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Деян Георгиев Събев
Дело: 20225100200068
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. К., 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Ж. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело №
20225100200068 по описа за 2022 година
и на основание чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.457 ал.2-5 от НПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 562/05.06.2018 год. на ЕАС-
Т, Република Г., влязло в сила на 19.10.2019 год., с което българския
гражданин В. Р. ИЛ. от гр.К., с ЕГН **********, е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.1, чл.5 ал.1, чл.12, чл.14, чл.16, чл.17, чл.18,
чл.26 ал.1 т.а, чл.27, чл.46 ал.1, случай „а“, чл.47 ал.1, чл.51, чл.52, чл.53,
чл.57, чл.60, чл.61, чл.63, чл.65, чл.74, чл.79, чл.80, чл.81, чл.83, чл.94 ал.1,
чл.216 ал.1, 2 от НК и чл.30 ал.1, случай „б“ от Закон № 4251/2014 и чл.94
ал.1, 4 от Закон № 2696/1999 год. на Република Г., за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за общ срок от 64 години /от които реално
се изтърпяват двадесет и пет години/, като квалифицира престъплението по
чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во, т.4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.20 ал.4, във
вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.
На основание чл.457 ал.4 от НПК НАМАЛЯВА наложеното на В. Р. ИЛ.
от гр.К., с ЕГН **********, наказание „лишаване от свобода” за общ срок от
64 години /от които реално се изтърпяват двадесет и пет години/ до
1
максималния предвиден в чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во, т.4 и т. 5, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на
Република България размер от 6 години „лишаване от свобода”.
На основание чл.57 ал.3, във вр. с ал.1 т.2, б.„а” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.457 ал.5 от НПК ПРИСПАДА при изпълнение на
наложеното на В. Р. ИЛ. от гр.К., с ЕГН **********, наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 години времето, през което същият е бил задържан за
срок до 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР със Заповед с рег. №
292зз-10/19.11.2021 год.; времето, през което е бил задържан за срок до 72
часа на основание чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.64 ал.2 от НПК, считано
от 14.00 часа на 20.11.2021 год. до 14.00 часа на 23.11.2021 год.; както и
времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, респ. потвърдена такава мярка за неотклонение, по
Ч.н.дело № 230/2021 г. и по Ч.н.дело № 231/2021 г., и двете по описа на ОС -
К., считано от 23.11.2021 год., до влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен
срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Определение № 43/18.03.2022 г. по Ч.н.д. № 68/2022 г.

Производството е по реда на чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.457 ал.2
- 5 от НПК.
Постъпило е предложение от Окръжния прокурор в Окръжна
прокуратура - К. с искане да бъде прието за изпълнение Решение №
562/05.06.2018 год., издадено от Е.А.С.-Т., Република Г., влязло в сила на
19.10.2019 год., с което българският гражданин В.Р.И. от гр.К., с ЕГН
**********, е признат за виновен за извършено престъпление чл.1, чл.5 ал.1,
чл.12, чл.г., чл.16, чл.17, чл.18, чл.26 ал.1 т.а, чл.27, чл.46 ал.1, случай „а“,
чл.47 ал.1, чл.51, чл.52, чл.53, чл.57, чл.60, чл.61, чл.63, чл.65, чл.74, чл.79,
чл.80, чл.81, чл.83, чл.94 ал.1, чл.216 ал.1, 2 от НК и чл.30 ал.1, случай „б“ от
Закон № 4251/20г. и чл.94 ал.1, 4 от Закон № 2696/1999 год. на Република Г.
/подробно описано в предложението по време, място и начин на извършване/,
съответстващо на престъпление по чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во, т.4 и т. 5, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на
Република Б., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
общ срок от 64 години /от които реално се изтърпяват двадесет и пет години/;
да се квалифицира деянието, за което е бил осъден В.Р.И. с Решение №
562/05.06.2018 год. като престъпление по чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во, т.4 и т.
5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК на РБ; да се намали
на основание чл.457 ал.4 от НПК наложеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от 25 години на 6 години „лишаване от свобода”, какъвто е
максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление,
предвиден в чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20
ал.4, във вр. с ал.1 от НК на РБ; да се определи на основание чл.57 ал.1 т.2 б.
„а“ от ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 години да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим; както и да се приспадне на
основание чл.457 ал.5 от НПК времето, през което В.Р.И. е бил задържан за
срок до 24 часа по ЗМВР, по чл.42 ал.2 ЗЕЕЗА и с мярка за неотклонение
„задържане под стража, считано от 23.11.2021 год. до 06.01.2022 год. по
Ч.н.дело № 230/2021 год. на ОС – К., и по Ч.н.дело № 231/2021 год., считано
от 06.01.2022 год., до привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“, наложено с Решение № 562/05.06.2018 год.
В съдебно заседание представителят на ОП - К. поддържа направеното
предложение и моли същото да бъде уважено.
Служебно назначеният защитник на осъдения В.Р.И. - адв.Д.Ш. от АК -
К. в съдебно заседание изразява становище, че предложението е частично
основателно. Моли да бъде уважено предложението на Окръжния прокурор в
Окръжна прокуратура – К., като съдът приеме за изпълнение Решение №
562/05.06.2018 год. на Е.А.С.-Т., Република Г., както и да квалифицира
деянието на осъдения В.И. като престъпление по чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во,
1
т.4 и т.5, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК на РБ и наказанието
„лишаване от свобода“ да бъде редуцирано до максималния предвиден за
това престъпление размер от 6 години. Счита, че осъденият В.И. не е с висока
обществена опасност, с оглед семейното му положение, чистото му съдебно
минало и трудовата му ангажираност, поради което моли да се приложи
разпоредбата на чл.57 ал.3, във вр. с ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС и да се определи
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието по отношение на
осъдения И., Моли също така, на основание чл.457 ал.5 от НПК да се
приспадне времето на задържането на И., така както е посочено в искането на
прокуратурата и каквито данни са събрани в настоящото производство.
Осъденото лице В.Р.И. от гр.К. подържа становището на служебно
назначения му защитник, като моли да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за възможно най-малък срок.
Окръжният съд, като взе предвид становището на страните и след като
се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА, компетентен да
разгледа предложението на Окръжния прокурор в Окръжна прокуратура - К. е
Окръжен съд - К., тъй като местонахождението на лицето, осъдено с
решението, чието приемане за изпълнение се иска в настоящото производство
– В.Р.И. от гр.К., е в арестните помещения на РС „ИН” - К., намиращи се на
територията, попадаща под юрисдикцията на КОС.
Осъденият В.Р.И. е роден на **,**,**** год. в гр.К., български
гражданин, с постоянен адрес - гр.К., кв. „В.“, бл.**, вх. „А“, ет.1, ап.7,
неженен, не работи, не е осъждан (извън разглежданото решение), с ЕГН
**********.
С Решение № 562/05.06.2018 год. на Е.А.С.-Т., Република Г., влязло в
сила на 19.10.2019 г., българският гражданин В.Р.И. от гр.К. е признат за
виновен за това, че: „На посочените по-долу място и време, действайки
умишлено, последователно и с цел печалба, е оказал материална помощ на
трето лице преди извършване на деянието си, последователно и с цел печалба,
вземането от вътрешните граници с цел транспортирането в рамките на
страната на тридесет граждани от трети страни, т.е. физически лица, които не
са гръцки граждани, нито пък граждани на друга държава - членка на
Европейския съюз по смисъла на чл.20 §1 от Договора за функциониране на
Европейския съюз, които нямат право на влизане на гръцка територия. По-
конкретно, на неустановено по време на разпитите място, но определено в Б.,
на 06.08.2015 год. и по силата на нотариално заверено пълномощно с №
13983/06.08. 2015 год. е предоставил ползването на автомобил с рег.№
*******, произведен от MERCEDES S-55 AMG, черен цвят, с номер на шаси
**********, който към горепосоченото време е бил с фалшиви
регистрационни номера ******, собственост на съобвиняемия Т.П.А., с майка
Т., знаейки, че той, на неустановено място и време, но определено няколко
2
дни преди 8.02.2016 год. е щял да предостави ползването на горепосоченото
превозно средство на неговия съобвиняем В.С., с баща А. и майка М.,
молдовски гражданин, жител на същия град, временно задържан, знаейки, че
той като водач на гореспоменатото превозно средство около 00.10 часа на
08.02.2016 год., от селски район близо до селището Д., А. и по-специално зад
завода за извличане на масло „А.“, е щял да получи, с цел да превози до
вътрешната част на страната и по-специално до С., следните сирийски
граждани, които не са разполагали с разрешително за влизане на гръцка
територия, били са лишени от документи за пътуване, с цел реализиране на
печалба, и по-специално: 1) сирийски гражданин, мъж, М.Х. с баща М.А. и
майка С., роден на **,**,**** год. в С., лишен от документи за пътуване, 2)
сирийски гражданин, мъж, Х.Ж. с баща на А. и майка С., роден на **,**,****
год. в С., лишен от документи за пътуване, 3) сирийски гражданин, мъж, С.Х.
