Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 376 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх. № 78920/30.10.2019 г., по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, чрез
пълномощника му – юрк. М. К., с надлежно учредена представителна власт по
делото, против Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане от
11.10.2019 г., в частта, с която не е уважено изцяло искането на длъжника за
намаляване на адвокатския хонорар определен по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. до размера
от 200 лв. без ДДС дължимо само за образуване на изпълнителното производство по
изп. д. №20198510402208.
Жалбоподателят поддържа,
че определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение на
взискателя в обжалваното постановление за разноските е прекомерен за разликата
над 200,00 лв., до намаления размер от 230,00 лв., предвид предприетите действия по
събиране на вземането, изразяващи се единствено в образуване на изпълнителното
дело, но не и такива, насочени към удовлетворяване на самото вземане. Моли съда
да отмени същото за разликата над 200 лв. до 230 лв., както и да съобрази това
с дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по
жалбата изразява становище за нейната неоснователност, сочейки че начислените
такси и разноски са в нормативно установения размер. Изтъква, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано извършване на конкретно
изпълнително действие - запор на банкови сметки.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М. Петков излага подробни съображения
за неоснователност на жалбата, изтъквайки че определените разноски са в
законовия минимум. Сочи, че размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е определена на база сумите по изпълнителния лист и разноските за
адвокатско възнаграждение, равняваща се на 69,83 лв.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№20198510402208, по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, е образувано по молба
на взискателя В.А.В.чрез адв. Виолета Герова, за събиране на парични вземания
срещу длъжника Т.С. ЕАД, в размер на 300 лв. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано налагането на запор на банкови сметки на
длъжника, както и приемането за събиране на адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство, дължимо за оказана на взискателя безплатна правна
помощ, в размер на 360 лв. с ДДС. След връчване поканата за доброволно
изпълнение длъжникът е подал възражение от 09.10.2019 г. за намаляване размера
на адвокатското възнаграждение до размер на 200 лв., дължимо единствено за
образуване на делото. С обжалваното разпореждане от 11.10.2019 г., обективирано върху
възражението на длъжника (л. 10 от и.д.), съдебният изпълнител частично е
уважил искането на длъжника, като е намалил адвокатското възнаграждение от 360
лв. на 230 лв. без ДДС или 276 лв. с ДДС
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва
да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания,
дадени в т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§ 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият
състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по
чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният
изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която
за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 500 лв. се дължи 1/10 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7, не намира приложение, тъй
като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване
на паричното вземане. Такова действие не представлява искането на взискателя,
обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело за налагане на
запор на банкови сметки на длъжника, тъй като посочването на изпълнителен
способ е част от съдържанието на молбата и задължителен реквизит с оглед
изискването за нейната редовност – арг. от чл. 426, ал. 2 ГПК (в този смисъл и
мотивите на т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2013 г., на ОСГТК
на ВКС). Ирелеванто е соченото от съдебния изпълнител бездействие за плащане от
страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, тъй като основателността
на претенцията по чл. 10, т. 2 от НМРАВ е обусловена от наличието на реално
извършени от процесуалния представител на взискателя действия за събиране на
вземането след изтичане срока за доброволно изпълнение и доколкото посочените в
молбата за образуване изпълнителни способи не са довели до събиране на
вземането. Осъществяването на подобни факти не се твърди, а и не се установява
по делото – според съдържащото се в приложеното копие от изпълнителното дело единственото
процесуално действие на адвоката на взискателя, насочено към събиране на
вземането, се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнителното
производство, с посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от „Т.С.” ЕАД разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на
постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв. Ето защо обжалваното Разпореждане,
с което по същество съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за
адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лв. с ДДС (200 лв. без ДДС) до 276 лв. с ДДС (230 лв. без ДДС) следва да се
отмени за сумата над 240 лв. с ДДС
При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26
ТТРЗЧСИ , в сочения от него размер от 69,83 лв. също следва да бъде редуцирана.
Пропорционалната такса се начислява върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно
със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски следва да се включат в
базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Последната
следва да бъде определена като процент от събираната сума, която е в общ размер
на 540,00 лв., като в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Следователно таксата по т. 26, б. „б“ от Тарифата е в размер на 64,80
лв. с ДДС и за разликата над този размер до определените 69,83 лв. следва да
бъде отменена.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
за разноски обективирано в Разпореждане от 11.10.2019 г. на ЧСИ М.П., рег. №851 на
КЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на взискателя, по
изп. д. №20198510402208, до размера на 240 лв. с ДДС, както и таксата по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ -до
сумата от 64,80 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: