№ 53
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000087 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Г. Й. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Карнобат, ул. „Иван Вазов“ № 14, с адрес за връчване:
гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 29 - адв. С. Г., против Решение № 56 от 7.03.2025
г., поправено с Решение № 142 от 5.05.2025 г., по т.д. № 234/2024 г. на
Окръжен съд Бургас, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Апогей
– 91“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас
8000, бул. „Мария Луиза“ № 5, ет. 4, представлявано от П. Р. М. и Ан. Х. К. –
заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик” № 8,
ет.3 - адв. Д. К., като частен правоприемник на „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД, ЕИК *********, съгласно договор за цесия от 29.11.2019 г., сумата от 35
620,66 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за банков
кредит от 14.08.2015 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на
1.08.2024 г. до окончателно изплащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради
противоречие с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Изтъква се, че първоинстанционният съд не е обсъдил надлежно
1
предявените правопогасяващи възражения, като е приел за установени факти,
за които няма събрани доказателства. В допълнение се сочи, че това е
опорочило правните изводи по съществото на спора.
Развиват се съображения, че въззиваемият „Апогей – 91“ ООД не е
придобил вземанията на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД по процесния
договор за кредит, по който ЗК „Церковски“ е кредитополучател, а
въззивникът Г. И. солидарен длъжник. (И. е бивш председател на
кооперацията, която на 16.12.2022 г. е заличена от Търговския регистър след
прекратено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ производство по несъстоятелност).
Акцентира се на обстоятелството, че на 28.11.2019 г. самият
въззиваем е погасил вземанията на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез
плащане на стойност 38 338,14 лв., затова те няма как да му бъдат
прехвърлени с договор за цесия, сключен на следващия ден – 29.11.2019 г.
Дори да се приеме, че цесията е произвела действие, то, по мнение на
въззивника, въззиваемият „Апогей – 91“ ООД следва да се счита
удовлетворен, тъй като е придобил земеделска техника, обременена с особен
залог в обезпечение на кредита и у него се сливат качествата на заложен
кредитор и залогодател. Сочи се, че заложените машини са му били продадени
от кооперацията – кредитополучател през периода 1.10.2019 г. - 4.11.2019 г.
срещу цена на обща стойност 163 800 лева, която обаче не била платена, при
дори по-висока пазарна стойност на вещите - 221 400 лв. без ДДС, видно от
заключението по изслушаната техническа експертиза.
Въззивникът се позовава и на извършено от кредитополучателя ЗК
„Церковски“ прихващане с насрещни вземания към дружеството – въззиваем,
за неиздължената цена на земеделската техника от 163 800 лв., като
изявлението за прихващане е било отправено чрез „покана“, връчена на
„Апогей – 91“ ООД чрез телепоща на 27.05.2020 г. в 14:00 ч.
Поддържа се становище за неправилност на разсъжденията в
обжалваното решение, че прихващането не е произвело действие, тъй като
вземането на кооперацията от 163 800 лв. вече е било погасено, с извършено
по-рано на същия ден (в 12:00 ч.) прихващане от въззиваемия с негови
вземания на обща стойност 178 593,97 лв. за доставки на препарати и семена.
Въззивникът инвокира приложимост на правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, според
което, при няколко еднородни задължения, длъжникът може да заяви кое от
2
тях погасява. Трябвало да се съобрази също, че в счетоводството на ЗК
„Церковски“ дългът по процесния договор за кредит бил отразен погасен.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Апогей – 91“ ООД, в който се моли за оставянето й без уважение и
потвърждаване на атакувания съдебен акт, в обжалваната част, по
съображения за неговата законосъобразност и правилност.
Подчертава се, че извършеното от въззиваемото дружество
погасително плащане към банката е било за цената по договора за цесия, а
обстоятелството, че дружеството е придобило от кооперацията – длъжник
обременено със залог имущество, не води до погасяване на обезпечения дълг.
Въззиваемият посочва, че конкуренцията между обсъдените по-горе
извънсъдебни прихващания следва да се разреши в полза на по - ранното от
тях, извършено от него.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по
предявен пред първоинстанционния съд от дружеството - въззиваем иск, с
правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.99, ал.1 ЗЗД.
