Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Павликени, 15.07.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 24.06.2011 година в
състав:
Председател: Цветомил Горчев
при секретаря Й.Г. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело N 333 по описа за
2011 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, във вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът
ДСП гр.П. излага чрез пълномощника си в исковата
си молба, че в рамките на заповедно
производство по ЧГрД 63/2011 г. на РС Павликени в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците за заплащане
на сумата 1154.94 лв. (хиляда сто петдесет и четири лв. и 94 ст.) за неправомерно
получени социални помощи по Наредба №5/30.05.2003г. на МТСП и чл.9 от ППЗСП, лихва
от 668.29лв. /шестстотин шестдесет и осем лв. и 29ст./ за периода 15.07.2005г.-31.01.2011г.
и законна лихва върху главницата от 31.01.2011 г. до изплащане на вземането.
Твърди, че това вземане съществува, тъй като ответниците при депозиране на
декларации за ползване на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП и подпомагане по
Наредба 5/2003 г. на МТСП, не декларирали извършено възмездно прехвърляне на
недвижим имот от член на семейството й и така е получила социална помощ без да
отговаря на условията. Моли с решението да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че дължат връщане на неправомерно получени социални помощи и лихви върху тези суми в
размерите, посочени в заповедта за изпълнение.
Ответниците
Л.Л. и С.Л. ***. по същество признават претенцията, търсят евентуално
радсрочване.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Ответниците
ползвалали социални услуги и подпомагане въз основа на депозирани молби
декларации за целева помощ за отопление в раздел IХ, на която декларират, че те
и членовете на семейството им не са извършвали възмездни сделки с недвижими
имоти, тяхна собственост.
Всички
раздели в декларацията изискват да се заявят доходи, жилища и собственост както
на декларатора, така и на членовете на семейството му. Въз основа на тази
декларация и последвалата социална анкета е отпусната помощ в размер на
исковата сума.
При
извършена контролна справка от ДСП П. е
установено, че ответниците извършили продажба на недвижим имот – приложената
справка.
Издадена
е заповед, с която на основание чл.14 а от ЗСП е констатирана
недобросъвестността на ответниците при попълване на молби-декларации и е
преценено,че това е довело до недобросъвестно получени суми по Наредба № 5 в
размер на исковата сума - главница. Разяснено е правото на обжалване в
14-дневен срок пред РДСП. Заповедта е надлежно връчена и до настоящия момент
тази заповед не е обжалвана като незаконосъобразна пред горестоящия
административен орган.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен
е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК. Предявеният установителен
иск е процесуално допустим, тъй като е предявен от заявителя по заповедното
производство в указания му от съда едномесечен срок от уведомяването за
постъпилото възражение.
Разгледан
по същество същият е основателен по следните съображения:
За
да прецени дали съществува вземането на ищеца, предмет на заповедното
производство съдът следва да установи възникнало ли е вземането, погасено ли е
и какъв е неговият размер. На първо място вземането на ищеца, произтича
безспорно от административен акт, за който се спори дали е валиден и дали
действително е породил това задължение. В настоящото производство се установи,
че заповедта, с която е разпоредено връщане на правомерно получени социални
помощи е издадена от компетентния административен орган – директор на ДСП в
рамките на неговите материални и териториални правомощия.От същата е видно кой
е нейният автор и в какво качество я издава, поради което няма съществено
нарушение на чл.59, ал.2,т.1 от АПК. Останалите доводи на ответната страна
против заповедта /относно декларираните обстоятелства/, касаят нейната
законосъобразност, а не валидността й, а това са въпроси, по които съдът не
може да се произнася в рамките на гражданското производство по реда на чл. 17,
ал. 2, изр. 1 ГПК и не следва да се обсъждат.
Всички
тези възражения от момента на узнаване на заповедта ответниците са можели да
отнесат в жалба пред горестоящия административен орган. В този смисъл съдът
намира, че заповедта на директора на ДСП П. е
валидна - липсват основания да се счета, че тя е нищожна. Заповедта е в сила и
подлежи на изпълнение. Законосъобразно административния орган е депозирал пред
РС Павликени заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.417 от ГПК въз основа на
тази заповед и всички описани в заявлението суми отговарят на констатираните в
хода на административното производство и описани в административния акт.
При този изход на делото ответниците дължат на ПРС сумата от
72.93 лв. ДТ.
Водим
от горното Районният съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.Л., ЕГН ********** и С.Б.Л., ЕГН ********** ***,
че СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ в полза на Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално
подпомагане” гр.П., ул.****** № **,
представлявана от директора А. П. възстановяване на неправомерно получени суми за социално
подпомагане в размер на сумата 1154.94лв.(хиляда сто петдесет и четири лв. и 94
ст.) за неправомерно получени социални помощи по Наредба №5/30.05.2003г. на МТСП
и чл.9 от ППЗСП, лихва от 668.29лв. /шестстотин шестдесет и осем лв. и 29ст./ за
периода 15.07.2005г.-31.01.2011г., законна лихва върху главницата от 31.01.2011
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № **/01.02.2011 г. на РС Павликени по реда на чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 63 по описа на ПРС за 2011 година.
ОСЪЖДА Л.И.Л., ЕГН **********
и С.Б.Л., ЕГН ********** *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ по сметката на ПРС сумата от
72.93 лв. – ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