Решение по КНАХД №480/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

С решение №183/14.10.2024г., постановено по АНД№873/2024г. по описа на РС-Монтана е отменено наказателно постановление №12-2400101/17.06.2024г./номера на НП е поправен с Решение№184/16.10.2024г.за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението/ на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „АГРОПЛОД АМ“ЕООД,[населено място],представлявано от Ж. Б. К. , в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.413,ал.2 от КТ ,за нарушение на чл.11,ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,на работните места и при изполване на работното оборудване , и е осъдена Дирекция „ИТ“-Монтана да заплати на„АГРОПЛОД АМ“ЕООД,[населено място], представлявано от Ж. Б. К. разноски по делото в размер на 550,00лв.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора директор на Д „ИТ“-Монтана, с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в касационната жалба.В с.з. ,чрез юрк. К. моли да се отмени решението на съда като неправилно и незаканосъобразно по подробно изложени мотиви в касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата-„АГРОПЛОД АМ“ЕООД,[населено място], представлявано от Ж. Б. К. ,чрез адв.Т. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на съда,като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.Представя и отговор по КЖ.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.

Административен съд -Монтана,касационно-административен състав ,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № №12-2400101/29.05.2024г. и наказателно постановление №12-2400101/ 17.06.2024г. за това,че при извършена проверка на 21.05.2024г.по спазване на трудовото законодателство е установено от контролните органи на „ИТ”-Монтана,че в обекта-ягодов масив в [населено място] до територията на предприятието имат достъп външни лица по списъчен състав,които работят в обекта ,т.е. работодателят не е предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица до ягодовия масив ,с което е нарушил чл.11,ал.1 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,на работните места и при изполване на работното оборудване , за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]., на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.413,ал.2 от КТ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на РС-Монтана е правилно и законосъобразно.За да отмени издаденото НП ,съдът е приел,че не е доказан факта на нарушение от обективна и субективна страна –а именно,че работодателят от една страна не е изпълнил нормативното си задължение да огради територията на предприятието си и да не допуска външни лица в обекта ,в случая в ягодовия масив в [населено място] ,съгласно чл.11,ал.1 от посочената по-горе наредба,а същевременно е безспорно установено, че територията на предприятието е оградена и обозначена по начин съобразен със спецификата на мястото,релефа и конкретната дейност ,извършвана в предприятието.Съдът е приел ,че описаното в АУАН и НП административно нарушение не е съставомерно ,доколкото не е свързано с неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.11,ал.1 от Наредба №7 /23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,на работните места и при изполване на работното оборудване,а именно да не е оградил територията на предприятието и да е създал условия за допускане на външни лица до него.Очевидно работодателят е изпълнил задължението си да огради предприятието ,но не става ясно какви мерки не е взел , за да допусне лицата ,берящи ягоди в неговия масив.Както правилно е заключил и съдът, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение ,релевиращо съставомерно от обективна страна деяние ,квалифицирано по чл.413,ал.2 КТ.На второ място ,настоящата касационна инстанция споделя и извода на съда ,че след като от попълнена декларация по реда на чл. 402,ал.1,т.3 КТ, подписана от лицата ,допуснати в обекта да берат ягоди ,това е станало със съгласието и знанието на работодателя ,от което се налага извода ,че същите не са пребивавали на територията на предприятието без основание или неправомерно.При разминаване между установената фактическа обстановка и вмененото нарушение на работодателя ,процесното НП е незаконосъобразно и правилно е било отменено от въззивния съд.Изводите на съда са в унисон с представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и отделна преценка ,при което като е отменил НП не е нарушил материалния и процесуалния закон.При правилен разбор и преценка на доказателтвата, съдът е постановил правилен съдебен акт,който не страда от пороци,представляващи отменителни основания по чл.209,т.1-3 АПК. Решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Правилно определена е и наложената санкция, при спазване изискванията на чл.27,ал.2 ЗАНН.

Претендират се разноски от ответника,с оглед изхода на спора ,които са дължими с оглед нормата на чл.63д,ал.3и 5 от ЗАНН в размер на 600/шестотин/лв.платени в брой за адвокатско възнагражение пред касационна инстанция,съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №183/14.10.2024г.,постановено по АНД№873/2024г. по описа на РС-Монтана .

ОСЪЖДА Д„ИТ“-Монтана ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОПЛОД АМ“ЕООД, [населено място], представлявано от Ж. Б. К.,чрез адв.С. Т. разноски по делото в размер на 600/шестотин/лв. за адвокатско възнагражение пред касационна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.