При твърдения за придобито по силата на договор за цесия вземане
срещу въззивника Г. Й. И., като солидарен със ЗК „Церковски“ длъжник на
цедента „Обединена българска банка“ АД цесионерът „Апогей – 91“ ООД
претендира да получи исковата сума, представляваща неиздължена част от
главницата по договор за кредит, сключен с банката, ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
3
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в
производството доказателства става ясно, че на 14.08.2015 г. е сключен
договор за срочен банков кредит, по силата на който „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, праводател на цедента, е предоставило на Земеделска
Кооперация „Церковски“, като кредитополучател, в заем сумата от 200 000
лв., като оборотни средства, с краен срок за погасяване на кредита 5.08.2018 г.
Като солидарен длъжник в кредитното правоотношение е встъпил
въззивникът Г. Й. И..
С Анекс № 3 от 4.09.2017 г. страните, след като са установили
помежду си размера на остатъчния дълг, са предоговорили срока на крайния
падеж, фиксирайки го на 5.08.2019 г., и размера на погасителните вноски до
пълното издължаване.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че
задължението е било обезпечено с вписан първи по ред особен залог върху
движими вещи – земеделски машини, собственост на кооперацията: колесен
трактор марка Болгар, модел ТК-80, номер на рама *********, рег.№
А2207ЕЕ, инв.№ 2; колесен трактор марка John Deere, модел 6620 SE, номер
на двигател CD6068G011315, номер на рама L06620D460323, рег.№ 02219А,
инв. № 1; колесен трактор марка Беларус, модел MT3-952.3, номер на рама
099В00176, номер на двигател 557552, рег.№ А05527, инв.№ 31; роторна
брана, марка Kuhn, модел HR3003D, сериен номер/номер на рама С1880, рег.
№ 13876, инв.№ 20;-Зърнокомбайн, марка Claas, модел Tukano 430, номер на
двигател 906.991-GO- 794365, номер на рама 83800527, рег.№ А04795, инв.21;
плуг навесен, марка Aydin 4+1, номер на рама 04-090611, рег.№ А01705А, инв.
№ 22; култиватор за слята повърхност КСО 6, номер на рама 001, инв.№ 23;
сеялка за слети култури Gasparo,модел Nina 400, номер на рама *********,
инв.№ 25; валяк тракторен, марка Орудица, модел ХВТП-4.5 м., номер на рама
704, инв.№ 26.
Не е налице разногласие между страните относно неиздължаване на
последните три вноски по кредита – тези с падежи 5.06.2019 г., 5.07.2019 г. и
4
5.08.2019 г., като, при съобразяване на извършените плащания, вещото лице
по изпълнената пред съда от първа инстанция съдебно – икономическа
експертиза е заключило, че към крайния срок на издължаване на кредита
дължимата сума за главницата е била 35 620,66 лв.
Установява се в производството, че по волята на кредитора и
въззиваемия, с валиден и породил правен ефект договор за прехвърляне на
вземане от 29.11.2019 г., надлежно обявен на длъжниците на 19.12.2019 г., е
настъпила промяна в титуляра на вземанията по банковия кредит, като като
нов кредитор е бил конституиран „Апогей – 91“ ООД.
Налични по делото са данни за проведено производство по издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на земеделската
кооперация – кредитополучател, като е бил издаден изпълнителен лист на
13.09.2019 г. за претендираната в настоящото производство главница. По
образуваното изпълнително дело № 1120/2019 г. по описа на ЧСИ Ив. Б.
погасяване на главницата не е било извършено, видно от заключението на
вещото лице. След заличаване на кооперацията като търговец от Търговския
регистър, изпълнителното производство е било прекратено, става ясно от
съобщение от ЧСИ, приложено по делото, с постановление от 5.04.2023 г.
Представен е договор по покупко-продажба на движими вещи от
1.11.2019 г., с който кооперацията се е разпоредила в полза на дружеството –
въззиваем с част от гореописаните селскостопански машини, а от
представените фактури, става ясно, че продадени на същия купувач са били и
останалите, при обща цена от 163 800 лв.
Установено е в производството, че земеделската кооперация е имала
неоспорени задължения към „Апогей – 91“ ООД по описани в Протокол за
прихващане № 15 от 4.11.2019 г. фактури, за които е налице признание на
длъжника в отговора на исковата молба, че са били за закупени препарати за
растителна защита, торове и семена, в размер на 178 593,98 лв.
По смисъла на чл.122, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от което и да е от солидарно задължените
лица, като изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава
останалите – чл.123, ал.1 ЗЗД.
Поддържани и пред настоящата инстанция са възражения на
въззивника относно несъществуване и погасяване на вземането на новия
5
кредитор.
На първо място се сочи, че дружеството – въззиваем не е придобило
вземанията на банката по процесния договор за кредит, тъй като те са били
погасени от самия въззиваем, с плащане на сумата от 38 338,14 лв. в полза на
банката.
Прието като доказателство по делото е преводно нареждане от
28.11.2019 г. за плащане на сумата от 38 338,14 лв. от „Апогей – 91“ ООД в
полза на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, като изрично в документа е
посочено, че същият обективира плащане по договор за цесия на вземанията
на ЗК „Церковски“. Ето защо, следва да се приеме, че с горното плащане е
извършено погасяване на цената, уговорена по договора за прехвърляне на
вземане, датиращ към 29.11.2019 г., и твърдяното погасяване на задълженията
по кредитното съглашение не е настъпило, а правата на кредитора са били
транслирани на дружеството – въззиваем. Инвокираното възражение за
отсъствие на вземане, което да бъде прехвърлено, е лишено от състоятелност.
На второ място въззивникът поддържа, че с придобиването на
земеделската техника, обременена с особен залог в обезпечение на кредита,
дружеството – въззиваем е било удовлетворено.
Следва да се изтъкне, че отчуждаването на техниката, предмет на
неоспореното обезпечение особен залог, е станало по съглашение между
кооперацията – прехвърлител и „Апогей – 91“ ООД, като приобретател, а не в
процедура по пристъпване към изпълнение по отношение на особения залог
по чл.32, ал.2, вр. ал.1 ЗОЗ. Съгласно цитираната норма, пристъпването към
изпълнение следва да бъде заявено за вписване от кредитора, а такова
вписване по партидата на кооперацията липсва, видно от нарочно издаденото
удостоверение от Агенцията по вписванията. Сливането на качеството на
заложен кредитор и залогодател, на което се настоява в жалбата, не
рефлектира върху дължимостта на остатъка от неиздължената главница и
няма погасително действие по отношение на дълга, а единствено води до
отпадане на това негово обезпечение.
На последно място, във връзка с претендираното погасяване поради
настъпило прихващане с насрещни вземания, следва да се отбележи, че видно
от ангажираните в производството доказателства от страна на въззиваемото
дружество на 13.03.2020 г. е било отправено до длъжника ЗК „Церковски“
6
изявление за извънсъдебно прихващане, получено от последния на 27.05.2020
г. в 12 ч., по изричното отбелязване на служител на ЧСИ, натоварен с
връчването на книжа. При съобразяване на нормата на чл.104, ал.2 ЗЗД,
погасителният ефект на компенсацията на двете срещупоставени вземания –
активното в размер на 178 593,98 лв. и пасивното в размер на 163 800 лв., до
размера на по-малкото, е настъпил със сключване на договора за цесия на
29.11.2019 г., тъй като това е най-ранният момент, в който прихващането е
могло да се извърши. Ето защо, последващото компенсаторно изявление,
отправено на свой ред от кооперацията и получено от насрещната страна на
27.05.2020 г. в 14 г., съгласно отбелязването, не е породило правен ефект,
поради несъществуване на активното вземане, погасено в по-ранния момент,
както е обсъдено по-горе.
Доколкото прихващането е извършено по инициатива на „Апогей –
91“ ООД, приложение на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД, даваща възможност на
кооперацията да заяви кое свое задължение погасява, както се настоява от
въззивника, е неоправдано.
Колкото до отразяването на дълга в счетоводството на кооперацията
като погасен, поради несъответствието на това отразяване с действителното
положение, установено и посредством заключението на съдебно –
икономическата експертиза, то не може да бъде аргумент за несъществуване
на непогасено вземане.
На базата на всичко гореизложено може да се заключи, че не са
налице материалноправни предпоставки да се приеме, че задължението на
въззивника към дружеството – въззиваем е било погасено. Като солидарно
отговорен за дълга, при приложение на горепосочените законови разпоредби,
И. е задължен до пълното издължаване на сумата за главницата. Предявеният
осъдителен иск е основателен в претендирания размер от 35 620, 66 лв.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
на решението.
При този изход от производството, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемата страна се следват разноски, които следва да
бъдат понесени от въззивника, в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение за един адвокат от 1200 лв.
7
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 7.03.2025 г., постановено по т.д.
№ 234/ 2024 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Г. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Карнобат, ул.
„Иван Вазов“ № 14, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 29 - адв.
С. Г., да заплати на „Апогей – 91“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас 8000, бул. „Мария Луиза“ № 5, ет. 4, представлявано
от П. Р. М. и Ан. Х. К. – заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. Бургас,
ул. „Мара Гидик” № 8, ет.3 - адв. Д. К., сумата от 1200 лв. – съдебно –
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8