РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
Членове:Светлана Б. Методиева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно административно
наказателно дело № 20255300601448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение № 554/22.05.20025г., постановено по АНД № 591/2025г. по
описа на Районен съд-Пловдив, XVII н.с. обвиняемият В. Х. В. е признат за
виновен в това, че на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление е потвърдил неистина в 2 бр. писмени
декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта –
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, както следва:
- на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, пред М. А. Б. – ****, е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон, а именно: чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата и чл. 16, ал. 4, вр. ал.1 , т. 3, вр. чл. 13, ал.1 от Наредба № Ⅰ-157 от
01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред
орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в които е
декларирал, че обичайното му местопребиваване е в Република България;
- на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, пред М. А. Б. – ****, е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон, а именно: чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични
документи, чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
1
документи, приет с Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че издаденото му
свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, поради
което на основание чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, вр. с чл.78а, ал.1 НК, вр. с
чл.378 ал.4 т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева. Съдът е осъдил обвиняемия да заплати съобразно чл. 189, ал.3 от НПК
разноските по делото в размер на 120,00 лева.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК против така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия – адв. Р. Д., с искане за
отмяна на обжалваното решение. Иска се постановяването на ново такова, с
което обвиняемият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Препраща се към изложените доводи от защитата в хода на съдебните прения
в производството пред първостепенния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият не се
явява. Явява се в качеството му на защитник адв. Е. К. – преупълномощена с
всички права по делото от досегашния защитник адв. Р. Д.. Поддържа така
подадената въззивна жалба и отрича наличието на субективен елемент в
извършеното от обвиняемия. Поддържа и изложеното от адв. Р. Д. в хода на
съдебните прения пред първостепенния съд. Моли обвиняемият В. да бъде
признат за невинен и оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита атакувания
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Оспорва твърдението за
субективна несъставомерност на деянието, за което излага съображението, че
неверните обстоятелства, които обвиняемият е декларирал, са били в неговата
сфера на познание. Пледира първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в съдебно заседание, изложеното в сезиращата го жалба, както и като
служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие
следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият В. Х. В. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство с категории АМ, В1 и В, като и притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № ***, издадено на
****г. от ОД на МВР - Пловдив. От дълги години обвиняемият В.
преимуществено живеел в Кралство Великобритания, където работил. През
2019г., след като придобил цитираното по-горе СУМПС, обвиняемият отново
напуснал Република България и се установил на територията на Кралство
Великобритания.
По време на престоя си в Кралство Великобритания обвиняемият заявил
желание за замяна на своето свидетелство за управление на МПС /български
2
образец/ с такова, издадено от компетентните власти в Кралство
Великобритания. С оглед въведените изисквания обвиняемият изпратил по
пощата на английските власти издаденото му на ****г. в Република България
свидетелство за управление на МПС с № *** за издаването на английско
свидетелство за управление на МПС.
На 12.07.2023г. обвиняемият В. се прибрал за кратко в Република
България и тъй като заявеното от него свидетелство за управление на МПС
(английски образец) все още не му било издадено от властите в Кралство
Великобритания, решил да се снабди с ново такова, издадено от
Министерството на вътрешните работи на Република България. В тази връзка
решил да заяви пред компетентните органи, че е изгубил предишното си
свидетелство за управление на МПС, за да му бъде издадено ново такова,
въпреки че бил наясно с факта, че е предал свидетелство си за управление на
МПС с №*** на компетентните власти в Кралство Великобритания и може да
получи информация от тях.
На 14.07.2023г., обвиняемият се явил в сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив, където обяснил на свидетелката М. Б. –
****, че е изгубил българското си свидетелство за управление на МПС с №***
по пощата и поискал да му бъде издадено ново. Заявил, че живеел
преимуществено в Кралство Великобритания, при което му било обяснено, че
за да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС от българските
власти, е необходимо да е установил обичайното си пребиваване в Република
България, което означава, че през последната календарна година е следвало да
е пребивавал поне 185 дни на територията на Република България. Въпреки
факта, че в периода от 14.07.2022г. до 14.07.2023г. обвиняемият В. е нямал общ
престой на територията на Република България в размер на 185 дни,
респективно не бил установил обичайното си пребиваване в Република
България, същият решил да не се съобрази с указанията и да се опита да се
снабди с българско свидетелство за управление на МПС.
