Р Е Ш
Е Н И Е
№ 40
гр.Севлиево 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 04.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1075 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че през месец декември 2018 г. при преглед
на интернет-сайт за продажба на леки автомобили попаднал на обява за продажба
на такъв, публикувана от лице от с.Г., общ.Севлиево.Посетил посоченото населено
място, където се срещнал с ответника, който предлагал автомобила за
продажба.Автомобилът се намирал в двора на ответника и след като бил тестван от
ищеца, между страните бил сключен устен договор за покупко-продажба.В резултат
на договорката ищецът заплатил на ответника сумата от 950.00 лева, а последният
му преотстъпил владението на лек автомобил „***“ с рег. № ***.В последствие
обаче не се стигнало до прехвърляне на собствеността на автомобила, тъй като
негов действителен собственик било трето лице и същият бил със служебно
прекратена регистрация.От страна на ищеца била подадена жалба в Районна
прокуратура Севлиево, а в последствие било отказано образуването на наказателно
производство поради липса на данни за извършено престъпление.Поради това
получената от ответника престация на парична сума е без основание, той дължи
връщането на тази сума и ищецът моли съда да уважи иска, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба пред Районен съд гр.Севлиево.Претендира
и разноските по делото.
Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба и не се яви в
открито съдебно заседание.
С протоколно определение от 04.02.2020 г. е уважено искането на
пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му – формални или процесуални, по чл.238, ал.1 ГПК, и изискване
по същество – по чл.239, ал.1 ГПК.
Съдът приема предявения иск за вероятно основателен с оглед фактическите
твърдения на ищеца и представените писмени доказателства, които не са оспорени
от ответника. Тези твърдения оправдават заявения с исковата молба петитум.
На осн. чл.239, ал.2, изр.1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.И.З. ***, ЕГН **********, да заплати на М.Г.Г.
***, ЕГН **********, сумата от 950.00
/деветстотин и петдесет/ лева,
представляваща изплатената продажна цена по предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил „***“ с рег. № ***, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 07.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На осн.чл.240 ал.1 ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.240
ал.1 и 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: