№ 18
гр. С. , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дора Д. М.а
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 1, т. 3
ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С жалба вх. № 66/26.04.2021 год. по описа на ДСИ при РС-С.,
взискателят по изпълнително дело № 13/2012 г. „А.“ ЕООД, чрез управителя
на дружеството инж. М. Д. М. е обжалвало постановление на съдебния
изпълнител от 24.03.2021 г., за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че изпълнил всички указания
на съдебния изпълнител за внасяне на такси, насрочен бил опис на имот-
„М.д.“ в кв. 7 в гр. С., собственост на длъжника, който обаче не се състоял. От
длъжника А.М. разбрал, че поел задължение да заплати сумата на три пъти,
но така и не сторил това. Излага, че съдебният изпълнител бил длъжен да
насрочи нов опис на имота. Моли за отмяна на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство.
Длъжникът А. М. М. е починал на 20.10.2020 г., видно от служебно
направена справка от НБД Население, поради което препис от жалбата не е
връчван.
1
Със съпроводително писмо ДСИ при РС-С. е изпратил жалбата и препис
от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК
мотиви по обжалваното действие.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и
представените доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи,
намери следното:
Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от
ГПК от взискател по изпълнителното дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е
образувано по молба на „А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Св. Н.“ № 18, ет. 5, срещу длъжника А. М. М. с
ЕГН: ********** от гр. С. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
04.01.2012 год. по ч.гр.д. № 1224/2011 год. на РС-С., с предмет парично
вземане – сумата от 5950,00 лв., за изпълнение на парично задължение,
представляващо неизпълнено задължение по запис на заповед от 29.12.2006
г., 7463,38 лева лихва за забава за периода от 28.02.2007 г. до 14.11.2011 г.
заедно със законната лихва от 25.11.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата и 119,00 лева разноски по делото за държавна такса.
Предприети са действия по установяване имущественото състояние на
длъжника, изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника на 20.02.2012 г.
На 20.02.2012 г. е наложена възбрана върху недвижим имот – „М.д.“ – с
идентификатор № 65231.904.405.1, със застроена площ от 126 кв.м., находящ
се в гр. С., собственост на длъжника.
С молба от 06.10.2014 г., взискателят е поискал да се насочи
изпълнение към имота на длъжника. Съдебният изпълнител е насрочил
извършване на опис на 31.10.2014 г. от 14,00 часа. На 28.10.2014 г. е
депозирана молба от взискателя за отлагане на описа, поради здравословни
проблеми на управителя на дружеството М. М.. Молбата е уважена и описът
отложен, без да бъде посочена друга дата.
2
На 23.12.2015 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на нова
дата за опис на процесния имот.
На 28.12.2015 г. взискателят е бил уведомен от съдебният изпълнител по
телефон, че опис ще бъде насрочен през месец февруари, поради отпуск.
На 23.03.2016 г. взискателят е уведомен по телефон, че за да бъде
насрочен опис следва да представи удостоверение за тежести на възбранения
имот, а за служебно снабдяване е необходимо да внесе авансово държавна
такса в размер на 10, 00 лева по сметка на СВ и 5, 00 лева по сметка на РС-С..
С постановление от 24.03.2021 г., предмет на настоящата проверка,
делото е прекратено, на осн .чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието на
които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното
производство.
Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен
в горепосочената норма, е преклузивен, а не давностен, и започва от тече от
последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не погасява материалното право, т. е. няма пречка, и след
срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия,
които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко
насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на
съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл е даденото тълкуване
3
в т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този
извод се налага и в т. 10 от същото ТР, според която действия за
принудително изпълнение на вземането представляват предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. В тълкувателното решение е посочено, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността – образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника и т.н.
От данните по делото се установява, че последно взискателят е поискал
насрочване на опис на имота на 23.12.2015 г., на 23.03.2016 г. са му съобщени
указания, които не е изпълнил, поради което не е бил насрочен опис. От
тогава няма данни по делото взискателят да е поискал извършване на
изпълнителни действия.
Т. е. в продължение на пет години /от 23.03.2016 г. до датата на
постановлението за прекратяване 24.03.2021 г./ не са предприети действия по
принудителното удовлетворяване на вземанията на взискателя по смисъла на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което производството по изпълнително
дело № 13/2012 г. по описа на ДСИ при РС-С., е прекратено по силата на
закона.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези на съдебния изпълнител, се налага извод, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, тъй като атакуваното действие на ДСИ
е законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 66/26.04.2021 год. по описа
на ДСИ при РС-С. от взискателят по изпълнително дело № 13/2012 г. „А.“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Св.
Н.“ № 18, ет. 5, чрез управителя на дружеството инж. М. Д. М. срещу
постановление на съдебния изпълнител от 24.03.2021 г., с което е прекратено
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5