Р Е Ш Е Н И Е
№ 586/
29. Октомври 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На девети октомври 2019 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Нанка Рачева от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 715/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на А.И.С. ***, чрез адв. Пл.В.
*** срещу ОД на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в
размер на 300 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 395/2019г. по описа на
Районен съд – Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП №
18-0938-002647/04.06.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
решението на РС - Плевен – 14.05.2019г.
Претендира присъждане на направените деловодни
разноски в настоящото производство – адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал.1 т.3 от ЗАдв. и дт. – 10 лв..
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Плевен не
изразява становище по иска.
Прокурорът дава заключение за основателност на
исковата молба и предлага да бъде уважена.
Като съобрази
становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Областна дирекция на МВР - Плевен, която е юридическо лице
и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващия орган,
издал отмененото НП е Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен и
следователно е част от структурата на ответника.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 395/2019г. по описа на Районен съд – Плевен е
приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 230 / 03.04.2019г.
по НАХД № 395/2019г. Районен съд –
Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0938-002647/04.06.2018г.
на Началника на СПП при ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 183 ал.4 т.7
пр.1 ЗДвП на А.И.С. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Съдебното решение не е било
обжалвано и е влязло в законна сила на 14.05.2019г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. П.В. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 26.02.2019г. срещу договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., платени в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по
налагане на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на
възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло
при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер
на разписка за платената от клиента сума.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300
лв. е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля определеното
минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела, което е
300 лв.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт – 14.04.2019г. до
окончателното й плащане.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на
осн. чл. 38 ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата за присъждане в
полза на адвокат В. на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно
чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно защитавания материален интерес, тъй като адвокатът е
осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца като свой близък по
чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие, което обстоятелство не се нуждае от доказване.
Присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката съгласно чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата се дължи само, ако спорът е решен в полза на
страната, ползвала безплатна правна помощ, както е в случая.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на А.И.С. ***
обезщетение в размер на 300 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 395/2019г. по описа на
Районен съд – Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП №
18-0938-002647/04.06.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
решението на РС - Плевен – 14.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Плевен да заплати на А.И.С. *** направените деловодни
разноски за д.т. в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. П.В. *** сумата 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/