В тази връзка обвиняемият заявил на свид. Б., че искал да му бъде
издадено ново свидетелство за управление на МПС, тъй като си бил изгубил
издаденото с № *** по пощата. Свид. Б. от своя страна му предоставила
празна бланка на Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин, както и бланки на Декларация за обичайно пребиваване
в Република България и Декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на
български лични документи. Съобразно изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, чл.
160, ал. 1 ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност, обвиняемият попълнил декларация с дата
14.07.2023г., в която заявил, че притежаваното от него СУМПС е изгубено,
макар че в действителност същото било изпратено по поща на властите в
Кралство Великобритания за издаването му на свидетелство за управление на
МПС - английски образец. Попълнил и втора Декларация с дата 14.07.2023 г.
на основание чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т.
6 от Наредба №1- 157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която посочил,
че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла
на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Обвиняемият попълнил
собственоръчно Заявление за издаване на документ за самоличност, което
3
било регистрирано с вх. № 10401/14.07.2023г., към което приложил
гореописаните два броя декларации от 14.07.2022г.
Документите били подадени до Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР гр. Пловдив, като били приети и обработени от свид. М. Б.,
заемаща длъжността ****.
Въз основа на подадените документи, на 17.07.2023г. от ОД на МВР -
Пловдив на обвиняемия В. било издадено ново свидетелство за управление на
МПС с № ***, което му е било връчено лично в сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Пловдив на 18.07.2023г.
Впоследствие изпратеното на властите в Кралство Великобритания
свидетелство за управление на МПС с № *** било изпратено по надлежния
ред в Главна Дирекция Национална Полиция /ГДНП/.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебно – почеркова експертиза, предмет на която били Декларация
по чл. 151, ал. 5 ЗДвП /л.40 ДП/, Декларация по чл. 160 ЗДвП /л. 75 ДП/,
заявление-декларация за издаване на дубликат на контролен талон към
СУМПС /л. 41 ДП/ и заявление за издаване на СУМПС вх. №
10401/14.07.2023г. /л. 74 ДП/. Съгласно заключението на назначената
експертиза ръкописният текст и подписите, положени в гореизброените
документи, са изпълнени от обвиняемия В..
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на показанията на свидетелите В. Б. и М. Б. /разпитана
и в хода на проведеното съдебно следствие/, частично от обясненията на
подсъдимия, от заключенията на изготвената в хода на ДП съдебно-почеркова
експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства –
характеристична справка и справка за съдимост за обвиняемото лице.
Извършеният от първоинстанционния съд доказателствен анализ е
подробен и коректен. Първата инстанция е обсъдила всички събрани
доказателства и аргументирано е изложила кои от тях и в кои техни части
кредитира с доверие. Събраните по делото доказателства позволяват
формиране на категоричен и безспорен извод относно авторството на
деянието и вината на обвиняемия.
В мотивите си контролираната съдебна инстанция правилно е оценила
показанията на свид. М. Б. като последователни, логични и безпротиворечиви.
Именно чрез тези показания е внесена яснота относно процедурата, която
следва да бъде изпълнена за издаване на дубликат на българско СУМПС.
Правилно съдът се е доверил и на показанията на свид. В. Б.. Цитираните
гласни доказателства кореспондират с останалата събрана по делото
доказателствена съвкупност.
Първостепенният съд е анализирал обясненията на обвиняемия и е
достигнал до правилния извод, че същите в по-голямата си част оформят
негова защитна версия. Поради това коректно е възприето, че частично
същите са недостоверни, както и че не са обективни.
По отношение на инкриминираната декларация за обичайно
пребиваване резонно районният съд е акцентирал на наличието на
разяснителна бележка в документа. Посоченият текст ясно и подробно дава
отговор на въпроса какво ще рече обичайно местопребиваване в Република
България, поради което и изолирано е останало становището на обвиняемия и
защитата, че е бил подведен от обслужващата го служителка. В проведения в
4
съдебно заседание разпит на свидетелката М. Б. същата заявява, че устно
обяснява на гражданите какъв брой дни от една календарна година е следвало
да пребивават в България, за да се счита, че обичайното им пребиваване е на
територията на страната. Предоставянето на съдействие от служителката под
формата на разяснения не се равнява на твърдяното от защитата насочване
относно това какво да бъде вписано в процесната декларация. Нещо повече –
след като обвиняемият не е пребивавал в България повече от 185 дни,
очевидно е било за него, че заявяването на противното твърдение в
декларацията ще съставлява потвърждаване на неистина, респ. извършване на
престъпление. В този смисъл не е било възможно обвиняемият да бъде
„заблуден“ от когото и да е относно факта къде е пребивавал през изминалата
година.
Правилни са мотивите на контролирания съд и по отношение на
декларацията за изгубено СУМПС /л. 75 ДП/, подадена от обвиняемия В..
Видно от дадените от него обяснения, той е изчакал няколко седмици, след
което е възприел, че документът е загубен. Съгласно обясненията на
обвиняемия той не е предприел действия по установяване на твърдяното от
него загубване посредством официална писмена кореспонденция с
пощенските служби във Великобритания или с властите, обслужващи
издаването и контрола на лични документи в страната. Твърдението, че е
формирал изводите си на база слухове за подобни ситуации, съдът резонно е
възприел за защитна теза, която не е подкрепена от доказателства.
От съществено значение за установяване на обективната истина по
делото е и заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-почеркова
експертиза, което районният съд правилно е възприел за компетентна и
изчерпателна. Това е така, тъй като експертизата е изготвена от вещо лице с
необходимите знания и опит, не възниква съмнение за нейната обективност и
обоснованост. Въз основа на обстоен анализ вещото лице е изградило извода,
че ръкописният текст в полетата за данни и подписите, положени в
инкриминираните документи, а именно два броя декларации и два броя
заявления, са положени от обвиняемия В. В..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за установена
след цялостен и аргументиран доказателствен анализ, законосъобразен е
изводът на първостепенния съд, че с действията си обвиняемият В. е
осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна обвиняемият на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив, в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, е потвърдил неистина в
декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на властта /Началника на отдел "Пътна полиция"
гр. Пловдив/, за да удостовери истинността на някои обстоятелства, а именно,
че лицето е установило обичайното си местопребиваване в Република
България. Установява се безспорно и че на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив, в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, обвиняемият е потвърдил
неистина в декларация, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични
документи се дава пред орган на властта /Началника на отдел "Пътна
полиция" гр. Пловдив/, за да удостовери истинността на някои обстоятелства,
а именно, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е
изгубено.
5
От събраните доказателства безспорно е установено, че обвиняемият е
декларирал пред орган на власт, че обичайното му местопребиваване е в
Република България и че свидетелството му за управление на МПС е
изгубено, като е посочил и в двете декларации, че му е известна наказателната
отговорност, която носи на основание чл. 313 НК.
Налице са признаците и на продължаваното престъпление, доколкото
процесните деяния са две на брой и осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Обвиняемият В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Съзнавал е, че обичайното му местопребиваване е на
територията на Великобритания, както и че българското му свидетелство за
управление на МПС е предадено на великобританските власти във връзка с
процедура по замяната му с английско такова. Въпреки това е попълнил
инкриминираните декларации, в които е удостоверил различни от истинните
данни.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първостепенния съд по
отношение отсъствието на предпоставките за прилагане на нормата на чл. 9,
ал. 2 НК. Преценката за малозначителност или за явна незначителност на
обществената опасност на едно деяние следва да се прави въз основа на това в
каква степен фактическата тежест на деянието е относима към критериите на
закона. При проверка на целия обем от доказателства по делото настоящият
съд също не намира фактическите данни по делото да очертават която и да е
от хипотезите на чл. 9, ал. 2 НК. В действителност обвиняемият не разкрива
висока степен на обществена опасност – същият е с чисто съдебно минало, а
така също е съдействал на разследването. Правилно обаче е преценено от
районния съд, че се касае за две деяния, извършени в условията на
продължавано престъпление, което повишава обществената опасност до
степен да не може да се приеме тя да е явно незначителна. Не следва да
остават игнорирани и специфичните особености на конкретните деяния, а
именно естеството на техния предмет и начина на извършване – касае се за
частни документи, представени пред орган на власт / Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив/. Поради това неоснователен е
доводът на защитата за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и оправдаване на
обвиняемия на това основание.
Районният съд е съобразил коректно, че са налице императивните
предпоставки за приложението на чл. 78а НК – обвиняемият В. не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Поради това правилно
обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание за извършеното престъпление. Въззивният съд не
откри основание за ревизия и на размера на наложената на обвиняемия глоба в
размер на 1000 лева. Оценката на смекчаващите вината обстоятелства е
извършена правилно, както правилно е преценено и че не се откриват по
делото отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл коректно
глобата е определена в минималния законоустановен размер. Настоящият съд
6
споделя доводите на първата инстанция, че с това наказание ще бъдат
постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция на
наказанието.
При извършена на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното решение въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което с оглед гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 554/22.05.2025г., постановено по АНД №
591/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVII н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал. 2 НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7