Решение по дело №184/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на И. М. И. срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки (ЗППАМ) № РД – 14 - 1294/ 03.02.2025 г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози, са приложени принудителни административни мерки, както следва:

1. временно спиране от движение на моторно превозно средство автомобил марка „Ивеко 35 С 15“, от категория М1, с рег. № [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и СРМПС № *********;

2. временно отнемане на СУМПС с № *********, издадено на 20.02.2020 г. от МВР – Търговище, на И. М. И., до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорват се фактическите основания за прилагането на процесната ПАМ. Твърди се, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна описаното в заповедта административно нарушение. Сочи се, че лиценза, ако е издаден такъв, следва да е на работодателя му – „Виен транс“ ООД. Оспорващият твърди още, че той, в качеството му на физическо лице, не е извършвал обществен превоз. Правят се възражения, че при липса на издадена лицензия на водача, нарушението няма как да бъде преустановено от последния. По тези съображения се иска нейната отмяна и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за платена държавна такса по жалбата. Иска се и осъждане на ответника да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна помощ в размер на 1000 лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, оспорва жалбата. Счита, че събраните в административното производство доказателства сочат на извършено нарушение, поради което правилно е приложена предвидената в закона ПАМ. Оспорената заповед съдържа пълно и точно описание на обстоятелствата, съобразена е с материалните норми и целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Търговище, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата, в частта, с която е оспорена ЗППАМ по т. 1, е подадена в законоустановения срок, но от лице, което няма личен и пряк правен интерес от предприетото оспорване. С приложението на принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ се рефлектира по негативен начин в правната сфера на собственика на автомобила. В настоящата хипотеза, собственика и водача на процесното МПС, са различни лица. В този смисъл, правен интерес от оспорване на ЗППАМ, в частта по т. 1, има собственикът – „Виен транс“ ООД, а не установения при проверката водач – И. И..

Гореизложеното обуславя извод за недопустимост на предприетото оспорване на заповедта, в частта по т. 1. Жалбата, в тази част, следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство – да бъде прекратено, на основание чл.159, т. 1 от АПК.

Жалбата, в частта, с която е оспорена ЗППАМ по т. 2, е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

При извършена на 07.03.2025 г. проверка от инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ е установено, че жалбоподателят И. М. И. извършва обществен превоз на шест броя пътници, като всеки пътник има издаден фискален бон, за сумата от 60.00 лева. Превозът се извършва по маршрут от гр. Омуртаг до гр. Виена, с лек автомобил Ивеко 35 С 15, с рег. № [рег. номер], от категория М1, собственост на „Виен транс“ ООД.

Контролните органи са направили справка в информационните масиви на ИААА, в резултат на която са констатирали, че за процесното МПС няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на МПС към лиценз, издаден от МТС.

При проверката са снети обяснения от пътниците в автомобила – И. Х. З., Е. И. Х., Т. Х., Ю. А. Х., Д. М. Р., които декларират, че на 07.03.2025 г. пътуват от Омуртаг за Виена, срещу възнаграждение, от 60 лева, а един от пътниците, също е шофьор на процесното МПС.

Въз основа на писмените обяснения на двамата пътници и разпечатката от информационната система на ИААА на жалбоподателя е съставен АУАН № 344443/ 07.03.2025 г. за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр за това, че на 07.03.2025 г., в община Търговище, на път Търговище – Разград, на втори разклон за [населено място], като водач на автомобил Ивеко 35 С 15, с рег. № [рег. номер], от категория М1, собственост на „Виен транс“ ООД, извършва превоз на 6 пътници, от град Омуртаг до град Виена, срещу заплащане, без за МПС да има заверено копие от лиценз на Общността, издадено от МТС. Иззети са СРМПС, СУМПС, които са поверени за пазене на ОО „АА“ – Търговище.

Нарушителят е получил препис от акта, без да е вписал възражения срещу него.

Въз основа на констатациите в АУАН, началникът на ОО „АА“ - Търговище издава обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1294/ 07.03.2025 г., с т. 2 от която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтомПр е наложил на И. М. И. принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Административният орган приема, че налагането на процесната ПАМ е обусловено от факта, че превозът е извършван срещу заплащане или икономическа облага, без да са спазени нормативните изисквания за международен превоз на пътници. В снетите сведения от пътуващите лица има достатъчно данни за възмездност на извършвания превоз, поради което случаят не може да се квалифицира като „споделено пътуване“. Органът е отчел, че подобен превоз може да породи потенциална опасност за живота и здравето на пътуващите, в резултат на което е направил заключение, че единственият начин за предотвратяване на вредните последици от нарушението е временното отнемане на СУМПС в максимално предвидения от закона едногодишен срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно т. І. 4 от Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.

Процесната заповед е издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, поради което принудителната административна мярка е наложена от надлежно упълномощено длъжностно лице, в рамките на делегираните му правомощия.