с баща Х. и майка А., роден на **,**,**** год. в С., лишен от документи за
пътуване, 4) сирийски гражданин, мъж, С.Н. с баща А.А. и майка Ф., роден на
**,**,**** год. в С., лишен от документи за пътуване, 5) сирийска гражданка,
жена, А.Р. с баща М.Е. и майка Н., родена на **,**,**** год., лишена от
документи за пътуване, 6) сирийска гражданка, жена, С.Л. с баща Н. и майка
Р., родена на **,**,**** год., лишена от документи за пътуване, 7) сирийска
гражданка, жена, С.Г. с баща Ж. и майка Н., родена на **,**,**** год.,
лишена от документи за пътуване, 8) сирийска гражданка, жена, С.Л. с баща
А. и майка Ш., родена на **,**,**** год., лишена от документи за пътуване,
9) сирийски гражданин, мъж, Т.Р. с баща Ж. и майка Л., роден на **,**,****
год. в С., лишен от документи за пътуване, 10) сирийска гражданка, жена,
Т.Р. с баща Ж. и майка Л., родена на **,**,**** год., лишена от документи за
пътуване, 11) сирийска гражданка, жена, С.Р. с баща С. и майка О., родена на
**,**,**** год., лишена от документи за пътуване, 12) сирийска гражданка,
жена, К.Ш. с баща К. и майка Р., родена на **,**,**** год., лишена от
документи за пътуване, 13) сирийска гражданка, жена, К. А. с баща К. и майка
Р., родена на **,**,**** год., лишена от документи за пътуване, г.) сирийски
гражданин, мъж, К. А. с баща К. и майка Р., роден на **,**,**** год. в С.,
лишен от документи за пътуване, и 15) сирийска гражданка, жена, К. Е. с
баща К. и майка Р., родена на **,**,**** год., лишена от документи за
пътуване, които са влезли в страната в ранните сутрешни часове на 07.02.2016
год. от Т., идващи от С., преминали са с надуваеми лодки от неизвестна
околна местност с помощта на турски трафиканти, с неидентифицирана по
време на разпита самоличност, които след това са били отведени от един от
трафикантите, движейки се пеша, до неуточнена точка в околната крайбрежна
зона на област С.Е., близо до гръцко- турската граница, откъдето са били
поети от гореспоменатия обвиняем В.С. с горепосочения автомобил. Това
деяние е било извършено от конкретния негов съобвиняем (В.С.) с цел
печалба и по-конкретно е взел от вътрешните граници с цел да превози до
вътрешните части на страната горепосочените граждани на С., срещу
неуточнена парична сума, която обаче представлява част от заплащане в
3
размер на 2 000 до 5 000 евро, която е щял да заплати всеки един от
посочените по-горе чужденци на мрежите за трафик на нелегални имигранти
за транспортирането им, като същевременно е извършил и горепосоченото
спомагателно деяние, за да допринесе за реализирането на горепосоченото
престъпно деяние на неговия съобвиняем“.
В решението така описаното деяние на осъдения В.И. е квалифицирано като
престъпление по чл.1, чл.5 ал.1, чл.12, чл.г., чл.16, чл.17, чл.18, чл.26 ал.1 т.а,
чл.27, чл.46 ал.1, случай „а“, чл.47 ал.1, чл.51, чл.52, чл.53, чл.57, чл.60, чл.61,
чл.63, чл.65, чл.74, чл.79, чл.80, чл.81, чл.83, чл.94 ал.1, чл.216 ал.1, 2 от НК и
чл.30 ал.1, случай „б“ от Закон № 4251/20г. и чл.94 ал.1, 4 от Закон №
2696/1999 год. на Република Г., за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за общ срок от 64 години, състоящо се от равни по
продължителност присъди „лишаване от свобода“ от по 8 (осем) години, като
основа, увеличена с 4 (четири) години от всяка една от останалите г.
(четиринадесет) наложени присъди, като е постановено, че трябва да се
излежат 25 (двадесет и пет) години; или обща присъда 8 години + (4 години Х
г.) = 64 години.
На 19.11.2021 год. В.Р.И. е бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.6 от
ЗМВР със Заповед за задържане рег. № 292зз-10/19.11.2021 год. във връзка с
Европейска заповед за арест № г./2021 год., издадена от зам.апелативен
прокурор при Апелативна прокуратура – Т., Република Г.. За осигуряване
явяването на задържания В.И. пред съда, по отношение на същия с
Постановление от 20.11.2021 г. на прокурор от ОП – К., на основание чл.42
ал.2, във вр. с чл.66 от ЗЕЕЗА, и чл.64 ал.2 и чл.199 ал.1 от НПК, е
постановено задържането му за срок до 72 часа, считано от г..00 часа на
20.11.2021 год. до г..00 часа на 23.11.2021 год.
С Определение № 91/23.11.2021 год., постановено по Ч.н.дело №
230/2021 год. по описа на ОС – К., влязло в сила на 02.12.2021 г., на основание
чл.43 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.64 ал.5 от НПК, спрямо В.Р.И. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” по издадената от Република Г.
