№ 14337
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110147078 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
12.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 47078/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „БИ“ АД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, в която се твърди, че
на 22.06.2017 г. било настъпило ПТП в гр. ................, на територията на „София Тех Парк“, с
участието на МПС „Рено Мастер“, рег. № СВ ................ ВС, управлявано от РТ и МПС
„Мерцедес ГЛК 360“, рег. № СА ................. РВ, управлявано от КА. Поддържа, че за
инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, като ПТП-то било настъпило в
следствие на виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Рено Мастер“, рег.
№ СВ ................ ВС. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за МПС „Мерцедес ГЛК
360“, рег. № СА ................. РВ имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана
в застрахователна полица № Е17990007090, като при ищеца била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № ********** – по която била изплатена
1
сумата от 1404,39 лева, като били направени и ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева. Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди, че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност
на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като до момента ответника бил изплатил
сумата от 1019,94 лева. Инвокира доводи, че ответника бил изпаднал в забава, поради което
дължал и сумата от 189,78 лева – мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 22.08.2022
г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че претенцията е погасена по давност на основание чл.
378 КЗ, което обосновава подробно. Поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани,
като били предявени в завишен размер. Навежда доводи, че с платената сума изцяло се
покривало размера на действително дължимата сума. Излага съображения, че
застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължал
само суми за действителните вреди, което в случая било направено и била изплатена сумата
от 1004,94 лева. Твърди, че сумите изплатени от ищеца били в завишен размер, вкл. за цени
на труд и части към момента на настъпването на ПТП-то, за което не можело да се ангажира
отговорността на ответника. Развива съображения, че тъй като неоснователен бил иска за
главницата, то такъв се явявал и иска за мораторна лихва, който бил акцесорен. Иска
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) че на 22.06.2017 г. било настъпило
ПТП в гр. ................, на територията на „София Тех Парк“, с участието на МПС „Рено
Мастер“, рег. № СВ ................ ВС, управлявано от РТ и МПС „Мерцедес ГЛК 360“, рег. №
2
СА ................. РВ, управлявано от КА; 2) че за инцидента бил съставен двустранен
констативен протокол, като ПТП-то било настъпило в следствие на виновното и
противоправно поведение на водача на МПС „Рено Мастер“, рег. № СВ ................ ВС; 3) че
към момента на ПТП-то за МПС „Мерцедес ГЛК 360“, рег. № СА ................. РВ имало
валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
Е17990007090, като при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № ********** – по която била изплатена сумата от 1404,39 лева, като били
направени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то,
гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като до момента
ответника бил изплатил сумата от 1019,94 лева.
Обявените за безспорни обстоятелства между страните се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се установява, че механизма на
ПТП-то е следния на 22.06.2017 г., около 14:00 ч., товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. №
СВ ................ ВС, се движи в района на „Технопарк“ в гр. София, където водачът
предприема маневра за движение на заден ход, при което настъпва удар с намиращият се зад
него лек автомобил „Мерцедес ГЛК 350 4матик“, рег. № СА ................. РВ. Изяснено е, че в
следствие на удара по лек автомобил „Мерцедес ГЛК 350 4матик“, рег. № СА ................. РВ
са нанесени вреди по предна броня, решетка и преден капак. Вещото лице е посочило, че
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил на базата на средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1720,54 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или
заинтересован от изхода на правния спор.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Настоящият съдебен състав намира, че всички материални предпоставки са налице, за
да бъде уважена предявената претенция. Въпреки това ответникът е въвел надлежно
3
възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
От представено платежно нареждане (л. 18 в кориците на делото) се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на 17.07.2017 г., като от този момент
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Настоящата искова молба е подадена на 31.08.2022 г. (арг. чл. 125 ГПК) от която дата
давността е спряла и се счита прекъсната (арг. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г., „давностният срок засяга само правото на иск и
доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният
момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до
регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява. Защото
основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица.“ – в този смисъл Решение № 2/02.02.2011 по дело №
206/2010 на ВКС, ТК, II т.о., а така също и аргумент от чл. 378, ал. 2 КЗ. В случая с оглед
момента на плащането, респ. настъпването на суброгацията по регресната претенция –
17.07.2017 г. и момента на предявяване на иска – 31.08.2022 г, е изтекла принципно 5-
годиншната погасителна давност. Тази принципно вярна постановка обаче в случая търпи
ревизия с оглед правилото на чл. 3 от Закона з а мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). В
първоначалната си редакция чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията предвижда, че за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания, а съгласно редакцията на чл. 3, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Това положение е така до отмяната на
извънредното положение, като сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в
„Държавен вестник“ (13 май 2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, а именно: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
В случая при изчисляването на сроковете съобразно правилото на чл. 72 ЗЗД и като
се вземе предвид посочените по-горе норми според които по силата на нормативен акт
давността в отношенията между частноправните субекти (каквито са ищеца и ответника) е
била спряла да тече, то следва, че към момента на предявяването на иска – 31.08.2022 г.,
давността не е била изтекла, поради което възражението е неоснователно.
Съдът намира, че предвид кредитираното заключение на САТЕ и с оглед принципа на
диспозитивното начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК), то претенцията за главницата следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По отношение искът за мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът счита
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
4
По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва, съдът намира, че същата е
погасена по давност за периода 11.10.2017 г. до 30.08.2019 г. (арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД), а за
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена поради
действието на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(която разпоредба в действащата в този период редакция) е предвиждала, че до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 113,31 лева за
периода 31.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 22.08.2022 г., като за разликата до
пълния предявен размер и за посочените по-горе период, претенцията следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 390,07 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 13,32 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................. да заплати на ЗД „БИ“ АД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 384,45 лева, представляващи незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана
„щета“) № ********** за ПТП от 22.06.2017 г., около 14:00 ч., като товарен автомобил
„Рено Мастер“, рег. № СВ ................ ВС, се движи в района на „Технопарк“ в гр. София,
където водачът предприема маневра за движение на заден ход като виновно и
противоправно нарушава правилата за движение по пътищата, при което настъпва удар с
намиращият се зад него лек автомобил „Мерцедес ГЛК 350 4матик“, рег. № СА .................
РВ – по който лек автомобил са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г.
(датата на предявяване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от
113,31 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и
от 09.04.2020 г. до 22.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за моратораторна лихва за сумата
над 113,31 лева до пълния предявен размер от 189,78 лева и за периода 11.10.2017 г. до
30.08.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: .................. да заплати на ЗД „БИ“ АД, ЕИК:
...................., сумата от 390,07 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
5
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗД „БИ“ АД, ЕИК: .................... да заплати на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК:
.................., сумата от 13,32 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6