Заповедта съдържа необходимите реквизити и е фактически и правно мотивирана съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От страна на административният орган извършено ясно и точно описание на конкретното деяние на водача, обусловило прилагането на процесната ПАМ, както и обстоятелствата, при които е извършено.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната ПАМ е наложена въз основа на редовно съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на водача.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, изброени в глава ІХ от ЗАвтПр. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр, посочен като правно основание за издаване на заповедта, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Превозът е „международен“, когато се преминава през държавна граница, видно от § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтПр.

Законодателят е дал определение на „превоз на пътници“ в § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр като дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, като последните две условия са дадени алтернативно. „Икономическа облага“ е предмет на дефиниране в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр, съгласно която това е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – за да избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно от решаващо значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, т.е. формирането на печалба или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от двете обстоятелства, за да се приеме, че е изпълнено определението на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр.

В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява безспорно, че пътуващите в автомобила лица са платили по 60 лева, което по естеството си представлява икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр. Не се спори и за това, че за управляваното от жалбоподателя МПС няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. Дадените по време на проверката писмени обяснения от пътуващите в автомобила лица са годно доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1, във вр. чл. 44 от АПК, с оглед на което правилно и законосъобразно административният орган се е съобразил с тях. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, поради което следва да се приеме, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр – извършване на обществен превоз на пътници с МПС без необходимите документи за това. Самият факт, че пътниците са заплатили съответната парична сума, за което и е издаден касов бон, ясно показва възмездността на услугата за превоз. За изпълнението на състава на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр не е от значение начинът и времето на заплащане на разходите, а възмездността на услугата за превоз, която в случая безспорно е налице.

При настъпването на основните съставомерни факти – извършване на обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, за което няма заверено копие към лиценз на Общността, правилно и законосъобразно административният орган е упражнил властническите си правомощия да наложи принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр. От съдържанието на правната норма е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в хипотезиса на правната норма, той няма право на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В този случай, отговорността е

Едно от предложенията в нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр е за временно отнемане на СУМПС на водач, извършващ обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, без да има заверено копие към лиценз на Общността, което обхваща именно случаите на международен превоз на пътници и товари съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 25 и чл. 29 от ЗАвтПр., без значение чие е задължението за снабдяване с лиценза.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за немотивираност на срока на мярката, защото неговата продължителност е ограничена от закона - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година (чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр). След отстраняване на нарушението или след изтичане на посочения в закона срок ПАМ се счита за отпаднала поради настъпване на прекратителното условие, с което е обвързано действието ѝ. Времетраенето на ограничението е императивно определено и не е необходимо неговото допълнително мотивиране. Наличието на краен срок на неблагоприятното въздействие е гаранция, че адресатът на заповедта няма да бъде засегнат в по-голяма степен от най-необходимото, поради което не е налице несъразмерност на мярката (така Решение № 12968/17.12.2021 г. по адм. дело № 5866/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 10262 от 14.11.2022 г. по адм. д. № 3820/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 7656 от 09.08.2022 г. по адм. д. № 2312/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 11124 от 05.12.2022 г. по адм. д. № 3384/2022 г. по описа на ВАС и др.).

Административната принуда е форма на държавна принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае да изпълни доброволно. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без съответните документи за това е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Процесната ПАМ има качествените характеристики както на превантивна, така и на преустановителна ПАМ – да прекрати извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното отнемане на СУМПС на водача е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови извършването на обществен превоз на пътници без съответния лиценз, както и да се осуети възможността на жалбоподателя да извърши друго нарушение, поставящо в риск правнозащитените блага, свързани със законосъобразното упражняване на транспортната дейност, за която е въведен лицензионен режим. В същия смисъл е и актуалната практика на ВАС по адм. дела №№ 9056/2023 г.; 4700/2023 г.; 3040/2024 г.; 1426/2023 г. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че заповедта в частта по т. 2, е законосъобразна по същество. Административният орган правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу оспорената част от заповедта следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът по делото не е претендира разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. М. И., [ЕГН], от гр. Омуртаг срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 - 1294/ 03.02.2025 г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство автомобил марка „Ивеко 35 С 15“, от категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на „Виен транс“ ООД, ЕИК: *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и СРМПС № *********.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 184 по описа на АдмС – Търговище за 2025 г., в частта, И. М. И., [ЕГН], от гр. Омуртаг срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 - 1294/ 03.02.2025 г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство автомобил марка „Ивеко 35 С 15“, от категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на „Виен транс“ ООД, ЕИК: *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и СРМПС № *********.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. И., [ЕГН], от гр. Омуртаг срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 - 1294/ 03.02.2025 г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която спрямо И. М. И., [ЕГН], на основание чл. 107, ал. 1, чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС, с № *********, издадено на 20.02.2020 г. от МВР – Търговище, до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.