№ 202
гр. Габрово , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101169 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. №3015/01.07.2021 г. на КР. П. Н., ЕГН ********** с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу С. Т. Н., ЕГН
**********, с твърдения за извършен на 29.06.2021 г., около 20.30-21.00 часа, акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Молителката поддържа, че ответникът е неин съпруг и от брака имат родени две
деца. Твърди, че на 29.06.2021 г. около 20.30 -21.00 часа ответникът хванал
молителката за врата и започнал да я души, след което й нанесъл няколко шамара, като
синът им застанал между тях в опит да прекрати побоя. В този момент молителката
успяла да избяга във входа на блока, като отишла при съседката и се обадила на
телефон 112 за помощ. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН. В
представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН описва изложения в молбата акт на
домашно насилие.
В съдебно заседание молителката, чрез нейния процесуален представител
поддържа молбата, която счита за доказана.
В съдебно заседание ответникът С. Т. Н. оспорва молбата. Признава, че е ударил
на молителка два - три шамара, като твърди, че тя също му била отвърнала.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от удостоверение за граждански брак от
1
05.09.2018 г. на Община Габрово, че ответникът С. Т. Н. е съпруг на молителя КР. П.
Н..
В представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката КР. П. Н. е изложила
описание на твърдения акт на домашно насилие, осъществен от ответника С. Т. Н.
спрямо нея на 29.06.2021 г., която декларация, предвид предвидената наказателна
отговорност за неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът
цени като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото
изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството
доказателства.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Албена Георгиев, показанията на която съдът кредитира като съответни на
другите събрани в производството доказателства и основани на преките й впечатления.
Въз основа на същите съдът приема за установено, че на 29.06.2021 г. свидетелят била
на гости в жилището на страните, като ответникът бил употребил алкохол. Между
страните възникнал скандал като молителката направила забележка на ответника да
говори по-тихо тъй като децата били в другата стая. В този момент ответникът станал
от дивана и започнал да й удря шамари и да я души, като я притиснал към стената. Св.
Георгиева казала на ответника да спре и започнала да вика за помощ, след което
излязла от жилището, оставяйки вратата отворена и се прибрала в апартамента си
находящ в същия блок на петия етаж. След няколко минути молителката се качила в
жилището на св. Георгиева и се обадила на телефон 112 за помощ.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, като
необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не установяват факти и
обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Въз основа гласните доказателствени средства, неопроверганата от ответника
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, обективираното в съдебно заседание признание на
факта за нанесени шамари, съдът приема, че автор на акта на домашно насилие,
подробно описан от молителката КР. П. Н. в молбата й за защита е С. Т. Н..
Доказателствата, събрани в производството безпротиворечиво установяват, че същият,
е предприел поведение, изразено в упражняване на физическо насилие - душене и
нанасяне на шамари.
Употребата на физическо въздействие, чрез душене и нанасяне на шамари
съставлява особено драстично нарушение на телесната неприкосновеност на едно
физическо лице и покрива хипотезата на физическо насилие, чрез което противоправно
е увредено неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето
на молителката - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
2
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното му
засягане в случая се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи, което
обективно предизвиква отрицателни емоционални преживявания.
Доводите, че молителката упражнява забранена от закона дейност, са
неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като право на съдебна
защита от насилие има всяко лице, без значение на упражняваното от него занятие или
дейност, още повече, че в подкрепа на тези твърдения на ответника не се събраха
доказателства.
С оглед на изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на
физическо, психическо и емоционално насилие следва да бъдат приложени мерки по
чл. 5, ал. 1, т.1, т. 2, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на
пострадалото лице.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на акта на
домашно насилие, времето, през което е извършен, и мястото на извършването му (в
семейното жилище), съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца, считано от
издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици. Съдът намира, че тази
мярка би била достатъчно ефективна, тъй като акта на насилие е осъществен при
допускане от страна на пострадалата на контакт с ответника, без последният да е
търсил такъв против волята й. Не е необходимо да се налагат останалите мерки,
предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, още повече, че не се установи
ответникът да предприемал противоправно поведение по местата за социални контакти
и отдих на молителката. На следващо място, поради непосочване на точните места за
социални контакти и отдих на молителката и с оглед тяхната неопределеност, забрана
на ответника да ги приближава би била бланкетна и безпредметна.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на нарушението,
времето и мястото на извършването му, като приема, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 300 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, С. Т. Н.,
следва да заплати по сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25 лева, а на
молителката КР. П. Н., сумата 500 /петстотин/ лева – разноски за производството,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. Ц..
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу С. Т. Н.,
ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с постоянен и настоящ адрес: село Челопек,
общ. Враца, ул. „**********” № 9, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с постоянен и
настоящ адрес: село Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9 да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на КР. П. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „**********” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 3.
ОТСТРАНЯВА С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с постоянен и
настоящ адрес: село Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9 от съвместно
обитаваното с КР. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 4,
вх. Б, ет. 2, ап. 3, за срок от дванадесет месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ЗАБРАНЯВА на С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с постоянен и
настоящ адрес: село Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9 да се доближава на по-
малко от 50 /петдесет/ метра до КР. П. Н., ЕГН **********, жилището й с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 3 и местоработата й /„Дзалли” ООД , с
адрес, гр. Габрово, кв. Палаузово, бул. Столетов № 20/ за срок от дванадесет месеца,
считано от издаване на заповедта за защита, на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1, 2 и 3
ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с
постоянен и настоящ адрес: село Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с адрес: село
Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в
размер на 300 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с постоянен и
настоящ адрес: село Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9, да заплати по сметка
на РС Габрово държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. Т. Н., ЕГН **********, роден на 02.03.1979 г., с постоянен и
настоящ адрес: село Челопек, общ. Враца, ул. „**********” № 9, да заплати на КР. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 3,
сумата 500 /петстотин/ лева – разноски за производството, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл. 20 ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати на полицейското управление по адресите на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5