Европейска заповед за арест, посочена по-горе в мотивите.
С Решение № 1/06.01.2022 год., постановено по Ч.н.дело № 231/2021
год. по описа на ОС – К., на основание чл.44 ал.7, във вр. с чл.40 ал.1 т.4 от
ЗЕЕЗА, е отказано изпълнението на Европейска заповед за арест № г./2021
год., издадена на зам.апелативен прокурор в Апелативна прокуратура - Т.,
Република Г., въз основа на Решение № 562/05.06.2018 год. на Е.А.С.-Т.,
Република Г., влязло в сила на 19.10.2019 год., с която се иска предаване на
В.Р.И. от гр.К. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за общ
срок от 64 години /от които реално се изтърпяват двадесет и пет години/. Със
същото решение е прието да се приведе в изпълнение от ОП - К. наказанието
„лишаване от свобода” за общ срок от 64 години /от които реално се
изтърпяват двадесет и пет години/, наложено въз основа на осъдително
Решение № 562/05.06.2018 год. на Е.А.С.-Т., Република Г., влязло в сила на
4
19.10.2019 год. С решението е потвърдена мярката за неотклонение
„задържане под стража“, взета по отношение на В.Р.И., до приключване на
процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода”.
Съгласно разпоредбите на чл.457 ал.3-5 от НПК в правомощията на
българският съд е да определи съответстващото престъпление по българския
НК, изхождайки от изложените в присъдата на чуждия съд факти и
приложимото чуждо право, както и да реши пенитециарни въпроси, свързани
с изпълнението на приетата присъда.
С осъдителното Решение № 562/05.06.2018 год. на Е.А.С.-Т., Република
Г., влязло в сила на 19.10.2019 год., В.Р.И. е признат за виновен в
извършването на престъплението, подробно описано по – горе в мотивите,
квалифицирано от гръцките съдебни власти като „подпомагане за незаконно
влизане и установяване“. Това деяние, за извършването на което е признат за
виновен и осъден българския гражданин В.И., съответства на престъпление
по чл.281 ал.2 т.1, предл.1-во, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във
вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република Б. – който с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като деянието е
извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на повече от
едно лице, както и по отношение на лица, които не са навършили 16-годишна
възраст, като осъдения В.И. е извършил посоченото престъпление в
съучастие с други лица, под формата на съучастие – „помагачество“ по
смисъла на чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.457 ал.4 от НПК, съдът следва да извърши
още и преценка дали максималния срок на наказанието „лишаване от
свобода“, предвидено по НК на РБ за това престъпление, е по-малък от
определения с присъдата такъв, като при наличие на подобна констатация,
съдът следва да намали наложеното от чуждия съд такова наказание до
максималния срок на лишаването от свобода по българския закон. В случая,
санкцията на материалната норма на престъплението по чл.281 ал.2 т.1,
предл.1-во, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК,
предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години, поради
което наложеното на В.И. от гръцкия съд наказание „лишаване от свобода” за
общ срок от 64 години /от които реално се изтърпяват 25 години/ следва да се
намали до максималния срок от 6 години „лишаване от свобода”, предвиден
за такова престъпление по българското законодателство.
Видно от нормата на чл.457 ал.3 от НПК, съдът следва да определи
първоначалния режим, при който да се изтърпи наказанието „лишаване от
свобода”. С оглед събраните в настоящото производство данни за личността
на осъдения В.И. – същият е с чисто съдебно минало /извън разглежданото
осъждане/, трудово ангажиран преди задържането му, както и с оглед
степента и формата на участие на осъдения И. в осъществяване на
5
престъплението, може да се направи извода, че същият не е с висока степен
на обществена опасност, поради което съдебният състав намира, че следва да
се приложи разпоредбата на чл.57 ал.3, във вр. с ал.1 т.2, б.„а” от ЗИНЗС, като
бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното на
И. наказание „лишаване от свобода”.
На основание чл.457 ал.5 от НПК, при изпълнение на наложеното на
В.И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години следва да се
приспадне времето, през което същият е бил задържан за срок до 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР със Заповед с рег. № 292зз -10/19.11.2021
год.; времето, през което е бил задържан за срок до 72 часа на основание
чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.64 ал.2 от НПК, считано от г..00 часа на
20.11.2021 год. до г..00 часа на 23.11.2021 год.; както и времето, през което
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
респ. потвърдена такава мярка за неотклонение, по Ч.н.дело № 230/2021 г. и
по Ч.н.дело № 231/2021 г., и двете по описа на ОС - К., считано от 23.11.2021
год., до влизане на настоящото определение в сила.
По изложените съображения съдът постанови определението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
6
Съобщи за изтекли лични данни