Р Е
Ш Е Н
И Е
№19
гр. Ботевград, 28.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 851 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „*****“ ЕАД, срещу И.П.А. са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД за следните
суми: 1.) 876,54 лв. – главница по Договор за паричен заем № ***** от 25.05.2017
г.; 2.) 153,39 лв. – договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до 20.05.2018
г.; 3.) 45,00 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 4.) 740,19
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
24.07.2017 г. до 20.05.2018 г.; 5.) 65,23 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода от 25.06.2017 г. до 30.08.2018 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми,
предмет на Заповед № 4819/03.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 1686/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че на 25.05.2017 г. ответникът е
сключил Договор за паричен заем № ***** с „*****“ АД. Сумата по кредита в
размер на 900 лв. била предоставена на кредитополучателя. Всички уговорени суми
по договора следвало да се погасят на 12 равни седмични погасителни вноски.
Последната погасителна вноска следвало да се извърши на 20.05.2018 г.
Ответникът погасил 117 лв. по договора, след което преустановил плащанията.
Всички вноски по договора падежирали. Сочи се още, че по силата на договор за
цесия от 01.01.2018 г. ищецът придобил вземанията на кредитора срещу ответника,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Като пълномощник на
цедента и от името на последния, ищецът уведомил длъжника за извършената цесия.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в писмена молба от 29.11.2019 г. заявява, че поддържа
исковете. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото
решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се обсъдят предпоставките
за постановяването му.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Отв. И.П.А. е
получил препис от исковата молба на 25.09.2019г., ведно с разпореждането на
съда, в което са му указани неблагоприятните последици от неподаване на отговор
и неявяване в съдебно заседание. Въпреки това отговор не е депозиран. Ответникът
е получил определението за насрочване на съда, съдържащо проекто – доклад, на 15.11.2019г.,
но не се е явил в първото открито съдебно заседание, нито е изпратил
представител. Налице е и изрично искане от страна на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
Исковете са и вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а
именно заверени преписи на: Договор за паричен
заем № ***** от 25.05.2017 г, Предложение за сключване на договор за паричен
заем от 25.05.2017 г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., Потвърждение за сключена цесия (л. 14), Приложение №
1/01.01.2018 г. към договора за цесия от 16.11.2010 г., Уведомително писмо изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/*****/03.01.2018 г., ведно с известие за доставяне, Тарифа на „*****“
АД.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в настоящото исково производство,
както следва: 562,39 лева (петстотин шестдесет и два лева и тридесет и девет
стотинки), от които 212,39 лв. - държавна такса и 350 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна също и сторените от нея разноски в заповедното
производство в размер на 87,61 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки), от които 37,61 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД от „*****“ ЕАД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*****, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, срещу И.П.А. с ЕГН: **********,***, че И.П.А. с ЕГН: **********
дължи на „*****“ ЕАД с ЕИК: ***** сумата от 876,54 лв. (осемстотин седемдесет и шест лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № ***** от
25.05.2017 г.; сумата от 153,39 лв. (сто петдесет и три лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до
20.05.2018 г.; сумата от 45,00 лв.
(четиридесет и пет лева) , представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 740,19
лв. (седемстотин и четиридесет лева
и деветнадесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 24.07.2017 г. до 20.05.2018 г.; сумата от 65,23 лв. (шестдесет и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 25.06.2017 г. до
30.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със
законната лихва, считано от 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед № 4819/03.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1686/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. т.
12 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС И.П.А.
с ЕГН: **********,***, да заплати на „*****“ ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „*****, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, сумата от 562,39
лева (петстотин шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща разноски в исковото производство, от които 212,39 лв. - държавна
такса и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 87,61 лв. (осемдесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, от които 37,61 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл.
240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: